№ 19118
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110161799 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. А. Т.
срещу „И.А.М“ АД.
Ищцата твърди, че на 21.02.2020 г. сключила с ответното дружество договор за
потребителски кредит №*******, по силата на който на ищеца бил предоставен заем в
размер на 1250 лева, при годишен лихвен процент 35% и годишен процент на
разходите от 41,72%. На същата дата сключила акцесорен договор с „Ф . Б“ ЕООД.
Сочи, че изплатил дължимите суми по договорите, но същите били недължимо
платени. Твърди, че клаузата от процесния договор за кредит за заплащането на
възнаградителна лихва в размер на 35% годишна лихва била нищожна като
противоречаща на добрите нрави. Позовава се на съдебна практика в подкрепа на
твърдението. Доколкото договорът за потребителски кредит бил възмезден,
нищожността на клаузата за договорна лихва, което е съществен елемент на
договорното съдържание, имала за последица нищожност на цялата кредитна сделка.
На собствено основание, намира, че договорът за кредит е нищожен, тъй като не
отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно- не е
посочен коректно приложимият към договора годишен процент на разходите. Сочи, че
действително приложимият ГПР бил различен от посочения в договора в размер на
41,72%. Било уговорено заплащането на възнаграждение на дружеството – поръчител,
с което било сключен договор за поръчителство, като намира, че възнаграждението по
договора за поръчителство следва да бъде включено при изчисляване на ГПР по
процесния договор. Намира за нищожен и договора за предоставяне на поръчителство
от 21.02.2020 г., сключен с „Ф . Б“ ЕООД. Поставянето на изискване за заплащане на
възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на
Директива 2008/48, транспонирана чрез ЗПК. За кредитора съществувало
преддоговорно задължение за оценка кредитоспособността на кредитополучателя,
поради което предвиждането на задължение за осигуряване на поръчител и
1
заплащането на възнаграждение прехвърляло риска от неизпълнение на задължението
за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник.
Договорът за гаранция, като акцесорен на кредитното правоотношение договор, бил
нищожен и поради нищожността на кредитното правоотношение. Твърди, че заплатил
на ответното дружество без основание възнаградителна лихва и възнаграждение за
гарант по нищожен договор, поради което моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата в размер на 20 лева – недължимо платени суми по нищожен договор за
паричен заем №*******/21.02.2020 г., изразяващи се в платена възнаградителна лихва,
както и сумата в размер на 20 лева – недължимо платена сума по договор за
предоставяне на поръчителство, сключен към договора за паричен заем. Претендира
разноски.
С молба от 15.09.2025 г. ищцата е направила изявление по чл. 214, ал. 1 ГПК за
увеличение на размера на исковете, като искът за заплащане на недължимо платена
лихва по договора за паричен заем се счита предявен за сумата в размер на 103,22
лева, а за заплащане на недължимо платена сума по договора за предоставяне на
поръчителство – за сумата в размер на 505,78 лева. С протоколно определение от
17.09.2025 г. съдът е допуснал така направеното изменение в размера на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който се оспорва предявеният иск. Излага съображения, че сключеният
между страните договор за кредит е изцяло действителен. Твърди, че е действителна и
клаузата, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва в размер на 35%
годишна лихва. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил на ответника
посочената в исковата молба сума по Договор за паричен заем №*******/21.02.2020 г.
Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за паричен
заем № ******* г. се установява, че на 21.02.2020 г. между ищеца М. А. Т. и „И.А.М“
АД бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца е предоставен
заем в размер на 1250 лв., със срок на погасяване 22 седмици, брой вноски - 11,
двуседмични, последната с падеж на 24.07.2020 г., с размер на месечната погасителна
вноска – 123,02 лв., с уговорена годишна лихва - 35 %, ГПР – 41,72 % и общо
задължение 1353,22 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия
срок на договора.
В чл. 4 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок от три
дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на
следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над
1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители
по друг договор за паричен заем, сключен с "И.А.М" АД; да нямат неплатени
2
осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и
финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; да подпишат договор за
поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по
договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията
по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Страните не спорят също, а и от представения и приет Договор за предоставяне
на поръчителство №******* се установява, че на 21.02.2020 г. между ищеца, в
качеството му на потребител, и ответника, в качеството му на гарант, е сключен
договор, по силата на който "Ф.Б" ЕООД като гарант, се е задължило да издаде
гаранция за плащане в полза на "И.А.М" АД, с наредител - потребителя, с цел
гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
Договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както
следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 1250 лв.; задължение за
плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава
в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски и адвокатски хонорари.
В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза
в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т.
2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение -
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на
505,78 лева, което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с
размер на всяка вноска – 45,98 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща
възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за плащане на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от
договора за предоставяне на гаранция "И.А.М" АД е овластено да приема вместо
гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция. В случай, че платената сума е недостатъчна за
погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "И.А.М" АД и на
задължението на потребителя към гаранта по договора за предоставяне на гаранция, с
внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта.
Съдът намира, че между страните е сключен писмен договор, въз основа на който
кредиторът-ищец се е задължил да предостави на потребителя-ответник кредит под
формата на парична сума за опредЕ. цел, която длъжникът се е задължил да ползва
съобразно уговореното и да върне в определения срок. Приложение в отношенията
между страните следва да намерят нормите на ЗПК в действащата към момента на
3
сключване на договора редакция, тъй като ищецът има качеството потребител по
смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и няма данни при сключването на договора
физическото лице да е действало в рамките на своя професионална или търговска
дейност – чл. 9, ал. 3 ЗПК.
Предвид разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът служебно следва да се произнесе по
нищожността на договор или на отделни клаузи от него, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
в случаите когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни
законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, установени в защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в
съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл.
4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се
изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на
СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да
имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има
съществено значение за правата на потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В чл. 2, т. 8 от процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 41,72 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с "Ф . Б“ ЕООД, което следва да бъде включено в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
4
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
"И.А.М" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ф . Б" ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от
договора за предоставяне на гаранция, "И.А.М" ЕАД е овластено да приема вместо
поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е
известен на заемодателя, което се потвърждава и от обстоятелството, че договорът за
паричен заем и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден,
отделни разпоредби от договорите препращат един към друг, дължимите в полза на
търговците престации имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на
вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора
за заем обезпечение, да е ответникът „Ф . Б“ ЕООД, то кредитодателят е овластен да
получава плащане по договора за предоставяне на гаранция, дължимо от потребителя,
заедно с анюитетните вноски по договора за заем.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент
на разходите е 41,72 %, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви
компоненти включва. Освен това възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство е разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този
разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посоченото обстоятелство се установява от изслушаната по делото съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвена, според която в случай че при изчисляване на ГПР по кредита с включено
възнаграждение за предоставяне на поръчителство, същият е в размер на 167,04%.
С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото производство договор за
паричен заем №*******/21.02.2020 г. се явява недействителен на основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита,
поради което на основание чл. 23 ЗПК ищцата дължи връщане само на получената в
заем сума по договора за потребителски кредит в размер на 1250 лева.
Договорът, сключен между потребителя и "И.А.М" АД, и договорът, сключен
между потребителя и "Ф . Б" ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като
система от правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на
правоотношенията (решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС, решение № 260628/21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. по описа на
СГС и др.).
В случая договорът за поръчителство се сключва задължително с предварително
избрано от кредитора дружество още на датата на сключване на договора за кредит и
5
действието му би могло да отпадне, само ако потребителят предостави друг вид
обезпечение в тридневен срок. Същевременно прекомерно краткият тридневен срок за
предоставяне на друг вид обезпечение изключва напълно възможността потребителят
да се освободи от вече сключения договор за поръчителство. Срокът не позволява на
потребителя да извърши необходимите фактически действия, за да осигури
изискуемите алтернативни обезпечения – да наМ. двама поръчители, отговарящи на
изискванията, и да представи необходимите документи, с които да докаже доходите им
по трудови правоотношения, или да сключи договор за учредяване на банкова
гаранция, представяйки необходимите за това документи, и да получи одобрение от
банката след самостоятелна проверка на неговата кредитоспособност. Налага се
заключението, че предвидените алтернативни възможности за обезпечение са до
такава степен обременителни за потребителя, че следва да бъдат приравнени на липса
на такива, т. е. за потребителя не съществува практически приложима възможност да
се освободи от действието на предварително сключения договор за поръчителство.
Освен това, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се
дължи на вноски съобразно погасителния план на договора за кредит и се изплаща по
същата банкова сметка, по която се изплащат и кредитните вноски.
Договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна
сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи
поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително
възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези
хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на
законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът
за поръчителство е нищожен и обстоятелството, че той формално е сключен с
различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране.
Доколкото съдът възприе извода за нищожност на договора за потребителски
кредит, то договорът за предоствяне на гаранция, сключен за обезпечаване на
вземанията по нищожна кредитна сделка се явява лишен от основание, поради което
същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД. Платените по него суми се
явяват платени при начална липса на основание като платени по нищожен договор.
Съдът намира, че внесените суми за погасяване на задълженията по договора за
предоставяне на гаранция следва да бъдат отнесени към погасяване на задължението
за връщане на предоставената в заем сума по договора за потребителски кредит,
доколкото процесната гаранционна сделка не представлява договор за поръчителство,
а по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за
кредитора по договора за потребителски кредит, чието възникване му е било известно
при сключването на договора. Още повече, че съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за
предоставяне на гаранция, ответникът „И.А.М“ АД е овластен да приема плащания по
договора за гаранция.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като компетентно и обективно изготвена се установява, че ищцата е заплатила на
ответника по договора за предоставяне на кредит общо сумата в размер на1353,22
лева, от които 1250 лева – главница и 103,22 лева – договорна лихва, както и по
договора за предоставяне на поръчителство е изплатила изцяло дължимите суми в
размер на 505,78 лева.
С оглед установеното, че са извършени плащания от ищеца на сумата в общ
6
размер от 1859 лева, съдът намира, че ищцата е надплатила сумата в размер на 609
лева, от които 103,22 лева – възнаградителна лихва и 505,78 лева – възнаграждение по
договор за поръчителство, за която липсва основание ответникът „И.А.М“ АД да
задържи, поради което предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1
ЗЗД се явяват изцяло основателни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищцата. Същата е
освободена от заплащането на такси и разноски по делото, поради което на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата в размер на 50 лева за държавна такса и сумата в размер на 300
лева – депозит за изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Адв. И. претендира присъждане в своя полза на адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ за настоящото производство.
Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че
представителството е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв. Съдът намира, че
с оглед обема на осъществената в полза на ищеца правна защита и съдействие в
настоящото производство, както и неголямата правна и фактическа сложност на
делото, на адв. И. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И.А.М“ АД, ЕИК: ********* да заплати на М. А. Т., ЕГН:
********** на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата в размер на 103,22 лева –
възнаградителна лихва по договор за паричен заем №*******/21.02.2020 г. и сумата от
505,78 лева – недължимо платена сума по договор за предоставяне на поръчителство
към договора за паричен заем, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба (18.10.2024 г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „И.А.М“ АД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 350 лева – разноски за
държавна такса и депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА „И.А.М“ АД, ЕИК: ********* да заплати на адв. Е. И. на основание
чл. 38 ЗАдв. сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена
в полза на ищцата безплатна правна помощ в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7