Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 15.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №6942 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 341,23
лв.-неустойка и чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 27,48 лв. –неустойка.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.против К.В.Д.,
ЕГН **********,***, в която се
твърди, че между мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД и ответника К.В.Д. са сключени
договори за предоставяне на мобилни услуги, изброени по-долу, по силата на
които ответника е абонат на дружеството. Твърди, че по повод договор за мобилни
услуги от дата 29.09.2018г„ сключен с мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД, ответникът К.В.Д.
е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ***и
титуляр по мобилен номер ***с избрана абонаментна програма Тотал 30.99лв., с
уговорен срок на действие за 24 месеца до 29.09.2020г. При възползване от
преференциални условия на мобилния оператор, както и във връзка със сключения
срочен договорен абонамент, абонатът - ответник е взел мобилно устройство марка
***. С оглед качеството абонат на дружеството, на ответника е предоставено за
ползване описаното по-горе мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена,
съгласно т.7 от договора за мобилни услуги, както следва: -Станадартната цена
на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 549.90лв.; -Цена в брой или
общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 30.99лв. е
189.99лв., следователно отстъпката от страндартната цена, която ответникът е
получил възлиза на сума в размер на 359.91 лв. Твърди, че като лоялен клиент на
Оператора и при възползване от възможността да ползва повече от една услуга,
абонатът-ответник е взел втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер ***с
избрана абонаментна програма Тотал 10.99лв., съгласно Договор за мобилни услуги
от дата 17.10.2018г. с уговорен срок на действие 24 месеца до 17.10.2020г.
Твърди, че въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги,
като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***. Твърди,
че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми. Твърди, че за отчетния период на потребление
05.10.2018г. - 04.12.2018г., абонатът не е изпълнил задължението си да заплати
на ***България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него
услуги в размер на 161.86 /Сто шестдесет и един лева и 86 ст./лв. При наличието
на неплатени месечни задължения на абоната, Операторът го уведомява по реда на
чл. 31а от Общите условия. След изтичането на срока за плащане, указан във
всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата
сума, последователно се ограничават първо изходящите обаждания, впоследствие и
входящите обаждания на абоната, като операторът неколкокоратно праща смс -
напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано плащане,
въпреки напомнянията от страна на Оператора, ползваният телефонен номер е
двустранно спрян, за което абонатът е уведомен с поредно смс-известяване.
Предоставен е пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми. Твърди, че с
оглед незаплащането от страна на абоната-ответник на процесиите фактури за
отчетния период на потребление 05.10.2018г. - 04.12.2018г., е ангажирана
договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги,
като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, ***е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти. След прекратяване на отношенията операторът издава крайна фактура №***/05.02.2019г.,
в която са начислени суми в размер, както следва: -368.71 /Триста шестдесет и
осем лева и 71 ст./лв. - за дължима договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти /която сума е процесна в настоящото
производство/; -161.86 /Сто шестдесет и един лева и 86 ст./лв. - за незаплатени
далекосъобщителни услуги /която сума не е процесна в настоящото производство/. Общата сума по издадената крайна
фактура възлиза в размер на 530.57лв. Твърди, че в настоящото производство
интерес за ищеца представлява начислената неустойка за предсрочно прекратяване
на процесиите договори за мобилни услуги в размер на 368.71лв., която
претендира на основание т.11 от договора за мобилни услуги, която е уговорена
съобразно постигнатата с КЗП СПОГОДБА от 11.01.2018г., по която страна е „Т.Б.“
ЕАД. Твърди, че датата на деактивация на процесния абонамент е 31.01.2019г.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Твърди, че така,
абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния
срок за ползване на абонамента Тотал 30.99лв. за мобилен номер ***до
29.09.2020г. съгласно Договор за мобилни услуги от дата 29.09.2018г., както и
не е спазил крайния срок за ползване на абонаментна Тотал 10.99лв. за мобилен
номер ***до 17.10.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата
17.10.2018г. Твърди, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни
услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвижда, че
в случай на прекратяване на подписан
договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя
или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи
свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване. Твърди, че към настоящия момент, предвид
постигнато споразумение с Комисия за зашита, на потребителите, дължимата се
неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на договорите
е в размер както следва: а/ ” Неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното
изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност
на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на
договора. , ”б”/ .. В случаите,
в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
този договор ти по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл.
Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора. и заплатената от него при предоставянето му
(в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора. ” С оглед изложеното, ищецът претендира неустойка съгласно
уговорените правила с комисията за защита на потребителите и съгласно изричната
клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, а
именно: Неустойката в размер на 368.71 /Триста шестдесет и осем лева и 71
ст./лв., формирана, както следва: -За абонаментен план Тотал 30.99лв. към
мобилен номер ***се дължи неустойка в размер на 77.46лв., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния
абонамент е взета без ДДС, или 25.82 лв. х 3 = 77.46 лв., -Към абонаментен план
Тотал 30.99лв. към мобилен номер ***е начислена и неустойка за ползване на
устройство ***, в размер на 263.77 лв., представляваща такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за
лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора, -За абонаментен план
Тотал 10.99лв. към мобилен номер ***се дължи неустойка в размер на 27.48лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на
месечния абонамент е взета без ДДС, или 9.16 лв. х 3 = 27.48 лв. Или,
общодължимата се неустойка за предсрочното прекратяване на договорните
абонаменти е в размер, както следва: -341.23 /Триста четиридесет и един лева и
23 ст./лв. за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
29.09.2018г. за мобилен номер ***, -27.48 /Двадесет и седем лева и 48 ст./лв.
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 17.10.2018г. за
мобилен номер ***. Твърди, че като абонат на обществената телекомуникационна
мрежа на мобилния оператор „***“ ЕАД К.В.Д. се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, ***има право да получава в срок
всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените
от ***цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи
условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на ***/чл.75
от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на К.В.Д.. „При неспазване
на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, ***има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196,
в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него“. Твърди, че съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Твърди, ч
в чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа
на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за
поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на
чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
Твърди,
че в конкретния случай, ответника К.В.Д. е подписала договор за услуги с
мобилния оператор, ползвала е процесиите мобилни номера и не е изпълнила
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като
с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е
заплатил. Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, задължил се е да заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно
уговорения погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Моли
да бъде признато за установено по отношение на ответника К.В.Д., ЕГН: **********,
адрес: ***, че съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Д.К.К.и М.С., в общ
размер на 368.71 /Триста шестдесет и осем лева и 71 ст./лв., представляваща
неустойка за предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилни
услуги, от които: -341.23 /Триста четиридесет и един лева и 23 ст./лв. за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
29.09.2018г, за мобилен номер ***и 27.48 /Двадесет и седем лева и 48 ст./лв. за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
17.10.2018г. за мобилен номер ***.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител
на ответника, в който счита, че предявените искове са допустими, но
неоснователни и недоказани. Оспорва изцяло предявените искове, като недоказани
по основание и размер, и като документално необосновани такива. Оспорва изцяло
обстоятелствата, като недоказани такива. Твърди, че ответницата не дължи
претендираните суми и ищеца неоснователно е начислил такива. Твърди, че по
делото няма валидно сключени договори и каквито и да е било споразумения между
ищеца и ответницата, които да породят облигационни отношения между тях в
следствие, на които да са се формирали каквито и да е изискуеми вземания, между
същите страни. Оспорва обстоятелствата, че са сключени договорите и споразуменията
описани в исковата молба между ищеца и ответницата. В случай, че се докаже по
безспорен начин, че има сключени договори с ответницата, оспорва, че ищеца
едностранно ги е прекратил, както и че е уведомил ответницата за неплатени
месечни задължения по реда на чл.31а от Общите условия. Оспорва направените в
настоящето и в заповедното производство разноски, като недоказани и
документално необосновани такива по основание и размер, като счита, че
претендираните суми не се дължат.Прави възражение за прекомерност. Оспорва да
са предоставяни всякакви услуги от ищеца на ответника, както и да са предавани
на ответника, мобилни апарати и каквито и да било вещи. В случай, че в хода на
производството се съберат безспорни доказателства за сключени договори и наличие
на облигационни отношения оспорва твърдението в исковата молба, че същите са
прекратени едностранно от страна на ищеца, както и че той е уведомил
ответницата за неплатени просрочени месечни задължения. В случай, че в хода на
производството се установят вземания от ответника, оспорва да е настъпила
тяхната изискуемост. Оспорва ответницата да е запозната с общите условия на
оператора и да са и предоставяни каквито и да било услуги, мобилни устройства и
вещи. Твърди, че оспорените документи описани в исковата молба и приложени,
като доказателства не са подписани от ответницата на всяка страница и твърди,
че тя не е запозната със тяхното съдържание. Освен това счита, че всички те са
недействителни и нищожни, противоречащи на закона и добрите нрави, съдържат
неравноправни клаузи, поради което прави възражение за тяхната нищожност,
счита, че същите не са породили правно действие. Твърди, че оспорените
документи, описани в исковата молба и приложени, като доказателства са нищожни
по смисъла на чл. 26, ал.1 и ал.4, предл.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 228, ал.1
от ЗЕС, във връзка с чл.146, чл.147а и чл.143 от ЗЗП, като сключени такива в
противоречие на закона, съдържащ неравноправни клаузи и накърняващи добрите
нрави. Счита, че съдът следва служебно да следи за неравноправни и нищожни
клаузи в договорите и споразуменията, от които кредитора черпи основание
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от договор за мобилни услуги от дата
29.09.2018г., сключен с мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД, ответникът К.В.Д. е
абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ***и
титуляр по мобилен номер ***с избрана абонаментна програма Тотал 30.99лв., с
уговорен срок на действие за 24 месеца до 29.09.2020г. Във връзка със сключения
срочен договорен абонамент, на К.Д. е предоставено мобилно устройство марка ***,
което е предоставено с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора
за мобилни услуги, както следва: Станадартната цена на мобилното устройство /в
брой, без абонамент/ е 549.90лв.; Цена в брой или общата лизингова цена с
избраната от абоната програма Тотал 30.99лв. е 189.99лв., следователно
отстъпката от страндартната цена, която ответникът е получил възлиза на сума в
размер на 359.91 лв. Съгласно т. 11 на Договор за мобилни услуги от 29.09.2018г.,
в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която
и да е СИМ карта/номер, посочен в него, по вина или по инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други
документи, свързани с него и приложимите Общи условия, последния дължи за всяка
СИМ карта, по отношения на която е налице прекратяване: а/ неустойка в размер
на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до
края на срока на договора; и б/ в случаите, в които е предоставено устройство – и разликата между
цената на представеното устройство без абонамент съгласно последната актуална
ценова листа на оператора към момента на
прекратяване на договора и заплатената от потребителя цена за устройството в брой
или общата лизингова цена по договора за лизинг.
Съгласно договор за мобилни услуги от дата 17.10.2018г.,
с предпочетен абонаментен план Тотал 10.99лв., за мобилен номер ***, със срок
на действие 24 месеца ответникът К.Д. е абонат на дружеството-доставчик на
мобилни услуги „Т.Б.“ ЕАД с абонатен номер №***за уговорения срок на действие
24 месеца на предпочетената абонаментна програма Съгласно т. 11 на Договор за
мобилни услуги от 17.10.2018г., в случай на прекратяване на настойщия договор
през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него, по
вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
настоящия договор или други документи, свързани с него и приложимите Общи
условия, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношения на която е налице
прекратяване: а/ неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора; и б/ в
случаите, в които е предоставено
устройство – и разликата между цената на представеното устройство без абонамент
съгласно последната актуална ценова листа
на оператора към момента на прекратяване на договора и заплатената от
потребителя цена за устройството в брой или общата лизингова цена по договора
за лизинг.
Съдът възприема заключението на приетата и
неоспорена съдебно-икономическа експертиза като обективна, обоснована,
компетентна и безпристрастна. От нея се установява, че мобилния оператор е
изпълнил договорните си задължения и е предоставил след подписването на
договорите с ответника всички договорени мобилни услуги. Абонатът е ползвал
тези услуги, като до момента на спиране на услугата от оператора поради
неплащане на задълженията на абоната. За отчетния период на потребление 05.10.2018г.
— 04.12.2018г., абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на ***България
дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в размер на
161.86 лв.
С оглед незаплащането от страна на абоната-ответник на процесиите фактури
за отчетния период на потребление 05.10.2018г. - 04.12.2018г., ***е прекратил
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти, като
след прекратяване на отношенията ищеца е издал крайна фактура №***/05.02.2019г.
за сумата от 368.71 лв. договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти, претендирана в това производство. Начислената
неустойка е формирана както следва: -за абонаментен план Тотал 30.99лв. към
мобилен номер ***- 3 месечни абонаментни такси без ДДС (25.82 лв. X 3) = 77.46
лв., -За ползване на устройство ***, в размер на 263.77 лв., представляваща
такава част от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената
при предоставянето на устройството за оставащият срок от договора/, -За
абонаментен план Тотал 10.99лв. към мобилен номер ***-3 месечни абонаментни
такси без ДДС (9.16 лв. х3) = 27.48 лв. Обща стойност на претендираната сума за
неустойка- 368,71 лв. По издадените фактури не е извършвано плащане, а
последното плащане е направено по предходно издадена фактура на 17.10.2018 г. —
37,56 лв. Сумата от 161,86 лв. не е претендирана в настоящето производство.Описаните
задължения са осчетоводени в счетоводството на ищеца и отразени в посочените в
исковата молба фактури.
Съдът възприема заключението на приетата и
неоспорена съдебно-графологична експертиза като обективна, обоснована,
компетентна и безпристрастна. От нея се установява, че подписите за „Потребителя“ в Договор за
мобилни услуги от дата 29.09.2018г. са положени от К.В.Д.. Подписът за „Абоната“ в Декларация-съгласие
от дата 29.09.2018г. е положен от К.В.Д..
Подписът за „Абоната“ в Приложение-ценова листа за абонаментни планове
за частни и корпоративни клиенти от дата 29.08.2018г. е положен от К.В.Д.. Подписите за „Потребителя“ в Договор за
мобилни услуги от дата 17.10.2018г. са положени от К.В.Д.. Подписът за „Абоната“ в Декларация-съгласие
от дата 17.10.2018г. е положен от К.В.Д..
Подписът за „Абоната“ в Приложение-ценова листа за абонаментни планове
за частни и корпоративни клиенти от дата 17.10.2018г. е положен от К.В.Д..
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
От събраните по делото доказателства категорично се установява наличието на
валидни облигационни правоотношения между страните по делото по гореописаните
договори. Същите са оспорени по отношение на авторството на подписите, положени
в тях от името на ответницата К.Д.. Окрито е производство по реда на чл.193 ГПК
и е изслушана гореописаната съдебно-графологична експертиза, от която е
установено, че всички подписи в оспорените документи са изпълнени от сочения
като техен автор К.Д.. Поради изложеното съдът, на основание чл.194 ГПК, че
оспорването е неуспешно.
Задължението
за неустойка се предпоставя от неизпълнение на задължения от потребителя. След
като са предоставени мобилни телефонни услуги с осигуряване на достъп до
мрежата на оператора и потребителят не ги е заплатил, е налице уреденото в
Общите условия основание за прекратяване на по-нататъшното предоставяне на
услугите. Прекратяването е установен от вещото лице факт, т. е. операторът е
упражнил правото си да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира общото
правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на
кредитора да бъде отправено към длъжника. Т. е. може да бъде и конклудентно – с
действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо
достояние на абоната. Самата искова молба играе ролята на покана по смисъла на
чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г.
по гр. д. № 1306/2016 г., IV г. о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т. д. №
50183/2016 г., IV г. о. и др.).
Ответникът не е изпълнил паричното си задължение до приключване на
съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му е предоставен
достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от
фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка. Неоснователни са
възраженията за нищожност на клаузата за неустойка като неравноправна по
смисъла на ЗЗП. Същата е в съответствие със законовите разпоредби. Специалният
Закон за електронните съобщения урежда изрично случаите на недължимост на
неустойка - в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за
мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на
срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а,
ал. 1 -при едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги.
Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие занапред, е
допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т. е. законът
изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В
процесния случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като
касае обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на
недължимост на неустойка. Ищецът претендира договорения с клиента размер на
неустойката - сумата от три стандартни за съответната програма месечни
абонаменти плюс разликата в цените на предоставеното устройство, посочена в
договора. Този размер не може да се приеме за необосновано висок по смисъла на
чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. При неизпълнение на задълженията на потребителя да
заплати няколко месечни парични задължения се претендират само три месечни
абонаментни такси без ДДС, както и част от отстъпката от цената на устройство,
предоставено при условията на срочен договор за мобилни услуги. Т. е.
отстъпката от цената е предоставена с оглед получаване на точно изпълнение в
договорения срок. При неточно изпълнение длъжникът не следва да се ползва от
предоставените преференции (отстъпки). Не може да се приеме, че клаузата за
плащане на трите такси и отстъпката е уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Предвид
изложеното предявените искове се явяват основателни и доказани и следва да
бъдат уважени в предявените си размери от 341,23 лв. и 27,48 лв./общо 368,71 лв./
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва
да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в
заповедното производство в общ размер от 145,00 лв. съразмерно с уважената част
на исковата претенция. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което е неоснователно, тъй като уговореното и заплатено
адвокатско възнагрждение в заповедното производство е в размер на 120 лв. е
по-малко от предвидения съгласно чл.7, ал.7, вр.ал.2 от Наредба 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения от 300 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за
държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за ВЛ и особен представител /75+180+150+150+200/ в размер
на 755,00 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е
неоснователно, тъй като уговореното и заплатено адвокатско възнагрждение в
заповедното производство е в размер на 180 лв. е по-малко от предвидения
съгласно чл.7, ал.2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 300 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ответника има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на претенцията,
но по делото липсват доказателства за направени разноски от ответника по
делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД по
отношение на К.В.Д., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, *** сумата
341,23 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 29.09.2018г. за мобилен № ***,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2485/11.09.2020г. по ч.гр.д.№**********
4551/2020 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД по
отношение на К.В.Д., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, *** сумата
27,48 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 17.10.2018г. за мобилен № ***,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2485/11.09.2020г. по
ч.гр.д.№********** 4551/2020 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.В.Д., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 145,00
лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.********** 4551/2020г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.В.Д., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата
от 755,00лв. направени по делото разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение,
депозит за ВЛ и особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: