Решение по дело №774/2018 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е №333

 

Гр.Несебър, 12.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 774 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от В.Б.В. с ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 14-0304-001416 от 15.07.2014г., издадено от Началник РУП към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

              В жалбата се твърди, че наказателното постановление (НП) е незаконосъбразно като издадено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалния закон, които са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Като конкретно нарушени разпоредби посочва тези на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Счита, че в НП и в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, са описани различни обстоятелства, касаещи две различни нарушения, което разминаване, наред с дадената правна квалификация, която противоречи на словесното описание, грубо е нарушено правото на защита на жалбоподателя, предвид неяснотата относно съставомерните факти. Моли постановлението да бъде отменено.

              В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С отделно писмено становище заявява, че поддържа доводите в жалбата, излага твърдения на факти, които според него са от значение за правилното изясняване на фактическата обстановка, въвежда довода, че се касае за маловажен случай.

              Административно наказващият орган също не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

              Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:

              За времето от 19:30 часа на 05.07.2014г. до 07:30 часа на 06.07.2014г. С.Д.С. и д.к.д.– мл. автоконтрольори при РУ на МВР Несебър, са изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по КАТ. Около 04:20 часа на 06.07.2014г.  на главната алея, до сградата на РУ-Несебър в к.к. Слънчев бряг са спрели за проверка лек автомобил  „Мерцедес Е 280” с рег.№ ..... ТН, който се е движел в посока град Несебър. При проверка на документите установили, че автомобилът е собственост на С.Г., а водач на автомобила е бил жалбоподателя В. Георгиев В.. Последният не представил полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като при извършена служебна проверка установили, че за автомобила няма сключена такава задължителна застраховка.

              В съставяния от С.Д.С. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия Т, бл. № 592323 / 06.07.2014г., същият е описал нарушението, като: В. Георгиев В. на 06.07.2014г. около 04:20 часа в к.к. Слънчев бряг, по главната алея до РУП Несебър, посока град Несебър управлява лек автомобил „Мерцедес Е 280” с рег.№ СА .... ТН, собственост на С.Г. от град София, като за управляваното МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не представя валиден документ за платена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на събитието. Актосъставителят, въпреки, че не е посочил изрично в акта дали за автомобила към момента на проверката е имало валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, или водачът като не е представил документ за заплатена застраховка, само не е носил полицата на сключена такава застраховка, е квалифицирал нарушението по чл.315, ал.1 от КЗ (отм.), като след съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от жалбоподателя, на когото е бил връчен препис от него срещу разписка.

              Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации при проверката, когато е съставил акта, като уточнява, че липсата на сключен застрахователен договор се установило след служебна справка чрез ОДЧ.

              Административно наказващият орган е приел, че нарушението е  установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията. Но НП наказващият орган не е посочил необходимите факти за да бъде деянието съставомерно по чл.315, ал.1 от КЗ (отм.), а именно дали управляваното МПС е регистрирано на територията на Република България или не и дали е спряно от движение или не.

              При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

              Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдневен срок по чл.59 от ЗАНН и е допустима – наказателното постановление е връчено на 25.06.2018г., а жалбата срещу него е подадена на 26.06.2018г.

              Жалбата е основателна по следните съображения:

              Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнато със съставяне на 06.07.2014г. на Акт за установяване на административно нарушение, сер.Т, бл.№ 5923231832. Съгласно възприетото с Тълкувателно решение № 112/16.12.1982г. на ОСНК на ВС виждане, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателното преследване – чл.81 от НК, се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателното преследване. В подкрепа на горното е и разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която наред с другите въпроси за обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго. Следователно абсолютният давностен срок за нарушението в случая е три години, според редакцията на чл.80 и чл.81 от НК към момента на извършване на нарушението. Поради това отнесен към датата на извършването на нарушението (06.07.2014г.), абсолютният давностен срок е изтекъл на 05.07.2017г. До тази дата Наказателното постановление не е било връчено на жалбоподателя. Макар и Наказателното постановление да е било издадено в 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, съдът приема, че след като АНО не е предприел действия по връчването му на нарушителя, това невръчване следва да се приравни на неизпълнение на задължението му за издаване на постановлението в посочения срок. Нито е в интерес на жалбоподателя, нито е в интерес на административното правораздаване, становището, че за времето от издаването на Наказателното постановление – 15.07.2014г., до връчването му на нарушителя – 25.06.2018г., течението на давността е било прекъсвано или спирано, защото АНО не може да черпи права от неоснователното си бездействие. По тези съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК – изтекла абсолютна погасителна давност. Това налага обжалваното НП да бъде отменено само на това основание, без да се обсъждат въпросите по същество на спора, доколкото в случая са налице основания, изключващи административнонаказателната отговорност на извършителя за извършено административно нарушение.

              Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

 

            Р  Е  Ш  И  :

 

              ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-0304-001416 от 15.07.2014г., издадено от Началник РУП към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на В.Б.В. с ЕГН **********,***, на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

 

 

              Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: