№ 5296
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110136182 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на исковата молба на Х. Й. Б. против Б... (Б..),
с която са предявени иск с правно основание чл. 74, ал. 4 вр. 2 КТ за обявяване
недействителността на клаузата в Допълнително споразумение №0ТПП3/01.08.2022 г. и
Допълнително споразумение №0ТПД-Н220/27.11.2023 г. към Трудов договор №ТН-
8/30.08.2018 г., с която работникът е назначен на длъжността „главен специалист“ към Отдел
„......“ в ............ при Б..; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на
незаконно и отмяната на уволнение, извършено със заповед №ОТОС-029/17.04.2024 г. на
работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди сключване на допълнителното
споразумение длъжност, чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за заплащане на сумата 9240,00
лева , представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното
уволнение за периода 18.04.2024 г. до 18.10.2024 г.
Ищецът излага твърдения, че по силата на сключен с ответника трудов договор №ТН-
8/30.08.2018 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 КТ е заемал длъжността
„шофьор – изпълнител“ в .. „А.....“ при ...... на Б... Посочва, че с допълнителни споразумения
към трудовия договор от 14.10.2021 г., 01.08.2022 г. и 27.11.2023 г. трудовото му
възнаграждение е увеличено до сумата 1540,00 лева. Заявява, че със Заповед №ОТОС-
029/17.04.2024 г. на изпълнителния директор на Б.. трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ поради определяне на длъжността за заемане
от държавен служител. Излага твърдения, че в Допълнително споразумение
№0ТПП3/01.08.2022 г. и Допълнително споразумение №0ТПД-Н220/27.11.2023 г. към
Трудов договор №ТН-8/30.08.2018 г., се съдържа и клауза, с която работникът е преназначен
от длъжността „изпълнител – шофьор“ с място на работа в отдел „Административно,
информационно обслужване и обучение“ в ............ при Б.. на длъжността „главен
специалист“ с място на работа в Отдел „......“ в ............ при Б.., която твърди да е
недействителна, тъй като не му е била представена за подпис нова длъжностна
характеристика. Счита, че работодателят е променил длъжността му, но трудовите функции,
които е продължил да изпълнява, са се запазили. Счита, че при прекратяване на трудовото му
правоотношение работодателят е злоупотребил с правото си като е приел нова структура и
1
щатно разписание в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби на КТ и
ЗДСл, като не е проведен конкурс за назначаване на държавен служител. Поддържа, че при
прекратяване на правоотношението работодателят не е съобразил, че ищецът е бил
трудоустроен и свързаната с това закрила при уволнение. Счита, че уволнителната заповед е
издадена единствено с цел прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. При тези
твърдения моли уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде възстановен на
заеманата преди това длъжност. Претендира присъждане на обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за шест месеца в размер на 9240,00 лева. Претендира
присъждане на разноски за производството по представен списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че с подписване на допълнително
споразумение №0ТПП3/01.08.2022 г. към трудовия договор на ищец е била връчена срещу
подпис нова длъжностна характеристика за длъжността „главен специалист“ като трудовите
му функции са обхващали и такива свързано с превоз на служители и съпътстващите с това
дейности. Възразява оспорената клауза да е недействителна, тъй като със споразумението от
27.11.2023 г. заеманата от ищеца длъжност не е променяна. Поддържа, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е изготвена от работодателя въз основа на
доклад на директора на ............ за необходимостта от трансформиране на длъжността в
такава, която да бъде заета от държавен служител. С подписването на резолюцията
„Одобрявам“ от страна на изпълнителния директор на Б.. е взето решение от компетентния
орган за извършената трансформация за заемане на длъжността по служебно
правоотношение. Извършената трансформация на длъжността е отразена в длъжностното
разписание в сила от 16.04.2024 г. и поименното от 17.04.2024 г. Поддържа, че новата
длъжност „главен експерт“ е със същите трудови функции като тази на „главен специалист“,
но получава и нови. Посочва, че при прекратяване на трудовия договор на това основание
работодателят не следва да съблюдава наличието на закрила по чл. 333 КТ на работника.
Оспорва твърденията, че при издаване на уволнителната заповед работодателят е нарушил
разпоредбите на КТ , както и че не е спазил изискванията на чл. 8, ал. 2 КТ. Моли исковите
претенции да бъдат отхвърлени и да му се присъдят разноски, за които представя списък по
чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото за безспорни са отделени обстоятелствата, че между страните е
сключен трудов договор №ТН-8/30.08.2018 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1
КТ, по силата на който ищецът е заемал длъжността „изпълнител – шофьор“ с място на
работа в отдел „А.....“ при ЦУ на Б.. до подписването на допълнително споразумение
№0ТПП3/01.08.2022 г., с на което наименованието на заеманата от ищеца длъжност е
променено на „главен специалист“ с място на работа в Отдел „......“ в ............ при Б... С
Допълнително споразумение от 27.11.2023 г. към трудовия договор основаната месечна
заплата на ищеца е увеличена до сумата 1540,00 лева , считано от 01.08.2023 г. като
наименованието на заеманата от него длъжност и място на работа са се запазили, а именно
„главен специалист“ с място на работа в Отдел „......“ в ............ при Б...
По делото са приети като доказателства, подписани от ищеца длъжностни
характеристики за длъжността „шофьор – изпълнител“ и за „главен специалист“, от които се
установява, че изпълняваните от Х. Й. Б. длъжности са пряко подчинени на началник отдел
„......“ в .. ..... (............) при Б.., както и че основната цел на длъжностите е да поддържа
автомобила винаги в изправност и да осигурява навременен и безопасен транспорт. Видно е,
че ежедневните преки задължения на служителя и на двете длъжности е проверка
състоянието на автомобила преди и по време на движение, грижа за чистотата, хигиената и
техническата изправност на автомобила, спазване правилата за движение по пътя,
гарантирайки безопасността на хората, които пътуват с него, оформяне на всеки курс в пътен
лист, отчитане на изразходвано гориво и изминати километри, закупуване и предаване в
2
склада на стоково – материални ценности, при необходимост участие в товаро –
разтоварителни дейности, изпълнение на конкретно възложени от директора задачи,
свързани с длъжността. Посочено е, че целта на длъжността е транспортно обслужване, като
при изпълнение на задълженията си осъществява външни връзки с предприятия и фирми,
свързани с дейността му.
Представен е доклад от директора на ..... (............) при Б.. до изпълнителния директор
на Б.., с който е направено предложение за трансформирането на длъжността „главен
специалист“, заемана по трудовото правоотношение в такава заемана по служебно
правоотношение с наименование „главен експерт“, считано от 16.04.2024 г.. Предложението
е мотивирано с необходимостта от по-добра функционалност при организацията и
изпълнение на заложените дейности в отдел „......“, посредством експертна длъжност при
запазване на съществуващите трудови функции и възлагане на допълнителни такива
свързани с анализи, оценки, становища с цел подобряване на административното
обслужване. Така направеното предложение е одобрено от изпълнителния директор на Б.. и
преписката е изпратена в отдел „Човешки ресурси“. Установява се, изпълнителният
директор на Б.. е утвърдил длъжностни разписания от 01.04.2024 г. и от 16.04.2024 г., както и
поименно разписание на длъжностите от 17.04.2024 г., според което заеманата от Х. Т Б.
длъжност „главен специалист“ е заменена с длъжността „главен експерт“, за което е вписано,
че се заема по служебно правоотношение от лице със образователна степен „бакалавър“.
Не е спорно, че със Заповед №ОТОС-029/17.04.2024 г. на изпълнителния директор на
Б.. на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ трудовото правоотношение на ищеца е прекратено.
Съгласно представената длъжностна характеристика за длъжността „главен експерт“ в
отдел „......“ в .. ..... (............) при Б.. длъжността е подчинена на началника на отдел „......“
като основаната й цел е организиране и провеждане на национални и международни
обучителни курсове и научни форуми като осигурява навременен и безопасен транспорт на
участващите от ............, както и поддръжка на служебния автомобил в изправност.
Установява се, че към съществуващите за трансформираната длъжност „главен специалист“
задължения са прибавени и нови, изразяващи се в организиране и провеждане на
национални и международни обучителни курсове и форуми, изготвяне и окомплектоване на
документи за обществени поръчки, следене на информационния поток и подобряване на
административното обслужване, приемане и съхраняване на документацията, свързана с
инвитро – диагностични ветеринарно – медицински средства и др.
Като доказателства са приети заповед на министъра на .....№КВ-219/16.06.2023 г. за
назначаването на С П на длъжността изпълнителен директор на Б.., считано от 27.06.2023 г.,
Браншови колективен трудов договор на работещите в системата на Б.. от 01.06.2022 г.,
както и копие на трудовото досие на Х. Т Б., ТЕЛК решение, фишове за работна заплата.
Страните не спорят, че брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на
1540,00 лева, което се установява и от приетите по делото фишове за работна заплата за м.
февруари и март 2024 г.
В съдебно заседание е извършена констатация с трудовата книжка на ищеца, серия В,
№420287, в която след вписванията на стр. 20 и 21 за прекратяване на трудовия договор с
ответника няма нови вписвания или отбелязвания. Видно от копие на регистрационна карта
№********* от Агенция по заетостта, Бюро по труда Л на Х. Б. ищецът се е регистрирал на
23.04.2024 г.
За установяване релевантни за делото факти и обстоятелства в хода на производството
са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Паскал Т Ж и Мария Георгиева
Бонева.
В показанията си свидетелят Ж, заемал длъжността ръководител на ищеца в периода
2019 – 2021 г., заявява, че Х. Б. е бил шофьор, както на изпълнителния директор на
Агенцията, така и на него самия. Имал е и задължение да кара проби от централата до кв. В.
Посочва, че понякога с цел повишаване на заплатите служителите са назначавани на
длъжност „главен специалист“, но задълженията се запазвали. Въпреки, че ищецът е бил
3
назначен на длъжност „главен специалист“, той си е бил шофьор в Агенцията.
Според показанията на свидетеля Бонева, която е заемала длъжността „главен
асистент“ в ............ към Б.. до м.04.2023 г., ищецът е работил на длъжност „главен
специалист“. Като главен специалист е изпълнявал шофьорски функции, пренасял е проби
ГКПП ........ до гр. София, както и проби до лаборатории на Б... Подпомагал е служители с
товаро – разтоварна дейност, както и при покупки на специфични за института консумативи.
Отговарял е и за документите съпътстващи пренасянето на проби. Посочва, че в Агенцията
има длъжности, които следва да се заемат от държавни служители.
Останалите приобщени доказателства като неотносими към спора не следва да бъдат
обсъждани.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
По иска по чл. 74, ал. 1 КТ.
Съдебната практика е последователна, че след като трудовото правоотношение между
страните вече е прекратено, то е допустимо да се установи недействителността на трудовия
договор или на отделна клауза само във висящото исково производство, в което се
претендират последиците от недействителността и в което ще бъде разрешен въпросът за
добросъвестността на страните при сключване на договора, съответно на допълнителните
споразумения към него.
Разглеждането на предявения от ищеца иск за недействителност на включената в
допълнителни споразумения от 01.08.2022 г. и 27.11.2023 г. към трудов договор №ТН-
8/30.08.2018 г., прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, клауза за промяна
наименованието на заеманата от ищеца длъжност следва да се направи по правилата за
установяване на недействителност, предвидени в чл. 74 КТ. Според чл. 74, ал. 1 и 4 КТ
трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни, когато противоречат на
закона или на колективен трудов договор или ги заобикалят, а заобикаляне на закона е
налице, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства, когато макар и от
външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен
или забранен от закона резултат. За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже,
че допълнителните споразумения от 01.08.2022 г. и 27.11.2023 г. към трудов договор №ТН-
8/30.08.2018 г. противоречат или заобикалят императивна материалноправна норма.
В случая ищецът твърди, че сключените между страните допълнителни споразумения
от 01.08.2022 г. и 27.11.2023 г. към трудовия договор са за същите трудови функции, които е
изпълнявал и на длъжността „шофьор – изпълнител“ като промяната на наименованието на
длъжността в „главен специалист“ противоречи на НКПД. При съпоставка на основните
задължения, цели и отговорности на двете длъжности се установява, че те са идентични.
Разпитан пред съда свидетелят Ж посочи, че промяна в наименованието може да се обясни с
повишаване на заплащането без да има промяна на трудовите функции на служителя.
Действително длъжността, на която е преназначен ищеца „главен специалист“ е по – тясно
свързана с държавната администрация, тъй като е от групата по НКПД 335 „приложни
специалисти в държавната администрация“, от която група е и целият отдел „............“.
Класифицирането на дадена длъжност към единична група професии по НКПД се прави на
основата на обхвата на функциите й като в случай, че съвместява повече функции и задачи,
характерни за повече от една длъжност или се налага се открои мястото на работа, а именно
в административна структура, може да се класифицира с кода на тази група по НКПД
„специалисти в държавната администрация“, а не с досегашната група по НКПД 832 „водачи
на леки автомобили“. И двете длъжности са свързани с транспорта и поддръжката на
поверения лек автомобил, което не е спорно между страните, поради което промяната в
наименованието на длъжността, при запазване трудовите задължения и отговорности на
служителя, не противоречи на НКДП. Ищецът не установи тази промяна, за която се е
съгласил, подписвайки оспорените споразумения, да противоречи или заобикаля
императивна материалноправна норма. Установява, че при сключването на допълнителното
4
споразумение от 01.08.2022 г. на ищеца е връчена срещу подпис и нова длъжностна
характеристика за длъжността „главен специалист“. С подписване на допълнително
споразумение от 27.11.2023 г. към трудовия договор е изменен единствено размерът на
основното трудово възнаграждение, поради което не е не е налице основание за връчване на
нова длъжностна характеристика.
При тези данни е явно, че с новата длъжност „главен специалист“ не се вменяват нови
функции на ищеца, а наименованието й съответства на основните й функции като част от
администрацията, поради което съдът счита, че работодателят е действал добросъвестно,
преследвайки типичната, позволена от закона цел да измени наименованието на длъжността
в съответствие с НКПД. Ето защо съдът намира оспорената клауза за действителна, а
предявения иск за неоснователен.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено. В тежест на ответника е да
докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено, а именно, че
длъжността, която е заемал ищецът е определена по съответния за това ред, установен в
ЗДСл за заемане от държавен служител, т.е. да е налице валидно взето от компетентен орган
решение за заемане на досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, в
длъжност, заемана по служебно правоотношение.
Не е спорно, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответната агенция на
длъжност „главен специалист“ в отдел „............“ към .. ............ при Б... Съгласно утвърденото
щатно поименно разписание на длъжностите в ............ към 01.04.2024 г. под №17 „главен
специалист“ е вписан Х. Й. Б.. Видно от приобщения по делото доклад №РД8185/15.04.2024
г. на директора на ............ към Б.. до изпълнителния директор на Б.. е направено мотивирано
предложение за трансформирането на една заета щатна бройка под №17 в поименно
разписание на длъжностите на ............ от длъжност „главен специалист“ по трудово
правоотношение в длъжност „главен експерт“ по служебно правоотношение.
Предложението е одобрено от изпълнителния директор, който е разпоредил преписката да се
изпрати на отдел „Човешки ресурси“ по компетентност. Вследствие одобрената
трансформация на длъжността изпълнителният директор на Б.. е утвърдил нови длъжностно
разписание от 16.04.2024 г. и поименно разписание на длъжностите от 17.04.2024 г. Със
заповед № №ОТОС-029/17.04.2024 г. е прекратен трудовия договор на Х. Й. Б. на основание
чл. 325, ал. 1 ,т. 12 КТ от работодателя в лицето на изпълнителния директор на Б.. – д-р С П.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че единствено в правомощията на министъра на
.....като принципал на Б.. е да промени реда за заемане на длъжностите в агенцията, както и
да утвърди нови длъжностни разписания по следните съображения:
Съгласно Устройствения правилник на Б.. в сила от 18.02.2011 г., изп. и доп. ДВ бр. 8
от 26.01.2024 г. (Правилника) ............ се ръководи и представлява от изпълнителен директор,
който се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на ..... Съгласно
представената по делото заповед №КВ-219/16.06.2023 г. на министър-председателя за
изпълнителен директор на Б.. е назначен именно С П, одобрил промяната на длъжността.
Съгласно чл. 5 от Правилника изпълнителният директор назначава държавните служители,
изменя и прекратява служебните правоотношенията с тях, сключва трудовите договори,
изменя и прекратява правоотношенията с лицата, работещи в агенцията, утвърждава
структурата на административните звена в агенцията и длъжностните им разписания и др.
По аргумент от тази разпоредба изпълнителният директор на Б.. е именно органът по
назначаването на служителите в Агенцията, респ. в ............. Дейността на администрацията
се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, чрез
заемането на длъжности, чиито наименования се определят в Единния класификатор на
длъжностите в администрацията /ЕКДА/. В класификатора се посочва и разпределението на
длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на длъжност и
видът на правоотношението, по което тя се заема. По силата на чл.2, ал.3 ЗДСл. и чл.11, ал.1
и ал.2 от наредбата за прилагане на ЕКДА, приета с ПМС № 47/2004 г. на основание чл.13,
5
ал.1 ЗА и чл.2, ал.2 ЗДСл. длъжностното разписание, в което се определят конкретните
длъжности, които ще се използват в администрацията, в това число и по вид
правоотношение /по аргумент от чл.2, ал.1 от наредбата за прилагане на ЕКДА/ се
утвърждава от органа по назначението, съответно от ръководителя на администрацията,
съгласно приложение № 1 към наредбата. Ето защо в правомощията на изпълнителния
директор на Б.. е утвърждаването и изменението на длъжностните разписания, включително
на вида и броя на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и на вида на
правоотношението, по което те се заемат.
С новото щатно разписание длъжността „главен специалист“, заемана от ищеца е
трансформирана в длъжност „главен експерт“ , за която е посочено, че се заема по служебно
правоотношение и е въведено изискването за образователна степен „бакалавър“. От приетата
като доказателство длъжностна характеристика за длъжността „главен експерт“ се
установява, че към съществуващите за трансформираната длъжност „главен специалист“
задължения са прибавени и нови, изразяващи се в организиране и провеждане на
национални и международни обучителни курсове и форуми, изготвяне и окомплектоване на
документи за обществени поръчки, следене на информационния поток и подобряване на
административното обслужване, приемане и съхраняване на документацията, свързана с
инвитро – диагностични ветеринарно – медицински средства и др.
Следва да се посочи, че обстоятелството, че наименованията на двете длъжности са
различни , че за заемането на новата са завишени изискванията (висше образование, вместо
средно за старата), че е разширен обемът отговорности с включването и на допълнителни
трудови задължения, не може да обоснове извод за незаконосъобразност на издадената
заповед за уволнение, тъй като не се установява трудовата функция , изпълнявана от ищеца
да е премахната. Работодателят може да премахне част от присъщите на длъжността трудови
функции, както и едновременно с това да й придаде някои нови функции; той също така е
властен да прехвърли част от функциите на длъжността, предвидена за заемане от държавен
служител, върху друга длъжност в неговото предприятие и във всички тези случаи
уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ ще бъде налице, когато длъжността,
заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по
служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали
същевременно получава нови и губи част от старите си функции. При трансформацията на
длъжността (при определянето и за заемане по служебно правоотношение) длъжността не е
съкратена, а е променен реда, по който ще се регулират отношенията при предоставянето на
работната сила. При определяне на длъжността за заемане от държавен служител тя не се
съкращава, тъй като са запазени нейните основни и определящи функции. Касае се за
законово установена промяна в изискванията за заемане на длъжността - по служебно
правоотношение и това обосновава законосъобразността на посоченото в оспорената
заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца по чл. 325, ал. 1,
т. 12 КТ. В този случай работодателят може да упражни потестативното си право да
прекрати трудовото правоотношение със заемащия длъжността, без да е ограничен от
задълженията, възникващи при предварителна закрила по чл. 333 КТ или тези за извършване
на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, като заемащият длъжността по трудовото правоотношение
разполага с възможността да кандидатства да я заеме отново по служебно правоотношение,
доколкото отговаря на условията за това. (решение №4 от 03.02.2015 г. по гр.д. №4903/2013
г. на ВКС, решение №88 от 22.04.2016 г. по гр.д. №4574/2015 г. на ВКС).
Работодателят разполага с правото да прецени колко от щатните бройки за определена
длъжност, при съобразяване на Класификатора на длъжностите в администрацията по чл.2
ал.2 ЗдСл, да се заемат по служебно правоотношение и тази му преценка не подлежи на
съдебен контрол. Ето защо не може да се направи извод, че е налице злоупотреба с право от
страна на работодателя, тъй като по делото не е установена целенасоченост в действията му
да използва промяната във вида правоотношение за заемане на длъжността, за да прекрати
трудовия договор с ищеца Както е посочено в решение № 292 от 17.12.18г.по гр.дело №
2250/18г.на ІІІ г.о. на ВКС, оборването на презумпцията за добросъвестност по чл.8 ал.2 КТ,
6
е в тежест на работника, като в случая доказателства в тази насока не са представени.
(Решение №36 от 16.03.2020 г. по гр.д. №2592/2019 г. на ВКС).
Съобразявайки изложеното работодателят е упражнил надлежно правото си да
прекрати трудовото правоотношение с ищеца на соченото в уволнителната заповед
основание. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради
незаконно уволнение.
По разноските
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се
следват сторените от него и претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, чиито
размер като прекомерен е оспорен от ищцовата страна на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 3066,00 лева, за което
са представени доказателства, че е заплатен. Следва да се посочи, че при направено
възражение по чл. 78, ал. 8 ГПК съдът съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
делото С-438/2022 г. има право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, съобразно предвидените в наредба за възнаграждения за адвокатска работа,
вкл. и когато тя отразява реалните пазарни размери на адвокатските услуги. Макар че цената
на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на
пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на
услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането
на реални пазарни цени. Ето защо съдът изхождайки от правната и фактическа сложност на
делото, както и извършената от процесуалния представител дейност в защита интересите на
ответника и размера на защитавания интерес, счита че възнаграждение в размер на 1700,00
лева отразява реалната цена на положения от процесуалния представител на ищеца труд вкл.
и при съобразяване броя на проведените съдебни заседания.
Независимо, че с нормата на чл.359 КТ законодателят е освободил работниците и
служителите, ищци по дела за трудови спорове, от заплащането на дължимите държавни
такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото, същите не са
освободени от репариране разноските на ответника, при отхвърляне на исковете, поради
което на ответника следва да се присъди сумата 1700,00 лева.
По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на делото следва
да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Й. Б. ЕГН ********** с адрес: гр. ............ против Б...
БУЛСТАТ ....... със седалище и адрес на управление: гр. ..... иск с правно основание чл. 74,
ал. 4 вр. 2 КТ за обявяване недействителността на клаузата в Допълнително споразумение
№0ТПП3/01.08.2022 г. и Допълнително споразумение №0ТПД-Н220/27.11.2023 г. към
Трудов договор №ТН-8/30.08.2018 г., с която работникът е назначен на длъжността „главен
специалист“ към Отдел „......“ в ............ при Б..; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за признаване на незаконно и отмяната на уволнение, извършено със заповед №ОТОС-
029/17.04.2024 г. на работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди сключване
на допълнителното споразумение длъжност, чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за заплащане
на сумата 9240,00 лева , представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на
незаконното уволнение за периода 18.04.2024 г. до 18.10.2024 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Х. Й. Б. ЕГН ********** с адрес: гр. ............ да заплати на Б... БУЛСТАТ
7
....... със седалище и адрес на управление: гр. ..... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
1700,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8