Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260526 24.09.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и пети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1519 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 49, вр. с чл. 50 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
„Алфа-Транс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от у. Д.П.К., чрез адв.Е.К.,***,
ЕИК *********, представляван от к. И. Т., за осъждане на ответника да заплати сумата от 7315,96 лева- представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди нанесени
на лек автомобил „Мерцедес МЛ
350 Бултекс 4 Матик“, с рег. № ***, настъпили в резултат на паднало дърво на 27.05.2018 г., намиращо се на паркинга на Г.к.,
до х. „Л.“ в гр. П., ведно със
законна лихва от датата на датата на
настъпване на деликта – 27,05,2018 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че притежава л.а. „Мерцедес МЛ 350
Бултекс 4 Матик“, с рег. № ***, рама № ****. Излага, че на 27.05.2018 г. на паркинга на Г.к., до хотел „Л.“ е паднало дърво, под което бил
паркиран собствения му автомобил, в резултат на което били нанесени материални
щети. Ищецът имал валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на валидност
29.03.2018 г. до 28.03.2019 г. За възникналия инцидент е сигнализирано МВР
Първа Районна служба „Пожарна Безопасност и Защита на населението“ гр. Пловдив,
за което обстоятелство била съставена служебна бележка, в която били описани
настъпилите вреди по процесния автомобил. Щетите били установени от оторизиран
дилър и сервиз на Мерцедес Бенз, като след извършен преглед на автомобила е
издадена проформa фактура № 90012780/04.06.2018 г. по поръчка ***/01.06.2018
г., за необходимите ремонтни дейности, които следвало да бъдат извършени по
автомобила. Повредените части на автомобила са подробно описана и разбити по
пера, вид и стойност за ремонт в исковата молба. Твърди, че за ремонта на причинените щети
заплатил сумата от общо 7315,96 лева, за която били издадени следните фактури: №
*********/06.06.2018 г. на стойност 4284,27 лв., № *********/07.06.2018 г. на
стойност 397,95 лв. и № **********/13.12.2018 г. на стойност 2633,74
лв. Сочи, че е поканил доброволно ответника да му заплати посочената сума, за
което и отправил на 12.06.2018 г. покана, която била получена на 29.06.2018 г.,
но в указания срок ответника не заплатил доброволно претендираната сума.
Претендира и компесаторна лихва от датата на деликта – 25.05.2018 г. до изплащане на вземането. Счита, че отговорна за инцидента била Община Пловдив. Съгласно параграф 7 ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА
зелените площи за обществено ползване били собственост на общините, а към тях
се числели и насажданията. По силата на цитираните норми ответникът се явявал
собственик на падналото дърво и негово задължение било да стопанисва и поддържа
уличното озеленяване, поради което носел отговорността за произлезлите от вещта
вреди. Собственикът на вещта, като лице, което следва да упражнява и контрол,
имал задължението да я поддържа в такова състояние, че тя да не съставлява
опасност за здравето, живота и имуществото на гражданите, но Общината в случая
проявила бездействие. В тази връзка именно се иска осъждането й да заплати
обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 7315,96 лв., както и
сумата от 489,76 лв. – компесаторна лихва за периода от 27.05.2018 г. до
22.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба – 28.01.2019 г. до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника
си е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.
Посочва се, че описаните в исковата молба факти и обстоятелства не отговаряли
на действителното положение, като не се установявали обстоятелства, довели до
настъпване на вредоносното събитие, нито пък такива, които да изясняват
фактическата обстановка по него. Не били доказани и елементите от фактическия
състав на деликта. Счита, че произшествието е настъпило по вина на ищеца, тъй
като същият бил паркирал автомобила си в нарушение на правилата за ЗДвП, на
необособено паркомясто. Прави възражение за съпричиняване. Оспорва по основание
и размер претендираните лихви. Искането е да се отхвърли иска като
неоснователен. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.
2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото са представени писмени доказателства от ищеца– свидетелство за
регистрация на МПС, установяващо собствеността върху увредения автомобил, фактури,
потвърждения за плащания, служебна бележка, издадена от Първа районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“, издадена във връзка с
предприетите действия по обезопасяване на мястото и отстраняване на произшествието.
Представени са и копие от телефонограма№ ***/27,05,2018 г., дневник за
регистрация и отчитане на произшествия, договор за извършване на паспортизация
на растителността в зелените площи на широко обществено ползване, ограничено
ползване и улично озеленяване на територията на район „З.“
По делото са събрани и гласни
доказателства. От показанията на св. А. С., който работи в А. т., се
установява, през месец май 2018 г. в районна на гр. б., където процесният
автомобил е бил паркиран, върху него е паднало дърво. В резултата на това бил
смачкан предният капак, десният калник, фара. Предната броня и решетката били
ожулени и също била счупена. Управителката на фирмата е звъннала на телефон 112
и била препратена към пожарната. От Пожарната
и казали, че знаят за случая и в работен ден да отиде при тях и да издадат
документ. Автомобилът бил мерцедес МС, сив на цвят.
Съдът
кредитира изцяло свидетелските показания, като ги намира са последователни,
житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
По делото е изготвена САТЕ, от която се установява, че повредите по
автомобила са настъпили вследствие на падане на дърво върху него, налице е
причинно-следствена връзка между описания механизъм на произшествието и
вредите, които са нанесени върху лекия автомобил. Стойността на нанесените вреди на процесния автомобил са
9387,55 лв. Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и компетентно
изготвено.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор те се намират. За да бъде реализирана тази отговорност е
необходимо да е настъпила вреда, която да произтича от свойствата на определена
вещ, както и да е налице причинно-следствена връзка между свойствата на вещта и
настъпването на вредата. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е обективна,
безвиновна, поради което не е необходимо да е налице противоправно поведение от
страна на собственика на вещта, респ. от лицето, под чиито надзор се намира
същата.
По делото безспорно се установи, че на
ищцовото дружество са причинени имуществени вреди, изразяващи се в повреждане
на притежавания от него лек автомобил „Мерцедес МЛ 350 Бултекс 4 Матик“, с рег. № ***. Вредите са причинени вследствие на
падане на дърво. От заключението на вещото лице, изготвено по допуснатата САТЕ
се установява, че е налице причинно-следствена връзка между падането на дървото
и причинените увреждания на процесния лек автомобил.
За да бъде уважен предявеният иск е
необходимо да бъде установено под чий надзор се намира увреждащата вещ, респ.
кой е неин собственик. Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 2 от ЗУТ, основа на
зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално
или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване, а според ал. 4 на
същия член, посочените озеленени площи, собственост на държавата и общините, са
публична собственост. Доколкото в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС е предвидено, че
общинска собственост са имотите, определени със закон, а и след като не са
наведени доводи в обратен смисъл от страна на ответника, то следва да се
направи обоснован извод, че собственик на процесното дърво е Община Пловдив.
Не се доказаха възраженията на
ответника за наличие на случайно събитие, което да изключва отговорността му. По
делото липсват доказателства, които да подкрепят това твърдение на ответника.
Освен това отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна, поради което не е
необходимо да е налице противоправно поведение от страна на собственика на
вещта. Освен това, функциите по поддържане на озеленените площи, уличната пътна
мрежа, както и всички останали съоръжения, намиращи се под надзора на Общината,
са задължение на съответната община, а не възможност или право. Ето защо, не
може да бъде изключена отговорността на собственика на вещта.
По отношение на наведените доводи за
съпричиняване на вредата от ищеца, съдът намира същите за неоснователни, тъй
като няма данни да е установено по надлежния ред неправилно паркиране на у. на А. т. ЕООД, който е управлявал
автомобила. У.т на ищцовото дружество не е бил длъжен, нито е могъл да
предполага, че процесното дърво е опасно, доколкото това очевидно не е било
установено и от самите компетентни органи, които притежават необходимата
квалификация и са били длъжни да поддържат в изправност вещите, намиращи се под
техен надзор.
По отношение на размера на
имуществените вреди, съдът намира, че същите се равняват на стойността на
действително причинените щети по автомобила, или сумата от 7315,96 лева.
Следва да бъде присъдена и законна
лихва върху сумата от 7315,96 лева, считано от датата на деликта – 27.05.2018г.,
до окончателното й изплащане.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора
и с оглед направеното от страната искане, на ищеца следва да се присъдят
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е заплатил: държавна такса в
размер 312,23 лв., 150 лв. депозит за вещо лице, 4,10 лв. – такса за банкови
преводи и 800 лв. –адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно с оглед
цената на иска, фактическа сложност на делото и на поставените за разглеждани
по същото правни и фактически въпроси – проведени са шест съдебни заседания по
фактите и доказателствата, изслушана е една експертиза и е разпитан един
свидетел, събрани немногобройни неоспорени писмени доказателства, като по
повдигнатите правни въпроси е налице
установена съдебна практика, поради което възражението се явява неоснователно.
Така общият размер на разноските на ищеца се равнява на сумата 1266,33 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Община
Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана
от к. З. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Алфа-Транс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к.
Тракия, бл. 262А, ет. 3, ап. 9, представлявано от у. Д.П.К. сумата от 7315,96 лева,
представляваща обезщетение за причинени на лек автомобил „Мерцедес МЛ
350 Бултекс 4 Матик“, с рег. № ***,
имуществени вреди, претърпени вследствие падане на дърво, собственост на Община
Пловдив, на 27.05.2018 г., върху автомобила, паркиран на паркинга на Г.к.,
до х. „Л.“ в гр. П.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 27.05.2018 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1,
представлявана от к. З. Д. ДА ЗАПЛАТИ
на Алфа-Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 262А, ет. 3, ап. 9, представлявано от у. Д.П.К. сумата от 1266,33 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ