№ 178
гр. Сливен, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20212200500365 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника от първоинстанционното производство,
депозирана от представител по закон и е насочена срещу решение № 260383/23.06.2021г. по
гр. д. № 770/2020г. на Районен съд Сливен. С обжалваното решение е уважен иск с правно
основание чл. 50 ЗЗД, като съдът е осъдил ответника да заплати на ищцовото дружество
сума в размер на 20012,40лв., обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляващи претърпени загуби в размер на 11535,75 лв. и пропуснати ползи в размер на
8476,65 лв., следствие непозволено увреждане, настъпила авария на 14.01.2020г. С
решението ответникът е осъден да заплати и разноски, сторени от ищеца в размер на 3
300,50 лв.
Въззивникът сочи, че от събраните по делото писмени доказателства, както и от
приетите комбинирана и последваща тройна съдебно- техническа експертиза било
безспорно установено, че откритата разпределителна уредба (ОРУ110 kV) на
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД не е аварирала или преустановила работата си, в
който и да било момент на 14.01.2020г. Твърди, че на тази дата в 11.49 ч. възникнала авария
на шина Б (ШС Б 110 kV), част от ОРУ 110 kV, поради паднал проводник на фаза А от ШС Б
110 kV, в резултат на което се получило късо съединение на посочената ШС Б 110 kV. Шина
А (ШС А 110 kV) част от ОРУ 110 kV не била аварирала или преустановявала работата си
1
на същата тази дата, поради което непонятно било защо съдът приел, че аварията,
предизвикала изключване на открита разпределителна уредба 110 КV, следствие на което
настъпили вреди за ищцовото дружество. Сочи се, че твърденията в исковата молба за това,
че ОРУ110 kV на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД била „изключена“ са
голословни и категорично опровергани от събраните доказателства и приетите по делото
експертизи. Изобщо не би могло да се направи извод за съществуващ проблем в
инсталацията на ТПС, нито пък имало каквито и да било данни за влагане или използване на
технически и морално остарял материал - стари носещи изолатори. Не можел да се направи
и извод за действия или бездействия от страна на служители на въззивника, които да са
причинили късото съединение на процесната дата на ШС Б 110 kV част от ОРУ 110 kV на
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Твърди още, че първоинстанционният съд
квалифицирал исковата претенция по чл.50 ЗЗД и следвало да се докаже, че вредата е
произлязла от вътрешни свойства на вещта или не упражняван надзор при експлоатацията й,
вещта да е собственост или под надзора на лицето, от което се търси отговорност,
бездействие от страна на собственика или лицето, осъществяващо надзор и причинна връзка
между бездействието и настъпването на вредите. По делото било доказано, че
претендираните вреди не са произлезли от вещ или съоръжение - собственост или под
надзора на въззивното предприятие. Преустановяване на работата на ищцовото дружество в
процесния период било изцяло и единствено от технически неизправна инсталация на
ищеца, неотговаряща на нормативно установените изисквания за работа на
топлофикационно дружество, както и в непрофесионалните действия на негов служител,
който изключил ръчно ТГ 1 в 11.50 часа на 14.01,2020г. Сочи, че на 14.01.2020г. в 11.49 часа
паднал проводник на фаза А от ШС Б 110 kV и възникнало късо съединение на ШС Б 110
kV, част от откритата ОРУ 110 kV. Впоследствие - ТГ бил изключен ръчно от служител на
ищеца в 11.52 ч. на 14.01.2020г. и това било установено от обясненията на вещите лица в
открито съдебно заседание на 01.06.2020г. В 12.02 ч. включил Тр-р №102 и захранил
подстанция ТЕЦ „Сливен“ през ШС А 110 kV, като в 12.00 ч била захранена закрита
разпределителна уредба на „Топлофикация Сливен“ ЕАД (ЗРУ 20 kV), чрез Тр-р №102,
който бил включен към ШС А 110 kV. Така ОРУ 110 kV на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД не била аварирала или преустановила работата си, в който и да било момент
и възникналото късо съединение на ШС Б 110 kV не е причинило „изключване“ на ОРУ 110
kV на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ШС А 110 kV не е аварирала или
преустановявала работата си. Преустановяването на работата на ищеца било поради
обстоятелството, че парната му турбина задължително следвало да бъде снабдена с
действащ автоматичен регулатор на оборотите и е следвало да заработва при отпадане на
част от товара, което да създава възможност за работа в островен режим. Според тройната
съдебно-техническа експертиза и подробните обяснения от страна на вещото лице Москов
на 01.06.2021г., от страна на въззиваемото дружество било извършено грубо нарушение на
разпоредбата на чл.422, т.3 от Наредба № 9/09.06.2004г. за техническата експлоатация на
електрически централи и мрежи, съобразно която: „Системата за регулиране на парната
турбина осигурява: задържане честотата на въртене на ротора на турбината под тази, на
2
която е настроен автоматът за безопасност, при внезапно разтоварване на генератора от
пълен до нулев електрически товар, включително при изключване от паралел, когато
турбината работи с максимален разход и при номинални параметри на парата“.
Автоматичният регулатор на оборотите на турбината или не е бил наличен, или не е работил
добре, или не се е задействал при възникналото късо съединение, в резултат на което ТГ 1
бил изключен ръчно от служител на „Топлофикация Сливен“ ЕАД. Това било погрешно
действие, съобразно обясненията на ВЛ, според което към изискванията при сключване на
лиценза, ако се поемат общи задължения, то следвало да има разработена инструкция, по
която да се работи, но в случая нямало такава. Твърди се, че въззиваемото предприятие не е
успяло да работи при режим на „остров“ за собствени нужди, след възникналото късо
съединение на ШС „Б“ 110 kV част от ОРУ1 kV, което било грубо нарушение на
разпоредбата на чл.42, ал.6 от Правила за управление на електроенергийната система,
издадени от Държавната комисия по енергийно 3 и водно регулиране, съобразно която:
„Производствените агрегати от ТЕЦ, ВЕЦ, газова електрическа централа (ГЕЦ) и газово-
парова електрическа централа (ГПЕЦ), присъединени към преносната мрежа, трябва да са
пригодени за надеждно преминаване от произволна работна точка към отделяне от мрежата
и режим на захранване само на собствени нужди (СН). При това агрегатите трябва да са в
състояние да работят най-малко два часа в този режим. Освен това грубо нарушение от
страна на въззиваемото дружество имало и на разпоредбата на чл.44, ал.2 от Наредба №3 от
9 юни 2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии,
съобразно която „Потребителите от първа категория / какъвто е ищеца/ се електроснабдяват
от два независими взаимно резервиращи се източника. Допустимото прекъсване на
електроснабдяването на потребител от първа категория било само за времето на
автоматичното превключване от единия източник към другия. Според приета по делото
тройна съдебно-техническа експертиза - категорично и еднозначно било установено, че
основното и резервно захранване на „Топлофикация Сливен“ ЕАД не се е получавало от
различни източници. И реално нямало надеждно захранване на собствени нужди на ТЕЦ-а.
Всичко това обосновавало неоснователност на претенцията за причинени вреди.
Неразбираемо било как за възникналото късо съединение на ШС Б 110 kV част от ОРУ110
kV на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, без същото да е предизвикано от вещ или
съоръжение, което е собственост или под надзора на въззивното предприятие, нито от
действия или бездействия на негови служители и очевидно липсваща причинна връзка
между преустановяване на работата на предприятието на „Топлофикация Сливен“ ЕАД и
възникналото късо съединение се вменявало отговорност. Твърди се, че още с отговора на
исковата молба се сочело за липса на причинно-следствена връзка между падналия
проводник в ТПС Сливен и твърдяното спиране на производството на електрическа и
топлинна енергия от „Топлофикация Сливен“ ЕАД. Към момента на депозиране на отговора
на исковата молба, нито е било известно, нито е могло да се предполага мащаба на
извършваните нарушения от страна на ищцовото дружество на нормативните разпоредби,
регулиращи работата на топлоектрически централи. Изобщо не ставало въпрос за
съпричиняване, а че посоченият вредоносен резултат бил изцяло по причини в ищцовото
3
дружество. Осен това се счита, че претенцията не била доказана и по размер. Котел К1 на
„ТЕЦ Сливен“ бил в ремонт до 15.01.2020 г., което било индиция, че разходеното гориво за
месец януари е и за котел К1, който очевидно след ремонт следва да бъде разпалено и
посочената сума за разпалване на гориво обхваща не само К2. Сумата в размер от 8476.65
лв., представляваща пропуснати ползи, не следва да включва и ДДС, тъй като не се касае за
осъществена доставка от регистрирани субекти по закон. Не са били предоставени данни за
среднодневно количество на осъществена топлинна енергия за населението на месечна и
годишна база, и това не позволява количеството не доставена топлоенергия от страна на
14.01.2020 г. Претендират се деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
В с. з. поддържа въззивната жалба и иска от въззивният съд да отмени обжалваното
решение и да постанови ново, с което да се отхвърли претенцията като неоснователна.
Представя списък за разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Топлофикация – Сливен“ ЕАД – ищец по делото. В с.з. сочи, че въззивната жалба е
неоснователна и иска да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Съдът е разгледал предявения иск въз основа на въведените от ищеца
твърдения, при наличие на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на
процесуални пречки.
При извършване на въззивния контрол за правилност върху първоинстанционното
решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка
на събраните пред районния съд доказателства, намира, че решението е правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав намира, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, но следва да бъде допълнена с анализ на
назначените по делото съдебни експертизи. Ето защо на основание чл. 272 от ГПК, съдът
препраща своята фактическа обстановка към установената от първоинстанционния съд и я
допълва, както следва:
От заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно топло-
електротехническа и икономическа експертиза, се установява, че откритата разпределителна
4
система ( ОРУ 110 kV) към ТЕЦ Сливен, собственост на ЕСО, се състои от двойна шинна
система ( шина А и шина Б) с фиксирани присъединения. Централата на ищеца генерира
електрическа енергия посредством трансформатор Т103, който е единствената връзка между
генериращите мощности на „ТЕЦ Сливен“ ЕАД и мрежата на ЕСО. Електроснабдяването на
закрита разпределителна система (ЗРУ) 20 kV се осъществявало чрез силовите
трансформатори Т 101 и т 102, които са единствената връзка между ОРУ към ТЕЦ Сливен и
ЗРУ 20 kV. Двата силови трансформатора не работели съвместно, а по диспечерско
нареждане се редуват през месец, като на 14.01.2020 г. е работил Т 101. Резервирането на
собствени нужди на централата се осъществявало посредством трансформатор Т22, който
осигурява връзката между ЗРУ 20 kV и комплексна разпределителна уредба ( КРУ) 6 kV,
представляваща част от състава на енергийното оборудване на централата.
Установява се следната причинно-следствена връзка: на 14.01.2020 г. в 11:49 ч.
вследствие на паднал фазов проводник на фаза А от ШС „Б“ на ОРУ 110 kV, принадлежаща
на ТПС Сливен, която е електрически свързана чрез трифазен ножов секционни
разединители с шинна система „Б“ на ОРУ 110 kV към подстанция „ТЕЦ Сливен“ ЕАД,
задейства диференциалната защита на шини (ДЗШ) 110 kV ( към ТЕЦ – Сливен) и тя
изключва всички присъединения към шина „Б“ на ОРУ 110 kV - ВЕЛ „Панайот Хитов“,
трансформатор Т 101 и трансформатор Т-103. Изключването на Т103 от ДЗШ 110 kV,
довело и до изключване и на страна КРУ 6 kV – турбогенератора на централата, вследствие
на което централа остава без основно захранване на собствени нужди. Авоматиката за
включване резервното захранване (АВР) е неуспешно задействано, тъй като се задейства от
ЗРУ 20 kV, а то се захранва от трансформатор 101, който вече е бил изключен от шина Б 110
кV от ДЗШ 110 kV, поради което се е стигнало до аварийно захранване на централата.,
осигуряващо се от акумулаторни батерии. Установява се още, че втората шинна система „А“
на ОРУ 110 kV е останала под напрежение и захранването за включените към нея
присъединения, не е прекъснало – ВЕЛ-110 kV „ Стефан Караджа“ и „Калояново“,
трансформатор Т 102 и трансформатор Т2 на ТПС. По оперативни данни още в 12.02ч е
подадено захранване на ЗРУ 20 kV от трансформатор Т102 от шинна система А – 110 kV в
подстанция „ТЕЦ Сливен“.
Установява се още, че ДЗШ на подстанция „ТЕЦ Сливен“ изключва прекъсвачи 110
кV на шина Б по която е настъпило еднофазно к. с. на 14.01.2020 г. по ошиновката на тягов
трансформатор Т2, тъй като при изготвяне на заповед № 577/20.05.2011 г. на ЕСО за
настройките на ДЗШ, ШСП е нормално включен. По настояване на НКЖИ при изготвяне на
посочената заповед тяговите трансформатори не участвали в схемата на ДЗШ, но при късо
съединение по ошиновката на 110 кV, ДЗШ трябвало да изключи прекъсвачи 110 кV на
шината, към която е фиксиран.
Даден е категоричен извод, че шините системи на „ТПС Сливен“ и „ТЕЦ Сливен“ са
свързани посредством секционни ножови разединители 110 кV, които не са предназначени
да изключват къси съединения, поради което е неправилно твърдението на ответното
5
дружество, че шинната система на „ТПС Сливен“ е присъединение към шинната система
110 kV на подстанция „ТЕЦ Сливен“ и обратното. Наличието на ножов шинен разединител
110 кV не ги правило секционирани, тъй като в тази връзка липсва секционен прекъсвач,
чрез който да се разделят секциите една от друга под товар или при късо съединение на една
от тях. ДЗШ правилно се е задействало при настъпилото еднофазно късо съединение, тъй
като го локализирало и ликвидирало чрез изключване на всички фиксирани към шина Б 110
кV присъединения. Установява се още, че ищецът разполага и с други противоаварийни
автоматики и релейни защити на всички електрически съоръжения, тъй като не са отговорни
за възникналото на 14.01.2020 г. късо съединение на шинна система ОРУ 110 Кv.
Установява се, че начислената и заплатена от дружеството сума вследствие на
изпадането в недостиг съгласно сетълмент по системата ЕСО за процесния период е 4272.54
лв, а размерът на закупената електрическа енергия до възобновяването на собствено
производство в размер на 3173.71 лв. По отношение на изразходеното гориво е прието, че са
били необходими четири тона гориво на обща стойност 4089.50 лв. с ДДС. Размерът на не
доставената и нереализирана топлинна енергия за времевия диапазон на аварията е в размер
на 87.75 MWh на стойност 8476.65 лв.
В съдебно заседание вещите лица потвърждават направеното заключение. Вещото
лице Е. е посочила, че котелът ЕК2 е с мощност 48 МW с мазут снабден с четири горелки,
които имат норма и разход, съответстващ на начислените 4 тона мазут. Количеството
произведена топлоенергия е различно за всеки ден, като стойността е изчислена на база
произведено количество от предходен ден. Вещите лица Р. и И. преповтарят заключението,
че към шина система „Б“ са включени едновременно ТЕЦ Сливен чрез трансформатор 103,
трансформатор 101, който осигурява захранване на закрита разпределителна уредба (ЗРУ) 20
kV, а от там чрез трансформатор Т22, осигуряващ връзка между ЗРУ и комплексна
разпределителна уредба на ТЕЦ Сливен, се осигуряват собствените нужди на самата
централа и едновременно е бил включен Т2 на тягова подстанция., т.е. двете шинни системи
А и В не се резервират, тъй като първата работи чрез трансформатор 102. Турбогенераторът
бил изключен ръчно при натоварване 22 MVa с цел да овладеят машината, тъй като
съществувало риск при преминаване на резервно захранване да не овладеят генератора и
това да доведе до късо съединение. Не е било възможно превключване към ШС „А“ без
преди това да е извършен оглед от персонала. Падналият проводник минавал много близо до
ножовете на шинен разделител на шина „А“, не е било възможно изключване на ШС „Б“ на
тягова подстанция само със секционния разединител на 110 kV и за това шинна система „Б“
е останала без захранване до отстраняване на аварията.
По делото е назначена тройна съдебнотехническа експертиза по искане на ответника,
като от същата се установява, че е настъпила авария на 14.01.2020 г. в 11:49 ч. на ШС „Б“
110 kV на територията на ТПС „Сливен“, собственост на ДП НКЖИ, в резултат на късо
съединение между фаза А (паднал проводник) от ШС "Б" 110 kV и земя. Повредата била
локализирана от селективното действие на ДЗШ 110 kV в 11:49:08 ч., т.е. в интервал от 409
6
ms последователно и в изпълнение на чл. 836, ал. 2, т.3, т.4 и 5 НУЕУЕЛ се изключват
прекъсвачите на извод: „Панайот Хитов“, ШС 110 kV, Т101, страна 110 kV, Т103, страна
110 kV.
В отговора на първия въпрос вещите лица са посочили, че такова внушение било
направено и в ИМ на „ТЕЦ Сливен“, и са цитирани твърденията на ищеца, поради което за
съда не става ясно дали експертизата потвърждава твърденията на ищеца или има предвид
нещо различно. Експертизата е достигнала до извод, че смисълът на вторият въпрос е неясен
и е посочено само, че резервираното между двете шини на територията на „ТЕЦ Сливен“ не
може да се случи, защото там тези шини физически не съществуват, а на територията на
ОРУ 110 kV на ЕСО такава автоматика е невъзможна.
Даден е категоричен отговор, че разединител секц- А и разединител секц-Б на ТПС
„Сливен“ не могат да се определят като присъединители, тъй като за това трябвало да се
монтират допълнително измервателни трансформатори, прекъсвачи, още разединители и
релейни защити. Едва тогава настъпилата повреда е нямало да бъде локализирана от ДЗШ и
падналия проводник не би нарушил работата на „ТЕЦ Сливен“ със система 110 kV.
Заключено е, че основата релейна защита ДЗШ е с добри резултати, а релейните
защити на всички присъединения са се задействали правилно при външно за тях късо
съединение и не са подали изключващ импулс. Не било регистрирано действие на РЗ при
ТЕЦ Сливен. Технологичните защити на генератора и на генераторния трансформатор
нямали връзка към възникналото късо съединение, тъй като било външно за тях и имало
краткотраен характер. В допълнение е заключено, че парната турбина в „ТЕЦ Сливен“ е
следвало да бъде снабдена с действащ автоматичен регулатор на оборотите, който да
заработва при отпадане на част от товара и така да създаде възможност за работа в островен
режим. Имало е забавяне при осигуряването на основното резервно захранване заради
твърдата фиксация на присъединенията на ШС А 110 kV и ШС Б 110 kV и съвпадението, че
по ШС Б на съответния ден са били включени генераторният трансформатор Т 103 и
захранващият ЗРУ 20 kV - Т 101.
На седмия въпрос експертизата дава заключение, че формално е възможно да не се
стигне до преустановяване на работата на „ТЕЦ Сливен“, ако техният служител е извършил
оперативно превключване и захранване към Т 102, по време на работа на ТГ1 в островен
режим, преди ръчното му изключване. Изпълнението било трудно, тъй като за 1 минута и 20
секунди е следвало да се извършват редица комуникационни действия и да се извършват
манипулациите за включване на Т102 от страна 110 киловата и 21 киловата. Като след това
от значение за действие са условията на АВР и възможността за работа на централата в
режим на „остров“, а това зависи от минималния товар, за които вещите лица не са събрали
информация.
В допълнение на крайните си заключените вещите лица преповтарят част от
изводите си и посочват допълнителни такива отнасящи се до невъзможността за работа на
7
режим „остров“ на ТЕЦ Сливен, както и че това не изпълнявало изискванията на чл. 42, ал
.6 от ПУЕЕС. Съществувало неяснота какво е изключило захранения от намотка 21 киловата
на Т103 кабелен извод „Миролио“, чийто товар 5 MW е технологичен и благоприятства
възможността за запазване на синхронната работа на ТГ1 заедно с товара за собствени
нужди.
В съдебно заседание поддържат заключението си, посочват, че нямат данни за
качеството на турбината, като от настъпване на аварията до ръчното изключване на
генераторния прекъсвач, са изминали минута и 20 секунди, през който период дежурния
служител изключил ръчно генераторния прекъсвач за да овладеят ситуацията. Нямали
информация дали имат автоматичен регулатор, но и да е имало, той не се задействал.
Трансформатор Т22 имал организирано автоматично въвеждане на резерва с мощност 10
MVA за да може да осигури резервно захранване от ЗРУ 20 кV към уредба 6,3 кV за
собствени нужди. По нареждане на диспечер по време на аварията към ЗРУ 20 кV бил
трансформатор Т101, който работил на 110 kV към шина Б. Към същата шина бил включен
и генераторният трансформатор Т103. Следвало генераторният трансформатор и
трансформатор към ЗРУ 20 кV да бъдат на две различни шини, иначе реално нямало
надеждно захранване на собствени нужди на ТЕЦ-а. Вещите лица сочат, че по нормативни
документи централата трябвало да работи в островен режим, но след аварията се оказало, че
не работи, като предполагат, че е поради неправилно свързване на трансформатора.
Регулаторният трансформатор трябвало да работи, като предполагали, че може би имало
проблем със централата. ВЛ С. посочва, че нямали ясна представа дали е ръчно или
автоматично изключването на генератора и в допълнение предполага какъв следва да е
начина на работа на генератора, като не знаели и какво е качеството на турбината.
Настоящият съдебен състав намира първата назначена по делото експертиза за
обективна, правилна и обосновано, тъй като съставеното експертно заключение не буди
съмнение в своята достоверност. Макар и оспорено от ответната страна, заключението е
изготвено от компетентни лица, притежаващи специални знания и умения в съответните
области. Представеното заключение не е хипотетично, а съдържа категорични изводи до
които вещите лица са достигнали въз основа на доказателствата по делото и допълнителни
справки. Ето защо, съдът дава пълна вяра на приетата по делото комплексна съдебно топло-
електротехническа и икономическа експертиза.
По отношение на втората назначена по делото тричленна съдебнотехническа
експертиза съдът намира, че отговорът на първия въпрос е необоснован и в цялост не се
разбира какво е даденото заключение, поради което в тази част не дава вяра на
заключението. Не следва да бъде кредитирана и в частите, в която вещите лица развиват
хипотетични тези, които не се основават на реални данни, следващи от събраните по делото
доказателства, а именно втори и седми въпрос, които разгледани във връзка с изявленията на
вещите лица в с.з., налагат извод за необоснованост, тъй като тези изводи са неясни и
изградени на базата на предположения ( за работата на двата трансформатор Т 101 и Т 103;
8
качеството на турбината; разработената инструкция; причината поради която не се е
задействал автоматичния регулатор; дали генераторът е изключен автоматично или ръчно;
свързването на извод „Миролио“ и минималния товар на при работа на режим „остров“ ).
Даденото заключение в т. 4 от крайните заключения на експертиза съставлява правен извод,
който също не следва да бъде взет предвид. Съдът дава пълна вяра на останалата част от
заключението на тричленната съдебнотехническа експертиза, тъй като същата е обективна и
правилна. Следва да бъде отбелязано, че отговорите на трети, четвърти и пети въпрос по
смисъл съвпадат с тези от първата назначена експертиза. Те се отнасят до причинно-
следствената връзка между падането на проводника и оставянето без електроснабдяване на
„ТЕЦ Сливен“, и релейните защити.
Предвид еднозначното установяване от двете експертизи на причинно-следствената
връзка, съдът намира същата за безспорно установена, поради което не следва да бъдат
излагани мотиви за това коя от двете следва да бъде кредитира и поради какви
обстоятелства.
От двете експертизи еднозначно се установява качеството на защитите, с които
разполага централата на ищецът, т.н. аварийна автоматика, релейни и технологични защити
нямат отношение към възникналото късо съединение, тъй като то е външно за тях.
Единствено отношение има ДЗШ, която е сработила правилно и с добри резултати.
При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Въведените от ищеца твърдения са за настъпили вреди вследствие на оставяне без
електроснабдяване поради настъпила авария в резултат от паднал проводник, вещ,
собственост на ответното дружество, която била технически и морално остаряла. Не се
твърди виновно поведение на служителите на въззивника. При липса на данни инцидентът
да е резултат от неспазване на законоустановени норми по поддържането и експлоатацията
на електропреносната мрежа и предвид естеството на процесната вещ - електропровод,
чиито вътрешни качества и свойства не изключват поначало опасността от възникване на
повреди, настоящата инстанция приема, че търсената от ищеца защита-санкция е за вреди,
настъпили от вещ, собственост, под надзора и във връзка с която въззивника упражнява
своята дейност. Касае се за вещ, която крие потенциална опасност от причиняване на вреди
от нейната експлоатация, без обективно да има възможност за пълно отстраняване на
опасността от вреди. В случая не е известна и причината за повредата на вещта, от която
произлизат вредите ( ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС № 4/75 г., т. 3, решение № 367
от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., III г. о., ГК; решение № 467 от 16.06.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 5348/2007 г., III г. о., ГК; решение № 355 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 478/2010 г., IV г. о., ГК. ).
С оглед тези твърдения и посочения петитум, настоящата инстанция намира, че съдът
9
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД, т.е.
първоинстанционният съд правилно е квалифицирал исковата претенция и правилно е
разпределил доказателствената тежест, като страните не са направили възражение в тази
връзка.
В разглеждания случай при условията на пълно и главно доказване се установиха
първите два елемента от фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД, а именно, че е паднал
проводник на фаза „А“ на ШС „Б“, собственост на ответното дружество и упражняващо
дейност, свързана с тази вещ, като при докосването с земята, проводникът е предизвикал
късо съединение. Късото съединение, предизвикано от вещта, собственост и под надзор на
ответното дружество, е засечено и ликвидирано от селективното действие на ДЗШ към
„ТЕЦ Сливен“ чрез спиране на електроснабдяването на присъединенията към шина „Б“ на
ОРУ 110 kV, собственост на ЕСО. Сред присъединенията са и силови трансформатори Т 101
и Т103, осигуряващи основно и резервно захранване на централата на ищеца. Така
падналата вещ, собственост на ответното дружество, и допира и със земята поставят
началото на причината (късо съединение), която е довела до оставянето без
електрозахранване, поради селективното действие на ДЗШ. Ако проводникът не беше
паднал и предизвикал късо съединение при допир с земята, то тогава същото не би било
засечено от селективното действие на ДЗШ и централата на „ТЕЦ Сливен“ не би останала
без електрозахранване. Заключенията на вещите лица създават несъмнено убеждение в
съзнанието на съда, че това са именно явленията, формиращи причинно-следствената
връзка, като останалият доказателствен материал не разколебава този извод. В тази връзка
доводите за недоказаност на тези факти са неоснователни, тъй като не съответства на
събраните доказателства и установените въз основа на тях факти.
Безспорно се установи, че ДЗШ към ТЕЦ Сливен изключва ШС „Б“ към ОРУ 110 кV,
но не и ШС А към ОРУ 110 kV, собственост на ЕСО, в който смисъл доводът на въззивника
е основателен, но неотносим към причинно- следствената връзка, тъй като с изключването
на ШС „Б“ към ОРУ 110 kV от ДЗШ, централата на „ТЕЦ Сливен“ оставя без
електрозахранване. Доводът на въззивника за нарушение на чл. 44, ал. 2 от наредба № 3 от 9
юни/2004 г. от УЕУЕЛ е неоснователен. Невъзможността на дружеството да се справи с
аварийното положение чрез създадените противоаварийни системи или неправилното
разпределение на трансформаторите, предоставящи енергия към основно и резервно
захранване, не изключва възникналата деликтна отговорност. Евентуално поведението на
работниците към „ТЕЦ Сливен“ или техническата неизправност на съоръженията към
дружеството биха могли да обусловят съпричасност, но такова възражение не е релевирано
от въззивника. Въпреки това, макар и да е подадено напрежение от шина А, вещите лица
ясно посочват в констативната част за периода от 12.02ч. до 15.51ч дружеството следва да
изкупи недостига на консумираната електрическа енергия, т.е. пак е налице вредоносен
резултат.
Твърденията на въззивника за технически неизправна инсталация на ищеца,
10
неотговаряща на нормативно установените изисквания за работа на топлофикационно
дружество, както и в непрофесионалните действия на негов служител, който изключил
ръчно ТГ 1 в 11.50 часа на 14.01.2020г., съдът квалифицира като довод за изключителната
вина на ищеца за настъпилия вредоносен резултат. Такива изявления са направили вещите
лица от тройната съдебнотехническата експертиза в с. з., като от тях става ясно, че не
разполагат с нужната информация за да направят конкретни изводи дали е ръчно или
автоматично изключен и за това излагат предположения. Съдът, както посочи по-горе, не
дава вяра на изводи, които са базирани на предположения, поради което не може да бъде
направен извод за вина на служителите на „ТЕЦ Сливен“. В крайните заключения
съдебнотехническата експертиза посочва, че имат съмнения относно ефективността на АВР
към Т22, но се касае за съмнения, а не категорични изводи. В с. з. излагат хипотеза за начина
на работа на турбината, поради липса на данни за нейното качество и техническа
изправност. Не знаели дали имало автоматичен регулатор. Тоест въобще не може да бъде
направен правен извод, че е налице нарушение на чл. 422, т. 3 от наредба № 9 от 9 юни 2004
г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, тъй като същото би се
базирало на теоретични предположения. Отново в крайните заключения вещите лица са
приели, че е налице невъзможност на „ТЕЦ Сливен“ да работи в режим „остров“ и поради
това не изпълнявал изискванията на чл. 42, ал. 6 от ПУЕЕС. Този извод е правен и като
всеки друг такъв, следва да се гради на съществуващи факти, но такива несъмнено
установени факти не се установяват. Съдът освен, че не възприема направения от вещите
лица правен извод, счита, че и такъв не може да бъде направен, защото от изявленията на
вещите лица в с.з. и от представените заключения не се установява, че „ТЕЦ Сливен“ не
може да работи в режим „остров“. Единствено видно, е че персоналът на „ТЕЦ Сливен“ е
изгубил контрол над парната турбина към момента на възникване на аварията и след това не
е успял да възстанови работата със собствени нужди, но причините останали не изяснени,
т.е. налице са предположения въз основа на които вещите лица са направили правен извод.
В заключение доводите на въззивника за изключителна вина на пострадалия, водеща до
освобождаване от отговорност на стопанисващия вещта, са неоснователени, тъй като не
съответстват на установените по делото факти.
Претърпените от ищеца вреди се изразяват в различни претърпени загуби и
пропуснати ползи, като при условията на пълно и главно доказване се установи, че същите
са пряка и непосредствена последица от оставянето без електрозахранване, поради
селективното действие на ДЗШ, което е неутрализирало възникналото късо съединение в
резултат на докосване на падналия проводник с земята. От назначената комплексна
експертиза се установи при условията на пълно и главно доказване стойността на
претърпените вреди. Стойността на закупеното тежко гориво ( мазут ), необходимо за
разпалване на ЕК 2, е в размер на 4089.50 лв., като вещото лице е достигнало до този извод
след експертна интерпретация на фактури и счетоводни документи при ищеца, като в с. з.
изрично е посочил, че ЕК2 има разходни норми, които съответстват на начисленото гориво.
Според настоящия съдебен състав не е налице основание, което да поставя под съмнение
11
този извод на съдебния експерт, като доводът на въззивника за недоказаност на размера на
закупено тежко гориво(мазут), необходимо за разпалване на ЕК 2, е неоснователен, тъй като
не се установява разпалване на котел ЕК1 и разходване на мазут за неговото разпалване.
Въззивникът е имал възможността да предприеме процесуални действия и да внесе
съмнение в този извод чрез всички допустими доказателствени средства.
По безспорен начин се установи и стойността на закупената електрическа енергия за
собствени нужди в размер на 3173.71 лв.; сумата в размер на 4272.54 лв., представляваща
недостиг от произведената енергия; и сумата в размер на 8476.65 лв., представляваща
стойността на не произведена топлинна енергия за часовия диапазон по време на
отстраняване на аварията. Относно сумата в размер 8476.65 лв., следва да бъде посочено, че
такава би била реализираната сума в случай, че централата не беше останала без
електрозахранване, т.е. това е размерът на реално пропусната полза, от която ищецът е бил
лишен. Експертизата ясно е посочила начинът по който е изчислила не доставената и
нереализирана топлинна енергия за процесния период, като доводът на въззивника за
неправилно изчисление не се подкрепя от нито едно доказателствено средство, поради което
съдът намира, че същият е неоснователен. В заключение стойността на преките претърпени
вреди се установява по безспорен начин от съставената и приета комплексна
съдебнотоплотехническа и икономична експертиза, съгласно която същите възлизат в
горепосочените размери и не се установиха факти или индиции за неправилност на
заключението. Следователно предявените искове са основателни и като такива следва да
бъдат уважени.
Предвид изложеното, поради съвпадането на крайните изводи на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с
нея решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК като правилно.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, право
на разноски има въззиваемата страна, която своевременно е претендирала такива пред
въззивната инстанция в размер на 1300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство. Съдът обаче намира искане за неоснователно, тъй като от
представения договор за правна защита и съдействие № 78102 се установява, че плащането е
направено по сметка, като в случая нито от представения списък по чл. 80 от ГПК, нито от
други представени по делото документи се удостоверя плащането на тази сума. Само, когато
е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл. 78 ГПК, в който смисъл е т. 1 от тълкувателно решение от 2013 по тълк. д.
№ 6/2012 на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, този състав на Окръжен съд Сливен
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260383/23.06.2021г. по гр. д. № 770/2020г. на Районен
съд Сливен.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и/или ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13