№ 8347
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110143097 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на
предоставена услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на
цената.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия до имот - ..., находящ се на адрес: ..., като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от
водене на установителен иск с обстоятелството, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли да се приеме за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата 2485,70 лв. – главница, представляваща стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2023 г., и
сумата 45,42 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода м.08.2021
г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /13.02.2024
г./ до окончателното изпълнение на вземанията, и сумата 311,60 лв. – мораторно
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 10.01.2024 г., начислено върху
главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 7,56 лв. -
1
мораторно обезщетение за забава за периода 16.10.2021 г. до 10.01.2024 г., начислено върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разноските за
производствата.
Ответникът В. П. С. оспорва качеството си на собственик или ползвател на
топлоснабдения имот през процесния период. Оспорва наличието на облигационна връзка
по договор за доставка на топлинна енергия. Оспорва да е потребил топлинна енергия в
претендираното количество. Оспорва дължимостта на вземанията за лихви, доколкото не е
представена покана за заплащане на задълженията, адресирана до ответника преди процеса.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главници и лихви,
падежирали преди 13.02.2021 г. Моли да се отхвърлят исковете, като съдът съобрази
наведените възражения.
Третото лице – помагач ... не изразява становище по същество на спора.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу В. П. С., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 22.02.2024 г., разпореждайки длъжникът да заплати претендираните вземания. След
връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и във
връзка с указания, дадени от съда, са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно
право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на
потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху
имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения
с ищцовото дружество.
От представения по делото Нотариален акт № ... г. за собственост на ..., съставен на
основание чл. 55г от ЗПИНМ, се установява, че Л. Н. С. и П. К. С. са придобили по силата
2
на договор за покупко – продажба от Софийски градски наред съвет правото на собственост
върху ..., в ..., на ... на жилище комплекс ..., на .... При липса на представени доказателства по
делото относно това дали купувачите са били в брак към момента на придобиване на правата
им върху жилището, и с оглед на липсата на посочване на квоти в документа, следва да се
приеме, че имотът е придобит от тях при равни дялове от по 1/2 идеална част.
Съгласно представеното удостоверение от ГИС София от 11.12.2023 г., жилищна
сграда с четири входа със стар адрес: ..., има следния настоящ адрес: ....
Видно от Молба - Декларация от П. К. С., подадена до ищеца през 1998 г., е
отправена молба за откриване на партида за адрес: ... за семейството на П. С., състоящо се от
трима членове.
Видно от препис – извлечение от акт за смърт № ... г. на П. К. С., същият е починал на
... г. От представеното по делото удостоверение за наследници на П. К. С. от ... г. се
установява, че същият е оставил за наследници по закон своите съпруга – Л. Н. С., и син – В.
П. С..
Наследството на П. К. С. е включвало 1/2 идеална част от правото на собственост
върху гореописания имот, която, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, следва да се
разпредели поравно между преживялата съпруга и сина му.
Видно от заявление – декларация за откриване на партида от Л. Н. С., подадена до
ищеца след смъртта на П. К. С., е отправена молба за откриване на партида на името на С. за
адрес: ... за 1 /един/ член. Молбата е приета от ищеца и същият я представя с исковата молба.
От представеното по делото удостоверение за наследници на Л. Н. С. от ... г. се
установява, че същата е починала на ... г., като е оставила за наследник по закон своя син В.
П. С..
Видно от представените от ищеца фактури за начислена стойност на доставена
топлинна енергия до гореописания имот, се установява, че за техен получател се сочи Л. Н.
С., от което съдът формира извод, че въз основа на горепосоченото заявление – декларация
за откриване на партида, ищецът е открил индивидуална партида, водена на името на Л. Н.
С., по която от този момент е започнало да се отчита потреблението за имота. Съдът приема,
че въз основа на искането, което е било прието от ищеца, продажбеното правоотношение е
продължило единствено в лицето на съсобственика Л. Н. С., която е живеела в имота. Л. Н.
С. е сключила писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие, откривайки индивидуална партида при последното за целия имот, като така е
станала клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота,
и за другата, притежавана от другия съсобственик – В. П. С., поради което до смъртта си на
... г. е дължала на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди за цялото жилище.
Наследството на Л. Н. С. е включвало 3/4 идеални части от жилището, които са
придобити от сина й В. П. С. от момента на откриването му на ... г.
3
Обстоятелствата, от които ищецът е посочил в исковата молба, че произтичат
вземанията му, са свързани с твърдения за качеството на ответника В. П. С. на собственик
на имота за целия процесен период. Не се твърди, че от същия се претендират задължения,
преминали по наследство от неговата майка.
Следователно, съобразно гореизложеното относно съществувалата облигационна
връзка между ищеца и Л. Н. С. до смъртта й, следва да се приеме, че считано от ... г.
продажбеното правоотношение е продължило в лицето на единствения собственик на имота
– ответника по делото, като от този момент същият се явява потребител за битови нужди на
топлинна енергия, който получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди. За
имота е водена партида с абонатен № ..., по която е отчитано потреблението. Ответникът,
като страна по договора за доставка на топлинна енергия, дължи цената й на
топлопреносното предприятие за периода ... г. – ... г.
По делото е представен Нотариален акт № ... г., от който се установява, че след
процесния период, на ... г. ответникът се е разпоредил с правото си на собственост върху
жилището в полза на трето лице.
По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба
писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана жилищна
сграда.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е измервано
чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция, за който се констатира, че е бил в
техническа изправност и годност. Показанията са отчитани ежемесечно. От отчетената
топлинна енергия по топломера са приспаднати технологичните разходи за абонатната
станция. След отчет на уредите за разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в
имотите на абонатите в СЕС, ФДР ... е извършила разпределението на топлинната енергия в
блока. За периода 2021 г. – 2023 г. уредите в имота на ответника са отчетени дистанционно,
като в имота е имало две монтирани отоплителни тела с два топлоразпределителя. В имота е
имало и щранг лира за отопление в банята, за която е изчислена и начислена топлинна
енергия, отдадена от щранг лира, съгласно НТ. За периода 2021 г. – 2023 г. са начислени
прогнозно по 21 м3 вода, тъй като до имота не е осигурен достъп. На базата на отопляемия
обем по проект на ...а от ... м3 е разпределена и топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация за имота. Дяловото разпределение е извършено в съответствие с Методиката за
дялово разпределение към НТ. Не е начислявана топлинна енергия за общи части.
С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от ... г. до ... г. на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
4
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки,
които намират изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи
фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на
заключението на съдебно-техническата експертиза, според което размерът на потребената
топлинна енергия за периода от ... г. до ... г. е 1301,50 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответника е възникнало
задължение по договора за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По възражението за погасяване по давност на вземането.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е подадено на
13.02.2024 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след 13.02.2021 г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е
цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода ... г. до ... г., доколкото
задължението за заплащане на цената за месец април 2022 г. става изискуемо, съобразно
уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия на .../, на 15.06.2022 г.
По изложените аргументи, възражението е неоснователно.
Ответникът не твърди и не представя доказателства за заплащане на претендираното
и установено като дължимо вземане в размер на 1301,50 лева. До този размер предявеният
иск, като основателен, следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 2485,70 лева и за периода м.05.2020 г. – 17.04.2022 г.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в общ размер на 29,50 лева за периода от ... г. до ... г., които
съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на ..., чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/
06.04.2007 г. за топлоснабдяването и раздел III от Договора между ... и търговеца за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост, в случая ..., се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружеството за дялово разпределение.
В Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
така че кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/,
поради което погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението, в случая към датата на издаване на съответната фактура, когато за пръв път
задължението е определено за заплащане. В случая всички фактури за периода, за който са
признати вземанията, са издадени след 13.02.2021 г., поради което и възражението за
погасяването им по давност е неоснователно.
Поради изложеното, искът се явява основателен за посочените по-горе сума и период,
5
като следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 45,42 лева и за
периода от м.08.2021 г. до 17.04.2022 г.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия е
регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително, обаче, уредбата не
установява яснота относно периода, в който потребителят може да заплати доброволно
задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането му, тъй като 45 – дневният
срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април
на съответната година, в случая на 2022 г., съответно на 2023 г./ в случая е изтекъл на
14.06.2022 г., съответно на 14.06.2023 г., т.е. преди изравнителните вземания на ищеца по
общите фактури от 30.06.2022 г. и 31.07.2023 г. да са били възникнали. Правилото,
предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да се приложи в отношенията между
страните, тъй като определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което възниква
сигурно след като този срок вече е изтекъл, затова и съдът счита, че неспазването му няма
как да влече неблагоприятни последици за потребителя, в тази частност и тези на
договорната отговорност за допусната забава в изпълнението. В действителност
потребителят не може да бъде поставян в забава преди издаване на изравнителната сметка и
общата фактура, доколкото не е регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи
обезщетение за забава върху прогнозните фактури. Следователно, за да бъде поставен в
забава в плащането на общото задължение, потребителят следва да бъде поканен, за което
обстоятелство не са представени доказателства по делото.
Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже
потребителя валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг.от чл. 20а ЗЗД/.
Поради изложеното искът за сумата 311,60 лева, като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за лихва в
размер на 7,56 лева се явява неоснователна.
6
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху установените
като дължими главници от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното им
изплащане.
По разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съобразно
уважената част от исковете, в общ размер на 538,99 лева /за държавна такса,
възнаграждения на вещо лице и особен представител, и юрисконсултско възнаграждение по
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП/.
С оглед изхода от делото следва да бъдат разпределени и разноските в заповедното
производство.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното
производство в размер на 49,97 лева /за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 26 НЗПП/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. П. С., ЕГН
**********, с адрес: ..., ..., ДЪЛЖИ на ..., ЕИК ..., ..., сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.02.2024 г. по ч.гр.д. № 8452/ 24 г. по описа на СРС, 138 - ми
състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 1301,50 лева,
представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода
от ... г. до ... г., и сумата 29,50 лева, представляваща вземане за неизплатена цена на услуга
за дялово разпределение за периода от ... г. до ... г., относно топлоснабден имот – ... ...,
находящ се в ..., отчитани по партида с аб. № ..., ведно със законната лихва от 13.02.2024 г.
до изплащане на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК: с правно
основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на вземане за
неизплатена стойност на доставена топлинна енергия в размер на 1184,20 лева за периода от
м.05.2020 г. до 17.04.2022 г., представляваща разликата над 1301,50 лева до пълния предявен
размер на претенцията от 2485,70 лева, и за установяване дължимост на вземане за цена на
услуга за дялово разпределение в размер на 15,92 лева за периода от м.08.2021 г. до
17.04.2022 г., представляваща разликата над 29,50 лева до пълния предявен размер на
претенцията от 45,42 лева, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост
на сумата 311,60 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода
15.09.2021 г. – 10.01.2024 г., начислено върху главницата за стойност на доставена топлинна
енергия, и за установяване на дължимост на сумата 7,56 лева, претендирана като мораторно
обезщетение за забава за периода 16.10.2021 г. – 10.01.2024 г., начислено върху главницата за
7
цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. П. С., ЕГН **********, с адрес: ..., ...,
ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., сумата 538,99 лева, представляваща сторени разноски в
производството пред първата инстанция, и сумата 49,97 лева – сторени разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на ..., като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8