№ 357 / 11.8.2017 г.
Р Е Ш Е Н И Е
11.08.2017 година, град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти
граждански състав в ОТКРИТО съдебно заседание на 21.07.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Радка Михайлова и с участието на прокурора МИЛЕНА ДАСКАЛОВА от Районна
прокуратура Монтана, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело
№ 598 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са в обективно съединение искове с правно основание: чл.150 СК, във връзка с
чл.143 СК, чл.132 ал.1 т.2 от СК и в условията на евентуалност иск по чл.127 а СК.
Ищецът, С.Е.Т.,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат В.К.,xxx,
твърди, че с ответницата Т.К.М. живели на фактически брачни начала около две години.
От съвместното им съжителство имат родена дъщеря Е. С. Т., родена на xxx
година, ЕГН xxxxxxxxxx. От 2011 година живеят разделени, като детето останало
да живее при него. От тогава той и
детето живеят в дома на родителите му в с.Мърчево, като той се грижи за
отглеждането и възпитанието и.
След
фактическата раздяла ответницата останала да живее в град София.
Относно иска по чл.150 СК, във връзка с чл.143 СК:
С
решение по гр.д.№ 20913 по описа на СРС за 2012 година ответницата е осъдена да
му заплаща, в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Е.
по 77.50 лв. ежемесечна издръжка, считано от 12.10.2012 година до настъпване на
причини, даващи основание за изменението или прекратяването и.
От
присъждането на издръжката до сега са изминали повече от пет години, през което
време детето е пораснало, а заедно с него и разходите, свързани с отглеждането
му. Е. вече е ученичка във втори клас, което обстоятелство е свързано с
по-големи разходи за тетрадки, ученически пособия е др.
Счита,
че са налице изменения на обстоятелствата, при които е присъдена първоначалната
издръжка, която е значително по-малка и от законния минимум към настоящия
момент 115.00 лв.
Счита,
че са налице основанията на чл.150 СК за увеличение размера на присъдената
издръжка.
Относно
иска по чл.132 СК:
След
фактическата раздяла ответницата не му е давала никакви средства за
отглеждането на детето и не му е плащала
издръжка, както и не се е интересувала от детето и дори не го е виждала от
тогава. Когато родила Е., ответницата искала да го остави в Дом „Майка и дете”
за осиновяване, но той не се съгласил и детето останало при тях, а след раздялата
им, при него.
Предявил иск по чл.127 ал.2, във връзка с чл.59 и чл.143 СК, въз основа
на който е образувано гражданско дело № 20913/2012 г. на СРС.
С
влязло в сила решение по същото дело родителските права по отношение на детето са
предоставени за упражняване от него, на майката е определен режим на виждане с
детето, била осъдена да заплаща по 77.50 лв. месечна издръжка, считано от
12.10.2012 година.
Счита,
че са налице условията на чл.132 ал.1 т.2 от СК за лишаване от родителски права
на ответницата по отношение на Е..
Относно
иска по чл.127 а от СК:
Детето
Е. С. Т. притежава международен паспорт, издаден на 22.11.2010 година, валиден
до 22.11.2015 г.
Той
периодично ходи да работи сезонна работа в Италия, заедно с родителите си,
което налага да взема със себе си Е., тъй като няма кой да я гледа в България.
За извеждането му от България се изисква съгласието на другия родител, а той не
може да открие ответницата, а дори да я открие, тя нарочно не ум дава съгласие
детето да пътува с тях до Италия, за да му създава проблеми, а не се е
интересувала от детето.
Същото
се отнася и за издаването на международен паспорт.
Счита,
че са налице условията на чл.127 а от СК – въпросите, свързани с пътуването на
дете в чужбина и за издаването на необходимите лични документи.
В
интерес на детето е да бъде с него и родителите му, когато периодично пътуват в
чужбина, за да работят и изкарват доходи, с които да преживяват, тъй като в
България нямат работа.
Моли
съда да постанови решение, като на основание чл.150 СК, във връзка с чл.143 СК
да се осъди ответницата, в качеството и на майка на малолетното дете Е. С. Т., родена
на xxx година, за в бъдеще да му заплаща вместо 77.50 лв. ежемесечна издръжка,
по 150 лв. месечно, считано от 17.03.2017 година до настъпване на причини,
даващи основание за изменение или прекратяването и, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на падежа и до окончателното и
изплащане;
На
основание чл.132 ал.1 т.2 СК да бъде лишена Т.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx, с
неизвестен адрес, с последно известно местопребиваване, от родителски права по
отношение на детето Е. С. Т.;
На
основание чл.127 а СК да се разреши на Е. С. Т., родена на xxx година, до
навършване на пълнолетие, периодично да пътува с него до Италия и останалите
страни от Европейския съюз, като и той – С.Е.Т.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да подава
самостоятелно молба за издаване на нов паспорт на детето Е. С. Т., без
съгласието на майката Т.К.М., както и да му се присъдят направените в хода на
производството разноски.
Ответницата Т.К.М., чрез
назначения и особен представител адвокат А.К.,xxx, редовно известена, в срока
за отговор на молбата по чл.131 от ГПК взема становище по исковете, прави възражения в насока относно
допустимостта на предявените в обективно съединение искове.
Счита за допустимо обективното съединени на иска по
чл.150 СК само с един от следващите искове: било чл.127 а СК, било чл.132 ал.1
т.2 СК. Това е така, тъй като е недопустимо обективното съединение на иска по
чл.127 а СК и чл.132 СК. Съединяването може да стане само в условията на
евентуалност – ако не се уважи иска по чл.132 ал.1 т.2 СК, съдът евентуално
следва да се произнесе по иска по чл.127 а СК. Това е така, защото лишаването
от родителски права е не само санкция за пренебрегналия своя родителски дълг
родител, но и предоставяне възможност за родителя, който изцяло е приел да
полага грижи за отглеждането и възпитанието надетето, да решава сам
съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие,
образование, лични и имуществени интереси. Родителят, предявил иска за лишаване
от родителски права на другия родител цели всички последици от лишаването от
родителски права, каквато последица е и преодоляването на затруднения във
връзка с получаване заместващо съгласие – разрешение за пътуване на детето в
чужбина. В този смисъл е и Решение № 406 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр.д.№
1125/2010 г., ІV г.о.
Следователно, при уважаване на
иска по чл.132 ал.1 т.2 СК, ищецът няма правен интерес от предявяване на иска
по чл.127 а от СК.
Относно основателността на
предявените искове.
Тъй като няма контакт с
ответницата Т.К., във връзка с изясняване на фактическата обстановка по делото,
ще се ползва от представените от ищеца по делото писмени доказателства, които
не оспорва, а също така и относно искането да бъдат разпитани свидетели.
По иска по чл.150 СК – с оглед
периода от време, след присъждане на първоначалната издръжка, безспорно е, че
нуждите на детето Е., във връзка с неговото отглеждане, възпитание и
образование са се увеличили, поради което претенцията за увеличението и е
основателна.
Ищецът следва да представи
доказателства за реализирани доходи на ответницата, за да не преценява съдът
нейните възможности за даване издръжка, с оглед размера на минималната работна
заплата, определена за страната.
По иска по чл.132 ал.1 т.2 СК –
лишаването от родителски права се налага, при наличие на сериозни причини,
които поставят в риск живота и здравето на детето, ако същото поддържа контакти
с родителя или детето да е в такова материално състояние, че не плащането на
издръжка да доведе до сериозни последици за живота, здравето и психическото
развитие на детето. Само трайното не полагане на грижи и липсата на финансов
или друг материален принос, сочи на противоправно поведение на родителя,
представляващо цялостно неизпълнение на родителски задължения, даващо основание
за лишаването му от родителски права.
Съдът следва да се произнесе по иска по чл.127
а СК, само ако е предявен като евентуален и искът по чл.132 ал.1 т.2 СК бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съдът следва да обсъди събраните
по делото доказателства и да постанови заместващо съгласие само тогава, когато
доказателствата по делото дават основание да се приеме, че то е в интерес на
детето.
С Молба, вх.№ 14649 от 03.07.2017
година, С.Е.Т., чрез процесуалния си представител адвокат В.К., по повод
отговора на назначения особен представител на ответницата изразява становището
си.
Намира същото за правилно и
счита, че иска по чл.127 а СК следва да бъде евентуален, в случай, че не бъде
уважен иска по чл.132 ал.1 т.2 СК, в каквато насока моли съда да допусне
изменение в петитума на исковата молба, който да се чете, както следва: на
основание чл.150 СК, във връзка с чл.143 СК да се осъди ответницата за заплаща
издръжка вместо от 77.50 лв. по 150 лв. месечно, считано от 17.03.2017 година;
на основание чл.132 ал.1 т.2 от СК да бъде лишена Т.К.М. от родителските права
по отношение на малолетното дете Е. С. Т..
В случай, че бъде отхвърлен иска
по чл.132 ал.1 т.2 от СК, като евентуален иска, съдът да се произнесе по иска
по чл.127 а от СК.
Оспорва становището в отговора на
исковата молба, досежно наличието на основателни причини за лишаване на
родителя от родителски права.
Районна прокуратура Монтана, чрез
прокурор Милена Даскалова взема становище по исковете. Счита, че иска за
изменение на определената месечна издръжка е напълно основателен и следва да
бъде уважен.
По отношение иска, с правно
основание чл.132 ал.1 т.2 от СК сочи, че са събрани достатъчно доказателства за
неполагане грижи от страна на майката по отношение на малолетното дете. Съдът
следва да прецени в решението си кое е в най-добрия интерес на детето, да обоснове изводите си на тази база. Ако се
счете, че не е налице някоя от законовите презумпции, то да се произнесе по
отправената претенция на чл.127а СК.
Дирекция „Социално подпомагане”
Монтана не взема становище.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни.
Изискано е и приложено гражданско
дело № 20913 по описа за 2012 година на Районен съд София.
Съдът, след като прецени доводите
на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено, че Е. С. Т.
е родена на xxx
година от родители:
майка Т.К.М. и баща: С.Е.Т., съгласно данните от Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане № 0281 от 25.02.2009 година на Община
Столична, район Триадица, град София.
С
Решение № ІІІ-87-186
от 06.12.2013 година, влязло в сила на 30.12.2013 на Районен съд град София по гражданско дело № 20913 по описа за 2012
година на Районен съд София, родителските права
по отношение на Е. са предоставени за упражняване от бащата, майката е осъдена да заплаща месечна издръжка от 77.50 лв., считано от 12.10.2012 г. до настъпване на основания за нейното изменение
или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и
изплащане.
От
събраните в хода на процеса гласни доказателства, в лицето на С. Ю. Т. и Х. Д. А.,
чиито показания съда кредитира и намира за истинни и обективни, без да са
заинтересовани от изхода на спора, като ги приобщава по делото, се установи, че
три месеца след раждането на Е., родителите и са се разделили. Майката
напуснала мъжа, с който живеела и детето си и изчезнала. Не е известно къде се
намира. През това време, вече осем години не се е интересувала от детето, не го
е виждала, не е плащала издръжка. Детето живее съвместно с баща си и бабата по
бащина линия в с.Мърчево, ходи редовно на училище, живее в добри условия. С. и
родителите му добре се грижат за Е..
По
делото, въпреки
изрично направеното искане от страна на съда, не е представен социален доклад.
Към момента детето се отглежда от своя баща и бабата по бащина линия и за неговите
физически потребности от храна, облекло, отопление и здравни грижи се
задоволяват от тях, в чийто дом то живее от шест години.
Социално-битовите условия в жилището са добри.
Ищецът
претендира от ответника заплащане на месечна издръжка за роденото от
съвместното им съжителство ненавършило пълнолетие дете за в бъдеще време, в
конкретно посочен размер, след вече първоначално определена издръжка.
Разпоредбата
на чл.143 СК ал.2 гласи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си.
Съгласно
разпоредбата на чл.10 ал. от ЗЗД, е прогласено правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие
и за защита на неговите права и интереси.
В
конкретният случай, съда, съобразно обстоятелствената част и петитума на
исковата молба приема за безспорно установено, че родителите не могат да постигнат
съгласие за размер на месечната издръжка на детето, необходима да задоволи
нуждите и от храна, дрехи, обувки, медикаменти и задоволяване на нейни
постоянни необходимости, без луксозни такива, като доброволно и съобразявайки
възможностите си договорят друг размер на издръжката, различен от досегашния.
С
изменение размера на минималната работна заплата, определена с Постановление на
МС, от 01.01.2017 година, същата е от 460.00 лв. На тази база и законово е
регламентиран минималният размер на дължим месечна издръжка за ненавършило
пълнолетие дете, която е в размер на ¼ от минималната работна заплата,
определена за страната, като този минимум е от 115.00 лв.
Спорен е
въпросът основателна ли е претенцията за заплащане на месечна издръжка, в
насока увеличението и, за роденото от
съвместното съжителство на страните ненавършило пълнолетие дете за в
бъдеще време в конкретно посочен размер, на вече първоначално определена
издръжка.
Субект
на задължението за издръжка е лице, притежаващо качеството „родител”, и
задължението му да дава такава на ненавършили пълнолетие негови деца. Субект на
правото да претендира издръжка е лице, който се грижи за отглеждането и
възпитанието по отношение на ненавършили пълнолетие деца, като обоснове
трайната нужда от увеличаването и промяна в обстоятелствата, касаещи
досегашната месечна издръжка.
Искът
е допустим, а разгледан по същество е частично
основателен. Обективно, за период от време повече от четири години от постановяване
на решението по гр. дело № 20913/2012 г. на РС София, с което майката е осъдена
да заплаща месечна издръжка за Е., обстоятелствата са се изменили. Налице са
изменения на макроикономическата обстановка в страната, както и на минималната
работна заплата и инфлационния индекс, а така също и на необходимите средства
за издръжка на едно лице месечно. От друга страна детето Е. е пораснала, вече е на навършени 8 години
и за задоволяване на нуждите и от храна, облекло и други ежедневно необходими
разходи, както и такива за учебни пособия и помагала са нужни значителни
средства, които следва да се поемат от родителите и, съобразно доходите и
възможностите им. Неоправдано е както от етична, така и от правна страна, с
оглед нарасналите нужди на детето, майката да продължи изплащането на месечна
издръжка в същия размер, още повече, че за страната е определена минимална
работна заплата, която от 01.01.2017 година е от 460.00 лв. и на нейна база се
определя минимума за месечна издръжка на ненавършило пълнолетие дете.
Издръжката, която заплаща ответника - майка, не е достатъчна да задоволи
нарасналите нужди на детето, което обуславя и необходимостта от увеличение на
първоначалнато такава. Налице са елементите от състава на разпоредбата на чл. 150 от СК за увеличение на присъдената
издръжка.
В
процеса не се събраха доказателства за доходите на ответницата, поради
обективната невъзможност същата да бъде открита. За нея липсват доказателства
получава ли доходи, работи ли по трудов или граждански договор. От друга
страна, по делото не се установи ответникът да има други деца и въобще други
алиментни задължения. С оглед на горното, съдът приема, че ответницата, за
която не са заявени здравословни проблеми, освен че е на 25 годишна възраст, е
работоспособна и следва да реализира доходи. Съгласно чл. 150 СК, при изменение
на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена, както по
настоящото дело се иска увеличението й. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в настоящото производство ищецът следваше, посредством
пълно доказване, да установи четирите предпоставки за уважаване на осъдителния
иск за увеличение размера на определената издръжка. Той е доказал и четирите от
предпоставките - че дъщеря им не е навършила пълнолетие, че ответницата е неин родител и, че има съществено и трайно
увеличение на нуждите и, продиктувано от промяна в обстоятелствата, при които е
определена. По отношение наличието на третата предпоставка съдът счита, че следва да се съобрази и с ППВС № 5/1970, като прави своя
извод, че са настъпили изменения в
обстоятелствата, при които е определен първоначалния размер на
издръжката и са налице изменения и в социално-икономическия живот, които сочат
на непрекъснато увеличение на цените на стоките от първа необходимост, а така
също и на увеличение цените на услугите – от всякакъв характер. Нуждите на
децата и условията на живот са с траен и продължителен характер. През изминалия
период от повече от
четири години детето е пораснало, през учебната 2016/2017 година е ученичка е във втори клас на
Основно училище „Христо Ботев” с.Мърчево, и предвид особеностите на възрастта и (когато много
по-бързо нарастват обичайните материални и духовните потребности на децата) и
съобразно социално-икономическата обстановка в страната, може да се направи
обоснования извод за трайно и съществено нарастване на потребностите и. По
делото е доказана четвъртата
предпоставка, а именно възможността на ответника да дава издръжка на дъщеря си
в увеличен размер, за релевантния период. Тъй като разпоредбата на чл.143 ал.2 СК е императивна и родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, то се следва увеличение на същата, съобразено с минималната
работна заплата, чийто долен праг е от 115.00 лв.
Съдът
намира, че възможностите на ответницата да дава издръжка е предпоставка, която
касае не само размера на издръжката, но и основанието на иска. По такъв начин
една от кумулативните предпоставки за уважаване на исковата претенция, с правно
основание чл. 150 СК е налице. От представената декларация от ищеца е видно, че
същия от 2015 година не работи по трудов договор. Занимава се с пчеларство, от
което получава месечен доход около 200.00 лв. В настоящото производство не е
достатъчно ангажирането единствено на доказателства за размера на сегашната
издръжка. Следва да се докажат материалните възможности и на двамата родители,
за да може да се направи преценка налице ли е изменение на обстоятелствата от
постановяване на сегашната издръжка и да се определи делът на всеки от
родителите на детето при определяне на новата му издръжка.
Най-сетне
следва да се посочи доводът, че за уважаване на претенцията единствено водещи
са интересите на детето, съобразено и с възможностите на двамата родители, като
не бе оспорено обстоятелството, че майката досега е полагала непосредствени
грижи по отглеждането и възпитанието на дъщеря им.
Съдът
счита, че така изяснената фактическа обстановка съставлява хипотезата на чл.
150 от СК и са налице условията за промяна на размера на присъдената издръжка,
по смисъла на този текст от Закона. Обстоятелствата, които са били съобразени
при определяне на предишния размер на ежемесечната издръжка за детето, значително
са променени, с оглед на това, че през изтеклия период са изменени и
социално-икономическите условия на живот, а от друга страна, нуждите Е. от
елементи и средства за физическо и духовно развитие през изтеклия период са
завишени с оглед израстването и и понастоящем може да се каже, че предходният
размер от 77.50 лв. на ежемесечната издръжка е недостатъчен, а нуждите на
детето, с оглед и възрастта и, биха могли да се покрият напълно с една ежемесечна
издръжка в размер на 200.00 лв. Задължение обаче и на двамата родители е да се
грижат за ненавършилите пълнолетие деца, следователно, нейните нараснали нужди
и потребности, вследствие на промените във възрастта и и в социално-
икономическите условия в страната, трябва да се посрещнат и от двамата родители.
При
съблюдаване изискванията на чл. 143 от СК за комплексна преценка на нуждите на
издържаните деца и възможностите на родителя, размерът на издръжката на
ненавършили пълнолетие деца се определя в абсолютно число и претендираното
увеличение е основателно. Досежно възможностите на майката да дава издръжка в
искания размер от 150.00 лв., съдът намира по отношение на ответницата, за която не се установи какви доходи реализира, е напълно по нейните сили и
възможности да изплаща сума от 115.00 лв. месечно, което е минималния праг за
издръжката, съобразен с определената за страната минимална работна заплата, а
остатъкът от 85.00 лв. до необходимия за издръжката на всяко дете общ размер от
200.00 лв. може без никакви затруднения да се поеме от бащата, ведно с грижите
по непосредственото и отглеждане и възпитание.
Мотивиран
така, съдът следва да уважи главния иск
и да увеличи размера на ежемесечна издръжка
за Е. с 37.50 лв., като осъди майката да заплаща сумата от 115.00 лв. на бащата ежемесечно,
считано от датата на завеждане на иска - 17.03.2017 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи
прекратяване на плащанията или промяна на размера. Над този размер искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв, до претендирания размер от
150.00 лв.
С оглед
на тези обстоятелства и при установеното приложно поле на чл. 150 от СК,
ответника трябва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху тригодишните
платежи на новоопределения размер ежемесечна издръжка, която държавна такса,
изчислена, е в размер на 165.60 лв., вносими по сметка на Районен съд Монтана.
По
отношение иска, предявен с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от СК.
Съдебната
практика на ВКС приема, че лишаването от родителски права е крайна
законовоустановена мярка за защита интересите на детето /личност, възпитание,
здраве, имущество/ от собствения му родител./Решение № 37/19.03.2015 г. на ВКС
по гр.д.№ 4218/2014 г. на ІІІ г.о., ГК. В тази връзка, счита, че ищецът в хода на процеса
установи кои интереси на детето са накърнени в
резултат на поведението на ответницата.
Лишаването от родителски права е уредено в
чл. 132 от Семейния кодекс и представлява цялостно отнемане на
родителските правомощия, като крайна мярка за защита на децата в отношенията им
с родителите. Основанията, поради които родителят може да бъде лишен от
родителски права са групирани в два пункта, както следва: 1.Тежки виновни или обективни причини (чл.
132, ал.1, т.1 от СК): "при особено тежки
случаи по предходния член" (има се предвид двете алинеи на чл. 131,
уреждащи ограничаването на родителските права, което може да стане както поради
виновно поведение, така и поради обективно състояние на родителя). Случаят би
бил "особено тежък", когато виновното поведение на родителя е
извънредно укоримо и драстично (напр. родителят подлага детето на непрекъснат
физически и морален тормоз, побоища, пиянски ексцесии, възпитава го порочно,
разсипва имуществото му) или когато обективното състояние, в което е изпаднал е
крайно затруднително и поради това за детето е възникнала много висока степен
на опасност (напр. родителят е заболял от продължителна физическа или душевна
болест или поради други обективни причини не е състояние да упражнява
родителските си права). Тази хипотеза е без практическо значение в процесния
случай.
2.Липса на грижи и издръжка ( чл. 132, ал.1, т.2 от СК): "когато без основателна причина трайно не полага
грижи за детето и не му дава издръжка", т.е. при пълно пренебрегване на
родителския дълг. Касае се за виновно поведение на родителя, тъй като
последният не изпълнява родителските си задължения без основателна причина. Видно е, че става въпрос за тежко укоримо
виновно бездействие, изразяващо се в цялостно неизпълнение на родителските
задължения. Продължителността на това неизпълнение не е посочена в закона и
оттук следва, че критерият за оценка във всеки отделен случай следва да се
определя от житейската практика и моралът. Преценено от този аспект,
неизпълнението на посочените родителски задължения трябва да е предизвикало
продължително и твърдо установено дезинтересиране от детето, вследствие от
което родителят произволно и укоримо се "самоосвободил" от
родителските си функции. По тази
причина формалното им притежаване е станало неоправдано, безпредметно и
нецелесъобразно за детето. От гореизложеното е видно, че спрямо ответницата са приложими критериите, възведени в чл. 132, ал.1, т.2 от СК като основание за
лишаването и от родителските права спрямо малолетното и дете Е. С. Т.. Данните по делото несъмнено сочат на абсолютното
пренебрежение от ответницата на родителския и дълг,
без за това да има основателна причина. От събраните гласни доказателства се установи, че едва на
три месечна възраст майката е напуснала семейството си и е изчезнала, без да
пояснява къде. Искала е детето да бъде оставено за осиновяване в Дом „Майка и
дете” и само противопоставянето от страна на бащата не е довело до това. Повече
от седем години тя по никакъв начин не се е интересувала за Е., за нейното състояние
- физическо, психическо, здравословно, емоционално, не я е търсила по никакъв
повод, без причина не е заплащала присъдената за детето издръжка, т.е. налице е
пълна абдикация от грижата и отговорността за отглеждането, развитието на
детето си.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира предявения иск за основателен, предвид наличието на
елементите от фактическия състав на основанието на което е предявен, съдържащи
се в нормата на чл. 132, ал.1, т.2 от СК. Трайното не полагане на грижи за
детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи
на противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на
родителските задължения. Безспорно по делото е установено, че в продължение на
повече от седем години ответницата не е потърсила по никакъв
повод детето си, не е заплащала и определената и от съда издръжка. Въобще не е предприемала мерки за лични контакти с детето, не го е търсила, нито е проявявила интерес към ежедневието и нуждите му, не се е
интересувала нито за състоянието, нито е проявила каквато и да било загриженост за неговото развитие,
възпитание, отглеждане, нужди, проблеми или радости и болки. В тази насока съда цени събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпита на посочените свидетели. Техните показания съда
кредитира, намира за истинни и обективни. Те са категорични, че майката не е проявила никаква грижа за детето си. Цялата грижа по
отглеждането и възпитанието на Е. е поета от баща и и неговите родители. Проявеното
от ответницата неизпълнение на родителските и задължения
е продължило повече от седем години. Установено е по безспорен начин, че е прекъснатата връзка между майка и дете. В тази връзка следва да бъде посочено, че
за да може да полага грижи за детето, родителя преди всичко следва да проявява
активност, желание и настоятелност в търсенето на контакти с детето, за да може
да осигури базата за необходимата емоционална връзка, както и практически да
покаже грижата си. По делото не се събраха доказателства, от които да се установи,
че ответницата е положила тази грижа. Безотговорността и нежеланието на майката, сочещи на пълно и трайно – продължило повече от седем години дезентересиране от детето, довело до
прекъсване на емоционалната връзка помежду им, обуславя извода за
основателността на иска.
Лишаването
от родителски права константно се възприема от съдебната практика като крайна
мярка за защита на децата, която следва да се прилага при трайно пренебрегване
на родителския дълг. Нормата на чл. 132 от СК предвижда, че родителя може да
бъде лишен от родителски права в няколко хипотези на особено негативно
отношение към детето, а именно: в особено тежки случаи, когато поведението на родителя
представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на
детето /чл. 132, ал.1, т.1 във връзка с чл. 131, ал.1 от СК/ и при трайно
бездействие и липса на интерес към отглеждането му, когато без основателна
причина трайно не се полагат грижи за детето и не се дава издръжка /чл. 132,
ал.1, т.2/.
Процесният
случай касае една от двете посочени хипотези, а именно: трайно бездействие и
липса на интерес към отглеждането на Е.. Събраните в хода на процеса
доказателства сочат на не
активно поведение, незаинтересованост и липса на грижа от страна на майката. Фактите по делото сочат, че майката е
прекъснала трайно връзката с детето си и не проявява
никаква загриженост за него.
С
оглед съдебната практика лишаването на родителя от правата му върху неговото
дете е крайна мярка за защита на последното, която следва да се прилага при
доказана нужда. Основание за налагането й са случаи, в които с поведението си
родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на ненавършилото
пълнолетие дете, или хипотези, в които е демонстрирано пълно равнодушие и
незаинтересованост за живота и развитието на детето. Данните по делото
обосновават извода за такъв риск. Безспорно е, че поведението на майката не я освобождава от грижата и
отговорността спрямо Е. и съставлява пълно
равнодушие и незаинтересованост за живота и развитие на детето и представлява
противоправно родителско поведение.
Друга
предпоставка за лишаване на родителя от права, е наличие на субективно отношение
към това негово поведение. То трябва да е осъзнато, а не плод на обективни
пречки, осуетяващи съществуването на обичайните и дължими отношения.
Родителската грижа следва да е постоянна, непрекъсната, отговаряща на нуждите,
изискванията и интересите на детето, което да усеща обичта, мисълта, вниманието, топлотата и грижата за него. В конкретния
случай, съдът счита, че посочените предпоставки за приложение на нормата на чл.
132, ал. 1, т. 2 СК са налице, макар че
с постановяването на съдебния акт ще се наложи най-тежката санкция, предвидена
в посочения текст по отношение на майката.
Бащата е този, който подкрепян от своите
родители, след изоставянето на тримесечна възраст на Е. от майка и, през
всичките тези години се е
грижил за детето и е в състояние да продължи да отглежда и възпитава дъщеря си. Установено е, че в семейството на бабата и дядото, в
което заедно с баща
си живее Е., са налице необходимите условия за правилното и физическо, психическо и емоционално развитие.
За
успешното провеждане на иска с правно основание чл.
132, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс - за лишаване на ответницата от родителски права, е необходимо да се установи, че
същата без основателна причина трайно не полага
грижи за детето и не дава издръжка. По делото се събраха достатъчно
доказателства, които установяват по един категоричен начин тези обстоятелства.
Предвид
изложеното, съдът намира, че ответницата е
неспособна, а и трайно не е полагала грижи
за отглеждането и възпитанието на детето Е. без да има причина за това. В интерес на детето е същото да бъде отглеждано и
възпитавано от своите родители, но в случая поведението на майката е такова, че го поставя в риск и в най-добър
интерес на детето е тя да бъде лишена от родителските си права
спрямо него. Съобразявайки преди всичко интересите на детето Е. Т., съдът намира, че са налице условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, поради което
тази искова претенция следва да бъде уважена като основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 134 от СК: "При ограничаване на родителски права чрез
настаняване на детето извън семейството, както и при лишаване от родителски
права, съдът определя: 1.издръжката на детето, ако не е присъдена; 2. мерките
относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно чл.
59, ал. 8". С оглед на това, съдът намира, че следва да бъде определено
местоживеенето на детето при неговия баща,
следва също така да бъде определен режим на лични контакти на майката с детето.
Предвид
уважаването на иска с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от СК, то не следва
произнасяне по предявения, в условията на евентуалност иск с правно основание
чл.127а от СК.
При този
изход на делото ответницата следва да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса,
както следва: 60. 00 лева – държавна такса по иска за лишаване от родителски
права, 165.60 лева
– държавна такса по иска за издръжката, както и 5 лева – държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и да и се присъдят направените в хода на
производството разноски от ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
Изменява размера на
присъдената месечна издръжка с Решение № ІІІ-87-186 от 06.12.2013 г. по
гражданско дело № 20913/2012 г. по описа на Районен Съд СОФИЯ за малолетното
дете: Е. С. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, като я завишава от 77.50 лв. на 115.00 лв. (Сто
и петнадесет лева), поради което,
ОСЪЖДА Т.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx, с последен регистриран
постоянен адрес:xxx 40, ДА ЗАПЛАЩА на С.Е.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ежемесечна
издръжка за малолетната Е. С. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, в размер на 115.00 лв.,
считано от 17.03.2017 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
съобразно падежа и вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи
прекратяване на плащанията или промяна на размера, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер, до претендирания
такъв от 150.00 лв. за всяко едно дете, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА Т.К.М.,
ЕГН xxxxxxxxxx, с последен регистриран постоянен адрес:xxx 40, по отношение на
детето Е. С. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx година.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Е. С.
Т., ЕГН xxxxxxxxxx, при своя баща С.Е.Т., ЕГН xxxxxxxxxx, на адрес: xxx;
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти
между Т.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx, с последен регистриран постоянен адрес:xxx 40 и Е.
С. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, както следва: веднъж месечно, всяка първа събота, от
10.00 до 16.00 часа, по местоживеене на детето Е. С. Т..
На основание чл. 136 от Семейния кодекс да се съобщи на Община Монтана
за съответното вписване на лишаването от родителски права.
ОСЪЖДА Т.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx, с
последен регистриран постоянен адрес:xxx 40, да заплати по сметка на Районен
съд Монтана държавна такса, както следва: 60.00 лева – по иска за лишаване от
родителски права, 165.60 лева – по иска за издръжката, както и 5.00 лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Т.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx, с
последен регистриран постоянен адрес:xxx 40, ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от
1 063.00 лв. за направените в хода на производството разноски.
ОСТАБЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска с правно основание чл.127а от Семейния
кодекс, предявен в условията на евентуалност, при неуважаване иска по чл.132
ал.1 т.2 от СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се изпрати и на
Дирекция „Социално подпомагане" град Монтана.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: