Решение по дело №722/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 октомври 2022 г.
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20227260700722
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 646

 

12.10.2022г. гр. Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                                                                                   Председател: Ива Байнова

                                                                                          Членове: Росица Чиркалева

                                                                                                          Биляна Икономова

 

при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Атанас Палхутев при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от  съдия Чиркалева АНД (К) № 722 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба от „Еко Груп“ ООД, с ЕИК *********, с адрес: с.C. ***, представлявано от управителя си Т. Д. Т., подадена чрез пълномощник – адв. К.А.Н., с посочен съдебен адрес: ***, против Решение №182 от 15.06.2022 г., постановено по АНД №376 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.

В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно поради несъответствие с целта на закона, неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Освен това, решението било постановено  в противоречие със съдебната практика, създадена във връзка с подобни нарушения. Съдът разгледал само формално фактите и обстоятелствата, предхождащи издаването на наказателното постановление, приложените по делото доказателства и показанията на разпитаните свидетели, поради което достигнал до погрешния извод, че не било налице съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на НП, че правилно била приложена санкционна разпоредба на чл.182 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, правилно бил определен и размера на наложената имуществена санкция и че не се касаело за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. На първо място, относно наличието/липсата на съществени процесуални нарушения по издаването на НП, се коментира разпоредбата на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН, която следвало да намери приложение в случая, като се твърди, че липсата на един от задължителните реквизити в НП – изброяването на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, го правели нищожно. Районният съд не обсъждал доводите на жалбоподателя, не обосновавал извода си за липса на съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на НП, не се спирал и на въпроса какви са точно отегчаващите обстоятелства, визирани в текста на НП и довели до считания от жалбоподателя за несъразмерно висок размер на санкцията спрямо тежестта на нарушението. На второ място, относно неправилното прилагане на материалния закон и нарушаването на съдопроизводствените правила, се излагат съображения, въз основа на които се твърди, че районният съд не разглеждал в решението си важно обстоятелство относно съставянето на АУАН, въз основа на който било издадено НП, а именно: административно-наказващият орган следвало да установи датата на получаване на кредитното известие и оттам да съобрази, дали е било обективно възможно „Еко Груп“ ООД да го отрази в отчетните си регистри за конкретния данъчен период – месец 01.2021г. Сочи се, че в случая, както от свидетелските показания на актосъставителя, така и от всички приобщени по делото доказателства, в т.ч. и приложените по административнонаказателната преписка, се установявало, че датата на получаване на това кредитно известие въобще не била изследвана в досъдебната фаза на административнонаказателното производство. При това положение, деянието, за което била ангажирана отговорността на дружеството, не следвало да му се вменява като извършено административно нарушение. Твърди се, че за да е налице съставомерно деяние, не било достатъчно да има издадени кредитни известия от доставчици на дружеството, които то да не е включило в дневниците за покупки. Задължението за включване в дневниците за продажбите възниквало само по отношение на получени от търговеца кредитни известия, а не по отношение на издадени такива, за които не били събрани сведения дали и кога са получени от търговеца. Сочи се, че законът въвел задължение за включване в дневника само на кредитните известия, които били получени от търговеца, а получаването на кредитното известие от търговеца било факт, който подлежал на установяване от административнонаказващия орган, респективно от актосъставителя преди него. На следващо място се навеждат доводи за несъответствие на съдебното решение с целта на закона. В тази насока се излагат подробни съображения и се сочи, че се налагал изводът, че посоченото нарушение било формално и по никакъв начин не ощетило фиска. Действително, в случая била налице национална правна уредба, съгласно която за несвоевременно изпълнение на задължението за  деклариране било предвидено налагане на санкция. В чл.6 ал.1 от АПК обаче бил заложен принципа на съразмерност, който следвало да се съблюдава от административните органи. Твърди се, че ако административнонаказващият орган се беше съобразил с този принцип, нямало да бъде наложена имуществената санкция. В този смисъл било и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12. В случая било видно, че процесното кредитно известие било отразено в дневника за покупки за м.02.2021г. и подадената за този период справка-декларация, т.е. преди съставяне на АУАН и по инициатива на наказаното лице. Следвало да се има предвид и обстоятелството, че в самото наказателно постановление било посочено, че нарушението е за първи път, а липсвала непосредствена вреда за фиска от допуснатото нарушение – ДЗЛ било в процедура по възстановяване на ДДС в периода м.01. – м.03.2021г. Предвид изложеното се сочи, че предвидената в разпоредбата на чл.182 ал.1 от ЗДДС имуществена санкция била непропорционално висока спрямо тежестта на санкционираното от националната норма нарушение. Същата надхвърляла необходимото за постигане на целите на Директива 2006/126/ЕО, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. В конкретния случай нормата на чл.182 ал.1 от ЗДДС противоречала на принципа на пропорционалност, регламентиран в чл.5 §4 от Договора за Европейски съюз и по силата на принципа на примата на европейското право спрямо националното, същата не следвало да бъде приложена, което водело до неправилност на съдебното решение. На следващо място се сочи, че освен вече изложеното, констатираното нарушение било очевидно маловажен случай, при което следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН, като се излагат подробни съображения в тази насока. Навеждат се и твърдения, че освен посоченото противоречие с практиката на СЕС, обжалваното съдебно решение противоречало и на националната съдебна практика. По подробно изложените съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и постановяване на ново, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът, в представен чрез процесуален представител писмен отговор на касационната жалба навежда доводи за неоснователност на същата. Моли за присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита пред настоящата инстанция. В случай, че се уважи жалбата и при претендиране от ответната страна на разноски и по-конкретно адвокатско възнаграждение, се моли то да бъде присъдено в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира жалбата за неоснователна. Счита, че решението на Районен съд – Хасково следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково потвърждава Наказателно постановление №610929-F615315/12.11.2021г. на Заместник-Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което за нарушение на чл.124, ал.5 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл.182 ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.182 ал.1 от ЗДДС и на основание чл.182 ал.2 от ЗДДС във връзка с  чл.182, ал.1 от ЗДДС, на „Еко Груп“ ООД, с. С., е била наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. и осъжда „Еко Груп“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.C. ***, обл. Х, да заплати на ТД на НАП Пловдив ЕИК *********** сумата от 150 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на НП не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на последното. Приел е, че в конкретния случай се установява извършването на описаното в наказателното постановление административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Съдът е извършил преценка и на наложената имуществена санкция, като е приел същата за правилно и законосъобразно определена по санкционния текст на чл.182, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. Изложил е и съображения, че в случая не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.

Касационният състав счита, че така постановеното решение е съответно на събраните по делото доказателства и на материалния закон.

Споделят се изводите на районния съд, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не се констатират допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива. Спазен е процесуалният ред за съставянето, респ. издаването на тези актове, като същите съдържат изискуемите реквизити. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно- наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно, като напълно се споделят изводите за потвърждаване на наказателното постановление. При спазване на процесуалните правила, районният съд е събрал и анализирал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. Въз основа на извършения анализ е формулирал крайния си правен извод за законосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление. Настоящият състав счита, че така направеният извод съответства на приетите по делото доказателства и е формиран при правилно приложение на материалния закон.

Видно от разпоредбата на чл.124, ал.4 от ЗДДС, в същата е предвидено, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл.72, ал.1.

По силата на ал.5 на същия текст, независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.

От изложеното се налага извода, че в конкретния случай полученото от „Еко Груп“ ООД  кредитно известие, издадено през м.01.2021г., е следвало да бъде отразено в дневника за покупки за м.01.2021 г., независимо от обстоятелството дали е получено през м.януари на същата година. С неотразяването на кредитното известие в дневника за покупки за данъчния период, през който същото е издадено, дружеството е извършило нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС, което подлежи на санкциониране, тъй като в чл.182, ал.1 от ЗДДС е предвидено налагане на имуществена санкция за юридическите лица, регистрирани по този закон, които не отразят издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер. В процесния случай няма спор, че неотразяването в съответния данъчен период – м.01.2021 г., е довело до определяне на ДДС в по-малък размер.

За пълнота на изложението, и с оглед наведеното от касатора съображение за  приложимата практика на СЕС, е необходимо да се посочи, че в цитираното Решение на Съда (осми състав) от 20 юни 2013 година по дело C-259/12 (Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив срещу „Родопи-M 91“ ООД) се приема, че принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, включително в случаите, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви.

В т.40 от мотивите на същото решение освен това е посочено, че предвиденият в член 182, алинеи 1 и 2 от ЗДДС размер на санкцията е прогресивен – ако корекцията се извърши само с един месец забавяне, санкцията е едва 25 % от размера на дължимия ДДС, и в този смисъл подобна санкция може да насърчи данъчнозадължените лица да коригират във възможно най-кратък срок извършено приспадане, основанието за което е отпаднало, както и да постигне целта да осигури точно събиране на данъка.

Именно с оглед обстоятелството, че от страна на дружеството е извършено деклариране в период, следващ данъчния период, в който кредитното известие е следвало да бъде декларирано, в процесния случай административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение под санкционната норма на чл.182, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, която е в синхрон с практиката на СЕС по сходни казуси. Според настоящия съдебен състав, в случая не е налице противоречие на чл.182, ал.2 от ЗДДС с принципа на пропорционалност, регламентиран в член 5, параграф 4 от Договора за Европейски съюз и размерът на наложената на дружеството касатор имуществена санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.

Настоящата инстанция изцяло споделя и изводите на районния съд, че в случая не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което не  е необходимо същите да се преповтарят.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания за отмяна на оспореното решение, което като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Съдът намира искането за основателно по чл.63д, ал.4 от ЗАНН, предвид изхода на спора за тази съдебна инстанция, пред която ответникът е бил представляван от юрисконсулт, който е представил писмен отговор на касационна жалба, и определя размера му, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, на 80 лв. за настоящото производство.

 

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №182/15.06.2022 г., постановено по АНД №376 по описа на Районен съд - Хасково за 2022 г. 

ОСЪЖДА „Еко Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.C. ***, да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                                    Членове: 1. 

 

                                                                                              2.