РЕШЕНИЕ
Номер
105 от 27.01.2020 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Галя Русева
при секретаря К. Л.
и прокурора Христо Колев,
като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 3038
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба от К.Б.П., с ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес *** чрез адв. В.Г.,
против Решение № 1228/10.10.2019 г.,
постановено по а.н.д. № 2791/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2213416 на
ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2,
т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 от
с.з. на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лв.
С касационната жалба се
излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Иска се отмяна на решението и отмяна на
електронния фиш.
В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът – Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас
е потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия К № 2213416 на ОД на МВР – Бургас, с който на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. Видно от описана в ел.фиш фактическата обстановка, на 12.08.2018 г. в 14:35 часа в Обл. Бургас, път
II-99, км.6+400, местност „Отманли“, в посока от гр.Созопол към гр.Бургас, при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в извън
населено място до 80 км/ч, с автоматизирано техническо средство TFR1 - М 644 е
заснет лек автомобил „Хонда ЦР В“, с рег.№ СВ 6880 КА със скорост на движение
104 км/ч, отчетена с толеранс от -3%, при разрешена с пътен знак В-26 скорост
до 80 км/ч.
За да постанови решението си съдът е приел,
че касаторът неправилно тълкува разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Според мотивите
на решението, когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство се издава електронен фиш, като в процеса по неговото
издаване не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административнонаказателното производство. Посочва се, че няма изискване
техническото средство, с което е установено и записано нарушението, да е
стационарно, като се сочи, че според § 6, т. 62 от ДР единственото изискване
към тези технически средства, за да бъдат годни въз основа на тях да се издаде
електронен фиш, е те да бъдат автоматизирани, т.е. установяването на
нарушението и неговото заснемане да стават автоматично, без човешка намеса. Районният
съд е приел, че в случая процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП за техническо средство и няма пречка въз основа на записаните от система тип TFR1-M данни да се
издават електронни фишове. Според мотивите на решението, относно възраженията
за липса на определени реквизити в издадения електронен фиш, предвид специалния
характер на производството по налагане на наказание с електронен фиш и строго
формалния характер на това производство (електронният фиш се издава по утвърден
унифициран за цялата страна образец), съдът е намерил, че аналогичните норми на
ЗАНН, касаещи задължителните реквизити на издаденото НП, в случая се явяват
неприложими. По отношение на авторството на деянието, първоинстанционният съд е
приел, че видно от справката от централната база на КАТ, собственик на МПС, с
което е извършено нарушението, е именно жалбоподателят, като същият не се е възползвал
от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което и правилно е бил приет от
издателя на обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за извършеното
нарушение.
Така постановеното съдебно решение е
валидно, допустимо и правилно.
Изложените в касационната жалба възражения
за отмяна на съдебното решение са неоснователни. Настоящата касационна инстанция
отчасти споделя мотивите на районния съд, довели до потвърждаване на електронния
фиш, като намира, че са спазени всички предпоставки, касаещи неговото издаване.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, "електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства
или системи. Същото определение е възпроизведено и в § 1 от ДР на ЗАНН.
Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш (Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС по т. д. № 1/2013 г.).
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител,
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
това превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера
на глобата, срока, сметката, начините за доброволно плащане.
Изброените в цитираната норма реквизити безспорно са налице в
процесния електронен фиш. Сред тях не е обаче датата на издаване на електронния
фиш, тъй като същата не е част от изискването за съдържание съгласно чл.189,
ал.4 ЗДвП. Касаторът навежда възражение относно това, че органът не е приложил
чл.34, ал.2 ЗАНН, съгласно която разпоредба не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. В тази връзка районният съд е изложил
мотиви, че в това производство е неприложима нормата на чл.34 от ЗАНН.
Настоящата касационна инстанция не споделя тези мотиви на районния съд. Вярно
е, че ел.фиш е властнически акт, с който едновременно се определят нарушението
и санкцията за неговото извършване. Законодателят в чл.189, ал.4 от ЗДвП като
разграничителен критерий относно това дали да се издаде ел.фиш или АУАН, респ.
НП, е посочил единствено необходимостта за установеното с автоматизирано
техническо средство или система нарушение да не се предвижда като санкция
лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. В
случаите, когато за нарушението са предвидени тези санкции, редът за
установяването му е чрез издаване на АУАН и НП, в които случаи безспорно чл.34 ЗАНН е приложим и нарушителят може да се възползва от привилегията на закона,
уредена в чл.34, ал.2 ЗАНН, и да не бъде ангажирана отговорността му.
Настоящият състав счита, че принципно липсва основание от тази привилегия да не
може да се ползва и касаторът, още повече че в случая се касае за по-леко
наказуемо деяние. Не е налице, обаче, основанието за уважаване на възражението
на касатора в тази връзка – за да се приложи чл.34, ал.2 ЗАНН, следва по делото
безспорно да е установено, че са изминали повече от три месеца от откриване на
нарушителя. Такъв извод не може да бъде направен, предвид липсата на данни за
датата на издаване на ел.фиш. По тези съображения, чл.34, ал.2 ЗАНН не може да
бъде приложен.
В случая нарушението, за което е ангажирана отговорността на
касатора и за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано
с превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26, с
който е се забранява движение със скорост, по-висока от означената, в случая - по-висока
от 80 км/ч, в какъвто смисъл е текстът на разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Установената от
автоматизираното техническо средство скорост е 104 км/ч, т.е с 24 км/ч повече
от максимално разрешената, и попада в стойностите, определени в нормата на
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, съгласно която размерът на глобата за превишаване на
скоростта от 21 до 30 км/ч е 100 лв. Обстоятелствата, при които е осъществен съставът на нарушението,
са описани пълно, точно и ясно. Няма спор, че собственик на МПС, с което е
извършено нарушението, е именно санкционираното лице П., за който няма каквито
и да е данни или твърдения, че се е възползвал от възможността, предвидена в
чл.189, ал.5 от ЗДвП. Правилни са изводите
на въззивния съд относно допустимостта на автоматизираното техническо средство,
установило и заснело процесното нарушение. Същите са подкрепени от
представените по делото писмени доказателства – Протокол № 7-4-18 от проверката
на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M (л.11 от а.н.д. № 2791/2019 г. на РС
– Бургас) и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л.12 от а.н.д.
№ 2791/2019 г. на РС – Бургас).
Постановявайки решение, с което потвърждава електронния фиш,
Районен съд – Бургас е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр.
чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1228/10.10.2019 г., постановено по н.а.х.д.
№ 2791/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.