РЕШЕНИЕ №260042
гр. Пазарджик, 19.09.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на девети септември през две хиляди двайсет и втора година, в публично съдебно заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ П.
секретар Галина Младенова
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 31/2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално
съединени искове от Община в. , Булстат ***, със седалище и адрес на
управление: гр. в. , бул. „Х. А.“ № **, чрез адв. К.Г.
***, срещу „Т.-В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. в. , ул. „Г.“ № **, за признаване
за установено, че извършената съгласно решение № 1674/15.10.2002 г. по ф. д. №
539/2002 г. на ОС – Пазарджик за увеличаване на капитала на ответника непарична
вноска /апорт/ на ЧАСТ от УПИ **-за хотел, ресторант, плувен басейн и атракционни
заведения, в кв. ** по плана на гр. в. , с площ от 5 293 кв. м., без дере
„В.“ с площ от 532 кв. м., целият УПИ ** с площ 5 828 кв. м., ведно с построената масивна
ограда откъм ул. „Д. Г.“, при съседи: от север УПИ * и парк; от изток ул. „Д. Г.“, от юг
УПИ-общ. и от запад ул. „Д. Ч.“, който имот е идентичен с: 1/ ПИ № *********по КККР на гр. в. , с
площ от 4 347 кв. м., с адрес: гр. в. , ул. „Д. Г.“ № **, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, номер по предходен план: ***, кв. **, парцел **, при граници:
ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***и
ПИ № ***, и 2/ ПИ № *********по
КККР на гр. в. , с площ от 939 кв. м., с адрес: гр. в. , ул. „Д. Ч.“, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, номер по предходен план: **, кв. **, парцел **, при граници:
ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***и ПИ № ***, е нищожна
поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 21,
ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, евентуално - поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 73, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 83 от ЗННД.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
Ответникът „Т.-В.“ ООД е
регистриран в търговския регистър с решение № 1092/20.06.2002 г. по ф. д. №
539/2002 г. на ОС – Пазарджик, със съдружници: „***“ ООД и Община в. , при
капитал от 5 000 лева, разпределен в 100 дяла по 50 лева, от които 75 %
принадлежат на дружеството, а останалите 25 % на общината. С решение №
1674/15.10.2002 г. по фирменото дело по партидата на дружеството са вписани
изменения в обстоятелствата, а именно: намаляване размера на един дружествен
дял от 50 на 10 лева и увеличаване на капитала с 91 880 лева, чрез
записване на нови 9 188 дяла по 10 лева, с което общият размер на капитала
придобива стойност 96 880 лева, разпределен по същия начин – 75 % за „***“
ООД (7 266 дяла) и 25 % за общината (2 422 дяла). Ищецът Община в.
участва в увеличението на капитала с
непарична вноска върху недвижим имот: ЧАСТ от УПИ **-за хотел, ресторант, плувен басейн и
атракционни заведения, в кв. ** по плана на гр. в. , с площ от 5 293
кв. м., без дере „В.“ с ширина 5 м. и площ от 532 кв. м., с отстъпено право
на строеж за тази площ от 535 кв. м., целият УПИ ** с площ 5 828 кв. м., ведно с
построената масивна ограда откъм ул. „Д. Г.“, при съседи: от север УПИ ** и парк; от
изток ул. „Д. Г.“, от юг УПИ-общ. и от запад ул. „Д. Ч.“, оценена от вещи лица
в размер на 22 970 лева, или 2 297 дяла. „С.-Т.“ ООД участва в
увеличението на капитала с парична вноска от 68 910 лева, от които е
внесъл 70 % от стойността на записаните дялове, т. е. сума в размер на
48 237 лева. Твърди се, че на основание чл. 73, ал. 1 от ТЗ кметът на Община
в. д-р Ц.И. Д. е дал писмено
съгласие да бъде внесен като апортна вноска описаният имот, като същото е
заверено от общинската администрация гр. Р. под № *** г. Поддържа се,
че Общинският съвет на гр. в. не е взел
решение за разпореждане с имот частна общинска собственост съгласно чл. 21, ал.
1, т. 8 от ЗМСМА, тъй като с взетото от него решение № 96/10.05.2001 г. не е
конкретизиран имота, който ще се апортира, нито е одобрена оценката за него, не
е взето и решение за увеличаване капитала на дружеството и т. н. Излагат се
аргументи, че доколкото собственикът на внасяния като апорт имот е юридическо
лице – чл. 14 от ЗМСМА, разпорежданията с притежаваното от него имущество се
извършва при специфични условия със смесен фактически състав, уреден в ЗОС и
ЗМСМА, а именно преди извършване на разпореждането следва да има решение на
общинския съвет за това разпореждане, каквото в случая липсва. Отделно от това,
не е спазена и формата за писменото съгласие по чл. 73, ал. 1 от ТЗ, тъй като,
вместо от нотариус, подписът на кмета е заверен от общинската администрация Р.
в нарушение на чл. 83 от ЗННД в редакцията към 08.10.2002 г., доколкото актът
подлежи на вписване. Прави се извод, че апортът е нищожен, тъй като не е бил налице
фактическият състав, за да настъпи транслативният ефект на прехвърлянето. На
това основание се счита, че в ТР е вписано несъществуващо обстоятелство, а
именно участието на ищеца в увеличението на капитала на „Т.-В.“ ООД чрез
непарична вноска за описания имот. Обосновава се правен интерес от водене на
иска, предвид това, че при уважаване на иска ще се достигне до извода, че не „Т.-В.“
ООД, респ. останалите приобретатели, са собственици на имота, а ищецът. Моли да
се уважат исковете с присъждане на разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът „Т.-В.“ ООД, чрез управителя Г.С.Б., е подал отговор на
исковата молба. Счита, че не е посочено основанието за твърдяната нищожност на
апорта, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД. Оспорва се да не е
била спазена формата, предписана в чл. 73, ал. 1 от ТЗ. Видно от дружествения
договор, апортната вноска е описана подробно и представлява част от договора.
Оспорва се решението на Общинския съвет (ОбС) за внасяне на апорта да е взето преди
регистрацията на дружеството. С решение № 96/10.05.2001 г. ОбС е приел, да бъде
създадено дружеството „Т.-В.“ и е предвидил, при бъдещо увеличение на капитала,
общината да участва с непарична вноска, представляваща процесния недвижим имот.
Наред с това, писменото съгласие на собственика по чл. 73, ал. 1 от ТЗ е
заверено от Общинската администрация гр. Р., тъй като в града няма нито съд,
нито нотариус, в който случай се прилага чл. 83, ал. 1 от ЗННД.
В
срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се
оспорват възраженията на ответника. Сочи се, че ищецът е изчерпил фактическите
си твърдения, а правната квалификация е дейност на съда, поради което исковата
молба не е нередовна.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът „Т.-В.“
ООД поддържа възраженията си.
По
допустимостта на производството:
Съдебната
практика приема, че основанията за недействителност на
правните сделки по ЗЗД намират приложение и при извършени непарични вноски в
капитала на търговските дружества, ведно със съобразяване и на специалните
правила на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ. Пороците при формиране на волята могат да се
релевират на основанията по чл. 26 от ЗЗД или по иск за отмяна на решение на ОС
по чл. 74 от ТЗ.
Съдът приема
предявените от ищеца искове за нищожност на апорта за допустими. Неоснователни
са възраженията на ответника за неяснота относно предявеното основание на
същите. Исковете са евентуално съединени, като главен иск е този с правно
основание по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА (предвид
твърдението за липса на решение от оправомощения по закон орган за разпореждане
с общинско имущество), евентуално - поради противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
73, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 83 от ЗННД (предвид твърдението за липса на елемент от фактическия
състав за внасянето на непарична вноска, а именно липсата на писмено съгласие в
предвидената по закон форма).
Критерият за определяне на вида на
съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се
изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както
и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които
се позовава ищеца в исковата молба, за да извлече претендираното право, което
свързва със заявения петитум на иска. Следователно, след като определянето на
основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то съдът,
разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират
помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца
относно обективното съединяване на исковете. Действително атакуваната сделка
може да страда от различни пороци, всеки от които да е основание за обявяване
на нищожността, т. е. основанията могат да съществуват едновременно, но
правният резултат, който ще се постигне с уважаването на иска на едно от
въведените основания, по принцип, изключва интереса от обявяване на нищожност
на някое от другите въведени основания. Разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД определя основания за
нищожност на сделките, като съществуването на някой от пороците изключва или
поглъща останалите. Следва да се има предвид и, че излагането на едни и същи
факти, обуславящи порок на сделката, може да бъде свързано от ищеца с различни
основания нищожност, като в този случай, подвеждането на конкретните факти под
някое от основанията по чл. 26 ЗЗД е въпрос на правната квалификация на иска. В този смисъл, основанията
за нищожност по чл. 26 от ЗЗД могат да бъдат поддържани едновременно, но общото
основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД (противоречие със
закона), по
принцип изключва приложението на останалите, но ако нарушението на
императивна правна норма попада в друго, специално предвидено основание по чл.
26 ЗЗД /например относно формата, съгласието и т. н./, то специалното
основание изключва общото. Доколкото при въведени няколко основания за нищожност, всяко от
които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, правен
интерес от кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако
правните последици, които законът свързва с обявяването на нищожността са идентични. В този
случай, независимо от поддържано от ищеца кумулативно съединяване на исковете,
съдът следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване
и да се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на
твърдяния порок според основанията по чл. 26 ЗЗД. С уважаването на иска за
обявяване на нищожност на едно от тези основания, съдът не дължи произнасяне по
исковете, предявени на други въведени в процеса основания. Допустимо е
кумулативно обективно съединяване на искове на обявяване на нищожност на
няколко различни основания, ако прогласената от съда нищожност на сделката ще
има различни правни последици за страните с оглед на всяко едно въведено
основание – вж. Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011
г., I т. о. Доколкото в случая няма да се
постигнат различни правни последици от прогласяване нищожността на сделката на
което и да е от релевираните основания, ищецът няма интерес от предявяване на
исковете при условие на кумулативност. От това следва, че е безпредметно съдът
да дава възможност на ищеца да заяви формата на съединяване, тъй като исковете
следва да се разгледат при условията на евинтуалност, като специалното
основание – за липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД изключва общото
за противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Процесуалната
легитимация съответства на твърденията на ищеца. Сезиран е
родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът приема от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства, както и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът приема за безспорни между страните
по делото следните обстоятелствата: че „Т.-В.“ ООД е регистриран в търговския
регистър с решение № 1092/20.06.2002 г. по ф. д. № 539/2002 г. на ОС –
Пазарджик, със съдружници към него момент „С.-Т.“ ООД и Община в. , при капитал
от 5 000 лева, разпределен в 100 дяла по 50 лева, от които 75 %
принадлежат на дружеството, а останалите 25 % на общината. С решение №
1674/15.10.2002 г. по фирменото дело по партидата на дружеството са вписани
изменения в обстоятелствата, а именно: намаляване размера на един дружествен
дял от 50 на 10 лева и увеличаване на капитала с 91 880 лева, чрез
записване на нови 9 188 дяла по 10 лева, с което общият размер на капитала
придобива стойност 96 880 лева, разпределен по същия начин – 75 % за „С.-Т.“
ООД (7 266 дяла) и 25 % за Община в. (2 422 дяла), като общината, от формална страна, участва в увеличението
на капитала с непарична вноска върху процесния имот, описан в съдебното решение
както следва: ЧАСТ от УПИ ** - за хотел, ресторант, плувен басейн и атракционни
заведения, в кв. ** по плана на гр. в. , с площ от 5 293 кв. м., без дере
„В.“, с широчина 5 м. и площ от 532 кв. м., находящо се в същия имот, с
отстъпено право на строеж за тази площ от 535 кв. м., като УПИ ** е с площ
5 828 кв. м., ВЕДНО с построената масивна ограда откъм ул. „Д. Г.“, при
съседи: от север УПИ ** и парк; от изток - ул. „Д. Г.“, юг - УПИ-общ. и запад -
ул. „Д. Ч.“, по оценката, извършена от тройната техническа експертиза, приета
по ф. д. № 789/02 г. на ОС - Пазарджик, в размер на 22 970 лева; че Община
в. не е съдружник в „Т.-В.“ ООД, считано
от 12.11.2009 г. вследствие продажба на всичките си дружествени дялове от
капитала на другия съдружник „С.-Т.“ ООД; че Н. М. към датата на
заверката 08.10.2002 г. е бил зам.-кмет на община Р.. Няма спор между страните
относно индивидуализацията на имота.
С
решение № 96/10.05.2001 г. на Общински съвет - в. са приети решения за учредяване на „Т.-В.“ ООД
от съдружниците „С.-Т.“ ООД и Община в. при дялово участие в капитала от 5 000
лева 75 % за първия и 25 % за втория. Изрично в т. 4 от решението е прието, че
учредителната вноска за общината е парична, а при последващо увеличаване на
капитала съдружникът Община в. ще участва
чрез непарична (апортна) вноска с процесния имот, а именно: ЧАСТ от УПИ ** /парцел с
отреждане „за озеленяване, плувен басейн и пералня“, с площ от 6 100 кв.
м., в кв. ** по плана на гр. в. , представляващ ЧАСТ от имот, актуван с Акт за
общинска собственост № 10/06.10.1997 г., Решение на ОбС № 161/19.12.1996 г.
С
решение № 97/10.05.2001 г. на Общински съвет - в. са приети решения за преобразуване от публична
общинска собственост в частна общинска собственост петно с площ от 260 кв. м.,
находящо се в парцел ХІХ, кв. ** по плана на гр. в. /Дискотека „Т.“ кв. К./ и отстъпване
право на строеж за срок от 3 години на „С.-Т.“ ООД върху петно с площ от 260
кв. м., находящо се в парцел ХІХ, кв. ** по плана на гр. в. .
С
решение № 10/13.02.2002 г. на Общински съвет - в. са приети решения за изменение на Решение №
161/19.12.1996 г. в частта му досежно общински имот - плаж, съответстващ на УПИ
**, в кв. ** по
плана на гр. в. , с площ от 6 100 кв. м., като обявява същия за частна
общинска собственост, с изключение на площта на дере „В.“, с площ от 535 кв.
м., преминаващо през същия УПИ /парцел/ ***, имот пл. №
7181, с площ от 265 кв. м., представляващ обществена пералня. От площта от
6 100 кв. м. са извадени площите на ПИ пл. № ** от 265 кв. м. и
дере „В.“ с ширина 5 м. и площ от 535 кв. м. по допуснатия проект за изменение
на плана за застрояване.
С
писмено съгласие изх. № ** от 08.10.2002 г. кмета на Община в. Ц.И. Д., съгласно
решение № 96/10.05.2001 г., решение № 97/10.05.2001 г., решение № 10/13.02.2002
г. на Общински съвет - в. , на основание чл. 73, ал. 1 от ТЗ, дава писмено
съгласие от името на Община в. да бъде
внесен като непарична /апортна/ вноска в учреденото „Т.-В.“ ООД, регистрирано
по ф. д. № 539/02 г. на ОС - Пазарджик, следният недвижим имот, собственост на
Община в. , съгласно Акт за общинска собственост (АОС) № *** г., по извършената
оценка от тройната техническа експретиза, приета по апортно дело № 789/200 г.
на ОС - Пазарджик, а именно: ЧАСТ от УПИ ** - „За хотел, ресторант, плувен басейн и
атракционни заведения“, в кв. ** по плана на гр. в. , с площ от 5 293 кв.
м., заедно с отстъпено право на строеж на
дере „В.“ с широчина 5 м. и площ от 535 кв. м. Дерето е публична
общинска собственост, находящо се в същия УПИ, над което е отстъпено горното
право на строеж. Общата площ на имота е 5 828 кв. м., ведно с построената
масивна ограда откъм ул. „Д. Г.“, при съседи: от север - УПИ ** и парк; от
изток - улица, от юг - УПИ-общ. и от запад - улица. Подписът на кмета в писменото съгласие е нотариално заверен под рег. №
930/08.10.2002 г. от Н.М., изпълняващ към
него момент длъжността зам.-кмет на Община Р..
С протокол
от 08.10.2002 г. от ОС на съдружниците в „Т.-В.“ ООД са взети решения, едно от
които за увеличаване капитала на дружеството, като съдружникът Община в. ще участва в увеличаването чрез непарична
вноска върху процесния имот, подробно описан по начина като в писменото
съгласие на кмета Д..
Видно
от чл. 7, ал. 2 от дружествения договор от 22.04.2002 г., изменен на 08.10.2002
г., апортната вноска е описана подробно, ведно с паричната й оценка и
основанието на правата на вносителя, и представлява част от договора.
Видно от Акт за общинска собственост (АОС) № *** г., съставен на
основание чл. 59 ЗОС, процесният имот е описан като УПИ ** - за хотел,
ресторант, плувен басейн и атракционни заведения, в кв. **, с площ 5 828
кв. м., ведно с построените в него голям басейн - 350 кв. м. негоден /спукан/,
ресторант - ПМС - 219 кв. м., кафе - бар /павилион/ - 60 кв. м. и масивна
ограда откъм ул. „Д. Г.“, при съседи: от север УПИ I и парк; от изток ул. „Д. Г.“, от юг
УПИ-общ. и от запад ул. „Д. Ч.“. Актът е съставен въз основа на АОС № 10/1997
г. В акта е описано, че с решение № 96/10.2001 г. е решено да се учреди
търговско дружество „Т.-В.“ ООД между Община в. и „С.-Т.“ ООД. В т .11 е посочено, че имотът е
включен в капитала на ответното дружество.
Видно
от публичния ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството - ответник, по ф. д. №
789/2002 г. на ОС - Пазарджик, заключението на вещите лица по тройната техническа
експертиза, която оценява процесния имот, предмет на апорта, на сумата в размер
на на 22 970 лева, отговаря на чл. 72, ал. 2 от ТЗ (към ред. 2000 г.),
кредитирано е от регистърния орган, който е обективирал увеличението с новите 2 297
дяла по 10 лева всеки, или общо за съдружника Община в. 2 422 дяла по 10 лева всеки (125 + 2 297).
Правни
изводи:
Предявен
е главен иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2
от ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, респ. евентуално съединен по чл. 26,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 73, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 83 от ЗННД.
По главния иск (за
липса на съгласие):
Непаричната
вноска (нар. още апорт) в капиталово дружество представлява
особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост. Дружеството,
в което е направена непаричната вноска, придобива собствеността на деривативно
основание. Внасянето в собственост на недвижим
имот в търговско дружество за увеличаване на капитала (последващ
апорт) представлява смесен фактически състав, като вещноправното
действие за правото на собственост настъпва с вписването на апорта в търговския
регистър.
Законодателят е отчел, че въз основа на посочения фактически състав, от един правен субект към друг преминават вещни права върху недвижими имоти, поради което е уредил задължение за съответния орган на дружеството да поиска вписване на нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава. Вписването в книгите по ПВ няма
конститутивен ефект – такъв ефект има вписването на дружество (или увеличение на капитала на
съществуващо дружество) в търговския регистър. Отказът не може да засегне правата на дружеството, ако вносителят действително е бил собственик – в този случай вещното право е преминало от момента
на вписване в търговския регистър, а вписването в книгите по ПВ е условие единствено за противопоставимост (така т. 5 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК
на ВКС).
Възможността
съдружниците (съответно
акционерите) в търговско
дружество да правят непарични вноски, е уредена още с
приемането на Търговския закон. Формата, в която
се прехвърлят правата в полза на дружеството, се отклонява от тази, която се
изисква по гражданското право. Съгласно чл. 18 от ЗЗД, договорите за прехвърляне на собственост или за
учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени
с нотариален акт. Чл. 73, ал. 1 от ТЗ (в ред. ДВ, бр. 84 от 2000 г. относима към настоящия казус)
предвижда: „Вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се
изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор. При вноската в акционерно дружество към устава се
прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му.“.
Видно от самия текст на закона, за непарична вноска на право на
собственост върху имот в ООД е достатъчна обикновена писмена форма на
дружествения договор, като няма изискване за писмено съгласие на вносителя,
което да е с нотариална заверка, така както е при АД и КДА. Отделно от това, следва
да се има предвид и това, че апортирането на имоти - частна общинска
собственост се извършва в писмена форма с решение на общинския съвет - чл. 34,
ал. 5 от ЗОС (разпоредбата е отменена с ДВ, бр. 54/2008 г., но е действала към
релевантния за делото момент на вземане на решението и вписване на
увеличаването на капитала - 2001/2002 г.).
С оглед
събраните доказателства, съдът приема, че е налице фактическият състав на
последващия апорт за увеличаване на капитала на „Т.-В.“ ООД:
Писмено съгласие
на собственика на имота Община в. , обективирано в т. 4 от решение №
96/10.05.2001 г. на Общински съвет - в. при спазване на чл. 34, ал. 5 от ЗОС и чл. 21,
ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, в което освен съгласието за учредяване на ответното
дружество чрез участие с парична вноска, е взето и изрично решение, при
последващо (каквото е процесното) увеличаване на капитала на дружеството, това
да се извърши чрез непарична (апортна) вноска, която подробно описва процесния
недвижим имот; Протокол - решение от 08.10.2002 г. на ОС на съдружниците в „Т.-В.“
ООД за увеличаване на капитала с 91 880
лева, чрез записване на нови 9 188 дяла по 10 лева, с което общият размер
на капитала придобива стойност 96 880 лева, разпределен 75 % за „С.-Т.“
ООД (7 266 дяла) и 25 % за Община в. (2 422 дяла), като общината участва в увеличението чрез непарична вноска върху
процесния имот, отново подробно описан; Изпълнена
процедура по чл. 72, ал. 2 ТЗ (ред. към 2000 г.) по ф. д. № 789/2002 г. за оценка
(заключение) от три вещи лица на непаричната вноска, приложено по ф. д. №
539/2002 г. на ОС - Пазарджик; Изменение от 08.10.2002 г.
на дружествения договор на „Т.-В.“ ООД в частта
относно размера на капитала и пълно описание на вноската - чл. 7, ал. 2
от същия; Вписване на увеличаването на
капитала чрез апорт в търговския регистър - решение №
1674/15.10.2002 г. по ф. д. № 539/2002 г. на ОС – Пазарджик. Както
се изложи вече, представянето в Службата по
вписванията за вписване на нотариално заверено извлечение от дружествения договор не касае вещноправното действие на прехвърлителния способ, който е завършен с
вписването на апорта в ТРРЮЛНЦ (т. е. правото на собственост е преминало от момента на вписване в търговския регистър), а има за цел единствено противопоставимост на права.
Главният иск се
явява неоснователен.
Предвид
отхвърлянето на главния иск, съдът следва да разгледа евентуалния.
По евентуалния иск (противоречие със закона):
С
оглед събраните доказателства, съдът приема, че при извършване на процесната
непарична вноска са спазени разпоредбите на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ по изложените
вече мотиви при произнасянето по главния иск, като следва да се повтори, че дружественият
договор от 22.04.2002 г., изменен на 08.10.2002 г., съдържа името
на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната ѝ оценка и основанието
на правата на вносителя, а доколкото вноската предвижда увеличаване капитала на
ООД, законът към релевантния момент не е изисквал писмено съгласие от
вносителя, въпреки че такова е представено по ф. д. № 539/2002 г. на ОС –
Пазарджик. На това основание, съдът не следва да обсъжда доводите на ищеца за нарушение
на нормата на чл. 83 от ЗННД при изготвяне на писменото съгласие.
Евентуалният иск
също се явява неоснователен.
По
разноските:
Ответникът е претендирал на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски за 900 лева - адв. възнаграждение
(изплатен в брой) и
240 лева - транспортни разходи (гр. С. - гр. П. и обратно).
Съдът
намира, че само претенцията за адвокатско възнаграждение следва да се уважи
като разноски по делото,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Пътните разходи не са съдебно-деловодни
разноски по смисъла на тази
разпоредба, нито представляват адвокатски хонорар и не могат да
се претендират на това основание. Отговорността за разноски е ограничена,
защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по
делото (напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда) и е
обективна - Определение № 182/25.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2018 г., III г. о.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно евентуално съединени искове
от Община в. , Булстат ***, със седалище и адрес на управление: гр. в. , бул. „Х.
А.“ № **, чрез адв. К.Г. ***, срещу „Т.-В.“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. в. , ул. „Г.“ № **, за признаване
за установено, че извършената съгласно решение № 1674/15.10.2002 г. по ф. д. №
539/2002 г. по описа на ОС – Пазарджик за увеличаване на капитала на ответника непарична
вноска /апорт/ на ЧАСТ от УПИ **-за хотел, ресторант, плувен басейн и атракционни
заведения, в кв. ** по плана на гр. в. , с площ от 5 293 кв. м., без дере
„В.“ с площ от 532 кв. м., целият УПИ ** с площ 5 828 кв. м., ведно с построената масивна
ограда откъм ул. „Д. Г.“, при съседи: от север УПИ ** и парк; от изток ул. „Д. Г.“, от юг
УПИ-общ. и от запад ул. „Д. Ч.“, е нищожна поради липса на съгласие, на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА,
евентуално - поради противоречие
със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 73, ал. 1 от ТЗ
вр. чл. 83 от ЗННД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Община в. , Булстат ***, със седалище и адрес на управление:
гр. в. , бул. „Х. А.“ № **, да
заплати на „Т.-В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. в. , ул. „Г.“ № **, сумата от 900 (деветстотин) лева, представляващо адвокатско
възнаграждение за първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: