№ 2804
гр. Бургас, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20222120105440 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от А. Н. К. срещу ЗК „Бул Инс“ АД, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 196,92 лева, представляваща обезщетение за
забава върху застрахователно обезщетение в размер от 12222,43 лева, присъдено в полза на
ищцата по гражданско дело № 4058/2021 г. РС – Бургас за периода от 12.04.2021 г. до
08.06.2021 г., на основание чл. 409 от КЗ.
Твърди се, че на 23.07.2021 г. застрахован при ответника водач на МПС по
застраховка „Гражданска отговорност“ е осъществил по своя вина ПТП, при което е
причинил имуществени вреди на лекия автомобил на ищцата и след като същата на
27.03.2021 г. е уведомила ответника за настъпилото застрахователно събитие, и последния е
постановил отказ с изх. № ОК-197884/08.04.2021 г. за заплати обезщетение, ищцата е завела
гр. д. № 4058/2021 г. РС – Бургас, по което с влязло в сила решение застрахователят е
осъден да заплати застрахователно обезщетение в размер от 12222,43 лева. Предвид това,
се поддържа, че ответникът дължи на ищцата и обезщетение за забава върху присъденото
застрахователно обезщетение, считано от първия работен ден след постановяване на отказ с
изх. № ОК-197884/08.04.2021 г. за заплати обезщетение до депозиране на исковата молба в
съда по гр. д. № 4058/2021 г. РС – Бургас, тоест на 08.06.2021 г.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Поддържа се, че съобразно чл. 496 ал. 1 от КЗ срокът за произнасяне по застрахователна
претенция е до три месеца от предявяването , поради което ответникът не е изпаднал в
забава на 12.04.2021 г., след като застрахователната претенция е предявена на 29.03.2021 г.
1
Сочи се, че претенцията е неоснователна и поради това, че при заявяването на щетата,
ищецът не е представил доказателства за вината на застрахования и банкова сметка, по
която да се преведе обезщетението.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът не се явява и не
се представлява. Депозирано е становище от 04.11.2022 г., в което твърденият в отговора на
исковата молба, че срокът по чл. 496 от КЗ не е бил изтекъл към момента на постановяване
на отказа, поради което застрахователя не е изпаднал в забава на сочената от ищцата дата се
оспорват. Сочи се, че в тази разпоредба е уреден срок до изтичането, на който
застрахователя може да се произнесе, но същият го е сторил по-рано – на 08.04.2021 г.,
поради което е изпаднал в забава в първия работен ден след постановяването му – на
12.04.2021 г.
В съдебното заседание ответникът не се представлява. Депозирано е становище от
14.11.2022 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Служебно известно е, че с влязло в сила на 16.04.2022, Решение № 468/16.03.2022 г.,
постановено по гр. д. № 4058/2021 г. на РС – Бургас ответникът по настоящото дело е
осъден да заплати на ищеца сумата от 12222.43 лева главница, представляваща обезщетение
за нанесени имуществени вреди на собствения й л.а.“Мерцедес Е 350“, рег. № ***,
причинени от ПТП на 27.03.2021г., за които ответникът отговаря като застраховател по
застраховка Гражданска отговорност на прекия причинител, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 08.06.2021г. до окончателното
изплащане.
По делото е представено уведомление за щета от 29.03.2021 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 409 от КЗ.
В тежест на ищеца е да установи, че наличието на присъдено застрахователно
обезщетение по гр. д. № 4058/2021 г. РС – Бургас в твърдяните в исковата молба размери и
касаещо твърдяното застрахователно събитие, както и поставянето на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Страните по делото не спорят, а и след служебно извършена справка се установи, че с
влязло в сила на 16.04.2022, Решение № 468/16.03.2022 г., постановено по гр. д. №
4058/2021 г. на РС – Бургас ответникът по настоящото дело е осъден да заплати на ищеца
сумата от 12222.43 лева главница, представляваща обезщетение за нанесени имуществени
вреди на собствения й л.а.“Мерцедес Е 350“, рег. № ***, причинени от ПТП на 27.03.2021г.,
за които ответникът отговаря като застраховател по застраховка Гражданска отговорност на
прекия причинител, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба – 08.06.2021г. до окончателното изплащане.
Според чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. По силата
на правилото установено в чл. 297 от ГПК при разглеждане на делото настоящия състав е
длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на горното решение относно присъденото
застрахователно обезщетение за процесното застрахователно събитие от 27.03.2021 г.
2
Съобразно разпоредбата на чл. 409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото обезщетение след изтичане на срока по чл. 405 от КЗ, освен в
случай, че застрахованият не е посочил банкова сметка. Разпоредбата на чл. 405 от КЗ
препраща към чл. 108 от КЗ по отношение на сроковете за окончателно произнасяне на
застрахователя по застрахователни претенции – до 15 работни дни от представянето на
всички доказателства, а при непредставянето им застрахователят е длъжен да се произнесе
не по-късно от 6 месеца от предявяване на претенцията. В случая, се установи, че искането
на ищцата е получено от ответника на 29.03.2021 г. По делото не са наведени твърдения за
непълнота на представените от застрахования доказателства в производството пред
застрахователя, нито се установява такива да са били изисквани. Следователно срокът за
произнасяне на застрахователя изтича до 15 работни дни след датата на предявяване на
застрахователната претенция – т. е. до 13.04.2021 г., включително. Безспорно между
страните е, че в случая застрахователят не се е възползвал от пълния, предоставен му от
закона срок за произнасяне, а се е произнесъл с отказ № ОК-197884/08.04.2021 г., поради
което е изпаднал в забава на деня следващ отказа, тоест на 09.04.2021 г. В случая
претенцията е отправена с начална дата 12.04.2021 г. – първият работен ден следващ
постановения от застрахователя отказ, т. е. след началния момент на забавата, поради което
се явява доказана по основание. Изчислен с програмен продукт www.calculator.bg размерът
на законната лихва върху главницата за периода 12.04.2021 г. до 08.06.2021 г. е в размер на
196,92 лева, поради което претенцията се явява основателна до пълния предявен размер.
Възражението на ответника за приложимост на срока по чл. 496 ал. 1 от КЗ е
неоснователно, тъй като чл. 409 от КЗ предвижда специални срокове за изпадане в забава за
задължението за застрахователното обезщетение, като за същите препраща към чл. 405 от
КЗ, който от своя страна препраща към по-краткия срок по чл. 108 от КЗ. Ако приложимият
срок беше този по чл. 496 ал. 1 от КЗ, възражението също щеше да бъде неоснователно, тъй
като застрахователят е постановил отказ № ОК-197884/08.04.2021 г. в по-ранен момент,
поради което е изпаднал в забава на деня следващ постановяването на отказа, тоест на
09.04.2021 г.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски. Представени са доказателства за заплатена държавна такса в размер от 50 лева и за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева. Следователно в полза на ищеца
се полагат съдебно - деловодни разноски в размер от 350 лева, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на А. Н. К., ЕГН **********
с адрес гр. Б., сумата от 196,92 лева, представляваща обезщетение за забава върху
застрахователно обезщетение в размер от 12222,43 лева, присъдено в полза на ищцата по
гражданско дело № 4058/2021 г. РС – Бургас за периода от 12.04.2021 г. до 08.06.2021 г., на
основание чл. 409 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на А. Н. К., ЕГН **********
с адрес гр. Б., сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща направени по
делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
3
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4