РЕШЕНИЕ
№ 424
град Плевен, 04.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – първи
касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
НИКОЛАЙ
ГОСПОДИНОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЕЛКА БРАТОЕВА 2. НЕДЯЛКО ИВАНОВ |
при секретар Милена
Кръстева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Недялко Иванов касационно административно дело
№ 367/2022 г.
Производството е по чл.285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Касационното административното дело е образувано по
касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез
юрисконсулт П.П. с пълномощно по делото срещу решение № 110/14.03.2022 г. по
адм. дело № 423 по описа за 2021 г. на АС Плевен, в осъдителната му част, в
която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати
на А.М.С. ЕГН **********, изтърпяващ наказание в затвора Плевен, сумата 481
лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на
незаконни действия и бездействия на администрацията на Затвора Плевен, касаещи
условията за пребиваване в Затвора Плевен за периода 01.04.2021г.- 26.05.2021г.
В касационна жалба на ГДИН се посочва, че се обжалва
решението в частта, с която е осъдена ГДИН за сумата 481 лв., съставляваща
обезщетение за причинени на л.св. А.М.С. неимуществени вреди, в резултат на
незаконни действия и бездействия на администрацията на Затвора Плевен, касаещи
условията за пребиваване в Затвора Плевен за периода 01.04.2021 г.- 26.05.2021
г. Навежда доводи, че за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно
основание чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5
от ЗИНЗС - оборима презумпция. Сочи, че на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК. във
вр. с чл.144 от АПК, в тежест на С. е било да докаже, че е налице
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, след като
твърди, че в резултат от такива за него са настъпили вреди. Посочва, че
настаняването на лишения от свобода С. е било съгласно разпоредбата на чл. 43,
ал.4 от ЗИНЗС, което се подкрепя и от заключението на вещото лице, чието
заключение е кредитирано като вярно, обективно и компетентно от съда. Не споделя изводите на съда, че с оглед
обстоятелството, че 33% от помещението е заета от вещи -легла, маси и столове,
при настаняване на повече от 11 човека „вероятно е било затруднено свободното
разминаване и придвижване в помещението“. Счита за неоснователни и необосновани
заключенията, тъй като направената схема от ВЛ по експертизата е към датата на
посещенията на Затвора, гр.Плевен, а не към исковия период по настоящото дело.
Релевира доводи, че тъй като няма доказателства С. да е бил ограничен да
извършва свободни движения, свързани с ежедневното функциониране, съдът е
следвало да приеме исковата претенция в тази й част за недоказана и оттам, че не
било налице нарушение на разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на
специализираната администрация по отношение на това конкретно оплакване на
ищеца за периода, за който е уважена претенцията. Посочва още, че няма вменено
законово задължение административния орган да носи отговорност за
разположението на мебелите/вещите в помещението, в което ищецът търпи своето
наказание, а оттам незаконосъобразни и неправилни се явяват заключенията на
съда, че са нарушени правата на ищеца, визирани в разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС чрез бездействието на ответника да осигури достатъчна жилищна площ на ищеца
по време на престоя му в Затвора Плевен за периода м. април 2021 г,- 26.05.2021
г. когато в помещението са били настанени 12 лишени от свобода. Споделя
становището, дадено от представителят на ОП-Плевен, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан и следва съда да го остави без уважение. Моли да бъде
отменено решението в обжалваната част и да бъдат присъдени в полза на ГДИН
разноски за двете инстанции.
Постъпил е писмен отговор от ответника – А.М.С.,***,
чрез служебния му защитник адв. А.Г. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, с
който счита, че касационната жалба на ГД „Изпълнение на наказанията“ против
Решение №110/
В съдебно заседание касаторът – Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – гр. София се представлява от юрисконсулт П.П. с пълномощно по
делото, която поддържа жалбата и моли за
отмяна на първоинстанционното решение.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба А.М.С.
се явява лично и се представлява от служебния си защитник адв. А.Г. от
Адвокатска колегия – гр. Плевен, който поддържа депозирания отговор и моли за
потвърждаване на първооинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, касационната жалба е
основателна и предлага на съда да бъде уважена.
Административен съд – Плевен, първи касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 285, ал. 1, изр. ІІ от ЗИНЗС, и са
процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Така постановеното
решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
С посоченото решение предявеният от С. иск за
присъждане на сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица от администрацията на Затвора Плевен, свързани с условията, при
които изтърпява наказанието лишаване от свобода, пренаселеност, влага и мухъл в
спалните помещения за периода от постъпването му в затвора до датата на
предявяване на иска - 21.03.2018г. -26.05.02021 г. е уважена частично, като е
осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати на А.М.С.
ЕГН **********, сумата 481 лв., съставляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на незаконни действия и бездействия на администрацията
на Затвора Плевен, касаещи условията за пребиваване в Затвора Плевен за периода
01.04.2021г.- 26.05.2021г., като за разликата до претендираните 20 000 лв.,
както и за претенцията, че в резултат на условията в затвора Плевен се е
разболял от хроничен бронхит, и за периода 21.03.2018 г.- 31.03.2021 г. е
отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна
връзка, при което е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло.
Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, поради
което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не следва да ги преповтаря
в своя съдебен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава
необоснованост на съдебния акт.
В
случая правилно съдът е приел, че не е налице осигурена от ответника
необходимата площ от 4 кв.м на всеки лишен от свобода, като е обсъдил
доказателствата по делото и правилно е определил размер на обезщетението от 481
лева като е отчел периода, през който лицето е било лишено от необходимата
жилищна площ, а именно от 01.04.2021г. – 26.05.2021г. Размерът е определен по
справедливост като е прието, че периодът
е кратък – 55 дни, за който е установено нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, като е съобразена и практиката на ЕСПЧ.
Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по отношение на жилищната площ,
събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в
тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни
правни изводи, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС- държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според
чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е
установено изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода не може да е по-малка от 4 св.м.. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съдът правилно е приел, че претенцията относно неосигуряване
на площ от 4 кв.м. на всеки лишен от свобода е основателна, тъй като за периода
от 01.04.2021г. до 26.05.2021г. в помещение №117 в Затвора Плевен, с жилищна
площ 46,64 кв.м., трябва да бъдат настанени най- много 11 лишени от свобода, а
за посочения период са били настанени 12 лишени от свобода и не е налице
изискуемата такава от 4 кв.м.. и това е основание да се приема, че в посочения
от първоинстанционния съд период от време, администрацията е поставила
изтърпяващия наказание С. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Съдът е обсъдил
доказателства и е изложил мотиви, както бе посочено по-горе, които се споделят
напълно. Размерът на обезщетението е съобразен, както с периода на престой на
ищеца в килия с още единадесет човека, така и с въздействието, което са оказали
върху него условията на живот в килията, при намалена площ.
С
оглед на гореизложеното касационната инстанция намира, че решението в обжалваната
част е правилно и законосъобразно и не са налице сочените основания за отмяната
му, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 110/14.03.2022 г. по адм. дело
№ 423 по описа за 2021 г. на АС Плевен, с което е осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на А.М.С. ЕГН **********, изтърпяващ
наказание в затвора Плевен, сумата 481 лв., съставляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконни действия и бездействия
на администрацията на Затвора Плевен, касаещи условията за пребиваване в
Затвора Плевен за периода 01.04.2021г.- 26.05.2021г.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/ 2.
/П/