№ 2070
гр. ****, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110143351 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.430, ал.1 от ТЗ; с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 430, ал.2 ТЗ; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.86, ал.1
от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
01.04.2009 г. сключил с ***** договор за кредит за текущо потребление, по силата на който
й предоставил сумата от 6 900 лв., която кредитополучателят усвоил изцяло, наведнъж, чрез
превеждане на сумата по негова сметка и се задължил да я върне на 120 месечни
погасителни вноски при годишен лихвен процент 14,95 % и краен срок на погасяване
01.04.2019 г. На същата дата твърди, че сключил с ответника договор за поръчителство на
посочения дълг. Кредитополучателят не изпълнил задължеднието си да заплати 54 вноски
на обща стойност 4 196, 23 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 2866, 58 лв. за
периода 07.10.2014 г. – 31.03.2019 г., договорна мораторна лихва в размер на 724, 44 лв. за
периода 15.10.2014 г. – 31.03.2019 г. , законна лихва за забава в размер на 125, 88 лв. за
периода 01.04.2019 г. – 18.07.2019 г., и разходи за изискуем кредит в размер на 145, 00 лв.,
за които суми отговаря и поръчителят, поради което срещу него била издадена заповед за
изпълнение, срещу вземанията по която е постъпило възражение, което обосновава интереса
от исковете за установяване на посочените по – горе вземания.
Ответникът оспорва исковете с възражение, че ищецът не е упражнил правата си
спрямо главния длъжник в 6-месечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради което
не е запазил правата си срещу поръчителя и последният не отговаря за вземанията. При тези
1
твърдения иска съдът да отхвърли предявените искове и присъди направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Като безспорно, установено по делото е, че по силата на представения договор за
предоставяне на кредит за текущо потребление и договор за поръчителство от 01.04.2009 г.
ответникът като поръчител се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнение на задълженията по договора за кредит със съдържанието посочено в исковата
молба, а съгласно погасителния план последният падеж на дължима по кредита вноска е
01.04.2019 г. Безспорно по делото е и възникването на задължението на главния длъжник
към ищеца за вземанията в претендирания размер.
Спорно е единствено дали ищецът е запазил правата си срещу поръчителя за
реализиране на отговорността му за чуждия дълг, предявявайки правата си срещу главния
длъжник в срока по чл.147, ал.1, изр. 1 от ЗЗД.
В процесния договор е уговорено, че обезпеченото с поръчителство задължение към
кредитора (главното задължение по смисъла на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД) ще се погасява на
отделни погасителни вноски с различни, последователни падежи, поради което несъмнено
погасяването на всяка от тези вноски води до погасяване на съответната част от главното
задължение. Когато дадена вноска не бъде погасена (чрез плащане или по друг начин) на
съответния падеж (срок, дата), от този момент тя става изискуема и кредиторът успешно
може да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на същата вноска. От това ясно
следва и изводът, че от същата дата - падежа на вноската - започва да тече и шестмесечният
срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД (който е преклузивен, прекратява поръчителството и за него
съдът следи служебно - т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС), и ако кредиторът
бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането
му се прекратява задължението на поръчителя за плащането на същата вноска, т.е. -
преклудира се отговорността му за съответната част от главното задължение. По делото е
безспорно, че падежът на последната вноска е настъпил на 01.04.2019 г. Ищецът, който носи
доказателствената тежест, не доказва да е предявил правата си срещу главния длъжник, по
отношение на каквато и да е част от дълга, в 6 – месечен срок от посочената дата, поради
което съдът приема, че недоказаният факт не е осъществен, и правата на кредитора срещу
поръчителя са преклудирани по отношение на всички предявени вземания.
Предвид изложеното исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 730 лв.
2
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*****, ЕИК ***** и седалище и адрес на управление –
гр.****, ул.“Московска“ № 19 срещу ЦВ. П. П., ЕГН ********** с адрес – гр. ****,
******** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.430, ал.1 от ТЗ за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 196, 23 лв – главница
по договор за кредит, сключен на 01.04.2009 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 430, ал.2 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 2866, 58
лв. – възнаградителна лихва за периода от 07.10.2014 г. – 31.03.2019 г., с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи за сумата от 724, 44 лв – договорна мораторна лихва за периода 15.10.2014 г. –
31.03.2019 г. и сумата 125, 88 лв. – законна лихва за забава за периода 01.04.2019 г. –
18.07.2019 г., и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за сумата от 145, 00 лв. – разходи при изискуем
кредит, за които суми по ч.гр.д. № 41994/2019 г. по описа на СРС, 157 състав е издадена
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл..417 ГПК.
ОСЪЖДА „*****, ЕИК ***** и седалище и адрес на управление – гр.****,
ул.“Московска“ № 19 да заплати на ЦВ. П. П., ЕГН ********** с адрес – гр. ****, ********
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 730 лв. - разноски за исковото производство за
адвокатско възнаграждение.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
издадена на 29.07.2019 г. по ч.гр.д. № 41994/2019 г. по описа на СРС, 157 състав и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 29.07.2019 г.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3