РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Смолян, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Административно
наказателно дело № 20255440200190 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл. 189, ал. 14 ЗДвП.
Постъпила е жалба от И. Н. К. от гр. Смолян срещу Наказателно постановление
№ 24-1058-000079/12.03.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР – Смолян, сектор
Пътна полиция - Смолян, с което на **** за две нарушения, съответно на чл. 150а, ал. 1 и чл.
100, ал. 1, т. 2 ЗДвП са наложени две наказания на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП в
размер на 200 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗДвП в размер на 10 лв..
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е издадено при
съществени нарушения на материалните и процесуални правила, тъй като от страна на
нарушителя не е извършвано вмененото му нарушение, нарушението не е установено от
обективна и субективна страна и не е доказано.
От съда се иска обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемият счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Евентуално прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде редуцирано. до
максималния размер от 150 лв., предвиден в чл. 27е от НЗПП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и представляван от адв. *** –
редовно упълномощен, поддържа жалбата и моли обжалваното наказателно постановление
да бъде отменено. Претендира за присъждане на платеното адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият не се представлява.
След преценка на становищата на страните и на събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът направи следните фактически и правни изводи:
Жалбоподателят в свободното си време се занимава с ремонт на автомобили.
Свид. *** – негов съсед и собственик на лек автомобил ***, рег. № *** го помолил да
провери защо автомобилът му губи антифриз. Това се случило в неделя – 02.02.2025 г.
1
следобед. **** проверил и установил, че има спукан маркуч, но тъй като вече било късно,
му обяснил, че на следващия ден ще го подмени. Така *** оставил автомобила си на
жалбоподателя.
На следващия ден – 03.02. **** извършил ремонта, но забелязал, че светлините на
автомобила не се изключват при изключване на двигателя, поради което изключил клемите
на акумулатора.
Свид. Б. и свид. Г. /цивилни полицаи в Криминална полиция/ в показанията си
твърдят, че отишли в кв. ***, ул. ,***“ по сигнал, че **** управлява автомобил без да е
правоспосочен водач. Проверили и установили, че същият не притежава свидетелство за
управление на МПС. Известно им е, че извършва авторемонтни услуги. Забелязали
жалбоподателя на паркинг на ул. „***“ № 5, намиращ се между два жилищни блока, да
ремонтира лек автамобил Ауди с отворен капак. Отбили встрани на около 20 метра и
изчакали да видят какво ще предприеме. Видели го да управлява на заден ход автомобила от
паркомястото, където бил паркиран до входа, който е и изход на паркинга към ул. „***“, след
което отново се придвижил до паркомястото и паркирал автомобила, който имал проблеми
със светлините. Обяснил им, че сменил маркуч на водно съединение на автомобила и че има
проблеми със светлините. Повикали свид. С. – служител в сектор Пътна полиция. **** бил с
работни дрехи, изцапан, извън автомобила /свид. С./. Автомобилът бил с отворен капак.
Свид. С. съставил АУАН № 3342910 срещу жалбоподателя И. **** за това, че на
03.02.2025 г. около 15:12 часа в гр. Смолян, ул. „***“ до дом № 5, на обособен паркинг пред
блок Б4 с посока на движение – изток, като водач на лек автомобил ***, с рег. № ***,
собственост на *** *** управлява МПС на път отворен за обществено ползване без да
притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС –
нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и не представя СРМПС част 2 – нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 2 ЗДвП.
За така описаните нарушения е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което във връзка с първото нарушение е посочено, че **** успешно е
положил изпит за правоспособност за управление на МПС, но до момента не е издадено
СУМПС, тъй като не е подал заявление за издаването му.
Установената фактическа обстановка е описана в АУАН и в обжалваното НП и се
подкрепя от показанията на разпитаните свидетели С., Б. и Г..
Съдът не кредитира показанията на свид. Б. и Г. в частта описваща управлението
на автомобила от жалбоподателя, тъй като същите са противоречиви. Б. твърди, че около
15:30 часа ремонтираният от жалбоподателя автомобил започнал да се движи в посока
главния път, като преди него спрял, след което тръгнал назад и бил паркиран на паркомясто.
Свид. Г. твърди, че **** на заден ход излязъл от паркинга в посока ул. „***“, но в следващия
момент прибрал автомобила на паркинга. Освен това показанията на свид. Г. противоречат с
показанията на свид. С. – актосъставител, тъй като първият твърди, че пред полицаите от
ПП жалбоподателят обяснил, че преместил автомобила на паркомястото от друго
паркомясто, а вторият заявява, че **** обяснявал, че не е карал. Свид. ***, който бил
уведомен от жалбоподателя, че са свалени номерата на автомобила му, при пристигането на
паркинга намерил колата си на паркомястото, на което той я бил паркирал предишния ден.
Нещо повече показанията на двамата свидетели – очевидци на нарушението – Б. и Г. си
противоречат и в частта досежно това дали са работили аварийните светлини на автомобила
или не, като първият казва, че постоянно са светили, а вторият, че не е забелязал да светят
аварийните светлини. При това положение не би могло по безспорен и категоричен начин да
се приеме, че изпълнителното деяние на нарушението е извършено от жалбоподателя по
начина описан в АУАН и в обжалваното НП.
Освен това не е доказано и мястото на нарушението – в уводната част на АУАН и
НП е записано „до дом номер 5, на обособен паркинг пред блок Б4“, а в обстоятелствената
2
част е посочено „на път отворен за обществено ползване“.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата /ЗП/, „път“ е ивицата от земната
повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и
отговаря на определени технически изисквания, а съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗП,
„обществено ползване на пътищата“ е обичайното използване на пътищата за превоз на
пътници и товари с общоприетите пътни превозни средства или за придвижване на
пешеходци.
В § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП е посочено, че „път“ е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
Съгласно дефиницията в чл. 2, ал. 1 от ЗДвП, „отворен за обществено ползване“ е
всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението.
Ал. 2 на същия текст предвижда, че всеки има право да се движи по пътищата, отворени за
обществено ползване, като спазва установените правила за движение.
Логическото и аналитично тълкуване на изр.второ от посочената разпоредба на § 6,
т. 1 ДР на ЗДвП, която не включва разширително към понятието път и други елементи от
пътната инфраструктура, респ. от пространството между жилищните блокове, налага
изводът, че паркингът не представлява път, отворен за обществено ползване.
В случая безспорно се установи, че автомобилът не е напускал очертанията на
паркинга и не е навлизал на път, отворен за обществено ползване. Нещо повече не се
доказва също по безспорен и категоричен начин автомобилът изобщо да е бил местен от
мястото, на което собственикът му го бил оставил. Нормално е при извършване на
авторемонтна дейност лицето, която я извършва да се качва на автомобила, да привежда в
работен режим двигателя и да провери в работен режим системите и агрегатите на
автомобила. Обстоятелството, че според твърденията на свидетелите Б. и Г. жалбоподателят
бил на шофьорската седалка и автомобилът работил когато се приближили да извършат
проверката, въобще не доказва твърдението, че Кемалов е управлявал автомобила, тъй като
и двамата са категорични, а последното се потвърждава и от актосъставителя С., че капакът
на автомобила бил отворен. Невъзможно е управление на автомобила с отворен преден
капак.
Предвид изложеното нито актосъставителят, нито наказващият орган не са
изяснили и определили точното място на извършване на нарушението, а са го описали
противоречиво с две взаимоизключващи се описания.
В този смисъл са основателни възраженията на жалбоподателя.
Предвид изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят не е направил разноски, тъй като осъществената от адв. ***
защита е безплатна за него, видно от ДПЗС на л. 22, а и не е заявено искане за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН
Смолянският районен съд се мотивира да
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-1058-
000079/12.03.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР – Смолян, сектор Пътна полиция
- Смолян, с което на И. Н. ****, ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „*** за нарушения на
чл. 150а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП са наложени две наказания - на основание чл. 177,
3
ал. 1, т. 2 ЗДвП в размер на 200 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗДвП в размер
на 10 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в
НПК, в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Смолян.
Решението да се съобщи на страните, като на жалбоподателя чрез адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
4