Р Е Ш Е Н И Е
град Добрич, 24.04.2012г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ДОБРИЧ в публично заседание, проведено
на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай Николов
при секретаря М.А.…...……...……………………………………
разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 2322 по описа за
2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г.С.Н.,
ЕГН ********** ***, до Районен съд – Добрич, против Електронен фиш за налагане
на глоба Серия К № 0038393 на ОД на МВР-Добрич, с който за нарушение по чл.21,
ал.1 ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложено
наказание “глоба” в размер на 300 лева. В жалбата се твърди, че са допуснати
следните нарушения: от електронния фиш не става ясно на кое точно място в с.***
е управляван автомобила, като в тази връзка се оспорва, че измерената скорост е
била установена в самото населено място; техническото средство не отговаря на
изискванията на чл.38 ЗИ; във фиша не е отразено пред кой съдебен орган и в
какъв срок може да се оспори същия, като тези три групи нарушения представляват
съществено нарушение на процесуалния закон и същевременно нарушават правото на
защита като самостоятелно основание за отмяна на процесния електронен фиш.
Нарушителят, редовно призован, не се
явява, не изразява становище по събраните доказателства.
Районна прокуратура-Добрич, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява чрез
юрисконсулт, като процесуалният представител изразява становище, че жалбата е
напълно неоснователна. Издаденият електронен фиш е издаден законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърден.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и наведените от страните доводи, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОД на МВР-Добрич издала Електронен фиш Серия
К № 0038393 за налагане на глоба в
размер на 300 лева за нарушение по чл.21,
ал.1 ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 537 за
това, че на 15.06.2011г. в 12,48 часа в с.***, общ.Добричка, GPS-координати - EL
27.50.7483 и NL 43.31.7002, Г.С.Н. като собственик на л.а. “***” с рег.№ ***
управлявал автомобила със скорост
Независимо от основанията за обжалване на издадения
електронен фиш, съдът прецени административнонаказателното производство изцяло,
какъвто е пределът на въззивната проверка, визиран в чл.314 НПК, към който
препраща чл.84 ЗАНН, и установи следното:
Жалбата, като депозирана в срока по чл.189, ал.5 ЗДвП от
лице, разполагащо с активна процесуална легитимация, е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Съгласно
легалното определение на понятието "средство за измерване", дадено в §1, т.27 от ДР на Закона
за измерванията (ЗИ), то е техническо
средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече
технически средства. Безспорно е, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение № TFR1-M 537 е предназначена да регистрира и показва данни за
движението на автомобила. С нея, освен заснемане, т.е. фиксиране и
възпроизвеждане на движещи се обекти, се отчита и скоростта
на автомобила. Следователно ЗИ е приложим и за системите за видеоконтрол и
измерване на скоростта.
Съгласно разпоредбите на ЗИ, средствата
за измерване подлежат на метрологичен
контрол (одобряване на тип, първоначална проверка и последваща проверка) и се пускат на
пазара и/или в действие и се използват само ако съответстват
на изискванията на закона и на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Одобряването на типа на системите се извършва от председателя на Българския
институт по метрология, който издава удостоверение за одобрен тип, като
одобрените типове средства за измерване се вписват в публичен регистър на
одобрените за използване типове средства за
измерване, съгласно чл.34 ЗИ. От изложеното се налага изводът, че използваните радар и система за видеоконтрол
следва да бъдат от одобрен тип и да
са вписани в регистъра на одобрените за използване типове средства.
По
делото безспорно е доказано, че по време на проверката служителите при ОД на
МВР-Добрич са разполагали с техническо средство, а именно № TFR1-M 537. По делото е представено като доказателство
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, издадено от Български
институт по метрология (БИМ), от което е видно, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M
е одобрен, вписан е под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, като срокът на валидност е до 24.02.2020г. Видно от
писмо № 1415/15.03.2011г., БИМ удостоверява, че системата е преминала
първоначална проверка през месец април 2010г. със срок на валидност до април
2011г., а с писмо № 57-00-21/08.02.2012г. БИМ уведомява, че последваща проверка
е извършена, срокът на валидност е до
април 2012г., за което е издаден протокол № 36/05.04.2011г. Предвид изложеното
възраженията на жалбоподателя по отношение годността на измервателното
устройства следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От протокол от
17.12.2009г. се установява, че се е провело обучение за работа със „Система за
автоматично фиксиране на нарушенията на правилата на движение”, монтирана на
л.а. „****” с рег.№ ***, а един от обучените е Ж.М.С. – служител на ІІ РУ на
МВР-Добрич, заснел клип № 2100 на процесната дата 15.06.2011г. в 12,48,46 часа
в с.***, общ.Добричка. Дежурството на същия се удостоверява от докладна записка
рег.№ 8303/21.06.2011г., от която се установява, че за датата 15.06.2011г. за
времето от 11 до 17 часа Ж.М.С. и К.В.К. са извършвали видеоконтрол в с.*** по
ул.”***” до дом № **, като служебният автомобил е бил разположен в посока град
Добрич. Заснети са общо 20 клипа – от № 2098 до № 2117. В съдебно заседание призованият
като свидетел Ж.С. заявява, че по принцип в с.*** при дежурство застават на две
места – в началото на селото до бензиностанцията, от страна на казанджийницата,
като тогава служебният автомобил е в посока к.к.”Албена”, до дом № *** преди
центъра, като тогава автомобилът е в посока град Добрич. На 15.06.2011г.
автомобилът е бил застанал до дом № *** в с.***, преди центъра и на 15-
Като
доказателства по делото са изискани от община Добричка скици на населеното
място – извадки от регулационния план, от които може да се установят границите
на с.***. С допълнително писмо вх.№ 7960/18.04.2012г. и приложени към него
скици е отбелязано местоположението на точката, отбелязана в клип № 2100 от
15.06.2011г. с географски координати, трансформирани в правоъгълна координатна
система 1970г.
Свидетелските
показания и веществените доказателства по делото опровергават възраженията на
жалбоподателя по отношение как е извършено заснемането на клип № 2100 от
15.06.2011г. с автоматизираното техническо средство № TFR1-M 537, къде е извършено нарущението и по недвусмислен и
категоричен начин установяват, че л.а. „***”
с рег.№ *** е заснет да се движи с превишена скорост в точката с координати - EL
27.50.7483 и NL 43.31.7002, която точка се намира на главната улица на с.***,
общ.Добричка, в границите на населеното място. С оглед констатираното
твърденията в жалбата, че нарушителят не е заснет в населеното място,
респективно, че е налице манипулиране на записа, следва да се отхвърлят като
неоснователни /вж. в тази насока практиката на АС-Добрич в Решение от
02.03.2012г. по кас.адм.д. № 866/2011г. по описа на АС-Добрич, Решение от
07.03.2012г. по кас.адм.д. № 12/2012г. по описа на АС-Добрич и др./. По делото
липсват данни (подадена писмена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП), а и
жалбоподателят не релевира възражения в тази насока, че друго лице е извършило
нарушението, поради което следва да се приеме, че именно лицето Г.С.Н. е
извършил нарушението, посочено в процесния електронен фиш.
При извършената служебна проверка от съда не се установяват
нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство.
Процесуалните пропуски, направени от проверяващите органи при извършената от
тях проверка биха били съществени и основания за отмяна на електронния фиш
тогава, когато създават вероятност, че фактите може да са се осъществили и по
различен от приетия от тях начин или когато са отнели или ограничили правото на
защита на страната, което в случая според настоящия състав, не е така. Съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство,
в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
"Електронен фиш" е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства (легална дефиниция - § 6, т.62 ДР на
ЗДвП). Съдът намира, че процесният електронен фиш съдържа всички посочени от
закона реквизити. И още. Съгласно константната съдебна практика допуснатото нарушение не е
съществено, ако не е ограничило правата на нарушителя до степен, която да
обуслови отмяната на санкциониращия административен акт. В случая се изтъква,
че в процесния електронен фиш не е посочен органа, чрез когото може да се
оспорва. Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН наказателно постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Настоящият състав намира, че непосочването на органа, пред когото може да
се оспори електроннния фиш не е от съществените му елементи и не влече след
себе си порочност на целия акт. Още повече, че от самия електронен фиш се
установява, че същият е издаден от ОД на МВР-Добрич, самият жалбоподател е
подал жалбата си именно до директора на ОД на МВР-Добрич, с което е реализирал
правото си на оспорване/защита. С оглед на изложеното съдът намира, че
възраженията на жалбоподателя в насока нарушение на процесуалните правила в
административнонаказателното производство и накърняване правото на защита за
неоснователни и като такива да се оставят без уважение.
Правилно и законосъобразно
административната отговорност на нарушителя е ангажирана по чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП, съгласно редакцията,
действаща към издаване на електронния фиш, която се свежда до "глоба"
от 300 лева. Вярно е, че от клип № 2100 от 15.06.2011г. се установява, че
измерената скорост на л.а. „***” с рег.№ *** е
Така наложеното наказание съответства на
допуснатото нарушение, съобразно действащата редакция на закона към момента на
издаване на електронния фиш. По изложените съображения настоящата
инстанция счита, че описаното деяние осъществява, както от субективна, така и
обективна страна, състав на административно нарушение по ЗДвП, за което
жалбоподателят основателно и законосъобразно е бил санкциониран. Като е стигнал
до същите правни и фактически изводи и е издал обжалвания електронен фиш, административнонаказващият
орган е постановил един правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде
потвърден.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия
К № 0038393 на ОД на МВР-Добрич, за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство по реда на чл.189, ал.4 ЗДвП, с който на Г.С.Н., ЕГН **********
***, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложено наказание “глоба” в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Добрич на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14-дневен срок от уведомяване на страните.
Районен съдия: