Определение по дело №4309/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1090
Дата: 6 април 2022 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110204309
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1090
гр. София, 06.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И. Д. М.
като разгледа докладваното от И. Д. М. Частно наказателно дело №
20221110204309 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.111, ал.3 от НПК.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от СТ. Г. Т. от гр.София,
кв.,,Ч.", ул.,,Й. Д." № ........... против Постановление на СРП от 26.01.2022г.
издадено по Досъдебно производство № 996/2020г. по описа на 05 РУ на
СДВР, респ.пр.пр.№ 11579/2020г. по описа на СРП, с което на лицето е било
отказано да му бъде върнат лек автомобил марка Ф., модел Г. с рег.№
................., приобщен като веществено доказателство по делото посредством
протокол за доброволно предаване от 19.02.2020г. В жалбата се навеждат
оплаквания, че отказът на прокурора е незаконосъобразен, тъй като
жалбоподателят е действителния собственик на процесния лек автомобил и
същевременно с него не е било извършено престъпление или
административно нарушение.
С мотивирано постановление прокурор при СРП е отказала да върне
вещта на лицето. Акцентирал е върху неуредените гражданско правни
отношения между част от свидетелите и наличието на спор относно правото
на собственост върху лекия автомобил помежду им.
Съдът, след като се запозна с доводите в жалбата и материалите по
досъдебното производство, преценявайки ги съобразно разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от субект, за който има данни, че е собственик на
предадените вещи, поради което е процесуално допустим. Разгледана по
1
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е било образувано с нарочно постановление
на 29.05.2020г. за това, че на неустановена дата през месец март 2019г. в
гр.София противозаконно била присвоена чужда движима вещ - с лек
автомобил марка Ф.Г.с рег.№ ..................., която владеел по силата на
предварителен договор за покупко продажба на МПС от 20.03.2019г.
престъпление по чл.206, ал.1 от НК. В хода на разследването били приобщени
писмени доказателства и разпитани свидетели, част от които са имали
гражданскоправни отношения помежду си, свързани с въпросния автомобил.
Видно от показанията на самия жалбоподател е, че същият твърди, че все още
е собственик на въпросния лек автомобил, който намерил и доброволно
предал на органите на МВР. Същевременно от показанията на свидетелите М.
Ц., Г. Ц. и Г. К., които също са имали отношение по собствеността на
процесния автомобил, се установяват неуредени отношения помежду им във
връзка с прехвърляне правото му на собственост. Видно от чл.3 от
приложения като писмено доказателство по делото копие от предварителен
договор за покупкопродажба на МПС от 20.03.2019г. е, че свидетелите по
делото С.Т. и М. Ц. доброволно са се съгласили владението и ползването на
автомобила да бъде предоставено от продавача на купувача в деня на
подписването на договора. Последващите действия по прехвърлянето на
владението и ползването му на останалите свидетели обуславят гражданско
правните отношения помежду им. Незаплащането на цената по договореното
прехвърляне не означава отпадането на договорната клауза, касаеща
владението на автомобила, а обуславя възникване на облигационни
отношения между страните.
Съдът намира, че крайните изводи на прокурора, с които е отказал да
върне процесния автомобил са правилни. Независимо, че от правна страна
жалбоподателят С.Т. все още е собственик на въпросното МПС и сключеният
предварителен договор не е бил обявен за окончателен, поради очевидното
незаплащане на цената, владението на вещта е било предоставено на
свидетеля Ц. към момента на подписването на предварителния договор, а не
на обявяването му за окончателен. Макар и формално собственик,
жалбоподателят притежава единствено голата собственост, а владението и
ползването се е съгласил да бъдат в полза на купувача. Предаването на
владението на купувача го потвърждава и самия свидетел С.Т. в разпита си
2
пред разследващ полицай от 24.07. 2020г. Поради тази причина и не може да
се намери правно основание лекият автомобил да бъде върнат във владението
на собственика му, който самоволно и по негови собствени признания се е
отказал от него.
По досъдебното производство са налице достатъчно данни, че между
свидетелите е налице спор относно правото на собственост върху въпросния
автомобил. Същевременно липсват доказателства за наличие на друго висящо
производство в тази насока. Такова обаче не се изисква обективно да
съществува, за да може прокурорът да упражни правомощията си по чл.113
от НПК (в този смисъл е Тълкувателно Решение № 2/12.11.2014г. на ОСНК на
ВКС). Липсата на изпълнение на поети договорни задължения по сключения
предварителен договор не обуславят автоматичното връщане на неговия
предмет.
Изправната страна има процесуалната възможност да потърси законово
изпълнение посредством иск с правно основание по чл.19, ал.3 от ЗЗД като
обяви договора за окончателен и осъди другата страна да му заплати
договорената цена. Ето защо като е приел, че между част от свидетелите е
налице правен спор относно собствеността на лекия автомобил, а от друга
страна въз основа на самия предварителен договор самият жалбоподател се е
съгласил да предаде владението му на купувача, прокурорът е постановил
правилен акт, който следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл.111, ал.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на прокурор при СРП от 26.01.
2022г. издадено по Досъдебно производство № 996/2020г. по описа на 05 РУ
на СДВР, респ. пр. пр. № 11579/2020г. по описа на СРП, с което е била
оставена без уважение молбата на СТ. Г. Т. от гр. С., кв.,,Ч.", ул.,,Й. Д." №
.............. за връщане на веществено доказателство - лек автомобил марка Ф.,
модел Г. с рег...................
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя.
Препис от определението, ведно с досъдебното производство, да се
3
изпратят на СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от С. Г. Т. от гр.С., кв.,,Ч.", ул.,,Й. Д." № ..........
против Постановление на СРП от 26.01.2022г. издадено по Досъдебно производство №
996/2020г. по описа на 05 РУ на СДВР, респ.пр.пр.№ 11579/2020г. по описа на СРП, с което
на лицето е било отказано да му бъде върнат лек автомобил марка Ф.Н, модел Г.с рег.№
................, приобщен като веществено доказателство по делото посредством протокол за
доброволно предаване от 19.02.2020г. В жалбата се навеждат оплаквания, че отказът на
прокурора е незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят е действителния собственик на
процесния лек автомобил и същевременно с него не е било извършено престъпление или
административно нарушение. С мотивирано постановление прокурор при СРП е отказала да
върне вещта на лицето. Акцентирал е върху неуредените гражданско правни отношения
между част от свидетелите и наличието на спор относно правото на собственост върху лекия
автомобил помежду им. Съдът, след като се запозна с доводите в жалбата и материалите по
досъдебното производство, преценявайки ги съобразно разпоредбите на закона, намира за
установено следното: Жалбата е подадена от субект, за който има данни, че е собственик на
предадените вещи, поради което е процесуално допустим. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА. 1 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е
подписан от I. D. M. на 06.04.2022 г. в 08:33:58 ч. Актът е постановен на 06.04.2022
Досъдебното производство е било образувано с нарочно постановление на 29.05.2020г. за
това, че на неустановена дата през месец март 2019г. в гр.София противозаконно била
присвоена чужда движима вещ - с лек автомобил марка Ф. Г. с рег.№ ................, която
владеел по силата на предварителен договор за покупко продажба на МПС от 20.03.2019г.
престъпление по чл.206, ал.1 от НК. В хода на разследването били приобщени писмени
доказателства и разпитани свидетели, част от които са имали гражданскоправни отношения
помежду си, свързани с въпросния автомобил. Видно от показанията на самия жалбоподател
е, че същият твърди, че все още е собственик на въпросния лек автомобил, който намерил и
доброволно предал на органите на МВР. Същевременно от показанията на свидетелите М.
Ц., Г. Ц. и Г. К., които също са имали отношение по собствеността на процесния автомобил,
се установяват неуредени отношения помежду им във връзка с прехвърляне правото му на
собственост. Видно от чл.3 от приложения като писмено доказателство по делото копие от
предварителен договор за покупкопродажба на МПС от 20.03.2019г. е, че свидетелите по
делото С. Т. и М. Ц. доброволно са се съгласили владението и ползването на автомобила да
бъде предоставено от продавача на купувача в деня на подписването на договора.
Последващите действия по прехвърлянето на владението и ползването му на останалите
свидетели обуславят гражданско правните отношения помежду им. Незаплащането на
цената по договореното прехвърляне не означава отпадането на договорната клауза, касаеща
владението на автомобила, а обуславя възникване на облигационни отношения между
страните. Съдът намира, че крайните изводи на прокурора, с които е отказал да върне
процесния автомобил са правилни. Независимо, че от правна страна жалбоподателят С. Т.
все още е собственик на въпросното МПС и сключеният предварителен договор не е бил
обявен за окончателен, поради очевидното незаплащане на цената, владението на вещта е
било предоставено на свидетеля Ц. към момента на подписването на предварителния
договор, а не на обявяването му за окончателен. Макар и формално собственик,
жалбоподателят притежава единствено голата собственост, а владението и ползването се е
съгласил да бъдат в полза на купувача. Предаването на владението на купувача го
потвърждава и самия свидетел 2 Този файл е копие на електронно подписан документ.
Оригиналът е подписан от I. D. M. на 06.04.2022 г. в 08:33:58 ч. Актът е постановен на
06.04.2022 С. Т. в разпита си пред разследващ полицай от 24.07. 2020г. Поради тази причина
и не може да се намери правно основание лекият автомобил да бъде върнат във владението
на собственика му, който самоволно и по негови собствени признания се е отказал от него.
По досъдебното производство са налице достатъчно данни, че между свидетелите е налице
1
спор относно правото на собственост върху въпросния автомобил. Същевременно липсват
доказателства за наличие на друго висящо производство в тази насока. Такова обаче не се
изисква обективно да съществува, за да може прокурорът да упражни правомощията си по
чл.113 от НПК (в този смисъл е Тълкувателно Решение № 2/12.11.2014г. на ОСНК на ВКС).
Липсата на изпълнение на поети договорни задължения по сключения предварителен
договор не обуславят автоматичното връщане на неговия предмет. Изправната страна има
процесуалната възможност да потърси законово изпълнение посредством иск с правно
основание по чл.19, ал.3 от ЗЗД като обяви договора за окончателен и осъди другата страна
да му заплати договорената цена. Ето защо като е приел, че между част от свидетелите е
налице правен спор относно собствеността на лекия автомобил, а от друга страна въз основа
на самия предварителен договор самият жалбоподател се е съгласил да предаде владението
му на купувача, прокурорът е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден.
2