РЕШЕНИЕ
№ 667
гр. Враца, 12.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20221420102519 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството представлява трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ, който е
извън приложното поле на чл. 310, ал. 1 от ГПК и следователно се развива по общия исков
ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Териториално поделение гр. Враца на
Националния осигурителен институт срещу „Шик и Боил” ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Полковник Лукашов“ № 15, сграда „Бизнес
център-Враца“, офис 11 и Р. Б. Г. с ЕГН ********** и адрес ******.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че при извършване на проверка
по разходите на държавното обществено осигуряване на „Шик и Боил“ ЕООД от
контролните органи на Националния осигурителен институт е установено, че същото
дружество е учредено през 2018 г., вписано е Търговския регистър на 05.12.2018 г. и
едноличен собственик на капитала му е Р. Б. Г.. На 30.12.2021 г. между „Шик и Боил“ ЕООД
(работодател), представлявано от неговия управител и едноличен собственик на капитала Р.
Б. Г. и физическото лице Р. Б. Г. (служител) бил сключен трудов договор № 14 за
длъжността „шофьор товарен автомобил (международни превози)“. Поддържа се, че между
търговското дружество и неговия управител не може да възникне трудово правоотношение,
тъй като това би изключило приложението на редица разпоредби на КТ и подзаконовите
актове по приложението му: относно трудовата дисциплина, задължителното работно време,
ограничената имуществена отговорност на работника/служителя и други, че съвместяването
1
на правата и задълженията на работодателя и на работника/служителя от едно и също лице е
недопустимо, поради характерния предмет на трудовото правоотношение, както и че не е
възможно едно лице да упражнява работодателската власт спрямо самото себе си, поради
което процесното трудово правоотношение е сключено при нарушаване на забраната по чл.
38, ал. 1 от ЗЗД и е недействително.
При така изложените фактически твърдения ищецът е предявил срещу ответниците
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 3, във вр. с ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ), във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) за обявяване на недействителността на трудов договор с № 14, сключен на 30.12.2021
г. между „Шик и Боил” ЕООД и Р. Б. Г., поради противоречие с разпоредбата на чл. 38, ал. 1
от ЗЗД, въвеждаща забрана за договаряне в лично качество с представляваното от лицето
дружество.
Ответниците „Шик и Боил” ЕООД и Р. Б. Г. са подали писмен отговор в срока и по
реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорват исковете като неоснователни и недоказани и молят
за отхвърлянето им, като претендират сторените деловодни разноски. Сочи се, че трудов
договор № 14 от 30.12.2021 г. е сключен в писмена форма, с полагане на подписите на
договарящите страни, същият съдържа всички задължителни реквизити на трудов договор и
е сключен между два различни правни субекта – служителя и търговското дружество, което
е отделно юридическо лице. Поддържа се, че съгласно съдебната практика липсва пречка
управителят и едноличен собственик на капитала на едно търговско дружество да сключи
трудов договор със самия себе си, тъй като поначало за договарянето сам със себе си законът
изисква съгласието на представлявания, но в процесния случай изискването на подобно
съгласие противоречи на здравия разум, както и на духа на закона, а отделно от това
трудовият договор е сключен за определена трудова функция - „шофьор товарен автомобил
(международни превози)“, която е съвсем различна от правата и задълженията на
управителя на едноличното дружество с ограничена отговорност. Ответниците претендират
разноски.
По допустимостта на исковете съдът се е произнесъл с определение от 26.09.2022 г. по
делото, приемайки същите за процесуално допустими. Следва също да се посочи, че
доколкото в настоящия случай искът е предявен от контролен орган, който съгласно чл. 74,
ал. 3 от КТ има задължение незабавно да сезира съда когато сметне, че трудовият договор е
недействителен на основание чл. 74, ал. 1 КТ (противоречи или заобикаля закона или
колективния трудов договор), съдът приема, че искът е допустим като предявен от субект с
правен интерес.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Не спорно между страните и се установява от приложените по делото писмени
доказателства, че с трудов договор № 14 от 30.12.2021 г. „Шик и Боил” ЕООД,
представлявано от законен представител Р. Б. Г., е възложило, а Р. Б. Г., в качеството си на
служител, е приел да изпълнява длъжността „шофьор товарен автомобил (международни
2
превози)“, при следните условия: безсрочно трудово правоотношение, 8-часов работен ден,
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650,00 лева, платен годишен отпуск в
размер на 20 работни дни.
За заеманата длъжност е изготвена длъжностна характеристика, връчена на служителя
Р. Г. Г. на 04.01.2022 г. срещу подпис, което се установява от приложения на л. 6-7 от делото
документ.
На 30.12.2021 г. за трудовия договор е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ и
същият е регистриран в Националната агенция по приходите, видно от приложено на л. 5 от
делото уведомление.
Видно от приложена на л. 8 от делото справка, към 09.08.2022 г. процесният трудов
договор не е прекратен.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
За успешното провеждане на предявените субективно съединени искове с правно
основание чл. 74, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КТ ищецът следваше да докаже, че са налице
твърдените с исковата молба пороци на сключения между „Шик и Боил” ЕООД и Р. Б. Г.
трудов договор с № 14 от 30.12.2021 г., а именно че същият е сключен в нарушение на
приложимата към него забрана за договаряне сам със себе си по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът споделя съдебната практика, намерила израз в решение № 91 от 16.04.2018 г. гр.
дело № 3513/2017 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., а именно, че приложимостта на
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД в тясната хипотеза на предл. 2 (при т. нар.
„множествено представителство“) към органното представителство на търговските
дружества, когато се касае за сключване на търговска сделка от едно и също лице като
органен представител на две търговски дружества, е отречена с постановената задължителна
съдебна практика – Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд, с което е прието, че доколкото органният
представител на търговското дружество е неделима част от самото юридическо лице, нему е
признато правото волята му, като физическо лице, да бъде счетена във външните отношения
за воля на юридическото лице, но същевременно тази практика е неотносима към спора по
настоящото дело, доколкото той касае приложението на първото предложение на чл. 38, ал.
1 от ЗЗД към сделка на разпореждане с недвижим имот на търговско дружество с
ограничена отговорност, извършена между дружеството, чрез неговия управител и
последния като физическо лице - приобретател на имота. Предоставените на управителя на
търговското дружество с ограничена отговорност по силата на закона представителни
функции (а не пълномощия по смисъла на общите разпоредби на гражданското право) са
свързани с осъществяването на търговската дейност на дружеството и поради това – с
участието му в търговския оборот. Необходимостта от това да бъде гарантирана сигурността
на последния в съответствие и с изискванията на европейското законодателство (чл. 9, ал. 1
от Първа директива на ЕС 68/151/ е наложило установяване по законодателен път на
3
непротивопоставимост на въведените с дружествения договор или по решение на общото
събрание ограничения в представителните функции на дружествените органи – чл. 141, ал.
1, изр. 3 от ТЗ и чл. 235, ал. 4 от ТЗ (последната - касаеща акционерните дружества).
Недопустимостта на такова ограничаване е с оглед защитата на третите лица, участници в
оборота, на които вътрешните за дружеството отношения са чужди. Тъй като при изразяване
на воля за сключване на сделка от едно и също физическо лице в качеството му на
управител на две различни търговски дружества, всяко от тях представлява самостоятелно
обособен правен субект и поради това е външно за отношенията между другото и неговия
управител лице, приложението на забраната на чл. 38, ал. 1 пр. 2 ЗЗД се изключва от
специалните норми на чл. 141, ал. 1, изр. 3 от ТЗ и чл. 235, ал. 4 от ТЗ. По отношение на
двете търговски дружества и на всички останали трети за сделката лица тя поражда
действие, а евентуални вредоносни за всяко от тях последици от нея в отношенията му с
неговия управител се уреждат по правилата за т.нар. „управителски деликт“.
Същевременно различно е разрешението на въпроса за приложението на чл. 38, ал. 1
ЗЗД в хипотезата на предл. 1 в случаите, когато управителят на търговското дружество
сключва договор от негово име със самия себе си в качеството си на физическо лице.
Правоотношението между търговското дружество с ограничена отговорност и неговия
управител възниква по силата на овластяване – с договор за възлагане на управлението (чл.
141, ал. 7 от ТЗ), който се сключва след решение на Общото събрание и се урежда по
правилата на договора за поръчка по ЗЗД. Независимо, че представителната му власт не
възниква нито от разпоредба на закона, нито чрез упълномощаване (чл. 36 от ЗЗД),
вътрешните отношения между дружеството и него като физическо лице са отношения между
представляван и представител, доколкото управителят действа от името и за сметка на
дружеството, като придобива права и поема задължения, възникващи направо за
последното, както е в случаите при пълномощие, съгласно разпоредбата на чл. 292, ал. 1 от
ЗЗД. Сключвайки с представляваното от него дружество облигационна или вещно-
прехвърлителна сделка като физическо лице, в тези отношения управителят встъпва като
самостоятелен гражданскоправен субект, воден от собствен интерес. Поради това спрямо
него са приложими общите граждански разпоредби, включващи и забраната на чл. 38, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД да договаря в лично качество с представляваното от него лице, поради което
в случаите на договаряне на органен представител на търговско дружество от името на
дружеството лично със себе си намира приложение забраната на чл. 38, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД.
В същия смисъл: решение № 217 от 10.03.2017 г. по търг. дело № 2296/2015 г. на ВКС,
I-во т. о. и решение № 14 от 27.01.2017 г. по търг. дело № 1453/2014 г. на ВКС, II-ро т. о.
Страните не спорят, че с процесния трудов договор № 14 от 30.12.2021 г. законният
представител на „Шик и Боил“ ЕООД е договорял сам със себе си, което налага извод за
основателност на предявените искове поради нарушаване на забраната на чл. 38, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД.
При този изход на делото право на разноски възниква само за ищеца, който не е
4
претендирал такива.
Съдът констатира, че ищецът не е внесъл дължимата за образуване на делото по
предявените неоценяеми искове държавна такса в размер на 30,00 лева, но предвид изхода
от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК същият не носи отговорност за разноски,
поради което на основание чл. 77 от ГПК същата държавна такса следва да бъде възложена в
тежест на ответниците.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 74, ал. 1, хипотеза първа от КТ недействителността
на трудов договор № 14, сключен на 30.12.2021 г. между „Шик и Боил” ЕООД и Р. Б. Г., по
силата на който последният е назначен на длъжност „шофьор товарен автомобил
(международни превози)“, с код по НКПД 83322006.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК „Шик и Боил” ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Полковник Лукашов“ № 15, сграда „Бизнес
център-Враца“, офис 11 и Р. Б. Г. с ЕГН ********** и адрес ***** солидарно да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд, сумата 30,00
лева, представляваща дължима държавна такса за образуване на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5