Р Е Ш Е Н И Е
№……..
18.12.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13383 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от М.Ц.Й., ЕГН **********, с адрес *** срещу «Г.т. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
обективно съединени искове с правно основание чл.200 КТ за осъждане
ответникът да заплати на ищеца: сумата от 1920,32лева
/след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК в
о.с.з. от 25.11.2020г./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински изделия, лекарствени
средства, медицински прегледи и услуги, вследствие от претърпяна трудова
злополука на 04.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
23.08.2019г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от 60000лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания - физически и
психически, вследствие от претърпяна трудова злополука на 04.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 23.08.2019г. до окончателното
погасяване на задължението; сумата от 2333,34лева,
представляваща мораторна лихва върху претенцията за
неимуществени вреди от датата на увреждането 04.04.2019г.
до 21.08.2019г.
В исковата молба ищецът се позовава, че се е
намирала в трудово правоотношение с ответното дружество по силата на трудов
договор №82054/26.10.2012г., съгласно който изпълнявала длъжността „кондуктор“,
с код НКПД5121001, в отдел „Експлоатация“ на пълно работно време. На 04.04.2019г. изпълнявала обичайните си трудови задължения,
като кондуктор на автобус 8560, обслужващ линия 118. В 17.10ч пристигнали на обръщача на спирка Почивка. Слизайки от автобуса, поради
неравност на пътната настилка, паднала. Колегата й, който бил на смяна видял
това и отишъл да й помогне. Ищцата се опитала да стане, но не успяла. Веднага
уведомила диспечера на станция Почивка за инцидента, както и брат си, за да я
отведе в Спешен център – МБАЛ“Св.Анна“- Варна. При извършения преглед била
поставена диагноза - счупване на външен /латерален/ малеолус
на десния крак, поради което й бил поставен гипс. На 05.04.2019г. й бил издаден
болничен лист от личния лекар. След извършени мед. прегледи и направени
рентгенови снимки били констатирани множество счупвания на дясната глезенна става, като ищцата била насочена към оперативно
лечение в най-кратък срок. С тази цел тя постъпила в МБАЛ - Попово ЕООД на
17.04.2019г., поради натоварения график в гр. Варна, респ.невъзможност да бъде
оперирана там. Още при постъпването й в болницата разбрала, че ще е необходима последваща операция за премахване на плака, винтове и 1 К
игла. Изписана била на 23.04.2019г. В същото време работодателят й – ответното
дружество , сезирал ТП на НОИ – гр.Варна за трудовата злополука. На
25.04.2019г. получила Разпореждане 5104-03-63/23.04.2019г. от НОИ, че на осн. чл.60ал.1 от КСО е декларирана злополука с
вх.№5101-03-62/09.04.2019г. от ответното дружество, станала на 04.04.2019г. ,приета за трудова злополука по реда на чл.55
ал.1 КСО. Разпореждането не било обжалвано и съответно влязло в законна сила.
Твърди, че в резултат на злополуката е търпяла и неимуществени вреди- физически
и психически болки и страдания, справедливото обезщетяване, на които оценява в претендирания паричен размер. Посочва, че в процесния период е изпитвала дискомфорт, нарушен бил сънят
й и цялото й ежедневие. Движението на десния й крак било силно ограничено,
съпроводено със силни болки, като дори към настоящия момент ползвала патерици
за придвижването на малки разстояния. Разчитала предимно на мъжа, с когото
живеела за всички останали нужди, като не можела да полага елементарни грижи за
домакинството. Поради болките и оттоците се налагало да стои предимно седнала
или в легнало положение. Това физическо състояние я натоварвало и психически,
тъй като зависила от други хора. До момента на инцидента водила динамичен
живот, свързан с висока двигателна активност, а към настоящия момент се
възприемала като инвалид, парализиран от болка. Изпитвала усещане за самота и
изолация и нямала желание да се среща с други хора. Информирала се, че
независимо от операциите, лечението и физиотерапията нямало да си възвърне
предишното здравословно състояние от преди инцидента. Предупредена била от
лекарите за възможността да окуцее, предвид тежката травма на глезена, а била
едва на 37години и й предстояло да стане
майка. На 27.06.2019г. постъпила в МБАЛ “Еврохоспитал“
ООД за повторна оперативна интервенция, за отстраняване на тибията
и фибулата на част от първоначално имплантираните синдесмален винт и киршерова
игла. Направен й бил шев на меките тъкани на десния крак. От тогава се
възстановява в домашни условия, като била принудена да търпи силните болки след
операцията. Измъчвала я мисълта, че й предстои трета по ред операция за
отстраняване на планката, фиксираща глезена й. Отделно от това десния й глезен
бил обезобразен, като се наблюдавали оттоци, пигментация и др. Това се
отразявало изключително зле на самочувствието й като жена. Към настоящия момент все още преживявала
злополуката и изпитвала страх да не попадне отново в подобна ситуация. Страдала
й от силно главоболие, бил потисната и на моменти объркана, обземали я
негативни мисли за бъдещото. В тази връзка посетила няколко пъти психолог. Сочи
, че в следствие на трудовата злополука е реализирала разходи за мед. изделия,
мед. прегледи, мед. услуги и лекарствени средства, за което са й били издадени
съответните фактури. Иска уважаване на исковите претенции. Претендира сторените
разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от
ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Не се оспорва наличие
на трудово правоотношение с ищцата по време на настъпване на злополуката.
Оспорва въпросната травма да е получена вследствие на падане, предизвикано от
неравност на площадката на обръщача, тъй като цялата
територия е преасфалтирана по европейски проект. Оспорва, травмата да е с такава тежест, че да
е довела до психическа травма, психологически проблеми, емоционален стрес. Не
били представени доказателства за извършени прегледи със специалисти –
психиатри, психолози и др., респ. за назначено съответно лечение. Оспорва
претенцията за неимуществени вреди като завишена по размер и несъответна на
критериите за справедливост. Твърди, че злополуката е причинена поради проявена
груба небрежност от работника, с оглед че ищцата страда от специфично
заболяване – феморопателарни увреждания, което
представлявало проблем на коленните стави, изразяващи се в слаби връзки,
изтриване на ставния хрущял и постоянни болки. Това водило и до неустойчивост
на походката и поради елементарна грижа и внимание от страна на ищцата същата
допринесла за увреждането си, доколкото не е положила дължимата грижа и е
продължила да работи в неподходящи условия предвид заболяването й. Твърди, че
същата е преминал и подписала инструктаж за безопасност и здраве при работа-
начален, както и периодичен инструктаж на работното място. Прави възражения по
реда на чл.200 ал.4 КТ, евентуално при определяне на обезщетение същото да се
намали до размера на получените суми от ищцата по сключените договори за
застраховка „трудова злополука“. Искането е за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
С
определение от 10.01.2020г. по молба на ответника, съдът е конституирал З. „А.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** в качеството му на трето лице - помагач
на страната на ответника «Г.т. ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
В съдебно заседание чрез
процесуалните си представители исковата молба се поддържа. Процесуалният
представител на ответника поддържа отговора на исковата молба. Третото лице
помагач на страната на ответника оспорва исковете по основание и размер.
За да се произнесе по предмета на спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
За да се уважи предявения иск
с правно основание чл.200 от КТ за присъждане на обезщетение за вреди,
претърпени като последица от трудовата злополука следва да е установи наличие
на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и настъпили вреди за
ищеца, които са последица от злополуката.
За безспорно и ненуждаещо се
от доказване, между страните е обявено обстоятелство, че страните са се намирали в трудово правоотношение към момента на
увреждането, както и че с Разпореждане 5104-03-63/23.04.2019г на НОИ,
злополуката на 04.04.2019г., при която е пострадала
ищцата, е призната за трудова на основание чл. 55 КСО.
Влязлото в сила разпореждане на органа по чл.
60 от КСО представлява
индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука,а от
друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти
и в частност за наличието на трудова злополука като елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на ответника –работодател и от който зависи
съществуването на правото. Тъй като установяването на трудовата злополука е в
изключителната компетентност на административния орган, съответно въпросът за
наличие на трудовата злополука не може да се преразглежда в съдебното
производство за ангажиране имуществената отговорност на работодателя.
Същевременно с оглед своевременно въведеното от ответника
възражение за съпричиняване, съдът е компетентен да
се произнесе относно действителния принос на пострадалия за настъпване на
трудовата злополука. При трудова злополука обезщетението може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за увреждането, като е допуснал груба небрежност.
Тоест, релевантна е не всяка форма на вина, а само посочената от законодателя в
съгл. чл. 201,а л.2 от КТ. Понятието „груба небрежност“ е добре изяснено в
практиката на ВКС. Така в решение от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г. IV г.о. на ВКС, в отговор на
въпроса - кога пострадалият е проявил груба небрежност водеща до съпричиняване е прието, че небрежността ще е груба когато
работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е
мислел да ги предотврати, в решение от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1248/2010г. III г.о. на
ВКС на въпроса дали пострадалият, който извършвайки определени действия в
нарушение на установени правила за безопасност на труда, е предвиждал
възможността за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал
да предотврати, разчитайки на придобитите си умения, е даден отговор, че не
всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява
основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице
виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при
подчертано субективно отношение/ груба небрежност/, като преценката е конкретна
и зависи от фактите по делото, в решение от 14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. IV г. о. на въпроса за
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и за това кога би била налице "груба
небрежност" от страна на пострадалия при трудовата злополука е даден отговор,
че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия
съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е
налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането,
като преценката е конкретна във всеки случай. Така може да бъде обобщено, че
прилагането на компенсация съгл.
специалната уредбата на КТ се предпоставя от
виновно допринасяне на пострадалия за настъпване на увреждането. Тоест
необходимо е съзнаване у работника (съпричинителя) за
възможния резултат, тоест за неблагоприятните последници
от поведението му. В тази връзка ответникът е изтъкнал и обстоятелството, че
пострадалата страда от специфично заболяване – феморопателарни
увреждане, което представлява проблем на коленните стави, изразяващи се в слаби
връзки, изтриване на ставния хрущял и постоянни болки. По негови твърденият
това водило и до неустойчивост на походката и поради липсата на елементарна
грижа и внимание от страна на ищцата същата допринесла за увреждането си, доколкото
не е положила дължимата грижа и е продължила да работи в неподходящи условия
предвид заболяването й.
С оглед на така направените възражения от ответника по
делото е изслушано заключение на в.л. по назначена СМЕ, което съдът кредитира
изцяло, като компетентно дадено и отговорило в цялост на поставените въпроси.
От същото безспорно се установява, че в резултат на претърпяната трудова
злополука на 04.04.2019г. М.Ц.Й. е получила счупване на
голям и малък пищял на десния крак в областта на глезена. /бималеоларно
счупване/. Според експертът такъв вид счупвания се получават при внезапно
движение на глезена странично навън или навътре когато крака е опорен. С оглед
проверените мед. документи ВЛ е установило, че ищцата е прегледана в спешно отделение
на болница, където е извършено наместване на счупването и поставяне на гипсова имобилизационна превръзка, а в последствие с оглед
спецификата на счупването са извършени три оперативни интервенции. Според
експертът травмата не е довела до разстройство на съзнанието и опасност за
живота, като счупването на двете кости на подбедрицата
са обуслувили трайно затруднение движението на
десен крак за период от
3-4 месеца. След този период функцията на крака
се възстановява, но е възможно да са налице продължително време /с години/
накуцване периодично възникване на болки при движение и продължително
натоварване на крака. Съгласно заключението е налице пряка причинно-следствена
връзка между инцидента на 04.04.2019г и настъпилите увреждания. За да
отговори на поставения въпрос дали ищцата страда от заболяването феморопателарни увреждания вещото лице е прегледало
приложените мед. документи. В тази връзка е установил, че през 2018г. са
издадени болнични листи с диагноза Феморопателарни
увреждания. Съгласно констатациите на експертът Феморопателарните
увреждания се получават в резултат на износване и възпаляване на ставния хрущял
по долната страна на пателата /колянна
капачка/. Причина за феморопателарните увреждания
може да бъде пателарната фрактура или дисплазията, при която пателата
не се побира в трохлеята. Основният симптом при пателофеморалния артрит е болката. Тя най-често е
локализирана в предната част на коляното. Може да е налице и при покой. Друг
симптом е усещането на крепитации при движение на колянната става. Диагнозата феморопателарни
увреждания се поставя посредством клинични и инструментални методи на
изследване. В о.с.з експертът поясни, че ищцата няма доказано заболяване феморопателарни увреждания, както и че няма
причинно-следствена връзка между феморопателарните
увреждания и възникналата злополука.
Във връзка с гореизложеното и установеното от вещото лице
възражението на ответника, че пострадалата е проявила „груба небрежност“ в
разгледаните аспекти, водеща до съпричиняване на
вредоносния резултат, се преценява от настоящия състав, като неоснователно.
От изслушаното по делото заключение на в.л. по назначена
СПЕ, което съдът кредитира, като компетентно дадено, в резултат на прекарания
инцидент
М.Ц.Й. е
развила в първите месеци в резултат на стреса, оперативните интервенции,
болките и обездвижването симптомите на Разстройство в адаптацията, с
тревожен синдром - F43.2 по МКБ10. Симптомите на Разстройството в адаптацията
са отзвучали в рамките на седем-осем месеца вероятно повлияни и от изписаната
медикаментозна терапия. Същите са в причинно-следствена връзка с прекарания
инцидент. Към момента на изследването при М.Й. са налице единични прояви на
тревожност и страхове за бъдещето, без да са установени качествени промени в
психиката и промени на личността, като резултат на прекарана тежка психична
травма.
От показанията на разпитания по делото свидетел Генчо
Генчев става ясно, че след инцидента ищцата се е нуждаела от непрекъснати
грижи, ползвала е патерици и проходилка. Била е напълно
обездвижена и не е могла изобщо да се движи. След първата операция е била
неподвижна в рамките на 2-3 месеца. Гледала е в една точка, чувствала се е зле.
Наложило се е да посещава психолог, който й изписал лекарства за успокоение. И
понастоящем ицата куца, като се движи без помощни
средства.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост съгласно постановките на ППВС № 4/1968г.
Самите неимуществени вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за
тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий
за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. При определяне размера на вредите съдът
следва да извърши преценка на всички установени по делото обективни признаци -
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията.
Видно от кредитираното заключение на СМЕ вследствие на
получената травма от претърпяната трудова злополука Й. е била оперирана
трикратно: през месец април 2019г е извършена открита репозиция и вътрешна фиксация с
плака и винтове и К игла на счупените кости; през месец юни 2019г втора
оперативна интервенция при която се извърши отстраняване от тибията
и фибулата на част от имплантираните уреди- синдесмален винт и една Киршерова
игла и през месец май 2020г трета оперативна интервенция при която се премахна
останалите остеосинтезни импланти - 1/3 семитубуларна плака и два задно-предно поставени винта.
Трудовата злополука иманентно е свързана с работата по
трудово правоотношение. Преценявайки характера и степента на увреждането,
обстоятелствата, при които е получено – по време на робота, продължителния
период на възстановяване - повече от една година, обстоятелството, че към
настоящия момент оздравителният процес не е приключил предвид предстоящи
физиотерапии /съгласно показанията на Г.Г./, както и
силата и интензитета на претърпените болки и страдания, съдът намира, че
справедливото обезщетение за понесените от М.Й. неимуществени вреди, настъпили
в резултат от трудовата злополука от 04.04.2019г. се съизмерява
със сумата от 25000лв. Следва да се отбележи, че при така определения размер
съдът преценява, че не са налице по-големи болки и страдания от обичайните
такива, доколкото в производството не бе проведено доказване за някакво
негативното отражение на злополуката върху психиката на ищцата. С оглед на
изложеното съдът приема, че обстоятелствата, при които е осъществена
злополуката са от изключително значение при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди. Така при отчитане възрастта на пострадалата - млада,
тежките последици от инцидента, че справедливото по см. чл. 52 от ЗЗД
обезщетение възлиза на 25000лева. За разликата до претендираните
60000 лева, исковата претенция следва да се отхвърли. На ищеца се следва и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба.
Доколкото по делото са представени документи /фактури и
касови бонове/ за всички разходи за лечение /медицински изделия, лекарствени
средства, медицински прегледи и услуги/ от понесените травматични увреждания,
съдът намира, че на ищеца следва да се рапарират така
направените разноски на обща стойност от 1920,42лева. Не се споделя
възражението на ответника, че сумата от 117,40лева платена за избор на
екип не следва да се присъжда, доколкото
не е задължителна мед. процедура, предвид, че същата е реално сторена от
пострадалата именно във връзка с претърпяния инцидент
и като такава подлежи на възстановяване. В заключение на ищеца се следва сумата
от 1920,42лева за имуществени вреди. Тъй
като възражението за съпричиняване, въведено от
ответника беше отхвърлено, обезщетението за имуществени вреди не следва да се редуцура на това основание. На ищеца се следва и законна лихва
от датата на подаване на исковата молба. Доколкото от материалите по делото не
се установи ищцата да е получила някакво застрахователно обезщетение във връзка
със злополуката, то не са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.200,
ал.4 КТ същото да бъде приспаднато от така определения размер на
обезщетението.
По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
злополуката – 04.04.2019г. до датата на изплащане на сумата
съдът намира същата за основателна. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че по отношение на дължимото обезщетение за забава при
изпълнение на задължението на работодателя по чл.200 КТ за обезвреда
за настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, са
приложими общите принципи, визирани в разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и следва да се приеме, че работодателят, дължащ обезщетение по чл.200 КТ
изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. В
тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и
по-конкретно Решение №441 от 08.07.2010 год. на ВКС по гр.дело №682/2009 год., IV г.о., ГК. С оглед уважения размер на главницата, то законната
лихва изчислена съобразно програмен продукт Апис
Финанси възлиза на 972,22лева за времето от датата на увреждането до
21.08.2019г./ така както е била поискана/, като над тази сума искът следва да
бъде отхвърлен , като неоснователен.
По разноските:
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който
размерът на претендираните възлиза на сумата от
5000лева платено адв. възнаграждение от ищеца по
договор за правна защита и съдействие от 05.06.2020г., и на сумата от 333лева за заплатени заверени преписи от документи
съгласно Договор от 25.11.20г. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, както и че сумата от 333лева е
недължима, предвид липсата на документи, доказващи извършени плащания.
Минималният размер на адв. възнаграждение дължимо от
ищеца изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 и т. 2 Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адв.възнаграждения предвид, че
предмет на обезщетяване са имуществени и неимуществени вреди възлиза на сумата
от 2695лева. Съобразявайки така посочените минимални размери, от една страна, а
от друга фактическата и правна сложност на спора, процесуалната активност на
процесуалния представител и участието му в проведените съд.заседания, съдът
приема за основателно направеното възражение за прекомерност, като счита, че то
следва да бъде определено на 3500лева. От друга страна действително не са
представени документи, свързани с направените разходи за изготвяне на заверени
преписи от документи, поради което сумата от 333лева е недължима, като останала
недоказана. Съобразно уважената част на иска в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 1519,35лева.
Ответникът на основание чл. 78, ал.3 ГПК има право на
разноски съобразно отхвърлената част на исковете. На основание чл. 78, ал.8 ГПК
/ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.2 вр. ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк.
възнаграждение в полза на ответника в размер на 300лева. Така в полза на
ответника следва да бъдат присъдени 169,77лева.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК, доколкото
делото е решено частично в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати дължащите се държавни такси и разноски в общ размер на 1576,81лева
/1126,81лева държавна такса + 450 лева депозит за вещи лица/, съразмерно с
уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Г.т.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.Ц.Й., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 25000лв. /двадесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания - физически и
психически, вследствие от претърпяна трудова злополука на 04.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 23.08.2019г. до окончателното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над 25000лева до претендираните
60000 лева, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Г.т.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Ц.Й., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 972,22лв./деветстотин седемдесет и два лева
и 0,22ст./, представляваща мораторна лихва върху
претенцията за неимуществени вреди от датата на увреждането 04.04.2019г. до 21.08.2019г. като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 972,22лв до претендираните 2333,34лева, на основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Г.т.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.Ц.Й., ЕГН**********, с адрес *** сумата от 1920,32лева /хиляда деветстотин и двадесет
лева и 0,32ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински изделия, лекарствени
средства, медицински прегледи и услуги, вследствие от претърпяна трудова
злополука на 04.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
23.08.2019г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Г.т.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.Ц.Й., ЕГН **********
сумата от 1519,35лева,
представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Ц.Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Г.т.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 169,77лева,
представляваща сторените по делото разноски за юк.
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Г.т.“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на РАЙОНЕН СЪД ВАРНА, сумата от общо 1576,81лева /1126,81лева държавна такса
и 450 лева - депозити за вещи лица/, на осн. чл.78, ал.6
от ГПК.
Решението е постановено при участие на З. „А.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, като трето лице - помагач на
страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: