№ 58
гр. Габрово, 01.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500004 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274
от ГПК.
Образувано е по жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД-
София, срещу Разпореждане № 829/2.12.2021 г. по гр. д. № 1409/21 г. по
описа на Районен съд Севлиево, в частта, в която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК за сумата 2826.71 лв. , обезщетение за
забава, 56.53 лв. държавна такса и 17.43 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че разпореждането в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно.
Съдът отхвърлил претенцията за обезщетение за забава, тъй като
размерът надвишавал този на законната лихва, каквото е изискването на чл.33
ал.2 ЗПК. Според жалбоподателя в този случай, съдът следвало да редуцира
претенцията до нейния законен размер, а не да я отхвърля изцяло. Твърди се
също, че подаденото заявление, заедно с документите към нето, отговаря на
изискванията на чл.410 ал.3 ГПК за издаване на заповед за изпълнение.
Останалите въпроси, включително и размерът на претенциите, следвало да се
решат в спорното исково производство.
Иска се да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да
бъде постановено да се издаде заповед за парично вземане, произтичащо от
обезщетение за забавено плащане.
Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното разпореждане, съдът е приел, че размерът на
претендираната сума от 2826.71 лв., обезщетение за забава, противоречи на
разпоредбата на чл.33 ал.2 ЗПК, тъй като надвишава размера на законната
лихва, която за сочения период е в размер на 10%, поради което е нищожна
поради противоречие със закона. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, при
забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Изчислена с ел. калкулатор, съобразно горното
правило, сумата, която би се дължала на заявителя е под размера на
претенцията, посочена в заявлението. Така, както е заявена по размер,
1
претенцията на заявителя противоречи на императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и не следва да бъде уважавана. При констатация на
нарушение на закона, съдът е длъжен да откаже издаването на заповед за
изпълнение за тази претенция, а не да я редуцира до нейния законен размер.
Това следва от изричната разпоредба на чл.411 ал.1 т.2 от ГПК, според която
от съдът отказва издавеното на заповед за изпълнение, когато искането е в
противоречие със закона.
Тъй като крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на
настоящата инстанция, обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
С оглед изложеното, жалбата в частта за разноските също е
неоснователна.
Предвид изложеното, въззивният съд намира частната жалба е
неоснователна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 829/ 2.12.2021 г. по гр. д. № 1409/
2021 г. по описа на Районен съд Севлиево в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2