Р Е
Ш Е Н
И Е № 63
гр.Пловдив,03.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря М.К.,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №481/2014 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Субективно
пасивно съединени искове по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.
Ищецът
„Българо-американска кредитна банка“АД /“БАКБ“АД/-гр.София с ЕИК *********
твърди,че по силата на договор за банков кредит от 10.03.2009 г. и 11 броя
анекси към него,сключени м периода от 24.03.2010 г. до 02.01.2011 г.,банката е
отпуснала на ответника „РОМЕКС КАР“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* /настоящем
обявен в несъстоятелност/ банков кредит в размер на 517 094 евро,усвоен на
траншове,като първата част от кредита била усвоена на датата 16.03.2009,а
последната-на 19.02.2010 г.Съгласно договора главницата е следвало да се погаси
на 95 месечни вноски,всяка от които с падеж-20-то число на месеца,а крайният
срок за погасяване на кредита бил до 20.01.2018 г.Твърди се още,че с анекс №11/02.01.2013
г. към договора е било прието,че задължението по усвоената и незаплатена
главница възлиза на 468 163,47 евро,като бил уговорен план за връщането й на 61
месечни вноски за времето от 20.01.2013 г. до 20.01.2018 г.В договорите и
анексите били уговаряни различни лихви,като с посочения анекс от 02.01.2013 г.
било уговорено,че размерът на лихвата върху редовната главница по кредита не
може да бъде по-малък от 9,50 % годишно и че за периода от 20.01.2013 г. до
19.03.2013 г. лихвата ще е именно в посочения процент годишно.С този анекс
страните приели още,че неплатените и просрочени лихви по кредита са в размер на
33 666,62 евро,като кредитополучателят се е задължил да ги заплати на три равни
месечни вноски в периода м.януари-м.март 2013 г.,всяка от които в размер на
2500 евро,и четвърта изравнителна вноска,дължима на 20.04.2013 г.В договора за
кредит била уговорена и лихва за забава от 12 % върху неизплатената част от
главницата,считано от датата на задължимото плащане по нея,както и такса
ангажимент и ежегодна такса за управление.В исковата си молба ищецът описва и
каква е била уговорената с договора за кредит лихва за забава при
неплащане,забавено или частично плащане на вноска по главницата и/или
договорната /възнаградителна/ лихва и какви изменения относно лихвата за забава
са били приети страните по договора с подписания помежду им анекс №10 от
20.02.2012 г.Описва и какви са постигнатите с договора и последващи анекси към него уговорки относно размера,падежа и
начина на плащане на ежегодна такса управление на кредита.
Банката-ищец
сочи още,че всички задължения по договора и анексите към него са били
обезпечени с поръчителства,учредени от ответниците П.Г.Б. с ЕГН **********,Е.А.Б.
с ЕГН ********** и „Ромекс инс“ООД с ЕИК ********* съгласно раздел V,чл.5.01 (2) от договора,по силата на
който,с подписването на договора,поръчителите са се съгласили да отговарят
солидарно с кредитополучателя за всички негови парични задължения,произтичащи
от договора,в пълен обем и за целия срок на договора,до пълното и окончателното
им погасяване,включително и при удължаване срока на договора.Заявява още,че
анекс №11 от 02.01.2013 г.,е бил подписан и от поръчителите,като същите са
декларирали,че са запознати и са разбрали съдържанието на анекса и са се
съгласили с всички изменения и допълнения към договора,носейки солидарна
отговорност с кредитополучателя за всички негови парични задължения по договора
и последващите анекси към него.Ищецът счита,че подписването на този анекс от
солидарно отговорните лица-кредитополучател и поръчители,представлява само по себе
си категорично признание от тях на дълга по договора за кредит в размера му към
момента на сключването на анекса.Въпреки това,считано от 20.01.2013 г.
ответниците просрочили дължимите плащания по договора за кредит и от тази дата
до момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№20414/2013 г. на
РС-Пловдив,Х-ти гр. състав никой от ответниците не бил извършил каквито и да е
плащания по дължимите вноски за главница и лихви.Според твърдението на
банката-ищец,съгласно раздел IX,чл.9.01. /а/ от договора за кредит,неплащането,изцяло или
частично,на която и да е вноска по главницата или лихвата,продължило повече от
15 дни след съответната дата на дължимо плащане,представлява случай на
неизпълнение на договора,при настъпването на който банката има право,без да
дава предизвестие на заемателя или да изчаква определен срок,да обяви кредита
за незабавно изискуем и да пристъпи към изпълнение.Банката обаче,преди да обяви
кредита за пресрочно изискуем,изпратила до длъжниците уведомление от 08.08.2013
г.,с което ги у уведомила,че са в неизпълнение на договора за банков кредит от
10.03.2009 г. и ги поканите да изпълнят доброволно задълженията си в
седмодневен срок,като изрично заявила,че при неизпълнение на тези задължения ще
обяви кредита за предсрочно изискуем.И тъй като въпреки отправената
покана,никой от длъжниците не заплатил дължимите към банката-ищец суми по
кредита,с решение на Управителния съвет на банката кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем,считано от 20.11.2013 г.
Поради
така описаното неизпълнение на ответниците,банката-ищец твърди,че подала в
Районен съд-Пловдив заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответниците като солидарни длъжници по договора за
кредит.В резултат на това заявление било образувано горепосоченото ч.гр.д.№20414/2013
г. на РС-Пловдив,Х-ти гр. и по същото била издадена в полза на банката заповед №44
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
06.01.2014 г.,поправена с определение №799/20.01.2014 г.,както и изпълнителен
лист от 23.01.2014 г.,с които ответниците били осъдени да заплатят солидарно на
банката дължима главница,договорна лихва,лихва за забава, застраховка и такса
по т.1.08 от процесния договор за кредит,в размерите и за периодите,посочени в
исковата молба,както били осъдени й заплатят и разноски за заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение в посочения от ищеца размер.И
понеже ответниците като длъжници по издадената заповед за незабавно изпълнение
подали възражение срещу нея по чл.414 от ГПК,за което заповедният съд уведомил
банката със съобщение,получено на 27.05.2014 г.,ищецът счита,че има правен
интерес от процесните искове за установяване на вземанията си по договора за
кредит от 10.03.2009 г. и анексите към него.
Въз
основа на горните твърдения,банката-ищец моли да бъде постановено съдебно
решение,с което да бъде установено по отношение на всеки един от ответниците
съществуването на вземанията на банката,за които са издадени заповед №44 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
06.01.2014 г.,поправена с определение №799/20.01.2014 г.,както и изпълнителен
лист от 23.01.2014 г. по ч.гр.д.№20414/2013 г. на РС-Пловдив,Х-ти гр.,а именно:
-вземане
за главница в размер на 468 163,47 евро,произтичащо от отпуснат кредит по
договор за банков кредит от 10.03.2009 г.,анекс №1 от 24.03.2010 г.,анекс №2 от
13.04.2010 г.,анекс №3 от 16.06.2010 г.,анекс №4 от 19.07.2010 г.,анекс №5 от
05.10.2010 г.,анекс №6 от 24.01.2011 г.,анекс №7 от 23.03.2011 г.,анекс №8 от
22.08.2011 г.,анекс №9 от 30.11.2011 г.,анекс №10 от 20.02.2012 г. и анекс №11
от 02.01.2013 г. към този договор,сключен между банката-ищец и ответникът
„Ромекс кар“ЕООД;
-вземане
за законна лихва върху главницата за периода от 13.12.2013 г. до изплащането на
същата главница;
-вземане
за договорна лихва в размер на 74 865,68 лв.,начислена за периода от 20.01.2013
г. до 12.12.2013 г. вкл.;
-вземане
за лихва за забава в размер на 18 317,11 евро,дължима за периода от 20.01.2013
г. до 12.12.2013 г. вкл.;
-вземане
за застраховка в размер на 211,14 евро съгласно чл.7.02 от договора за кредит;
-вземане
за такса в размер на 1854,02 евро съгласно чл.1.08 от договора за кредит.
Освен
горното,банката-ищец моли да бъдат осъдени ответниците солидарно да й заплатят
направените по настоящото дело разноски,както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 33610 лв.,изчислено съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От
ответниците са подадени писмени отговори на първоначалната искова молба,с които
исковете са оспорени изцяло като неоснователни.
Първият
ответник „Ромекс кар“ЕООД -в несъстоятелност-гр.Пловдив с ЕИК ********* прави
възражения,че договореният банков кредит не му е предоставен и не е усвоен от
него,както и че са извършвани по разплащателната му сметка неразрешени платежни
операции от трети лица,неупълномощени от законния му представител,за които
операции банката не го е уведомявала и не е осигурила сигурността на средствата
по сметките.Поддържа още,че не е налице твърдяното от банката неизпълнение от
негова страна на договора за кредит и че към сочения от банката момент са били
заплатени всички задължения по договора.Прави и възражение за нищожност на
договорените възнаградителни и наказателни лихви поради противоречието им с
добрите нрави.Също така поддържа,че липсва уведомяване и обявяване на
кредитната експозиция за предсрочно изискуема съгласно договора за кредит,като
в тази връзка твърди,че не е получавал представеното с исковата молба копие от
покана с обратна разписка.Затова счита,че липсва изискуемост на заявените за
установяване вземания на банката.Оспорва и размера на същите вземания.При
условие на евентуалност прави възражение за прихващане със следните суми:със
сумата от 300 000 евро възнаградителни лихви и сумата от 200 000 евро
наказателни лихви,платени от него без основание поради твърдяната нищожност на
договорните клаузи,с които тези лихви са уговорени и със сумата от 500 000
евро,представляваща сумата по неразрешени платежни операции от банковите сметки
на дружеството,разкрити в банката-ищец.
Всеки
от останалите трима ответници-П.Г.Б.,Е.А.Б. *** поддържа направените от първия
ответник възражения срещу процесните искове и заявява отделни такива.Всеки от
тях прави възражение за нищожност на сключения от него договор за поръчителство
поради липса на предмет,тъй като в него не са определени задълженията на
кредитополучателя,за чието изпълнение се гарантира от поръчителя.Твърдят,че
никой от тях не е изразявал воля за сключването на договор за поръчителство,а
банката-ищец по никакъв начин не се е съгласила да приеме отговорността на
поръчителите.При условие на евентуалност-ако съдът приеме за действителни
договорите за поръчителство,всеки от посочените трима ответници прави
възражение за липса на виновно неизпълнение от негова страна,тъй като бил
поставен от банката в невъзможност да изпълнява задълженията на
кредитополучателя поради липса на конкретизация за начина на изпълнение на
задълженията за пръщане на главница и възнаградителни лихви и непредоставянето
в тази връзка на погасителен план,какъвто никой от поръчителите не бил
подписвал.Всеки от тези ответници поддържа и възражение,че не е давал съгласие
по анексите към договора за кредит и не се е съгласявал с приетата в тези
анекси промяна на лихвата по кредита,както и че не е уведомяван за обявената от
банката предсрочна изискуемост на кредита.Всеки от тях прави и възражение за
отпаднала негова отговорност като поръчител по договора за кредит на основание
чл.147 от ЗЗД,тъй като към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение е бил изтекъл шестмесечния преклузивен срок по
посочената разпоредба.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема следното:
По
допустимостта на процесните искове:
По приложеното ч.гр.д.№20414/2013 г. на
РС-Пловдив,Х-ти гр. е издадена в полза на банката-ищец сочената в исковата молба
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 06.01.2014 г.,поправена с определение №799/20.01.2014 г.,а е издаден
също и изпълнителен лист от 23.01.2014 г.,с които ответниците били осъдени да
заплатят солидарно на банката процесните суми на основание процесиня договор за
кредит и анексите към него,ведно със съответни разноски за заповедното
производство по посоченото дело.Срещу тази заповед всички ответници са подали
възражения по чл.414 от ГПК в законоустановения срок и за подаването им
банката-кредитор е била надлежно уведомена от съда,като й е даден и едномесечен
срок от уведомлението за предявяването пред съда на установителен иск за
вземанията по заповедта за изпълнение.Съобщението,съдържащо такова уведомление,е
получено от банката-ищец на 27.05.2014 г.,а настоящата искова молба е подадена
в съда на 27.06.2014 г.,с оглед на което процесните искове са предявени в
определения от заповедния съд и законоустановен едномесечен срок.
Наличието
на издадена заповед за изпълнение за съответните вземания,предмет на
установителните искове по чл.422 от ГПК,предявяването на исковете срещу
длъжниците по заповедта и от кредитора по същата,идентичността на основанието
на вземанията по издадената заповед и по установителните искове,наличието и на
подадени в срок възражения от длъжниците срещу издадената заповед,както и
предявяването на исковете с законния срок,са все предпоставки,обуславящи
допустимостта на исковете и тези предпоставки към момента на предявяване на
процесните искове са налице.Междувременно обаче от ответницата Е.Б. е била
подадена частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение на
заповедта за изпълнение,издадена по ч.гр.д.№20414/2013 г. на РС-Пловдив,Х-ти
гр.По тази частна жалба е образувано ч.гр.д.№2183/2014 г. по описа на
ОС-Пловдив,ГО,IX-ти състав и с окончателно определение №2165 от 21.07.2014
г. съдът се е произнесъл по частната жалба,като е отменил изцяло разпореждането
за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК от 06.01.2014
г.,издадена в полза на банката-ищец срещу чатиримата ответници-солидарни
длъжници,и е обезсилил издадения въз основа на същата заповед изпълнителен
лист.Това са обстоятелства,настъпили след предявяване на процесните искове,но
те не променят извода за допустимостта на исковете,налична към момента на
предявяването им пред съда.В това отношение настоящият състав съобразява формираната задължителна практика на ВКС по
чл.290 от ГПК,изразена в редица решения-например в
решение №66/08.07.2014г по т.д. № 1766/2013г на ІІ т.о. на ВКС, решение №
143/13.12.2013г по т.д. № 1132/2012г на І т.о. на ВКС и решение №
30/25.04.2013г по т.д. № 245/2012г на ІІ т.о. на ВКС,съгласно която при редовно
предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, последващата отмяна
на разпореждането за незабавно изпълнение в производството по реда на
чл.419,ал.1 ГПК,както и обезсилването на издадения изпълнителен лист вследствие
отмяната на това разпореждане,не води до отпадане на правния интерес от
установителния иск по чл. 422 ал.1 от ГПК,доколкото не засяга самата заповед за
изпълнение,която не подлежи на обжалване извън частта за разноските.В
случаите,когато при издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК бъде
отменено разпореждането за незабавно изпълнение,заповедта ще подлежи на
принудително изпълнение с влизането й в сила,като стабилизирането й настъпва с
влизане в сила на решението,с което се уважава иска по чл.422 от ГПК.При отмяна
на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 ГПК,отпада само незабавното
изпълнение на заповедта,но не и правния интерес от завеждане на иска по чл.422 ГПК,който е обусловен от наличието на възражение по чл.414 ГПК.Дали заповедта
за изпълнение подлежи на незабавно изпълнение или не,е
обстоятелство,ирелевантно относно правния интерес от завеждането на иска по
чл.422 ГПК.От така изложеното следва извода,че отмяната на разпореждането за
незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК,издадена
по ч.гр.д.№20414/2013 г. на
РС-Пловдив,Х-ти гр.,не води до недопустимост на процесните искове по чл.422 от ГПК,с оглед на което и предвид наличието на всички визирани по-горе
предпоставки за допустимостта им,същите искове следва да бъдат разгледани по
същество.
По съществото на исковете:
Сключването на процесния договор за банков кредит от
10.09.2009 г. и на описаните в исковата молба анекси към него,между
банката-ищец и ответника „Ромекс
кар“ЕООД като кредитополучател,не е спорно между страните обстоятелство.Самият
договор е представен от ищеца в заверено копие и е приет като доказателство по
делото,без да е оспорен от ответниците.Не е спорно и съдържанието на
постигнатите с договора и анексите към него уговорки,описани в исковата
молба.Най-общо казано,с договора е уговорено банката-ищец да отпусне на горния
ответник-кредитополучател кредит в размер на 517 094 евро,чието погасяване да
се извърши на 95 месечни вноски,всяка от които с падеж-двадесето число на
съответния месец,като крайния уговорен срок за погасяване на кредита е
20.01.2018 г.Впоследствие,с анекс №11/02.01.2013 г. към договора е прието,че
задължението по усвоената и незаплатена главница по кредита възлиза на 468
163,47 евро,като е уговорен план за връщането й на 61 месечни вноски за времето
от 20.01.2013 г. до 20.01.2018 г.В договора и съответно сключени анекси към
него са уговорени и различни като процесн възнаградителни лихви върху
главницата по кредита,като с анекса от 02.01.2013 г. е било уговорено,че
размерът на лихвата върху редовната главница по кредита не може да бъде
по-малък от 9,50 % годишно и че за периода от 20.01.2013 г. до 19.03.2013 г.
лихвата ще е именно в посочения процент годишно.С този анекс страните приели
още,че неплатените и просрочени лихви по кредита са в размер на 33 666,62
евро,като кредитополучателят се е задължил да ги заплати на три равни месечни
вноски в периода м.януари-м.март 2013 г.,всяка от които в размер на 2500 евро,и
четвърта изравнителна вноска,дължима на 20.04.2013 г.В договора за кредит е
уговорена и лихва за забава от 12 % върху неизплатената част от
главницата,считано от датата на задължимото плащане по нея,както и такса
ангажимент и ежегодна такса за управление в съответно уговорен размер и падеж
на плащане.Уговорена е и лихва за забава при неплащане,забавено или частично
плащане на вноска по главницата и/или договорната /възнаградителна/ лихва,като
с последващия анекс №10 от 20.02.2012 г. размера на същата лихва е предоговорен
по описания в исковата молба начин.Освен това,с договора за кредит и последващи
анекси към него страните-съконтрагенти
са постигнали уговорки и относно размера,падежа и начина на плащане на ежегодна
такса управление на кредита.
Договорът за кредит и останалите 11 броя анекси към
него,представени по делото в заверени копия,са подписани и от
ответниците-физически лица П.Б. и Е.Б.,както и от ответното дружество „Ромекс
инс“ООД чрез управителя му-ответникът Б.,в качеството им на поръчители за
задълженията на кредитополучателя по договора към банката-кредитор.Съгласно
чл.5.01 от договора за кредит,с подписването му поръчителите се съгласяват да
отговарят солидарно със заемателя за всички негови парични задължения спрямо
банката,произтичащи от договора.В тази връзка се явява абсолютно несъстоятелно
поддържаното от ответниците-физически лица и от ответника „Роменс инс“ООД
възражение за нищожност на договорите за поръчителство поради
обстоятелството,че никой от тях бил изразявал воля за сключването на такъв
договор,а банката-ищец по никакъв начин не се била съгласявала да приеме
отговорността на поръчителите.Договора за поръчителство с всеки един от
посочените трима ответници е инкорпориран в договора за кредит и щом като
последния е подписан както от поръчителите,така и от банката-ищец,то е
очевидно,че всеки поръчител е обективирал воля за сключване на договор за
поръчителство,а банката-ищец се е съгласила да приеме отговорността на
поръчителите.Неоснователно е и възражението на същите ответници за нищожност на
договорите за поръчителство пореди липса на предмет,тъй като не са били
определени задълженията на кредитополучателя,за чието изпълнение се гарантира
от всеки поръчител.Напротив,от съдържанието на чл.5.01 от договора за кредит
става ясно какъв е обема на приетата от поръчителите солидарна отговорност с
кредитополучателя за задълженията на последния към банката-ищец.Както е видно от
тази договорна клауза,поръчителите са се съгласили да отговорят солидарно със
заемателя за всички негови парични задължения към банката,произтичащи от
договора и са се задължили за заплащането на същото,за което се е задължил и
заемателя по договора за кредит и в същия обем,до пълното и окончателно
погасяване на всички негови задължения към банката.Приели са да отговарят за
задълженията на заемателя включително и при удължаване на срока на
договора,както и при разсрочване на задълженията по същия,без да е необходимо
допълнително и конкретно тяхно съгласие за това.Впоследствие,във всеки подписан
от тях анекс към договора за кредит,поръчителите са декларирали,че са запознати
и са разбрали съдържанието на анекса и се съгласяват да спазват условията на
всички членове,отнасящи се до тях,като това води до извод за неоснователността
и на поддържаното от всеки от изброените трима ответници възражение,че не е
давал съгласие по анексите към договора за кредит и не се е съгласявал с
приетата в тези анекси промяна на лихвата по кредита.В крайна сметка,съдът
приема,че е налице валидно сключен с всеки от ответниците-физически лица и с
дружеството „Ромекс инс“ООД договор за поръчителство,с който всеки от тях е
поел солидарна отговорност с кредитополучателя за всички негови парични
задължения към банката-ищец,произтичащи от договора за кредит,а впоследствие
всеки от поръчителите е приел и отнасящите се до тях изменения на
договора,уговорени в анексите към него.
На следващо място,съдът счита за неоснователно и
поддържаното от ответника-кредитополучател „Ромекс кар“ЕООД възражение,че
отпуснатия по договора от 10.03.2009 г. банков кредит не е бил усвоен.В
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,изготвено
от вещото лице Т.Р.,неоспорено от страните и кредитирано от съда като
безпристростно,обосновано и професионално извършено,е даден отговор на въпроса
какъв е общият усвоен размер на главницата по кредита.Видно от
заключението,отпуснатият кредит в размер на 517 094 евро е усвоен изцяло чрез заверяването
на конкретно посочената в заключението разплащателна сметка в евро на
кредитополучателя.Заверяването на сметката е извършено на осем транша на
съответно посочената в таблица №1 от заключението дата,последната от които е
19.02.2010 г.,като записаното в тази насока основание в счетоводството на
банката е „отпускане на средства-дог. 600098.06/10.03.2009 г.“,а самите
отпуснати по разплащателната сметка парични средства са използвани по
предназначение съгласно постигнатите за това уговорки в договора за
кредит,както вещото лице Т. Р. е констатирало.В чл.2.01 и чл.2.02 от същия
договор,страните са уговорили условията
за предоставяне на средствата по кредита,като в случая възражението на
ответника-кредитополучател за неусвояване на кредита не е основано на
неизпълнение на тези условия и не се спори,че заверяването на сметката е след
изпълнението на същите условия от страна на кредитополучателя,за което
изпълнение свидетелствуват и представените от ищеца с допълнителната му искова
молба писмени доказателства-искания за усвояване на суми по кредита,подадени до
банката-ищец от дружеството-кредитополучател чрез управителя му П.Б. и
декларации от същото с изискващо се от горните договорни клаузи съдържание. При
така приетото съдът счита,че кредитът следва да се счита за усвоен със самото
заверяване на сметката на кредитополучателя със заемните парични средства,като
в това отношение няма значение какви платежни операции са извършвани с тези
средства след така извършеното заверяване на сметката.Освен това,видно от
подписваните анекси към договора за кредит,последният от които е с дата от
02.01.2013 г.,ответникът нееднократно и без никакви условия се е съгласявал и е
приемал за установен размера на усвоения кредит и непогасената част от
главницата към датата на сключване на съответния анекс,а това,както правилно
поддържа ищеца,е категорично признание от страна на ответника,че целият размер
на кредита е усвоен.В продължение и във връзка с изложеното,щом като кредитът е
усвоен със заверяването на сметката на кредитополучателя,съдът намира за
ирелевантно твърдението на същия,че са извършвани от разплащателната му
сметка,обслужваща кредита,неразрешени платежни операции от трети
лица,неупълномощени от законния му представител,за които банката не го е
уведомявала и така не е гарантирала сигурността на средствата.На въпросното
твърдение се основава и част от направеното от ответника „Ромекс кар“АД
възражение за прихващане,но до коментара и съобразяването му може да се стигне
само при евентуално уважаване на предявения срещу същия ответник установителен
иск по чл.422 от ГПК и предпоставеното от това разглеждане на възражението за прихващане по същество.
На следващо място,неоснователно е и поддържаното от
първия ответник възражение /към което са се присъединили и останалите
ответници,че към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК не е било
налице твърдяното от банката неизпълнение на задълженията по договора за кредит
от кредитополучателя,респективно-от всички солидарни длъжници.От заключението
на в.л.Т. Р. се установява,че са извършвани частични погашения на главницата по
договора за кредит,на лихвата по редовна главница и на лихви за забава,като
данните относно датата на съответното погашение и размера му се съдържат в
таблици №2,№3 и №4 от заключението.В крайна сметка,и след тези частични
плащания,са останали непогасени и просрочени задължения по същия договор,като
към датата 12.12.2013 г./датата,предхождаща датата на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение/,тези задължения са следните:неплатена
главница в размер на 468 163,47 евро;неплатена лихва върху редовна главница в
размер на 74 865,68 евро,начислена за периода от 20.06.2012 г.-19.11.2013
г.;неплатена лихва за забава в размер на 18 317,11 евро,начислена върху
просрочените погасителни вноски /главница плюс възнаградителна лихва/ за
периода от 28.01.2013 г. до 12.12.2013 г.;неплатена застрахователна премия по
чл.7.02 от договора за кредит в размер на 211,14 евро и неплатена такса
управление по чл.1.08 от договора в размер на 1854,02 евро.Между тези суми и
заявените с процесните установителни искове суми има пълно съвпадение като
размер и основание,но въпреки това и въпреки гореизложеното,съдът счита,че
исковете следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:
Всеки от ответниците е противопоставил възражение,че не е
уведомен за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита,а първия
ответник още възразява,че липсва и
обявяване на кредитната експозиция за предсрочно изискуема съгласно договора за
кредит.В чл.9.03.,б.“б“ от този договор е предвидено правото на банката-ищец
при възникване на случай на неизпълнение,без да дава предизвестие на заемателя
или да изчаква определен срок,да обяви кредита за незабавно изискуем,да изиска
плащане на цялата неизплатена част от главница и всички натрупани лихви,такси
ангажимент,ежегодна такса за управление на кредита и евентуални лихви за
забава,а също и да пристъпи към служебно събиране на дължимите суми по
реда,предвиден в договора.А т.нар. „случаи на неизпълнение“ на договора от
страна на заемателя,без да се изключват предвидените в закона случаи на
неизпълнение,съставляват събитията,изброени в чл.9.01.,б.“а“-б.“т“ от процесния
договор за кредит.Едно от тези събития,настъпването на което страните са
предвидили като случай на неизпълнение на договора,е визираното такова в б.4б“
от посочената договорна клауза,а именно:“неплащане,изцяло или частично,на която
и да е вноска по главницата или лихвата,продължило повече от 15 дни след
съответната дата на дължимо плащане“.В случая ищецйт твърди,че с решение на
Управителния съвет на банката кредитът е обявен за предсрочно изискуем,считано
от 20.11.2013 г.,като преди това е дала на ответниците-солидарни длъжници
седмодневен срок за доброволно изпълнение,макар да имала правото да обяви кредита
за незабавно изискуем и без да дава такъв срок.Към посочената от ищеца дата на
настъпване предсрочната изискуемост на кредита-20.11.2013 г.,несъмнено е било
настъпило събитие по смисъла на чл.9.01.,б.“б“ от договора,даващо право на
банката да предприеме действия по чл.9.03.,б.“б“ от същия договор,т.е. Да обяви
кредита за предсрочно изискуем.По делото обаче липсват доказателства,които да
установяват фактическото извършване на такива действия от банката-ищец чрез
съответните й компетентни за това органи.Соченото в исковата молба решение на
Управителния съвет на банката,с което се твърди,че кредита по процесния договор
е обявен за предсрочно изискуем,не е представено по настоящото дело,а не е било
представено и в заповедното производство по горепосоченото частно гражданско
дело,като остава неизвестна и датата на това решение,ако изобщо то съществува в
правния чир.Представеното с исковата молба уведомление с изх.№2/00278 от
08.08.2013 г.,изходящо от банката и адресирано до четиримата ответници като
солидарни длъжници /кредитополучател и поръчители/ по процесния договор за
кредит,действително дава на последните срок за доброволно изпълнение на
описаните в уведомлението задължения по договор за кредит,но не съдържа
волеизявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,а само
предупреждение,че при неизпълнение на задълженията в срока по поканата банката
има правото да се възползва от клаузата на чл.9.03.,б.“б“ от договора и да
обяви кредита за предсрочно изискуем.Фактът,че банката практически е реализирала
това право и то преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,остава
недоказан.Освен това,дори и да бе установен този факт,то липсват доказателства
ответниците и в частност-ответникът „Ромекс кар“ЕООД в качеството му на
кредитополучател по договора за кредит от 10.03.2009 г.,да са уведомени по
какъвто и да е начин за предсрочната
изискуемост на кредита.Дори остава недоказано и получаването на уведомлението
от 08.08.2013 г. от ответниците-негови адресати.В тази насока е представена
единствено товарителница №3901389 за извършена куриерска услуга от куриерската
фирма „Д и Д Експрес“ЕООД с посочен в товарителницата получател-ответникът П.Г.Б.,но
в този документ не е отразено съдържанието на курирската пратка и затова същият
сам по себе си не доказва изпращането и връчването на уведомлението от
08.08.2013 г. на неговите адресати.Друг е въпросът доколко връчването на същото
уведомление само на посочения в товарителницата получател-ответникът Б.,би
удостоверило получаването на уведомлението и от останалите негови
адресати-двете ответни дружества и ответницата Е.Б.,но при положение,че не се
установява получаването на уведомлението дори и от ответника Б.,коментара на
посочения въпрос е излишен.
При така изложените по-горе съображения и обстоятелства
съдът намира за недоказано както обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита от банката-кредит,така и уведомяването на солидарните длъжници за
прердсрочната изискуемост на същия преди подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК.Според банката-ищец,дори и да се
приеме,че преди този момент не е достигнало до ответниците волеизявлението на
кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,то следва да се
приеме,че това волеизявление е инкорпорирано в първоначалната искова молба и то
е достигнало до ответниците с връчване на
препис от същата молба,като всички тези обстоятелства следва да бъдат
зачетени от съда на основание чл.235,ал.3 от ГПК.Този аргумент на ищеца е
неоснователен.По въпроса до кой момент следва да бъде обявена предсрочната
изискуемост на банков кредит и да бъде уведомен за това длъжника /респ.
длъжниците/ е дадено задължително по прилагането на закона разрешение с т.18 от
Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС,а именно:
1.В хипотезата на предявен
иск по чл.422 ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и
е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
2. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ, това право следва да е
упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост.
В конкретния случай договорът за кредит
съдържа уговорка за предсрочна изискуемост на кредита при настъпване на
определени обстоятелства-при реализиране на „случай на неизпълнение“ по смисъла
на чл.9.01. от договора и такова неизпълнение е било налице преди подаването на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,но преди същия момент
банката-кредитор не е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и да уведоми длъжниците за това.Следователно,вземанията по издадената
заповед за изпълнение,които са предмет и на процесния иск по чл.422,ал.1 от ГПК,не са изискуеми в предявения им размер и на предявеното основание,а щом е
така разглежданите искове за тях подлежат на отхвърляне като неоснователни.Наличието
на волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита в исковата молба и
уведомяването на длъжника /респ.-длъжниците/ за това волеизявление на ищеца с
връчване на препис от исковата молба не може да бъде взето предвид като
факт,настъпил след предявяване на иска и,от значение за спорното право съгласно
чл.235,ал.3 от ГПК,нито обяславя основателност на установителния иск по
чл.422,ал.1 от ГПК,нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемост на задължението,а представлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.По този
въпрос е налице и задължителна съдебна практика в решение №114/07.09.2016г.
по т. дело №362/2015г. на ВКС,II т.о.
Предвид горните съображения процесните искове
ще се отхвърлят изцяло и спрямо всички ответници като неоснователни.
Предвид отхвърлянето на исковете,не подлежи на
разглеждане по същество заявеното от ответника „Ромекс кар“ЕООД възражение за
прихващане.
На ответниците не следва да се присъждат разноски,тъй
като липсват доказателства за извършването на такива от тях в рамките на
настоящото исково производство.По делото е преставен списък по чл.80 от ГПК
/л.452/,подаден от адв. Д. като пълномощник на ответниците Е.Б. и П.Б. /с
оттеглени впоследствие пълномощия,но след представянето на този списък/.същия
списък съдържа искане за определяне на адвокатско възнаграждение съгласно
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,тъй като
процесуалното представителство на посочените двама ответници от този им
пълномощник е осъществено на основание чл.38,ал.1,т.3 от Закона за
адвокатурата.По делото са представени и два договора за правна защита и
съдействие,сключени поотделно от горните ответници с адв. Д. и в тях се съдържа
уговорка за осъществяване на безплатна адвокатска защита на основание
чл.38,ал.1,т.3 от ЗА,но липсват доказателства,от които да се направи извод,че
действително са налице условията на посочената законова разпоредба,т.е. че
адвоката и горните ответници са роднини или близки,или са близки на друг
авокат,поради което и горното искане за определяне на адвокатско възнаграждение
е неоснователно и няма да се уважи.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете
по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,предявени от „Българо-американска
кредитна банка“АД /“БАКБ“АД/-гр.София с ЕИК ********* против „РОМЕКС
КАР“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* /обявено в несъстоятелност след завеждане
на делото/,П.Г.Б. с ЕГН **********,Е.А.Б. с ЕГН ********** *** с ЕИК
*********,с които е поискано да бъде установено по отношение на всеки един от ответниците
съществуването на вземанията на банката срещу тях като солидарни длъжници,за
които вземания са издадени заповед №44 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 06.01.2014 г.,/с поправени в нея явни
фактически грешки с определение №799/20.01.2014 г./,както и изпълнителен лист
от 23.01.2014 г. по ч.гр.д.№20414/2013 г. на РС-Пловдив,Х-ти гр.,а именно:
-вземане
за главница в размер на 468 163,47 евро,произтичащо от отпуснат кредит по
договор за банков кредит от 10.03.2009 г.,анекс №1 от 24.03.2010 г.,анекс №2 от
13.04.2010 г.,анекс №3 от 16.06.2010 г.,анекс №4 от 19.07.2010 г.,анекс №5 от
05.10.2010 г.,анекс №6 от 24.01.2011 г.,анекс №7 от 23.03.2011 г.,анекс №8 от
22.08.2011 г.,анекс №9 от 30.11.2011 г.,анекс №10 от 20.02.2012 г. и анекс №11
от 02.01.2013 г. към този договор,сключен между банката-ищец и ответникът
„Ромекс кар“ЕООД;
-вземане
за законна лихва върху главницата за периода от 13.12.2013 г. до изплащането на
същата главница;
-вземане
за договорна лихва в размер на 74 865,68 лв.,начислена за периода от 20.01.2013
г. до 12.12.2013 г. вкл.;
-вземане
за лихва за забава в размер на 18 317,11 евро,дължима за периода от 20.01.2013
г. до 12.12.2013 г. вкл.;
-вземане
за застраховка в размер на 211,14 евро съгласно чл.7.02 от договора за кредит;
-вземане за такса в размер на 1854,02 евро съгласно
чл.1.08 от договора за кредит.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :