№ 37995
гр. София, 25.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110137458 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс
(чл. 310 – 317 ГПК).
Съдът констатира, че исковата молба е нередовна, като на ищеца следва да се дадат
указания за отстраняване на нередовността чрез посочване дали предявява и иск по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, като посочи
съответно коя е тя, предвид обстоятелството, че е посочил, че в титулната част на исковата
молба този иск като цифрово изражение, но не е формулирал такъв петитум.
Ищецът и ответникът с отговора на исковата молба са представили писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими и следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
Ищецът е поискал да се задължи ответника да представи копие от личното му
трудово досие, което искане съдът намира, че следва да се конкретизира от ищеца, който
след запознаване с приложените към отговора на исковата молба доказателства, да посочи за
представянето на кои други конкретни документи иска да бъде задължен ответникът.
Следва да се допусне събиране на гласни доказателствени средства по исканията на
страните, както следва: един свидетел на ищеца за посочените в исковата молба факти и
един свидетел на ответника за установяване на преддоговорните отношения между страните
(доколкото за установяване на уговорка за срока на предизвестието за прекратяване на
трудовия договор свидетели са недопустими), като по искането на ищеца за допускане на
втори свидетел за сочените в исковата молба факти, съдът ще се произнесе на основание чл.
159, ал. 2 ГПК след изслушване на допуснатия.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е предявил инцидентен
установителен иск, с който е поискал съдът да приеме за установено в отношенията между
страните, че съгласно чл. 4, б.“ в“ от сключения между тях трудов договор от .г. е уговорен
1
срок на предизвестие за прекратяване на договора в размер на три месеца. Съдът намира, че
предявеният иск, доколкото касае установяване на факт с правно значение, извън случаите,
предвидени в закон (чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК), е недопустим и исковата молба, с която е
предявен този иск следва да се върне на основание чл. 130 ГПК. За пълнота следва да се
посочи, че доколкото този факт е спорен между страните и същият е от значение за
предявения иск за законността на уволнението, съдът ще вземе отношение по него в
мотивите на акта си по същество.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е предявил срещу ищеца и
насрещен иск с правна квалификация чл. 221, ал. 2 КТ, който предвид реда, по който се
разглежда производството („Бързо производство“), не може да се приема за разглеждане в
него (арг. от чл. 314, ал. 2 ГПК). С оглед изложеното насрещната искова молба, ведно с
приложените към нея доказателства, следва да се докладва за образуване на ново дело.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № . от .г., с която е предявен от
„С. срещу С. Н. Д. инцидентен установителен иск, с който е поискал съдът да приеме за
установено в отношенията между страните, че съгласно чл. 4, б.“ в“ от сключения между тях
трудов договор от .г. е уговорен срок на предизвестие за прекратяване на договора в размер
на три месеца.
ДА СЕ ДОКЛАДВА на Зам.-Председателя на СРС, ръководител на II ГО, искова
молба с вх. № . от .г., ведно с приложените към нея доказателства, за образуване на ново
дело.
УКАЗВА на ищеца С. Н. Д. в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с
препис за връчване на ответника, да посочи дали предявява иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, като посочи съответно коя е тя,
предвид обстоятелството, че е посочил, че в титулната част на исковата молба този иск като
цифрово изражение, но не е формулирал такъв петитум, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при
неизпълнение на указанията в дадения срок ще приеме, че не е сезиран с такъв иск.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи, след запознаване
с приложените към отговора на исковата молба доказателства, за представянето на кои други
конкретни документи от трудовото му досие иска да бъде задължен ответникът, след което
съдът ще се произнесе по искането му по чл. 190, ал. 1 ГПК.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства по искане на страните,
както следва: един свидетел на ищеца за посочените в исковата молба факти и един
2
свидетел на ответника за установяване на преддоговорните отношения между страните
(доколкото за установяване на уговорка за срока на предизвестието за прекратяване на
договора свидетели са недопустими), като по искането на ищеца за допускане на втори
свидетел за сочените в исковата молба факти, съдът ще се произнесе на основание чл. 159,
ал. 2 ГПК след изслушване на допуснатия.
УКАЗВА на страните, че следва да водят допуснатите им свидетели в насроченото
съдебно заседание, като в случай, че не водят същите без уважителни причини, съдът ще
отмени определението си, с което тези свидетели са допуснати.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 06.12.2023г. в 10.20 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца С. Н. Д., извършено със заповед
№ .г., издадена от работодателя „С..
Ищецът С. Н. Д. твърди, че по силата на сключен с ответника „С. безсрочен трудов
договор от .г. работил на длъжността „шофьор на товарен автомобил международни
превози“ при ответника, като със заповед № .г., издадена от работодателя „С., връчена му на
19.05.2023г., договорът бил прекратен поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ за извършване на следните дисциплинарни нарушения: преждевременни
напускания на работа, всяко от които повече от 1 час на 03.05.2023г. и на 04.05.2023г.,
неявяване на работа на 02.05.2023г. и от 05.05.2023г. до датата на издаване на заповедта –
18.05.2023г., неуведомяване на работодателя за отсъствието си и непосочване на причина за
това, нито представяне на документи, обосноваващи обстоятелства, които налагат
неявяването на работа, както и че не е предал съхранените при него документи, в това число
документите на автомобила и оборудване, не е представил тахографската си карта за
снемане на информация, с което поведение затруднил сериозно организацията на работа,
нарушил работния график, не изпълнил възложената му работа и уронил доброто име на
работодателя пред негови клиенти и партньори – нарушения по т. 187, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 8 и
т. 10 КТ. Ищецът оспорва уволнението като незаконосъобразно, тъй като заповедта била
немотивирана, а това, което било изложено в заповедта, не отговаряло на действителната
обстановка и ищецът не бил извършил никое от вменените му нарушения. Твърди, че от
средата на м.04.2023г. до 01.05.2023г. е бил в болничен за гледане на малко дете, за което
работодателят е бил уведомен, болничният лист му бил предаден, но последният не подал
същия към НОИ нито тогава, нито по-късно. През цялото време на ползване на отпуска
твърди, че работодателят му искал обяснения защо не се е явявал на работа. През целия ден
на 01.05.2023г. не получил обаждане или съобщение по вайбър (каквато била практиката
във фирмата) от офиса на фирмата за поставена задача на този ден. На 02.05.2023г. отишъл в
3
офиса на фирмата заедно с лицето В., при което работодателят го нападнал вербално с
искане за даване на обяснения поради каква причина е бил в болничен и защо изобщо излиза
в болничен, както и защо не се е явил на работа на 02.05.2023г. в 08.00 часа, на което
ищецът отговорил, че не е имало поставена задача от тяхна страна. След това ищецът
написал молба за отпуск за оставащите два дни от предизвестието за напускане, което било
категорично отказано от работодателя. Ищецът твърди, че на 01.04.2023г. е депозирал
предизвестие за напускане до работодателя, като считано от 02.05.2023г. нямал задължение
да работи повече при него поради прекратяване на трудовото правоотношение с оглед
изтичане на срока на писменото предизвестие. Твърди, че независимо от това на
03.05.2023г. в 8.00ч. отишъл в гаража на фирмата, намиращ се в с. К., и се разписал в
книгата за дневен инструктаж. След това му било разпоредено от офиса на фирмата да
закара ремарке, собственост на работодателя, до гр. Д., който курс ищецът изпълнил,
прибрал се около 18.00ч. в гаража на ответника, извадил тахографската карта и си тръгнал.
Твърди, че отишъл на работа и на 04.05.2023г. в гаража на ответника, отново придружаван
от В., но не му било позволено да постави тахографската карта в тахографа на камиона и му
казали да изчака. Ищецът чакал през целия ден да предаде камиона и полуремаркето на
служител на фирмата, но не му било оказано съдействие и не било посочено лице, на което
да ги предаде, дори след разговор с управителя на ответното дружество. Въпреки това
ищецът бил цял ден на разположение на работодателя, който не го допуснал до работа. На
05.05.2023г. ищецът отишъл в офиса на фирмата, но там нямало никого. След около 2 часа
дошъл управителят на дружеството, с когото бил проведен разговор относно прекратяването
на трудовия договор и оформянето на трудовата книжка по подаденото предизвестие, като
управителят заявил, че това ще стане през следващата седмица, тъй като в офиса нямало
никого, поради което ищецът направил изрично пълномощно на В. да получи необходимите
документи. Такива документи не му били предадени. Поради изложеното твърди, че не е
извършвал вменените му дисциплинарни нарушения, свързани с преждеверемнно напускане
и неявяване на работа, а отделно от това поддържа, че трудовото му правоотношение било
прекратено едностранно от него с предизвестие преди началната дата на периода, в който се
твърди да е допуснал нарушенията. Твърди, че уговореното между страните предизвестие за
прекратяване на трудовия договор за работника/служителя било от 1 месец, като такова
ищецът отправил до ответника на 05.04.2023г. Оспорва да е извършил и нарушенията,
свързани със сериозно затрудняване на организацията на работа, нарушаване на работния
график и неизпълнение на възложената му работа и уронване доброто име на работодателя
пред негови клиенти и партньори, като поддържа, че не било ясно с какво конкретно
поведение и на коя дата е извършил същите, с какви конкретни действия е уронил доброто
име на работодателя, не било посочено и кои са другите трудови задължения, предвидени в
закон и други нормативни актове, които ищецът не бил изпълнил. Твърди, че не е получавал
лично покана за даване на обяснения с изх. № .г., която била получена от майка му и която
не е могла да му я предаде в срока за даване на обяснения поради това, че по това време
ищецът бил в чужбина, поради което не е имал възможност да даде обяснение в посочения
3-дневен срок, твърди, че узнал за поканата след получаване на заповедта за прекратяване на
4
трудовото правоотношение. Счита също така, че наложеното му наказание е несъответно на
тежестта на нарушението и при налагането му работодателят не е взел предвид липсата на
предходни извършени нарушения на трудовата дисциплина. С оглед изложеното моли за
признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна, както и присъждане на
разноски за производството.
Ответникът „С. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявения иск. Не спори, че страните са били обвързани от безсрочен трудов
договор от .г., по силата на който ищецът работил на длъжността „шофьор на товарен
автомобил международни превози“ при ответника, както и че със заповед № .г., издадена от
работодателя „С., връчена лично на ищеца на 19.05.2023г., било прекратено трудовото му
правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Не спори и че
ищецът е подал на 05.04.2023г. едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия
договор. Ответникът твърди, че в сключения трудов договор бил уговорен срок за изпитване
в полза на работодателя, до изтичането на който работникът можел да прекрати
правоотношението с предизвестие от три, а не от един месец, което следвало от
предвиденото в чл. 4, б. „в“ от договора, поради което трудовото правоотношение било
прекратено законосъобразно на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ през време на
действието на договора. Твърди, че преди налагане на наказанието е поискал обяснения от
ищеца с покана с изх. № .г., която поддържа да е получена лично от ищеца на 11.05.2023г.
видно от отбелязването на разписката, на която било изписано собственоръчно името „Д.“.
Счита, че дори и поканата да е получена от друг член на домакинството, същата се явява
редовно връчена при спазване на чл. 36 от Закона за пощенските услуги и Общите правила
за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети на Комисията за
регулиране на съобщенията и съответния пощенски оператор. Твърди, че е изпълнил
задължението си да поиска писмени обяснения, изпращайки писмо чрез куриерска служба
на домашния адрес на служителя, като ищецът след проведен разговор със служителя на
куриерската служба, е поискал да узнае кой е изпращачът на пратката, след което е отказал
да я получи. С оглед изложеното счита, че обяснения не са дадени по вина на ищеца.
Твърди, че ищецът не се е явил на работа в три последователни работни дни от 05.05.2023г.
до 10.05.2023г., което е достатъчно тежко нарушение на трудовата дисциплина,
обосноваващо уволнението. Твърди, че с решение на ЛКК от 10.07.2023г. издаденият на
ищеца болничен лист от 19.04.2023г. е бил отменен, поради което не е имало законова
причина за неявяването му на работа и за периода от 19.04.2023г. до 01.05.2023г., който
макар и извън периода, посочен в заповедта за уволнение, обосновава тежестта на
извършеното нарушение и съответно наложеното дисциплинарно наказание. По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски за
производството.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е да докаже
съществуване на безсрочно трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено с
оспорената заповед, както и твърденията си да се е явявал на работа в посочените в
5
исковата молба дни и да е извършил твърдените действия, както и поканата за даване на
писмени обяснения с изх. № .г. да е получена от майка му по време, в което същият се е
намирал в чужбина, поради което получателят не е успял да му предаде съобщението,
съответно ищецът не е могъл да даде обяснения в искания срок.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение на
посоченото основание, т.е. че ищецът е извършил вменените му нарушения на трудовата
дисциплина, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено – наложено е от
компетентен орган, с мотивирана заповед, която съдържа точно и конкретно описание на
извършените нарушения, че е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 ГПК да изслуша
ищеца или да приеме писмените му обяснения, както и твърденията си в трудовия договор
да е уговорен тримесечен срок на предизвестие за прекратяване на договора от
работника/служителя преди изтичане срока за изпитване, поканата за даване на обяснения с
изх. № .г. да е връчена при отказ след проведен от ищеца разговор със служител на куриера
и след като ищецът е узнал кой е изпращачът на пратката.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно
трудово правоотношение, възникнало въз основа трудов договор от .г., по силата на който
ищецът работил на длъжността „шофьор на товарен автомобил международни превози“ при
ответника, че със заповед № .г., издадена от работодателя „С., връчена му лично на
19.05.2023г. договорът бил прекратен поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, както и че на 05.04.2023г. ищецът отправил до ответника едномесечно
предизвестие за прекратяване на трудовия договор, което е достигнало до работодателя.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
твърденията си поканата за даване на писмени обяснения с изх. № .г. да е получена от майка
му по време, в което същият се е намирал в чужбина, поради което получателят не е успял
да му предаде съобщението, съответно ищецът не е могъл да даде обяснения в искания срок
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
твърденията си поканата за даване на обяснения с изх. № .г. да е връчена на ищеца при отказ
след проведен от него разговор със служител на куриера и след като е узнал кой е
изпращачът на пратката.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им стойност съдът дължи произнасяне с решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
6
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7