Определение по дело №131/2020 на Окръжен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. Габрово 22.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Габровският окръжен съд              колегия в закрито

заседание двадесет и втори юни

през  две хиляди и  двадесета   година в състав:

                                                  Председател: В.Топалова

                                                  Членове:         В. Генжова

                                                             М.с.      М.Дългичева

като разгледа докладваното от     съдията  Генжова В. ч.гр.д. № 131 по описа за   2020             год. ,за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на  чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

    Образувано е по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД- София против разпореждане №998/18.02.2020г.  по ч.гр.д. №261/2020г. по описа на РС - Габрово.   

С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата 37.48 лева договорна лихва за периода 13.04.2016г.- 16.11.2016г. по договор за паричен заем №2520130/22.03.2016г.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима.

          Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Производството по ч. гр. д.№ 261/2020г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по  заявление по чл. 410 ГПК от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД- София срещу Н.Н.В. ***, за парични вземания по договор за паричен заем №2520130/22.03.2016г.

           Със заповед №937/18.02.2020г. Районният съд е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумата 284,45  лева  главница, 109.15 лева обезщетение за забава за периода 13.04.2016г.- 11.02.2019г.,  22,83 разноски за ДТ и 45,65 лева разноски за юристконсултско възнаграждение.

          С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението само досежно претенцията за сумата 37.48 лева, представляваща договорна лихва за периода 13.04.2016г.- 16.11.2016г., с мотив: че при съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективна защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава на основание чл. 411 ал.2 т.3 ГПК, като е посочил ГЛП  по заема – 40%.

          Тоест в случая, като е установил, че договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, заповедният съд е приел, че е налице нарушение на добрите нрави и нищожност на  тази клауза. В частната жалба се възразява, че  уговореното между страните договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, предвид неговата същност, свободата на договаряне между страните, а  и освен това ГПР  е в границите на законодателно заложеният максимален праг.

          Въззивният съд счита, че не е налице обоснована вероятност за неравноправие на клаузата за размера на договорната лихва, както е приел заповедният съд, за да отхвърли искането за издаване на заповед за претендираната по нея сума. В случая се претендира договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора и същата не е едностранно изменяна от страната, предоставила кредита.  С текста на чл. 9 от ЗЗД е уговорена широка договорна свобода на страните, лимитирана единствено от непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че размера на ГПР е съобразен с разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК, не може да се направи извод в едностранното заповедно производство за вероятно противоречие на клаузата за договорна лихва с добрите нрави. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за това.

          Следователно в случая не са налице  пречки от визираните в чл. 411 ГПК по отношение претенцията за договорна лихва, за да бъде отхвърлено заявлението в тази част.

     Предвид гореизложеното разпореждането, в обжалваната част, следва да бъде отменено, като неправилно и делото да се върне на първоинстанционния съд, като се укаже да издаде заповед за изпълнение за претендираната договорна лихва в размер на 37.48 лева за периода 13.04.2016г.- 16.11.2019г. по договор за паричен заем № 2520130/22.03.2016г.

          Водим от гореизложеното съдът 

О П Р Е Д Е Л И :

   ОТМЕНЯ разпореждане разпореждане №998/18.02.2020г.  по ч.гр.д. №261/2020г. по описа на ГРС,   вместо което ПОСТАНОВИ:

   ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД- София, със седалище гр. София, *********************************************, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н.Н.В.  ЕГН:********** ***, за  сумата 37.48 лева, представляваща договорна лихва  за периода 13.04.2016г.- 16.11.2019г по договор за паричен заем №2520130/22.03.2016г.

          ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповед за изпълнение.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

Председател :                        

                                                           

Членове: