№ 6489
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20251100510962 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. Л. Л. срещу Решение № 6101/07.04.2025 г. по
гр.д. № 2888/2024 г. по описа на Софийски районен съд, поправено с Решение №
9501/23.05.2025 г. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на съдебното решение, което се твърди да е постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и такива на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на
първоинстанционно решение и постановяване на друго, с което молбата й за защита по реда
на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) срещу бившия й съпруг С. С. Б. да бъде
уважена. Претендира присъждане на разноски в двете съдебни инстанции.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна С. С. Б. не е депозирал отговор на
въззивната жалба. В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на разноски за първоинстанционното производство.
С. С. Б. е подал частна жалба вх.№ 264228/04.08.2025 г. срещу Определение №
29076/08.07.2025г. по гр.д. № 2888/2024 г. по описа на Софийски районен съд. В частната
жалба са изложени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, който се твърди
да е постановен без да бъде съобразено наличието на предпоставки за присъждане на
претендираното от частния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Прави искане за
отмяна на определението и постановяване на друго такива, с което да бъде изменено
1
постановеното от първоинстанционния съд решение в частта за разноските като му бъдат
присъдени претендираните такива. Прави искане за присъждане на разноски.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба Е. Л. Л. не е депозирала
отговор на същата.
Въззивната жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от молителя
в първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването,
насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17
ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Е. Л. Л. за защита от
домашно насилие, извършено от С. С. Б. на 19.12.2023 г., описано в молбата.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от него насилие.
С Решение № 6101/07.04.2025 г. по гр.д. № 2888/2024 г. по описа на Софийски
районен съд е отхвърлена молбата на Е. Л. Л., подадена срещу С. С. Б. с твърдения за
извършен акт на домашно насилие на 19.12.2023 г. и е отказано издаване на заповед за
защита в полза на молителя. Последната е осъдена да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса в размер на 12,50 лева при приложение на чл.11, ал.3 ЗЗДН.
Решението е поправено с Решение № 9501/23.05.2025 г., с което искането на
ответника за присъждане на разноски е оставено без уважение.
С Определение № 29076/08.07.2025г. по гр.д. № 2888/2024 г. по описа на Софийски
районен съд първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на С. С. Б. от
18.06.2025 г. за изменение на Решение № 6101/07.04.2025 г. по гр.д. № 2888/2024 г. по описа
на Софийски районен съд, поправено с Решение № 9501/23.05.2025 г., в частта за разноските
с присъждане на такива в негова полза, включващи адвокатско възнаграждение в размер на
1 400 лева.
Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН от пострадалото лице в лично качество (чл.8, т.1 ЗЗДН), поради което е налице валидно
сезиране на Софийски районен съд от процесуално легитимирана страна.
Страните не спорят и въз основа на приетото като писмено доказателство от
първоинстанционния съд Решение № 423371/05.06.2018 г. по гр.д. № 4399/2018 г. по описа
на Софийски районен съд се установява, че същите са бивши съпрузи, поради което
ответникът по молбата попада в кръга лица по чл.3, т.1 ЗЗДН, срещу които молителят може
да търси защита по реда на ЗЗДН.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд констатира, че при постановяване на първоинстанционното решение
не са нарушени императивни материалноправни норми.
Първоинстанционият съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства,
2
поотделно и в тяхната съвкупност, достигайки до правилни правни изводи за
неоснователност на молбата за защита. Софийски районен съд не е допуснал процесуално
нарушение при обсъждане съвкупно на описания от въззивника акт на домашно насилие.
В допълнение към изложеното в атакуваното решение и във връзка с доводите във
въззивната жалба следва да се посочи, че в сезиращата молба и представената към нея
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН е посочено, че на 19.12.2023 г. въззиваемият е упражнил по
отношение на въззивника акт на психическо и физическо насилие, изразяващо се в заплаха,
че ще я „изкърти“, ще изхвърли котката й през прозореца, отправяне на обиди, че е „долен
боклук“, „нещастница“, „курва долна“, „мърша скапана“ и нанасяне на удари с юмрук по
ръцете, гърба, тила, ритници по краката, поваляне върху майка й, затискане с колена,
„заключване“ на ръка около врата й в опит за душене. Същевременно в анамнезните данни,
отразени в съставеното два дни след процесната дата съдебномедицинско удостоверение №
1111/2023 г. на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД въззивникът е посочила единствено, че е
била бутната върху майка си от бившия си съпруг. Прегледът на въззивника е установил
травматични увреждания по същата (кръвонасядане и охлузване), локализирани в областта
на лява мишница и предмишница и дясна мишница и десен лакът. Данни за механизма на
възникване на тези увреди се съдържат в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и в показанията на
свидетеля С.С.Д., като последните следва да се ценят с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК,
предвид близката й родствена връзка с Е. Л. Л.. Поради това, правилно и законосъобразно,
първоинстанционният съд е подложил показанията на този свидетел на обстоен и критичен
анализ, довел до извод за непоследователност на изнесеното в двата й разпита, наличие на
вътрешни противоречия относно поведението на въззивника и въззиваемата страна, времето
на инцидента, действията на съпругата на С. С. Б. - М.Д. Х., както и противоречия между
показанията на свидетеля и описания акт на домашно насилие в сезиращата молба и
представената към нея декларация. При тези констатации, съобразявайки отсъствието на
предпоставките по чл.13, ал.3 ЗЗДН, законосъобразно с първоинстанционното решение не е
издадена заповед за защита въз основа на декларираното от молителя в
първоинстанционното производство.
Изнесеното от въззиваемата страна в отговора на сезиращата молба относно
събитията в съвместно обитаваното от въззивника, свидетеля Д., С. С. Б. и настоящата му
съпруга жилище и отразеното в съдебномедицинско удостоверение №1104/2023 г. и
съдебномедицинско удостоверение №1105/2023 г., двете издадени от УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД след проведен преглед на последния и съпругата му ден след
процесната дата, както и част от твърденията на Е. Л. Л. за опит на М.Д. Х. да я души,
налагат извод за съприкосновение между двете на 19.12.2023 г., в което се е намесил С. С. Б..
Във връзка с последното, въз основа на представената молба по чл.8 ЗЗДН от 03.01.2024 г. от
С. С. Б., М.Д. Х. и Й. С.а Б.а, е образувано и гр.д. №593/2024 г. на Софийски районен съд,
производството по което, видно от служебно изготвена справка, е приключило с
прекратяване на основание чл.231 ГПК. Дотук изложеното оборва доказателствената
стойност на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
3
По делото не са събрани доказателства, годни да обосноват категоричен извод за
осъществен от въззиваемия акт на домашно насилие на 19.12.2023 г. по отношение на
въззивника.
По изложените съображения обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
При този изход от спора въззивникът дължи такса в размер на 12,50 лева за
въззивната жалба.
Във въззивното производство въззиваемият е претендирала присъждане на разноски
по представен списък по чл.80 ГПК в размер на 1 500 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, но доказателства за реалното разходване на същите не са ангажирани. В
хода по същество въззиваемият е поддържал да се касае за разноски пред
първоинстанционния съд, каквито въззивния съд не може да присъди при липса на
своевременно ангажирани доказателства до приключване на съдебното заседание, с което
завършва делото пред първата инстанция. В тази връзка срещу акта на Софийски районен
съд по чл.248 ГПК е депозирана частна жалба.
При този изход от спора разноски на въззивника не се следват.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Искането за изменение на решението е срочно релевирано (в срока за обжалване,
посочен в решението по чл.247 ГПК), от страна, своевременно представила списък по чл.80
ГПК /л.180/, поради което правилно е разгледано от първоинстанционния съд.
Претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което
следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което завършва делото
пред съответната инстанция - арг. от разпоредбата на чл.81 ГПК /Определение № 60120 от
11.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3249/2021 г., II г. о., ГК, Определение № 206 от 30.04.2019
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1557/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 169 от 9.08.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 2292/2018 г., I г. о., ГК, Определение № 159 от 14.04.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1046/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 36/26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., І
г. о., Определение № 20/03.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2407/2020 г., IV г. о., Определение
№ 216 от 27.03.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 21/2013 г., II т. о., ТК и др./.Претенцията за
разноски на ответника в първоинстанционното производство е срочно заявена. Пак срочно е
представен договор за правна защита и съдействие от 08.02.2024 г., с което е уговорено
адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие в производството в
размер а 1 400 лева, платимо по вписана банкова сметка. Доказателства за реалното
заплащане на сумата по уговорения в договора начин не са ангажирани до приключване на
съдебното заседание, с което завършва делото пред първоинстанционния съгласно
задължителните разяснения, дадени в т.1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Доказателства за извършен превод на уговореното
4
възнаграждение са ангажирани едва с искането от 09.05.2025 г. за допълване на Решение №
6101/07.04.2025 г. по гр.д. № 2888/2024 г. по описа на Софийски районен съд в частта за
разноските. Не следва да бъде споделено разбирането, че след приключила вече фаза на
процеса – тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда,
респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може
да ангажира становище, могат да се представят доказателства за заплащане на адвокатското
възнаграждение (виж мотиви към т.9 на горецитираната тълкувателна практика на
върховната съдебна инстанция). Като е съобразил това, първоинстанционният съд правилно
и законосъобразно е оставил без уважение искането на ответната страна за имение на
Решение № 6101/07.04.2025 г. по гр.д. № 2888/2024 г. по описа на Софийски районен съд,
поправено с Решение № 9501/23.05.2025 г., в частта за разноските.
По отношение на искането за присъждане на разноски, инкорпорирано в частната
жалба съдът намира, че доколкото се касае за жалба срещу акт по чл.248 ГПК, не се следват
разноски, тъй като то няма самостоятелен характер, по смисъла на чл. 81 ГПК, а е
функционално свързано с производството по съществото на спора. В производството по чл.
248 ГПК спорът не е предизвикан от ответната страна по молбата и с оглед на това същата
не дължи разноски на молителя. Молителят в същото производство не дължи разноски на
ответника по молбата, при неоснователност на искането по чл. 248 ГПК (Определение №
493/26.10.2016 г. по гр. д. № 4088/2016 г. на IV г.о. на ВКС; Определение № 683/21.12.2015 г.
по ч.гр.д. № 5089/2015 г. на III г.о. на ВКС; Определение № 296/15.08.2017 г. по ч.гр.д. №
1758/2017 г. на III г.о. на ВКС на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. №
1847/2016 г. на III г.о. на ВКС, Определение № 45/23.01.2019г. по ч.т.д. № 3074 / 2018 год. по
описа на ВКС, I т.о.; Определение № 130 от 5.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 739/2021 г., III
г. о., ГК). С оглед горното искането за присъждане на разноски за производство по частната
жалба не следва да бъде уважено.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна.
Доколкото искането за присъждане на разноски не се уважава, то съдът не дължи
изричен диспозитив по аргумент от разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 ГПК вр.пар.1а от ЗР на
ЗЗДН.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6101/07.04.2025 г. по гр.д. № 2888/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, поправено с Решение № 9501/23.05.2025 г.
ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 264228/04.08.2025 г. срещу Определение
№ 29076/08.07.2025г. по гр.д. № 2888/2024 г. по описа на Софийски районен съд, с което е
оставена без уважение молба вх. № 162496/09.05.2025 г. за изменение на Решение №
6101/07.04.2025 г. по гр.д. № 2888/2024 г. по описа на Софийски районен съд, поправено с
Решение № 9501/23.05.2025 г., в частта за разноските.
5
ОСЪЖДА Е. Л. Л., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски съд
държавни такси в размер на 12,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6