Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
11.05.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII –
ти граждански състав, в открито заседание на дванадесети април през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Дарина Великова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5732 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният
първоначален иск е ревандикационен, с правно основание чл.108 от ЗС, а
обективно кумулативно съединените обратни искове – с правно основание чл.87,
ал.3 вр.чл.189, ал.1, изр.1 от ЗЗД и чл.189, ал.1, изр.2 от ЗЗД.
Ищецът
В.И. *** твърди, че е собственик по наследство, оставено от майка му – М.Г.В.,
б.ж. на гр.Русе, починала на 02.04.1990 г., на 1/6 идеална част от недвижим
имот, представляващ лозе от 1 дка в Русенско землище, в местността „Караач”,
при съседи: път, Т.И.., К.А.М. и Д. И. К.. Имотът бил придобит от неговата
наследодателка в режим на съпружеска имуществена общност с баща му и неин
съпруг – И.В. В. по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален
акт № 71, т.X, д. № 2913/ 03.11.1969
г. на нотариуса при РРС. Ищецът поддържа, че недвижимият имот, от който той
наследил идеални части, понастоящем е идентичен с поземлен имот с идентификатор
№ 63427.153.1951 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе,
одобрени със заповед № РД -18-91/ 15.12.2007 г. на изп.директор на АГКК, с
номер по предходен план № 1591951, находящ се в землището на гр.Русе,
местността „Караач”, ул.”Ябланица”, с начин на трайно ползване:за земеделски
труд и отдих, целият с площ от 985 кв.м., при съседи: поземлени имоти № №
63427.158.2354, 63427.153.1954, 63427.153.1953, 63427.153.1952, 63427.153.1950,
63427.153.1948 и 63427.153.1947. Поддържа, че Община Русе неоснователно
актувала недвижимия имот с акт за частна общинска собственост № 7380/
24.01.2015 г. и впоследствие продала имота на ответницата Д.Т.Т. с договор за
продажба на общински недвижим имот № 22554/ 03.07.2015 г. Поддържа, че
ответницата не е придобила право на собственост върху имота, тъй като такова
право не е възниквало и в полза на нейния праводател – продавача Община Русе.
Ищецът сочи, че понастоящем имотът се намира във фактическата власт на
ответницата, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на последната, че той е собственик на 1/6 идеална част
от него като ответницата бъде осъдена да му предаде владението върху целия
имот. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131,
ал.1 от ГПК ответницата Д.Т.Т., чрез процесуалния си представител, е депозирала
отговор, в който оспорва предявения иск. Сочи, че липсват достатъчно
доказателства, от които може да се направи извод, че имотът, от който ищецът е
наследил идеална част, и закупеният от нея общински имот, са идентични. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли ревандикационния иск като
претендира и направените деловодни разноски.
В условията на
евентуалност, ако предявеният срещу нея ревандикационен иск бъде уважен,
ответницата е предявила и обратни искове срещу конституираното на нейна страна
трето лице – помагач – Община Русе – за разваляне на договора за продажба
поради неизпълнение от страна на продавача на задължението да й прехвърли
собствеността на продадения имот, както и за осъждането на ответника по
обратните искове да й върне платената продажна цена в размер на 1100 лева и
разноските по сключването на договора в размер на 51,86 лева – заплатен местен
данък при придобиване на имота, ведно със законната лихва, считано от датата на
заплащането на тези суми – от 03.07.2015 г.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК третото лице-помагач на страната на ответницата и ответник по
обратните искове Община Русе е депозирал писмен отговор, в който оспорва както
първоначалния ревандикационен иск, така и предявенияте срещу него обратни
искове. Сочи, че липсва идентичност между наследения от ищеца имот и имота, продаден
от Община Русе на ответницата Д.. Продаденият на последната имот бил занемарен
и неподдържан, което обстоятелство потвърждавало извода, че същият няма законен
собственик. Това било установено и при извършените проверки. В СГКК – Русе за
продадения имот липсвал записан собственик, такъв не бил установен и при
извършената проверка в архива на самата община. Ако първоначалният иск бъде
уважен, ответникът по обратните искове моли да бъде частично отхвърлен искът за
разноските по продажбата, тъй като е налице разминаване между търсената сума от
51,86 лева и действително направените от ищцата по обратните искове разноски по
договора в размер на 50,60 лева. Сочи, че началният момент, от който в полза на
последната евентуално се дължи законната лихва върху тези суми не е датата на
плащането им, а отпадането на основанието за извършеното плащане, т.е. лихва би
могла да се дължи едва от датата на разваляне на договора с влязло в сила
съдебно решение. По изложените съображения моли първоначалният иск да бъде
отхвърлен, респ. да бъде частично отхвърлен обратният иск за разноските по
сключения договор, както и искът за законната лихва. Претендира и направените
деловодни разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното:
В съдебната практика
е безспорно положението, че ищците-съсобственици на недвижим имот са обикновени
(чл.215 от ГПК), а не необходими другари (чл.216, ал.2 от ГПК) по иска за
ревандикация на собствения им имот. Следователно постановеното решение по иска
на единия от съсобствениците не обвързва останалите по начина, по който то би
ги обвързвало, ако те бяха необходими другари (чл.304 от ГПК). По тази причина
ищецът не е обвързан от влязлото в сила решение № 842/ 23.06.2016 г., постановено по гр.д. № 7086 по
описа за 2015 г. на РРС, с което е отхвърлен предявеният от бащата на ищеца и
съсобственик на имота по силата на наследяване и прекратена съпружеска
имуществена общност ревандикационен иск срещу същата ответница (в препис на
л.55-57 от делото). За да отхвърли предявеният иск друг състав на РРС приел, че
ищеца по това дело не е ангажирал доказателства за идентичността на имота,
идеални части от който притежавал, и имота, закупен от ответницата.
Ищецът по
настоящото дело е установил активната си материална легитимация като собственик
по наследство, оставено от покойната му майка М.Г.В., б.ж. на
гр.Русе, починала на 02.04.1999 г., върху 1/6 идеална част от недвижим имот,
представляващ лозе от 1 дка в Русенско землище, в местността „Караач”, при
съседи: път, Т.И.., К.А.М. и Д. И. К., който имот бил закупен от неговите
родители по време на брака им с нотариален акт № 71, т.X, д. № 2913/ 03.11.1969
г. на нотариуса при РРС. В проведеното на 22.03.2017 г. съдебно заседание
процесуалният представител на ответницата изрично е признал, че имотът, който
тя закупила, се намира в нейна фактическа власт.
Основният
спорен въпрос, който се поставя и по настоящото дело, е дали недвижимият имот,
идеални части от който са придобити от ищеца по наследство от неговата майка, е
идентичен с недвижимия имот, който ответницата закупила от Община Русе. Съдът
намира отговора на този въпрос положителен.
По делото,
водено срещу ответницата от бащата на ищеца, съдът приел, че не били ангажирани
доказателства за най-важния индивидуализиращ белег на претендирания имот, а
именно неговите граници. Според посоченото в мотивите към решението, доказателствата
за идентичност с имота, закупен от ответницата от Община Русе, се изчерпвали с
показанията на св.П.Т..
Различно е
положението по настоящото дело. Съдът е назначил съдебна техническа експертиза,
в заключението по която вещото лице изрично е посочило, че е налице идентичност по три
от имотните граници между имота, описан в нотариален акт № 71, т.X, д. № 2913/ 03.11.1969
г. на нотариуса при РРС, идеална част от който наследил и ищеца, и поземлен
имот с идентификатор № 63427.153.1951 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Русе, одобрени със заповед № РД -18-91/ 15.12.2007 г. на
изп.директор на АГКК, предмет на акт за частна общинска собственост № 7380/
24.01.2015 г. и договор за продажба на общински недвижим имот № 22554/
03.07.2015 г. От поясненията на вещото лице в проведеното на 22.03.2017 г.
съдебно заседание става ясно, че между имотите не е налице съвпадение само по
отношение на южната граница. Според отразеното на самия картон 14 (л.78 от
делото, горе вдясно), под имот парцел 142 на Надежда Пишева, е записан имот
парцел 143 на Д. В.. При извършения на място оглед вещото лице установило, че
трите граници, по отношение на които е налице съвпадение между имотите, са
материализирани на място с ограда, а единствената граница, по която ограда
няма, е южната.
Видно и от
самия препис от представения с исковата молба нотариален акт от 1969 г., върху
лицевата му страна е налице следното отбелязване:”К-14, П-142”. В заключението
си вещото лице е посочило, че това означава, че имотът е бил идентифициран в
Община Русе, която съхранява и картните материали, като „картон 14, парцел 12”.
Към картона няма разписен лист. Вещото лице е приложило към заключението си
издадена от Община Русе скица на картон 14, парцел 142, от която е видно, че за
собственик на имота върху самия картон е записана Н.И.П.. Последната е лицето,
от което майката на ищеца закупила процесния имот с нотариален
акт № 71, т.X, д. № 2913/ 03.11.1969
г. на нотариуса при РРС. Идентичността между описания в този нотариален акт
имот и имот парцел 12 от картон 14 се потвърждава и от обстоятелството, че на
28.05.1981 г. Община Русе е издала разрешение за строеж № 673 за стопанска
постройка за сезонно ползване на името на майката на ищеца – М.Г.В. и то именно
в този имот: кв. № 14, парцел № 12. По безспорен начин се установява, че такъв
документ действително е издаван, тъй като след като е бил изискан, препис от него е представен по делото и от
Община Русе с писмо изх. № 11-03-321/ 24.03.2017 г. Според вещото лице по
силата на заповед № РД -18-91/ 15.12.2007 г. на изп.директор на АГКК е одобрена
кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Русе, съгласно които имот
парцел 142, кв. 14, идентичен с имота по нотариален акт № 71, т.X, д. № 2913/ 03.11.1969
г. на нотариуса при РРС, от който ищецът е наследил 1/6 идеална част, занапред
се идентифицира като поземлен имот с идентификатор № 63427.153.1951, с площ от
985 кв.м.
Константна е съдебната практика, според която индивидуализацията
на недвижимите имоти се извършва с посочване на тяхното местонахождение и поне
три граници. Площта на имота е само помощен белег за тяхното индивидуализиране
/вж. определение №
410 от 28.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1899/2008 г., III г. о., ГК/. Изискването за индивидуализиране на имотите с
поне три граници е имало своето законово основание в изричната разпоредба на
чл.24, б.”а” от Правилника за вписванията, в редакцията на разпоредбата преди
изменението с ДВ, бр. 69 от 2004 г. Това разрешение е напълно приложимо и при настоящите
условия.
Съвпадението на два
имота по три от техните граници на практика означава, че или двата имота
съвпадат напълно, ако са еднакви по площ, или че по–малкият по площ имот е
включен, вписан в границите на имота с по-голямата площ. Според нотариалния
акт, с който ищецът се легитимира като собственик по наследство на 1/6 идеална
част от имота, същият е с площ от 1 декар, т.е. 1000 кв.м. Същата площ е
записана на картон 14, а именно 1000 кв.м., въпреки че изчислена по графични
данни от същия план тя е 700 кв.м. Закупеният от ответницата имот е с площ 985
кв.м. Съдът намира, че титулът за собственост е нотариалния акт, а не начина на
отразяването на данните от него в картния материал, при което може да е
допусната и грешка, подлежаща на поправяне било по административен, било по
исков ред. С други думи имотът, 1/6 идеална част от който е собственост по
наследство на ищеца (с площ от 1000 кв.м.), е по-голям по площ от този, закупен
от ответницата (с площ от 985 кв.м.). При това положение и с оглед съвпадението
по три имотни граници, материализирани на място с ограда, съдът намира, че
закупеният от ответницата имот се включва напълно в имота на ищеца, т.е. налице
е идентичност между двата имота. От показанията на св.Т. пък се установява и
причината, поради която липсва материализирана на място ограда от южната страна
на имота, наследен от ищеца. От южна страна е разположен имот на роднини на
ищеца, на неговия чичо (брат на баща му) – Д. В.. Тъй като са близки роднини,
граница между двата съседни имота никога не е имало. За граница служел
последният ред на лозето в наследения от ищеца имот. Това се установява от
заключението на вещото лице, което сочи, че от южната страна на имота липсва
материализирана с ограда граница, както и от отбелязването върху картон 14,
където под
имот парцел 142 на Надежда Пишева, е записан имотът на Д. В..
Както
разпорежда и самият закон – чл.5, ал.3 от ЗОС, актът за общинска собственост
няма правопораждащо действие. В доказателствена
тежест на общината е да установи придобивното основание, записано в същия акт.
В случая това основание е чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, според който текст земеделската земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.
Това основание обаче дефинира общинските имоти по метода на изключването. Ако
бъде установена собственост върху земеделска земя на граждани, юридически лица
или държавата, то земята няма да е общинска собственост. В случая, с оглед
установената по безспорен начин идентичност между наследения от ищеца имот и
закупения от ответницата такъв, се установява, че собственик на процесната 1/6
идеална част от същия е ищецът. При това положение общината не е станала
собственик върху тази идеална част по силата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ и
съобразно принципа nemo dat quod non habet договорът за продажба на общински недвижим имот №
22554/ 03.07.2015 г. не е произвел целения с него вещнотранслативен ефект в
полза на ответницата. Доколкото тя изрично признава, чрез процесуалния си
представител, че владее имота, то същата следва да бъде осъдена да предаде владението му на
неговия собственик – на ищеца. Последният, в качеството си на съсобственик,
съгласно чл.31, ал.1 от ЗС има правото да си служи с цялата вещ, съответно може
да води искове за предаването й, ако същата бъде неоснователно отнета от
владението му.
Предвид евинцирането
на ответницата е налице и процесуалното условие за разглеждане на предявените
като евентуални обратни искове по чл.87, ал.3 вр.чл.189, ал.1,
изр.1 от ЗЗД и чл.189, ал.1, изр.2 от ЗЗД срещу продавача – Община Русе. Последният твърди, че
преди съставянето на акта за общинска собственост извършил проверка, от която
установил, че имотът е неподдържан и занемарен. Това се установява от
показанията на св.С.Х. и св.М.С.. Само по себе си обстоятелството, че имотът е
бил неподдържан, което не се и оспорва от ищеца, по никакъв начин не поражда
някакви права за Община Русе. Правото на собственост е абсолютно вещно право,
което е неограничено във времето – то не се изгубва поради неупражняването му
(например поради това, че имотът не се ползва и не се поддържа в добро
състояние), за разлика от ограничените вещни права, за които изрично е предвидено,
че се изгубват по давност поради неупражняването им ( например чл.59, ал. 3 от
ЗС – за правото на ползване и чл. 67, ал. 1 от ЗС – за правото на строеж).
Правото на ползване би се изгубило само, ако собственикът се откаже от него или
ако друг го придобие – чл.99 от ЗС. Община Русе обаче не твърди, че е придобила
имота на ищеца по давност, за което впрочем не е изтекъл и необходимия срок, а
че имотът е общинска собственост, тъй като не принадлежи на някого другиго. В
случая обаче имотът (т.е. процесната 1/6 идеална част от него) принадлежи на
ищеца, поради което Община Русе не е могла да изпълни основното си задължение
по чл.183, ал.1 от ЗЗД, а именно да прехвърли имота в собственост на
ответницата Д.Т.. Налице е неизпълнение на договора за продажба от 03.07.2015 г., за което ответникът по обратните
искове, в лицето на Община Русе, отговаря. Нещо повече, последният би могъл да
прояви по-голямо старание при проверка на това дали процесният имот не
принадлежи на някого другиго. Именно Община Русе е водила и понастоящем
съхранява картния материал, въз основа на който вещото лице е достигнало до
заключението за идентичност на имотите. Община Русе е отговаряла за съставянето
и воденето на разписен лист, който е бил неразделна част от кадастралния план
на населеното място – чл.13, ал.2 от ППЗТСУ (отм.), който тогава е бил
поддържан също от общината, считано до одобряването на кадастралната карта и кадастрални регистри
и прехвърлянето на тази дейност в АГКК - § 4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР. Още повече, че Община Русе е издавала и
разрешение за строеж в процесния имот на името на майката на ищеца. По
изложените съображения сключеният договор между ответницата Д.Т. *** следва да
бъде развален поради неизпълнение от страна на общината, като продавач. Следва
да бъде уважен искът за възстановяване на заплатената продажна цена и на разноските
по сключването на договора до размер на 50,60 лева. За горницата над
последната сума до пълния размер на иска от 51,86 лева искът по чл.189, ал.1,
изр.2 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен. Неоснователно е и искането за присъждане
на законна лихва върху посочените суми, считано от датата на тяхното заплащане
- 03.07.2015 г. Макар развалянето на договора
да има принципно обратно действие – чл.88, ал.1, изр.1 от ЗЗД, основанието за
плащането отпада с развалянето на договора, от който момент вземането става
изискуемо и върху него би се дължала лихва – т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС и цитираното от ответника по обратните искове решение № 47 от
31.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 706/2010 г., II т. о., ТК.
Ищецът по първоначалния иск е направил
разноски в размер на 50 лева – заплатена държавна такса, 600 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение и 250 лева – възнаграждение на вещото лице. С оглед
уважаването на предявения ревандикационен иск и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 900 лева.
Ответницата и ищца по обратните искове е
направила разноски по тези искове в размер на 150 лева. С оглед пълното
уважаване на два от исковете ( за развалянето на договора и за възстановяване
на продажната цена) и съобразно частичното отхвърляне на третия иск – за
разноските по договора, ищцата по обратните искове има право на разноски за
държавна такса по тях в размер на 148,79 лева. Ищцата е представила договор за
правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева без да е конкретно посочено каква сума по
кои искове е уговорена и заплатена. По тази причина съдът приема, че половината
от сумата, т.е. 600 лева, е заплатена за представителство и защита по
първоначалния иск, а другата половина – за представителство и защита по
предявените обратни искове. От последната сума ищца, съразмерно с уважените
искове, ищцата по обратните искове има право на 595,14 лева, или общо разноски
от 743, 93 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника по тези
искове – Община Русе.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Т.Т., с ЕГН **********,***,
че В.И.В., с ЕГН **********,***, е собственик по наследство, оставено от М.Г.В.,
ЕГН **********, б.ж. на гр.Русе, починала на 02.04.1990 г., на 1/6 идеална част
от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 63427.153.1951 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Русе, одобрени със заповед № РД -18-91/
15.12.2007 г. на изп.директор на АГКК, с номер по предходен план № 1591951, находящ
се в землището на гр.Русе, местността „Караач”, ул.”Ябланица”, с начин на
трайно ползване:за земеделски труд и отдих, целият с площ от 985 кв.м., а
съгласно нотариален акт № 71, т.X, д. № 2913/ 03.11.1969 г. на нотариус при РРС с площ от 1 декар, при
съседи: поземлени имоти № № 63427.158.2354, 63427.153.1954, 63427.153.1953,
63427.153.1952, 63427.153.1950, 63427.153.1948 и 63427.153.1947.
ОСЪЖДА Д.Т.Т., с
ЕГН **********, да предаде на В.И.В., с ЕГН **********, владението върху
гореописания имот.
ОСЪЖДА Д.Т.Т., с ЕГН **********, да заплати на В.И.В.,
с ЕГН **********, сумата от 900 лева – деловодни разноски.
РАЗВАЛЯ сключения
между Д.Т.Т., с ЕГН **********,***, като купувач, и Община
Русе, с адрес гр.Русе, пл.”Свобода” № 6, представлявана от кмета Пламен Стоилов
Пасев, като продавач, договор № 22554/ 03.07.2015 г. за продажба на гореописания недвижим имот, поради
неизпълнение от страна на продавача да прехвърли на купувача
правото на собственост върху същия имот.
ОСЪЖДА
Община Русе, представлявана от кмета Пламен Стоилов Пасев, да заплати на Д.Т.Т., с ЕГН **********, сумата от 1100
лева, представляваща платената продажна цена и сумата от 50,60 лева
– разноски по договора.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.Т.Т., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.189, ал.1,
изр.2 от ЗЗД за горницата над 50,60 лева до
пълния предявен размер на иска от 51,86 лева, както и иска за присъждане на
законна лихва върху главниците за продажната цена и разноските по договора,
считано от 03.07.2015 г.
ОСЪЖДА Община
Русе, представлявана от кмета Пламен Стоилов Пасев, да заплати на Д.Т.Т., с ЕГН **********, сумата от 743,93
лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/