Определение по дело №348/2020 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

Година

10.12.2020 г.

Град

Кърджали

Административен

съд

състав

На

10.12.

Година

2020 г.

В

Закрито

заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

348

По описа за

2020

година.

Производството е по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК във вр. с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост.

Депозирана е жалба от О.Ф.М., с ЕГН ********** от ***, против Заповед № 1179/18.11.2020 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 65, ал. 1 и ал. 3 от Закона за общинската собственост и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от НУРПУРОЖ в Община Кърджали, е заповядано да се изземе от домакинството на О.Ф.М., Ю. В. М. и В. Р. Р. общински имот, представляващ апартамент № **, бл. **, вх. *, ет. *, в ***, ***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, актуван с АЧОС № ***/*** г.

В жалбата се сочи, че О.М. и семейството му били наематели на процесния общински имот от *** г., респ. повече от ** години. През целия период и до настоящия момент наемното отношение било периодично подновявано, като жалбоподателят бил напълно редовен наемател – редовно заплащал наемната цена и извършвал необходимите ремонтни дейности за запазването и поддържането на имота в състояние, годно за ползването му по предназначение.

С Договор № 15001-02/01.03.2018 г. за отдаване под наем на общински недвижим имот и съгласно Заповед № 17/18.01.2018 г. на кмета на община Кърджали, общинското жилище - апартамент № **, бл. **, вх. *, ет. *, в ***, ***, било предоставено под наем с месечна наемна цена от *** лв., със срок на договора от 01.03.2018 г. до 28.03.2023 г. Вместо с надлежна заповед, издадена по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗОС и НУРПУРСЖ в Община Кърджали, кметът на Общината предприел незаконосъобразни действия по прекратяване на договора за наем със Споразумение № Ж-15001-02/17.02.2018 г.

Твърди, че със Заповед № 107/29.03.2019 г., издадена от кмета на община Кърджали, О.Ф.М., с ЕГН **********, бил отново настанен под наем за срок от 6 месеца – до 30.06.2019 г. в горепосочения общински недвижим имот, при месечна наемна цена *** лв. В тази връзка между Община Кърджали и О.Ф.М. бил сключен и Договор № Ж-16222-02/15.05.2019 г. за отдаване под наем на общински недвижим имот, с който на жалбоподателя е отдадено под наем за срок от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г., който договор били прекратен със Заповед № 117/04.02.2020 г. на кмета на община Кърджали.

Във връзка с горното била издадена и процесната Заповед № 1179/18.11.2020 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която било заповядано да се изземе от домакинството на О.Ф.М., Ю. В. М. и В. Р. Р. общински имот, представляващ апартамент № **, бл. **, вх. *, ет. *, в ***, ***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, актуван с АЧОС № ***/*** г.

Счита, че оспорената Заповед № 1179/18.11.2020 г. е незаконосъобразна, тъй като била издадена в противоречи с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че със заповедта се засягали права и законни интереси на жалбоподателя.

Излага съображения, че в конкретния случая не били налице законовите основания за изземване на общинския имот, предвидени в нормата на чл. 64, ал. 4 от Закона за общинската собственост/ЗОС/. През целия период на наемното правоотношение О.М. бил напълно редовен наемател при изпълнение на задълженията си за заплащане на наемната цена и разходите по ползването на вещта. В тази връзка, с отговор на отправената му Покана вх. № 94-00-2115-1/06.11.2020 г., на Община Кърджали били представени и писмени доказателства, които не били взети предвид при издаване на заповедта за изземване. Твърди, че жалбоподателят бил извършил наложителни ремонти дейности в жилището, целящи неговото запазване и поддържане в състояние, годно за неговото обитаване и ползване.

На следващо място сочи, че в хода на производството на оспорената заповед били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на защита на О.М., съответно и до произнасяне на административния орган с незаконосъобразен акт.

В процесната жалба е въведено искане за спиране на изпълнението на заповедта, в която връзка са изложени следните доводи: Общинското жилище било единственото за жалбоподателя и семейството му, поради което в тежкия зимен период същият не можел да осигури освобождаването му и намирането на друго жилище до приключване на производството. Предвид това счита, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини значителна вреда и ще доведе до особено съществени неблагоприятни последици за М. и семейството му, тъй като лишаването му от жилище ще постави в сериозен риск здравето, живота и съществуването на жалбоподателя и семейството му. Освен това изземването щяло да се яви в противоречие с разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

На следващо място, въвежда довод, че в настоящия момент страната се намирала в ситуация на извънредна епидемична обстановка с удължен срок, във връзка с изпълнение на Решение № 855 на Министерски съвет от 25.11.2020 г., поради което и били въведени редица ограничения за превенция и намаляване риска от заразяване с COVID 19. Всичко това се явявало пречка за жалбоподателя да осигури лична и на семейството си защитна среда.

В заключение твърди, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта за изземване би довело до настъпването на вреди, които ще засегнат права и интереси на жалбоподателя и семейството му, в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава заповедта.

Съдът, след като прецени съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, постъпили след изискването им от административния орган/в случая жалбата е подадена в деловодството на съда, а не чрез издателя на оспорената заповед/, приема за установено следното:

Със Заповед № 1179/18.11.2020 г., издадена от кмета на община Кърджали на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 65, ал. 1 и ал. 3 от Закона за общинската собственост и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от НУРПУРОЖ в Община Кърджали, е заповядано да се изземе от домакинството на О.Ф.М., Ю. В. М. и В. Р. Р. общински имот, представляващ апартамент № **, бл. **, вх. *, ет. *, в ***, ***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, актуван с АЧОС № ***/*** г.

Заповедта е връчена на адресата чрез залепване на 24.11.2020 г.

Видно от обстоятелствената част на заповедта, изземването на общинския имот е аргументирано с това, че с жалбоподателя и домакинството му владеят имота без правно основание. В тази връзка са изложени мотиви, че с Решение № 194/18.09.2020 г. по а.д. № 95/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали, е била отхвърлена жалбата на О.М. против Заповед № 117/04.02.2020 г. на кмета на община Кърджали, с която бил прекратен сключеният между страните Договор № Ж-16222-02/15.05.2019 г. Предвид обстоятелството, че общинският имот се владеел неправомерно, на жалбоподателя била изпратена Покана за доброволно изпълнение № 94-00-2115/05.10.2020 г. С оглед това, че известието за доставяне било върнато с отбелязването „непотърсена“ поканата била връчена чрез залепване на входната врата на жилище на 26.10.2020 г. В поканата изрично било отразено, че се предоставя 14-дневен срок за освобождаване на общинското жилище. С Писмо вх. № 94-00215-1/06.11.2020 г., изготвено от пълномощника на О.М. – адв.В.М., бил подаден отговор на отправената покана, което от своя страна удостоверявало факта, че поканата е достигнала до адресата й.

Предвид горното е прието, че в случая домакинството на О.Ф.М., Ю. В. М. и В. Р. Р. продължават да владеят общинския имот без основание, при липса на валидни наемни правоотношения с Община Кърджали и в противоречие с чл. 8 от НУРПУРОЖ, поради което следва да се осъществят действия по принудителното изземване на жилището.

Процесната жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което депозираното искане за спиране на изпълнението на заповедта е допустимо, но разгледано по същество се явява неоснователно.

В конкретния случай е с оспорената Заповед № 1179/18.11.2020 г. е заповядано изземването на общински жилищен имот на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 3 от Закона за общинската собственост/ЗОС/ и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от НУРПУРОЖ в Община Кърджали. Заповедта подлежи на предварително изпълнение по силата на закона - чл. 65, ал. 4 от ЗОС, което само по себе си е аргумент в подкрепа на извода, че защитата на обществения интерес налага предварителното изпълнение на оспорения административен акт. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административен акт е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда -  чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за лицето, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не единствено да бъдат въведени твърдения в тази връзка.

Искането е обосновано със съображения относно незаконосъобразността на издадената заповед, както и с това, че предварителното изпълнение би довело значителна вреда и ще доведе до особено съществени неблагоприятни последици за жалбоподателя и семейството му, тъй като общинското жилище било единствено за О.М. и семейството му, поради което в тежкия зимен период същият не можел да осигури освобождаването му и намирането на друго жилище до приключване на производството, като в тази връзка следвало да се има предвид и обявената извънредната епидемична обстановка в Република България.

Така релевираните доводи в жалбата са твърде общо изложени и не са подкрепени с конкретни доказателства, поради което не аргументират извод за вероятност от причиняване на вреда, като дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от изземването на общинското жилище, то тя не би била нито значителна, нито трудно поправима.

Във връзка с горното, съдът намира, че следва да се отбележи следното: На първо място липсват каквито и да са доказателства, че процесното общинско жилище е единственото жилище за жалбоподателя и семейството му, както и то същото се ползва по предназначение от тях. В този смисъл, видно от административната преписка процесната заповед за изземване, поканата за доброволно изпълнение, както и  Заповед № 117/04.02.2020 г. на кмета на община Кърджали за прекратяване на наемните отношения между страните - предмет на производството по а.д. № 95/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали, неизменно са връчвани на адресата О.Ф.М. чрез залепване на входната врата на жилището, за което са съставяни съответните констативни протоколи от общинската администрация. Това само по себе си е индикация за отсъствие на наемателите от общинското жилище, като в случая липсват конкретни доказателства, установяващи, че процесното жилище - апартамент № **, бл. **, вх. *, ет. *, в ***, ***, е единственото жилище на М. и семейството му и то се обитава от тях.

Предвид изложеното, самото позоваване в жалбата на предстоящия зимен сезон и неподкрепените от фактическа страна твърдения за единствено жилище и липсата на възможност за осигуряването на друго жилище от страна на жалбоподателя, не могат да обосноват извода за причиняването на значителни вреди на жалбоподателя от предварителното изпълнение на невлезлия в сила индивидуален административен акт. Още по-малко пък това би могло да се установи с довода за обявената извънредната епидемична обстановка в Република България, тъй като липсват доказателства същата да е рефлектира пряко и негативно на възможностите на М. и неговите близки. В този смисъл в жалбата са изложени бланкетни твърдения за опасност от настъпването на значителни вреди от предварителното изпълнение, които не са подкрепени с конкретни доказателства, каквито са впрочем и доводите за противоречие на изпълнението с чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

На следващо място следва да се отбележи, че по депозираната от М. жалба против Заповед № 117/04.02.2020 г. на кмета на община Кърджали, с която е прекратен Договор № Ж-16222-02/15.05.2019 г. за отдаване под наем на процесния общински недвижим имот, отдаден под наем за срок от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г., е налице влязъл в сила на 18.09.2020 г. съдебен акт, с който оспорването е отхвърлено -  Решение № 194/18.09.2020 г. по а.д. № 95/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали. С други думи след постановяването на окончателния акт от съда, то жалбоподателят е бил наясно с обстоятелството, че отношенията му с Община Кърджали относно отдаденият под наем общински жилищен имот са прекратени, респ. че за него е налице задължение да освободи  жилището, за което в посочената заповед изрично му е и бил предоставен 14-дневен срок за доброволно изпълнение. С оглед това, според съда, считано от 18.09.2020 г. до настоящия момент О.М. е разполагал с достатъчен период от време – повече от три месеца, през който е могъл и е следвало да предприеме действия по уреждането на жилищните нужди на семейството си, в случай, че такива са били и са належащи за тях.

Отново следва да се отбележи, че в конкретния случай от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, в подкрепа на това, че е налице възможност предварителното изпълнение да му причини значителна или трудно поправима вреда, която  може да бъде причинена само от нови обстоятелства. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. При надлежно депозирано искане за спиране на предварителното изпълнение именно жалбоподателят носи доказателствената тежест за установяване на тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната му сфера, в качеството му на адресат на акта. В настоящия процес жалбоподателят е носител на доказателствената тежест да установи наличието или реалната опасност от настъпване на вредата, която следва да се установи със съответните писмени доказателства. Претендираният интерес от жалбоподателя по степен на въздействие следва да може да се противопостави и надделее над презюмирания обществен интерес. Именно адресатът на акта, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона, следва да докаже, че това предварителното изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди поради настъпили след издаването на акта обстоятелства, каквито в конкретната хипотеза не се установяват. Смисълът и целта на допуснато по силата на закона предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт, е да въздейства негативно върху правната сфера на адресата, поради което по принцип е налице възможност това изпълнение да му причини вреди, дори ако впоследствие актът бъде отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение.

По изложените съображения настоящият състав намира, че жалбоподател не доказва твърдените значителни или трудно поправими вреда, които ще му бъдат причинени от предварителното изпълнение на оспорената Заповед № 1179/18.11.2020 г., издадена от кмета на община Кърджали, поради което искането за спиране на предварителното изпълнение следва да бъде отхвърлено.

Предвид горното и на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 2 от АПК във вр. с чл. 65, ал. 4 от ЗОС,  съдът

                                                  

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И    :

 

ОТХВЪРЛЯ депозиранато от О.Ф.М. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** чрез адв.В.М., искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 1179/18.11.2020 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 65, ал. 1 и ал. 3 от Закона за общинската собственост и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от НУРПУРОЖ в Община Кърджали, е заповядано да се изземе от домакинството на О.Ф.М., Ю. В. М. и В. Р. Р. общински имот, представляващ апартамент № **, бл. **, вх. *, ет. *, в ***, ***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, актуван с АЧОС № ***/*** г. 

Определението може да се обжалва пред ВАС с частна жалба, в 7 – дневен срок от съобщаването му.

                                                                                             

 

 

                                                                                     Председател: