Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………./…….01.2020 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през  2019 година, в следния   състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ :     СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                мл.съдия  КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

секретарАлина тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   14862  по    описа  за  2018  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 464523 от  06.08.2018 г., постановено по гр.д. № 21962/2017 г. на СРС, 24 състав, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че ЕТ „В. - 2005” - В.М.представлявано от В.М., дължи на И.В.Г. по установителен иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр.чл. 232, ал. 2 ЗЗД, сумата от 150 лева, представляваща разликата в незаплатени наеми за месеците юли, септември и октомври 2015 година, въз основа на сключен договор за наем от 01.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда /07.12.2016г./ до окончателното изплащане на сумата, за която сума в производството по ч. гр. д. № 71766/2016 год. по описа на СРС, ГО, 24 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.С решението е отхвърел предявения от ЕТ „В. - 2005” - В.М., представлявано от В.М.срещу И.В.Г. насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 1 240,00 лева, претендирана съгласно Анекс към договор за наем от 01.01.2015г., като неоснователен и недоказан. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕТ „В. - 2005” - В.М.да заплати на И.В.Г. сумата от 528 лева разноски по делото.

            Решението е обжалвано от ответника и ищец по насрещния иск ЕТ „В. - 2005” - В.М., представлявано от В.М.,  чрез пълномощник адв.А.К., с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, също и необоснованост при преценка на доказателствата. Оспорва да дължи сумата общо 150 лв. неплатена наемна цена за три месеца, защото счита, че макар и да не оспорва дължимостта й, тя следвало да се приспадне от насрещно дължимата му от наемодателя сума по анекса, предмет на насрещния иск. Поддържа заявеното в хода на първоинстанционното производстдво възражение, че наемният договор не е бил прекратен на 10.08.2016 г., както твърди наемодателя, а едва с изтичане на договорения наемен срок на 01.01.2018 г., като от 10.08.2016 г. до 05.01.2018 г. му бил отнет достъпа до наетото помещение противоправно и самоуправно от наемодателя, като междувременно покривното покритие, поставено от наемателя, е било непоправимо разрушено, при което демонтирането му и прибирането му от наемателя съгласно анекса към договора за наем, е станало безпредметно, тъй като същото вече е неизползваемо на него, като дори при редаването на наетото помещение на наемодателя на 05.01.2018 г. не му е била дадена възможност да вземе покривното покритие видно от приемо-предавателния ротокол за това, също и до 16.04.2018 г. Доколкото първоинстанционният съд  не бил обсъдил тези факти и обстоятелства, въпреки че са били заявени в хода на процеса, решението се явявало и необосновано..Моли решението да се отмени, и да се отхвърли главния иск, като се уважи насрещния такъв, претендира разноски за двете съдебни инстанции.

            Въззиваемата страна – ищец по главния иск и ответник по насрещния иск И.В.Г. с писмен отговор оспорва въззивната жалба чрез адв.И.. Оспорва да дължи сумата по анекса на покривното покритие, което било изцяло за сметка на наемателя, като не бил създал пречки на наемателя да вземе покривното покритие, за което по делото имало събрани писмени доказателства че наемателят е бил канен да освободи наетото помещение ида изнесе вещите си, като на наемателя е била рпедоставена възможност на два пъти- на 04.01.2018 г. и на 16.04.2018 г. да вземе покривния материал ондулин, но той отказал-първия път на 04.01.2018 г. било постигнато съгласие материала „ ондулин „ да не бъде свалян към тази дата, тъй като е налице висящо съдебно производство по което е била назначена СТЕ по искане на ответника“, видно от съставения протокол, а вторияпът на 16.04.2018 г. наемателят отказал да го вземе, тъй като вече този материал не го интересувал, като е отразено в протокол от същата дата. За немпалената наемна цена намира решението за правилно.Моли решението да се потвърди, претендира разноски.

            Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба и насрещната искова молба претенции, при съоразяване на направения частичен отказ от главния иск.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

По главния иск : Първоинстанционният съд е сезиран с иск за заплащане на част от незаплатени наемни вноски за месеците юли, септември и октомври 2015г. от по 50 лева за всеки от трите месеца, или общо в размер на 150 лева. Съдът намира, че ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи благоприятния за него факт за заплащане на посочените суми не са представени доказателства за заплащането им /събрани за разписки за заплатени за всеки от тези 3 месеца по 400лв. при уговорен наем от по 450лв. на месец/, наемателят-ответник, видно и от въззивната жалба, не оспорва да дължи сумите, но счита, че е постигната устна договорка за тяхното прихващане с цената на направено от него потривно покритие, поради което предявеният иск като основателен и доказан следва да бъде уважен в пълния размер от 150 лева. Доказателство за такава устна уговорка по делото няма. Без значение за дължимостта на тази сума 3х50лв. за посочените месеци е кога е бил прекратен наемният договор, тъй като сумата се търси за неплатена наемна цена изцяло за месеци през 2015 г., т.е. преди спорната дата на прекратяване на наемния договор-дали е 10.08.2016 г. или 01.01.2018 г.

По насрещния иск: Съдържанието на Анекс към наемния договор от 10.03.2015г. ксочи, че страните са се договорили ремонта на покрива да бъде изцяло за сметка на наемателя, като при напускане на сградата наемателят има право да си вземе покривната констуркция - ондулин, а само при въпрепятсване от страна на наемодателя ремонта на стойност от 1 380 лева следва да бъде заплатен от наемодателя на наемателя. Събраните по делото доказателства сочат, че на 10.08.2016 г. на наемателя е бил отнет достъп до наетото помещение с оглед изявление на наемодателя, че прекратява едностранно наемния договор от 10.08.2016 г.- така следва и от признание на ищеца в сигнал до  до НАП. Между същите страни е било водено друго дело за опразване на наемия имот по същия наемен договор-гр.д.№ 48019/2016 г., но няма данни решението по него да е влязло в сила/респ. въззивното решение на СГС, поради което настоящият въззивен състав не може да се позове на сила на пресъдено нещо на такова решение относно датата на прекратяване на наемния договор. Събраните по делото писмени доказателства сочат, че наемодателят не е прекратил наемния договор с нотариалната покана от 08.07.2016 г., тъй като същата не се установява да е била връчена на адреса по Търговския регистър на ЕТ/ в с.Лозен/ нито на постоянния адрес на ФЛ В.М./който не е ясен по делото/, а на различен адрес нотариусът е залепил уведомлението по чл.47, ал.1 от ГПК / на адреса на наетия имот в София/. Така изявлението за прекратяване на наемния договор от 10.08.2016 г. не се доказа да е достигнало до наемателя преди това и не е настъпило предсрочното прекратяване на наемния договор, а и уговорка за такова предсрочно прекатяване на наемния договор няма. Срокът на наемния договор е до 01.01.2018 г. според непоправяното съдържание на същия, който срок е изтекъл в хода на настоящето дело пред първата инстанция.Устантовява се от събраните по делото писмени, гласни доказателства/св.Цонев/ и приетото повторно засключение нпо СТЕ, че върху покрива на наетото помещение с площ от 160 кв.м., е било поставено от ответника-наемател, допълнително покривно покритие от ондулин, на пазарна цена над 1600лв., като според анекса към наемния договор страните са посочили цена на това покритие 1380 лв. Към извършване на оглед от вещото лице по повторната СТЕ налично е било покритие върху площ от 145 кв.м., като закрепването му е освен с винтове и шайби към металната покривна конструкция, също и на места с тежести-камъни, бетонови блокчета, дори клони за по-стабилно закрепване към покрива. Съгласно приемо-предавателен протокол от 04.01.2018 г., подписан и от наемателя, наетото помещение е било предадено на наемодателя, като наемателят е изнесъл всички свои вещи от него, без покрива, който е съдебно оспорван. Не е спорно, че покривното покритие от ондулин е било свалено на 16.04.2018 г., но не от наемателя, а от трето лице, за което по делото е приет протокол от същата дата, като датата, и свалянето от трето лице не се оспорва от наемателя-ищец по насрещния иск, съгласно удостовереното в протокола от открито съдебно заседание на 17.05.2018 г. пред СРС.

При така установените факти, въззивният съд приема, че след като наемният договор не е бил прекратен на 10.08.2016 г., а едва с изтичане на срока му на 01.01.2018 г., то правото на наемателя да си вземе обратно поставеното допълнително покривно покритие от ондулин възниква едва на 01.01.2018 г. При предаване на наетия имот на наемодателя на 04.01.2018 г., обаче, това покривно покритие не е било свалени и взето от наемателя по причина, че за него има съдебен спор. Не се установи в настоящия процес наемателят преди това да е искал от наемодателя да му възстанови достъпа до наетия имот след 10.08.2016 г. нито да е искал да вземе ондулина, напротив, в отговора си на исковата молба наемателят твърди, че наемният договор не може да се прекрати преди да изтече неговия срок на 01.01.2018 г. /л.32 от делото на СРС/. За времето след изтичане на срока на наемния договор 01.01.2018 г. не се установи в настоящия процес наемодателят да е пречил на наемателя да си вземе покривното покритие ондулин, както е било уговорено в Анекса към наемния договор. Установеното липсващо количество от 15 кв.м. не може да се вмени във вина на наемодателя, поради препятстване достъпа до имота на наемателя след 10.08.2016 г., тъй като не е доказано тази липса от 15 кв.м. кога се е случила първо, и второ, предвид и установеното от вещото лице закрепване на ондулина и с допълнителни  помощни средства-дори и с клони от дървета, сочещо че са били взети мерки материала да не се разпилее. Така въззивният съд приема, както и първоинстанционния съд, че наемодателят не е създал пречки на наемателя при прекратяване на наемния договор на 01.01.2018 г. наемателят да вземе покривния материал ондулин, при което не е възникнало за наемодателя задължението да заплати на наемателя неговата равностойност. Напротив, установи се, че наемателят се е съгласил по приемо-предавателния протокол от 04.01.2018 г. това покривно покритие от ондулин да не се сваля от покрива, тъй като е  предмет на съдебен спор, както и че не е взел същия на 16.04.2018 г. Физическото състояние на покривното покритие ондулин е неотносимо към правото на наемателя да вземе обратно този материал, като следва да се има предвид и факта, че същият е поставен на външни атмосферни условия и е логически и житейски оправдано да е с някава степен на изхабяване. След като наемателят е отказал да упражни правото си да вземе материала обратно, за наемодателя не възниква задължение за му заплати цената, още повече, че от страна на наемодателя тодва покривно покритие е било свалено и предложено на наемателя да го вземе на 16.04.2018 г. Предявенитя насрещен иск за сумата 1240 лв. следователно се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

Въззивната жалба на ответника срещу първоинстанционното решение в частта за разноските има характер на искане по чл.248 от ГПК, компетентен по което е първоинстанционния съд, поради което в тази част следва да се върне на СРС за произнасяне.

По разноските за въззивното производството: С оглед изхода на спора, направените от въззивника разноски остават в негова тежест. Въззиваемият е направил 300 лв. разноски за адвокат, които насрещната срана следва да му заплати,  предвид и липсата на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

Предвид цената на иска главния и на насрещния иск, определена по чл.69, ал.1, т.5 от ГПК- всяка под 5000лв., решението няма да подлежи на касационно обжалване.

Воден от горните мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 464523 от  06.08.2018 г., постановено по гр.д. № 21962/2017 г. на СРС, 24 състав, с което е уважен иска по чл.422 ГПК вр.чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 150 лева, и е отхвърлен насрещния иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 240 лева.

ОСЪЖДА ЕТ „В. - 2005” - В.М.с ЕИК: ******, и с адрес : гр.София, с.Лозен, ул.“******, представлявано от В.М., да заплати на И.В.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 300лв. разноски за въззивната инстанция на сонование чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

ВРЪЩА на СРС, 24 състав, за произнасяне по чл.248 от ГПК, по жалбата на ЕТ „В. - 2005” - В.М.представлявано от В.М., срещу решение № 464523 от  06.08.2018 г., постановено по гр.д. № 21962/2017 г. на СРС, 24 състав, В ЧАСТТА за разноските.

В тази част съдебният акт има характер на определение, което не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                               2.