Решение по дело №535/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от В.К.Г. срещу Заповед № 272з-1089/12.04.2023 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъобразяване с целта на закона, като наложеното наказание било явно несправедливо. На първо място сочи, че дисциплинарното производство било образувано със заповед, препис от която не му бил връчен, като не били връчени и преписи от всички други материали, съдържащи се в образуваната дисциплинарна преписка. По този начин му били нарушени регламентираните в чл. 207, ал. 8, т. 1 и т. 3 ЗМВР права. Счита, че били допуснати съществени нарушения на чл. 210 ЗМВР и в тази връзка развива съображения за ненадлежно описание на деянията от обективна страна. В административния акт били описани три самостоятелни нарушения, извършени в периода от 11.02.2022 г. до 14.10.2022 г., но за това поведение бил санкциониран с налагане на едно наказание, без налагане на наказание за всяко едно поотделно. Това процесуално нарушение било довело и до нарушение на материални закон, конкретно на чл. 197, ал. 2 и ал. 3 ЗМВР. Налице било и неспазване на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, тъй като липсвали доказателства, въз основа на които да се приемело за установено, че бил надлежно поканен от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) за изслушване или за представяне на писмени обяснения. Направил нови доказателствени искания, след като предварително се запознал с обобщената справка и приложените към нея писмени материали, като представените допълнителни сведения били в изпълнение на чл. 207, ал. 10 ЗМВР, а не писмени обяснения по смисъла чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Освен това, не било спазено изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, тъй като в заповедта липсвали ясни и конкретни мотиви в тази насока, както и обосновка за налагане на наказанието „порицание“, а не някоя от предвидените по-леки форми по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 2 ЗМВР. Не било взето предвид цялостното му поведение по време на службата, поради което наказанието се явявало неправилно и явно несправедливо. Също така, в заповедта не било ясно и точно определено какви конкретни служебни правомощия служителят не спазил/превишил и с какъв акт същите са му били възложени за изпълнение, заедно със съответни доказателства за запознаването му срещу подпис. По-нататък, не били спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Счита на следващо място, че заповедта не касаела съставомерни нарушения, допуснати от негова страна по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ОДМВР – Хасково, не изразява становище по нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От Доклад рег. № 4575р-2595 от 08.12.2022 г. на комисия при Дирекция „Инспекторат“ на МВР се установява, че в изпълнение на Заповед №8121з-1478/03.11.2022 г. на Министъра на вътрешните работи същата е извършила проверка в ОДМВР – Хасково по изнесени в сигнал вх. № 812102-1454/14.10.2022 г. данни за неправомерни действия на ръководни служители. В доклада са формулирани изводи, според т. 2 от които в хода на проверката са установени данни за извършени дисциплинарни нарушения от служители на ГДБОП и ОДМВР – Хасково, включително от инспектор В.Г. – главен разследващ полицай в сектор „Разследване – РУ Хасково“ (назначен на длъжността на 29.04.2022 г, а преди това на длъжност ст. разследващ полицай в отдел „Разследване“), който без да бил надлежно овластен за това, изготвял графици за разследващите полицаи в ОДМВР – Хасково и в РУ МВР за дежурства и време на разположение с peг. №№ 623бр-1076/11.02.2022 г., 6236р-5328/01.09.2022 г. и 6236р-6419/14.10.2022 г. Налице са били данни за извършено от служителя дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 ЗМВР – „неспазване на служебните правомощия“, чието установяване е било от компетентността на Директора на ОДМВР – Хасково в качеството му на ДНО по чл. 204, т. 3 ЗМВР. Предвид описаното, комисията е отправила предложение до адресата на доклада – Министъра на вътрешните работи, Директорът на ОДМВР – Хасково да вземе отношение по отразеното в т. 2 от изводната част на доклада и описаното подробно в раздели I и IV от обстоятелствената му част.

Със Заповед № 272з-405 от 10.02.2023 г. на Директора на ОДМВР, на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни, посочени в доклад рег. № 4575р-2595/08.12.2022 г. и въз основа на изследваните въпроси от сигнал вх. № 812102-1578/03.07.2017 г. Наредено е и всички събрани материали по посочения доклад да се приобщят към проверката, да се установи дали има данни за извършени дисциплинарни нарушения от отразените в т. 2 от изводната му част и описани подробно в раздели I и IV от обстоятелствената му част, и да се снемат писмени обяснения от служителите от ОДМВР – Хасково, за които се установи, че са извършили нарушение на служебната дисциплина. Със заповедта проверката е възложена на тричленна комисия от ОДМВР – Хасково, която да изготви писмена справка и същата да се докладва в срок до 20.03.2023 г. В.К.Г. е запознат срещу подпис със заповедта на 14.02.2023 г., което се установява както от записа под основания текст в нея, така и от Покана с рег. № 272р-3616 от 10.02.2023 г.

В справка рег. № 272р-4335/20.02.2023 г. е посочено, че назначената комисията се е запознала със заповедта и предмета на проверката, провела е беседи и е приела писмени сведения от разследващи полицаи, от ръководни и други служители на ОДМВР – Хасково, имащи отношение към проверяваните данни. Описана е установената фактическа обстановка във връзка с приетите като подлежащи на проверка действия и е възпроизведено съдържанието на обясненията на комисар Ж.Ж., на главен инспектор Н.Д.Д. и на инспектор Г.Д., както и на инспектор В.К.Г.. Обсъдени са съдържанието на Заповед № 272з-2052/05.08.2022 г. на ВПД директор на МВР – Хасково и отменената с нея Заповед № 272з-1875/14.08.2018 г., както и на Заповед с рег. № 3286р-332/23.01.2018 г. на ГДНП за утвърждаване на типови длъжностни характеристики и е посочено, че са били изискани справки за награди и наказания и типови длъжностни характеристики, включително за В.Г.. Прието е за установено, че в периода от 11.02.2022 г. до 14.10.2022 г. в ОДМВР – Хасково жалбоподателят, без да бъде надлежно овластен за това, е изготвял графици за разследващите полицаи в ОДМВР – Хасково и в РУ МВР за дежурства и време на разположение: с рег. №№ 6236р-1076/11.02.2022 г., 6236р-5328/01.09.2022 г. и 6236р-6419/14.10.2022 г. В случая били налице данни за извършено от служителя дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 ЗМВР – „неспазване на служебните правомощия“, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 5 ЗМВР се предвиждало наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година, като комисията предложила срокът на наказанието да е шест месеца. Върху справката са обективирани подписани резолюции с дата 07.03.2022 г. и текст „Н-к СКАПОЧР“ за изготвяне на становище и доклад“ и с дата 12.04.2023 г. с текст „За изготвяне на заповеди за наказания“.

Със Заповед рег. № 272з-1089 от 12.04.2023 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Хасково, на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 5 и чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, на В.К.Г. – главен разследващ полицай в сектор „Разследване РУ – Хасково“ към отдел „Разследване" при ОДМВР – Хасково, е наложно дисциплинарно наказание „порицание“ за срок шест месеца. ДНО е възприел изцяло описаната в справка рег. № 272р-4335/20.02.2023 г. фактическа обстановка и дадената там правна квалификация.

На 19.04.2023 г. оспорената заповед е връчена на жалбоподателя срещу подпис, а жалбата му срещу нея е подадена в Административен съд – Хасково на 28.04.2023 г.

В административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като доказателства още: Сведение рег. № 6236р-840 от 15.02.2023 г. (л. 20) и Допълнително сведение рег. № 6236р-1119 от 01.03.2023 г. (л. 26), двете от В.К.Г.; Заповед № 272з-1875/14.08.2018 г. на Директор на ОДМВР – Хасково (л.199); Заповед № 272з-2052/05.08.2022 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Хасково (л.194, 343); Заявления за ползване на платен годишен отпуск, подадени до Директора на ОДМВР – Хасково от Ж.Д.Ж. рег. №№ 6236р-6569 от 24.10.2022 г., (л. 154, 182), 6236р-1052 от 21.02.2022 г. (л. 158); Заповед № 272з-433/21.02.2022 г. на Директор на ОДМВР – Хасково (л. 159); Заявления за ползване на платен годишен отпуск, подадени до Директора на ОДМВР – Хасково от Н. Д. Д. рег. №№ 6236р-5299 от 31.08.22 г., (л. 464), 6236р-5726 от 20.09.2022 г. (л. 465), 6236р-6506 от 20.10.2022 г. (л. 467); Протокол УРИ 6236р-4993/17.08.2022 г. (л. 339); Графици на разследващите полицаи в ОД на МВР – Хасково и в РУ МВР Хасково за дежурствата и време на разположение с рег. № 6236р-1076/21.02.2022 г., рег. № 6236р-5328/01.09.2022 г. и рег. № 6236р-6419/14.10.2022 г. – съответно за м.февруари, септември и октомври 2022 г., (л. 31, 397), (л. 35, 410, 414), (л. 40, 421); Докладни записки рег. № 6236р-1075 от 21.02.2022 г. (л. 30, 398), рег. № 6236р-5327 от 01.09.2022 г. (л. 33, 411, 415) и рег. № 6236р-6418 от 14.10.2022 г. (л. 37, 422), съответно за м.февруари, септември и октомври 2022 г., от които стават ясни причините за изменения на графиците, всички изготвени от В.Г.; Типова длъжностна характеристика рег.№3286р-3406 от 22.01.2018 г. на длъжност „Младши разследващ полицай в сектор „Разследване – РУ …“ (л. 475); Типова длъжностна характеристика рег.№3286р-3406 от 22.01.2018 г. на длъжност „Главен разследващ полицай в сектор „Разследване – РУ …“ (л. 470); Справка за награди и наказания рег. № 272р-4020/15.02.2023 г. (л. 61); Справка за въведени болнични листи и вид обезщетение за временна неработоспособност в периода от 01.01.2022 г. до 14.11.2022 г. на Н.Д.Д. (л. 166); Справка за награди и наказания ре.№ 272р-4020/15.02.2023 г. (л. 61).

По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор.

От показанията на свидетеля Ж.Д.Ж. – Началник отдел „Разследване“ при ОДМВР – Хасково, се установява, че до 25-то число на всеки месец се е изготвял график за полагане на дежурства и време на разположение от съответния началник сектор гл. разследващ полицай и се е предоставял за утвърждаване на началника на отдела, като при необходимост от промени във вече изготвен график се е изготвял нов, с изготвяне преди това на докладна записка за причините за промяната, след което пак се е утвърждавал, и че през периода януари – юни на Началник сектор „Разследване“ в РУ – Хасково Н.Д.Д. се наложило да отсъства поради отпуск по болест, като в този период главните разследващи полицаи, сред които и В.К.Г., му били подчинени на него и графиците се изготвяли от главен разследващ полицай Г.Д., а ако той отсъствал – от В.Г., по негово разпореждане. Заявява, че след завръщането на работа на Димитрова през юни 2022 г. по разпореждане на ръководството същата е отказала да извършва служебна дейност, свързана с графиците.

От показанията на свидетеля Г.Н.Д. – Главен разследващ полицай в отдел „Разследване“ в РУ – Хасково, се установява, че той също е изготвял графици при възникване на необходимост – отсъствие на Н. Д. по болест и при отказ да ги изготвя след завръщането й на работа. Заявява, че е утвърдил графика за м.февруари 2022 г. и докладната записка във връзка с него.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и по-конкретно на графиците за м. февруари, септември и октомври 2022 г., и изготвените от В.Г. докладни записки във връзка с тези графици.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от материално, териториално и персонално компетентен орган, с оглед разпоредбите на чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР, представената Заповед № 8121к-1521/22.02.2022 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 19) и доколкото Л.Т. Н. е ръководител на ръководителите на структура по чл. 37, ал. 2 ЗМВР, а именно на ОДМВР – Хасково.

Административният орган се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като заповедта съдържа формално посочените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, а именно: извършител; място, време и обстоятелства, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

Съдът намира обаче, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и че тя е постановена при неправилно приложение на материалния закон.

На първо място, доводите за неспазване на предвидения в чл. 195, ал. 1 ЗМВР двумесечен срок не могат да бъдат споделени, тъй като процесните нарушения се считат за открити със запознаването от страна на ДНО със справка рег. № 272р-4335/20.02.2023 г., станало в деня на издаването на оспорената заповед. Спазен и срокът от една година от извършването на нарушението, но само по отношение налагане на наказанието за изготвяне (изменение) на графиците от жалбоподателя за месеците септември и октомври 2022 г., но не и за сочено като извършено нарушение през м. февруари 2022 г. и по-конкретно изготвянето на график рег. № 6236р-1076/21.02.2022 г. Както е видно от датата на този документ, същият е бил изготвен именно на 21.02.2022 г., като наказанието за него е следвало да се наложи до 21.02.2023 г., което явно не е сторено. Следователно, налагането на наказание за това нарушение на 12.04.2023 г. е извършено след изтичане на законовия срок, в който това може да бъде направено, и представлява самостоятелно основание оспорената заповед да бъде отменена за това дисциплинарно нарушение.

На второ място, според чл. 197, ал. 2 ЗМВР, за едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. Разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР дава правомощия на ДНО, при едновременно установени две извършени нарушения на служебната дисциплина от държавен служител да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Това може да бъде направено само, след като преди това административният орган определи наказание за всяко нарушение поотделно. С процесната заповед жалбоподателят е наказан за три едновременно установени нарушения – изготвяне на графици за месеците февруари, септември и октомври 2022 г. Не е налице в акта определяне на наказание за всяко от тези нарушения преди налагане на наказанието „порицание“ за срок от шест месеца. Последното, с оглед приетото от органа извършване на едно деяние, поражда съмнения за това дали наказание се налага за първото, второто, за третото или за всички нарушения, взети заедно. В тази връзка следва да се съобрази, че за дисциплинарните производства по ЗМВР не е познат институтът на т. нар. „продължавано“ нарушение, при което за едно нарушение се считат и хипотезите, когато са налице няколко деяния, извършени от едно и също лице, през непродължителен период от време и осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и също нарушение, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват и от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Според вложения от законодателя смисъл в разпоредбите на чл. 194 – чл. 215 ЗМВР, всяко от дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2 ЗМВР се осъществява от отделно деяние, представляващо отделно нарушение на служебната дисциплина, за което се следва и отделно наказание.

По-нататък, нормата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР гласи, че при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

Съдът намира, че изискването на цитирания текст не е било спазено, доколкото от ответника не са били взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, и обстоятелствата по извършването му, с оглед действителното фактическо положение в отдел „Разследване“ ОДМВР – Хасково в месеците февруари, септември и октомври 2022 г., а и не само. Не е съобразено в тази връзка, че графиците за тези месеци не са били цялостно изготвяни от В.Г., а само изменяни, поради възникнала обективна необходимост – във връзка с отсъствие на колеги, служебни ангажименти на служители от сектора и встъпване в длъжност на нови разследващи полицаи (вж. докладните към графиците), и че тези изменения са били продиктувани от отсъствието по болест на Н.Д. (вж. л. 166) през февруари 2022 г. и отказа й да извършва промени в графиците за септември и ноември 2022 г., като последното се доказва от показанията на свидетелите Ж. и Д.. При това положение ясно е за съда, че промените в графиците са били извършени от жалбоподателя с цел обезпечаване на дежурствата от разследващи полицаи при ОДМВР – Хасково и РУ към него. Също така, нито в оспорения акт, нито в документите, предшестващи издаването му, се съдържат аргументи за налагане именно на наказанието „порицание“, а не по-леко, при положение, че служителят не е наказван до този момент, като в самия акт изрично се сочи, че дори е бил награждаван четири пъти. В този смисъл, необосновано е било наложено третото по тежест наказание по чл. 197, ал. 1 ЗМВР, без да се изследва преди това приложимостта на тези по чл. 197, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗМВР.

На следващо място съдът формира извод и за липса на осъществен състав на твърдяното дисциплинарно нарушение. Това е така, защото изменението на графика за февруари 2022 г. В.Г. е извършил на 21.02.2022 г., когато Н. Д. е била в отпуск по болест (л. 166), а началник на отдел „Разследване“ в ОДМВР – Хасково - свидетелят Ж.Ж. е бил в платен отпуск (л. 158), поради което свидетелят Г.Д. е замествал последния по силата на заповед за заместване (л. 159). При това положение, действията на жалбоподателя не следва да се възприемат за незаконосъобразни от гледна точка на обективната невъзможност на единствения по щат главен разследващ полицай, останал през това време (л. 390) в сектор „Разследване – РУ – Хасково“ – Г.Д., едновременно да изготви графика и да го утвърди. Що отнася до графиците за септември и октомври 2022 г., жалбоподателят ги е изготвил (изменил), спазвайки вмененото му с т. 4 от Заповед № 272з-2052/05.08.2022 г. задължение, която предвижда главните разследващи полицаи в отдел разследване да изготвят и предлагат за утвърждаване графици за дежурства. Освен това, от кредитираните показания на свидетеля Ж. се установява, че именно по негово разпореждане В.Г. е изготвял графиците. Следователно, жалбоподателят е извършил измененията в същите в изпълнение на разпорежданията на ръководителя си и на посочената по-горе заповед на Директора на ОДМВР – Хасково. От всичко изложено до тук следва да се приеме, че в случая не е налице неспазването на служебни правомощия респ. превишаване на такива от страна на В.Г., поради което не следва да бъде ангажирана неговата дисциплинарна отговорност.

По изложените съображения настоящият състав счита, че жалбата е основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 910,00 лева, включващи 10,00 лева за внесена държавна такса и 900,00 лева за платено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 28.04.2023 г., които следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган - ОДМВР – Хасково, арг. от § 1, т. 6 ДР АПК, във вр. с чл. 37, ал. 2 ЗМВР.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 272з-1089/12.04.2023 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 5 и чл. 194, ал. 2, т. 3 ЗМВР, на В.К.Г. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на В.К.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 910,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 211 ЗМВР.

Съдия: