О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
07.10.2019год., гр. Лом
Ломски
районен съд, граждански състав, в закрито съдебно заседание на седми октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Славчева гр.дело № 1 по описа за 2019год., след като провери
редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от *****, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от Т.Я.К., чрез проц.представител юрисконсулт Д.А. с ЕГН **********, съдебен адрес: *** против К.И.К. с ЕГН ********** ***.
Правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и 2, чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.79
от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В Исковата молба се твърди, че между *****като
кредитор и ответника по делото в качеството на кредитополучател е сключен Договор за кредит № 342909 от
02.02.2016г., чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на
електронен документ и отношението е реализирано при спазване изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежни системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за
електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната
търговия, като конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите
условия, уреждащи отношенията между кредитора и неговите клиенти, като
възоснова на договора е отпуснат кредит в размер на 1 000лв /хиляда лева/,
който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,
Твърди се, че кредитополучателят е
декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация,
както и тези посочени в Общите условия, и се е съгласил с тях.
В ИМ се твърди, че поради наложената
законова необходимост в чл.16 от ЗПС, кредиторът е следвало да оцени
кредитоспособността на кредитополучателя, като в тази връзка е на 02.02.2016г.
между ответника по делото и ***** /гарант/ е сключен Договор за гаранция с №
342909, по силата на който гарантът се задължава в полза на кредитора да
гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като съгл. Чл.5 от
ОУ кредитополучателят се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне
на гаранцията в размер определен в договора за гаранция, като в настоящия
случай таксата за гаранцията е в размер на 680лв.
Твърди се, че ответникът по делото не е
изпълнил договореното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото
дружество-гарант *****, вследствие на което дължимата сума е погасена в пълен
размер. Датата на последната вноска по кредита е била на 29.10.2016г. и
вземането и станало изискуемо в пълен размер след тази дата. Съгласно чл.10 от
ОУ на кредитополучателят е начислена и административна такса за събиране на
вземането в размер на 100лв /сто лева/.
В ИМ се твърди, че между ищеца „АКПЗ“ ООД и ***** е сключен договор за
покупко-продажба на отписвания на необслужване потребителски кредити /цесия/ и
Приложение Г от 01.12.2017г., с рег.№ С 56521, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „АКПЗ“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
По договора за кредите ответникът е
извършвал плащания в размер на 0лв.
Иска се: да бъде признато от
съда за установено, че «АКПЗ» ЕООД има следните вземания срещу ответника К.И.К.
по Договор за кредит № 342909 от 02.02.2016г. във връзка с Договор за гаранция
от 02.02.2016г. : 1000лв /хиляда лева/ - главница, 170лв /сто и седемдесет
лева/ - договорна лихва за периода от 03.03.2016г. /дата на първа вноска/ до
29.10.2016г. /дата на последна вноска/, 100лв /сто лева/ - административна
такса за събиране на вземането, 680лв /шестстотин и осемдесет лева/ - такса за
гаранция, 48,40лв /четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки/ - мораторна
лихва върху непогасена главница за периода от 30.10.2016г. / датата на
настъпване на забавата/ до 17.05.2018г. /дата на подаване на заявлението/,
както изаконната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират
се и направените разноски в заповедното и исковото производство.
Иска
е допустим, налице е интерес от
търсената с него защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Процесуална
легитимация на страните – иска е
предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени
доказателства, представени с исковата молба:
1./
Копие от Договор за гаранция № 342909 от 02.02.2016г. ведно с общи условия
2./ Договор за Покупко-продажба на отписвания
на необслужвани потребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от 01.12.2017г.
между «АКПЗ» ЕООД и *****с рег.№ С 56521
3./ Уведомление за цесия
4./ Пълномощно за процесуално
представителство
5./ Пълномощно за уведомяване
длъжниците за прехвърляне на вземанията
Доказателствени искания, направени от
ищеца:
1./ Да бъде връчено уведомлението за цесия на ответника задено с
преписа от Исковата молба
2./ Да се приложи като
доказателство по настоящето производство ч.гр.д № 1052/2018г. по описа на ЛРС.
Писмен
отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК от страна на ответника е постъпил, чрез назначеният
от съда особен представител адв.Е.К. от МАК, който оспорва изцяло предявеният
иск, като неоснователен и моли съда да го отвъхли изцяло.
Доказателства
представени с отговора на ИМ: няма.
Доказателствени
искания направени с отговора на ИМ: да бъде задължен ищеца да представи
доказателства, че в качеството на кредитор е уведомил длъжника по надлежния ред
за изискуемостта на вземенето.
След като провери редовността
и допустимостта на предявения иск, и като
намира същият за редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с
определение на основание чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито
съдебно заседание, да бъдат призовани страните, както и да се произнесе по
всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на основание
чл. 140, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към
ИМ писмени доказателства.
Следва да се приложи към
настоящото производство ч.гр.д. № 1052/2018година
по описа на ЛРС.
Водим от всичко гореизложено и
на основание чл. 140, ал. 1 във вр. с
ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА Исковата молба от *****, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от Т.Я.К., чрез проц.представител юрисконсулт
Д.А. с ЕГН **********, съдебен адрес: *** против К.И.К. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и 2,
чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
ПРИЕМА представените
с ИМ писмени доказателства, както следва:
1./ Копие от Договор за гаранция №
342909 от 02.02.2016г. ведно с общи условия
2./ Договор за Покупко-продажба на
отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от
01.12.2017г. между «АКПЗ» ЕООД и *****с рег.№ С 56521
3./ Уведомление за цесия
4./ Пълномощно за процесуално
представителство
5./ Пълномощно за уведомяване длъжниците
за прехвърляне на вземанията
ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д.
№ 1052/2018година по описа на ЛРС.
НАСРОЧВА делото в открито
съдебно заседание за 30.10.2019г. от 9,15часа,
за която дата да бъдат призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА
си по делото:
Искът е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.240,
ал.1 и 2, чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Всяка от страните носи
доказателствената тежест на твърдените в нейна полза обстоятелства.
В тежест на ищцовата страна е да
докаже съобразно правилата на чл.154, ал.1 от ГПК съществуването на фактите,
които са породили нейното вземане, като следва да установи в условията на пълно
и главно доказване, както кумулативното наличие на предпоставките, визирани в
хипотезата на правната норма, определена от съда като квалификация на заявените
искови претенции, както и че ответника е титуляр на съществуващо парично
вземане породено от валиден правопораждащ го юридически факт, и наличието на
валидно възникнало облигационни отношение, качеството си на кредитор, падежа и
изискуемостта на вземането си, неговия размер, както и че това вземане е предмет на
прехвърлителна сделка между цедента и цесионера –ищец, както и че стария
кредитор е уведомил надлежно своя длъжник за извършеното прехвърляне на
вземането.
Ответникът следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и направените възражения.
Съдът
УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация
или друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т.1, предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
Препис от настоящото определение да бъде
връчен на страните за сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :