О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
2021
година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти състав , в публично заседание на 25.05.2021 г.,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм.д. №
405
/ 2021 г. по описа на съда,за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.197 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „П. “ ООД, против решение № 6/18.01.2021 г. на директора на ТД на
НАП- Варна, с което е потвърдено
постановление с изход.№ С20003-022-0089027/8.12.2020 г. за налагане на
обезпечителни мерки, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на
НАП-Варна.
Жалбата
съдържа доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като не било възможно финансовият орган да налага запор върху
вземане на жалбоподателя по което длъжник е дирекция „ОДОП“-Варна. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Ил. З. , включително с
искане за присъждане на разноски по делото.
Ответникът-
директорът на ТД на НАП- Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Ив. Г. изразява
становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Предметът
на жалбата е определен съобразно заявеното от „П. “ ООД с уточнителната му молба с. д. 5845/19.04.2021 г., подадена въз
основа на постановеното от съда разпореждане № 3858/24.03.2021 год. Съдът приема
горепосоченият предмет на делото, тъй
като първоначално подадена от „П. “ ООД
жалба срещу отказ на директора на ТД на НАП- Варна по писмо с изход.№ 46149-4/11.12.2020
г., съдържа доводи за
незаконосъобразност на запора наложен с
постановление № С20003-022-0089027/8.12.2020 г., законосъобразността на който е
предмет на произнасяне именно с решение № 6/18.01.2021 г. на директора на ТД на НАП-Варна.
При така
определеният предмет на жалбата, с която е сезиран АС- Варна , съдът приема ,че същата е подадена
при спазване на 7-дневният срок по
чл.197, ал.2 от ДОПК , тъй като от страна на ответника не са представени доказателства
установяващи, че решение № 6/18.01.2021 г. е връчено на жалбоподателя „П. “ ООД
– с разпореждане № 5582/28.04.2021 г., с което делото е насрочено за
разглеждане в съдебно заседание са дадени на ответника указания да представи
такива доказателства, като с подадената
от юрисконсулт Г. молба с. д. 7153/14.05.2021 г. е представена единствено справка за изпратена препоръчана пратка чрез пощенския оператор „М ВМ Експрес“, но без данни за връчването й
на „П. “ ООД.
Независимо
от гореизложеното, съдът като изслуша доводите на страните в проведеното на
25.05.2021 г. публично съдебно заседание и като съобрази събраните по делото
доказателства, намира жалбата за процесуално недопустима, предвид следните съображения
:
Оспореното
постановление за налагане на обезпечителни мерки от 8.12.2020 г. е издадено по
изпълнително дело № **********/2006 г., по което е присъединено за събиране
публично държавно вземане, срещу „П. “ ООД в размер на 82015,06 лв. с изпълнително
основание влязъл в сила Ревизионен акт /РА/ № *********/19.02.2013 год. За обезпечаване на това публично държавно
вземане е наложен с постановлението от
8.12.2020 г. запор върху частното
вземане на „П. “ ООД , срещу Дирекция „ОДОП“-Варна
при ЦУ на НАП по изпълнителен лист № 53/29.01.2016 г. , издаден въз основа на влязло
в сила решение на АС- Варна по адм. дело № 14852/2014 г., с което в полза на
жалбоподателя са присъдени разноски, както следва : 50 лв. държавна такса, 550
лв. депозити за вещи лица, 38310 лв. адвокатско
възнаграждение на първа инстанция и 2 273,34 лв. разноски за касационната
инстанция по адм. дело № 14852 от 2014 г. на Първо отделение на ВАС.
Към
преписката е приложена молба вх.№ Ю-167 от 13.10.2020 г. /л.8/ , подадена от „Д.
“ ЕООД до финансовия орган на дирекция „ОДОП“-Варна
, с която е отправено искане сумата по изпълн. лист № 53/29.01.2016 г. да бъде
приведена по банковата сметка на молителя , тъй като с договор от 16.05.2016 г.
вземането по същият изпълн. лист е прехвърлено от „П. “ ООД на „Д. “ ЕООД. Към молбата е приложено
уведомление за цесия с дата 6.07.2016 г. , подписано от управителя на „П. “ ООД
и адресирано до Дирекция „ОДОП“-Варна. От страна
на „Д. “ ЕООД е подадена до директора на ТД на НАП-Варна молба вх.№
46149-2/4.12.2020 г. /л.2 от преписката/,
с която във връзка с първата подадена молба е представена съдебна практика по
приложението на чл.99 от ЗЗД и е отправено искане молителят да бъде уведомен за
становището на адресата на молбата му. В отговор е издадено и подписано от
директора на ТД на НАП-Варна писмо изход. № 46149-4/11.12.2020 г. , с което е
изразено становище ,че съгласно чл.190 от ДОПК е забранена цесията на вземания на задължените лица по
чл.128, ал.1 от ДОПК , каквито са и частноправните вземания за съдебни разноски, удовлетворяването на
които може да бъде извършено чрез прихващане с публичното държавно вземане по РА, като се
игнорира извършената цесия в полза на „ Д. “ ЕООД.
Процесното
постановление № С20003-022-0089027/8.12.2020
г. е издадено преди отговора на директора на ТД на НАП-Варна по писмо изход. №
46149-4/11.12.2020 г., което е връчено на „П. “ ООД на 20.01.2021 г. /л.4 от
делото/. Жалбата на „П. “ ООД срещу постановлението от 8.12.2020
г. е подадена до директора на НАП и е
приета в ТД на НАП-Варна с вх.№ 774/8.01.2021 год. По
повод на жалбата е изготвено становище от главния публичен изпълнител Н.М./л.34
от делото/ за нейната неоснователност с
аргумента , че разпоредбата на чл.190 от ДОПК забранявала цесията на вземанията
на задължените лица по чл.128, ал.1 от ДОПК, каквито всъщност били и запорираните вземания на „П. “ ООД за
присъдените му съдебни разноски. Постановеното от директора на ТД на НАП-Варна
решение № 6/18.01.2021 г. и подадената
до съда жалба на „П. “ ООД, не
коментират въпроса за правното действие на извършената в полза на „ Д. “ ЕООД цесия.
При така установените
факти, съдът намира, че въпросът за цесията е пряко свързан с наличието на правен
интерес за „П. “ ООД от съдебното оспорване
на решение №6/18.01.2021 г. на директора на ТД на НАП-Варна.
Вярно е , че
вземането на „П. “ ООД по изпълн. лист с изход. № 53/29.01.2016 г. е
частноправно такова, както и че вземането срещу същото дружество по РА № *********/
19.02.2013 г. представлява публично държавно
вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.1
от ДОПК. Съгласно чл.269, ал.1 от АПК, изпълнението на публичното вземане е по реда
на ДОПК, а съгласно чл.269, ал.2 вр. с чл.268, т.2 от АПК изпълнението на частното
парично вземане за разноски е по реда на ГПК. Във връзка с последното, за удовлетворяването
на претенцията на „П. “ ООД за присъдените разноски по изпълн. лист изход. №
53/29.01.2016 г. е приложим реда по чл.519 от ГПК. В резултат на извършената на
16.05.2016 г. цесия, като взискател за
вземането по същият изпълн. лист се конституира „Д. “ ЕООД – именно това
дружество , а не „П. “ ООД, предявява изпълн. лист по реда на чл.519 от ГПК с
подадената от него молба с вх. №
Ю-167/13.10.2020 г. , прилагайки към нея уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената в негова полза цесия. Вземането за
присъдените съдебни разноски, за които е издаден цитираният изпълн. лист,
обективно не притежава характера на вземане от надвнесено
публично задължение по смисъла на чл.190, ал.2 от ДОПК . Същевременно, то не
представлява по смисъла на същата разпоредба и вземане на задължено лице по чл.128, ал.1 от ДОПК , тъй като що се касае до сумите признати за получаване с влязъл в сила
съдебен акт, какъвто е процесният случай , то приложима е разпоредбата на чл.129, ал.5 от ДОПК. С оглед последното, в
конкретния случай, вземания на задължено лице по чл.128, ал.1 от ДОПК могат да представляват
единствено сумите изрично посочени в т.1 и т.2 от чл.129, ал.5 от ДОПК, каквито
не са сумите по присъдените съдебни разноски, за които е издаден изпълн.
лист изход.№ 53/29.01.2016 год. По
причина на последното, за това частно вземане не е приложима забраната за цесия
по чл.190, ал.2 от ДОПК, а след като това е така, то цесията от 16.05.2016 г. е
породила своето правно действие , което в случая е потвърдено от управителя на „П.
“ ООД с подаденото от него до дирекция „ОДОП“- Варна уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД с дата
6.07.2016 год. В този смисъл и обратно на изразените от директора на ТД на
НАП-Варна и публичния изпълнител становища, правилно с молба № Ю-167/13.10.2020 г. изпълн. лист изход. № 53/29.01.2016 г. е
предявен пред финансовия орган на длъжника именно от „Д. “
ЕООД , тъй като по силата на цесията това дружество се явява приобретател на
вземането по същият изпълн. лист.
При тези
обстоятелства, наложеният с постановлението от 8.12.2020 г. запор върху същото
вземане, обективно засяга правата на действителният към този момент титуляр на
вземането, т.е. правата на „Д. “ ЕООД. Принадлежността на тези права в полза на
„Д. “ ЕООД никога не е била предмет на спор от страна на „П. “ ООД, който се явява длъжник
по изпълн. дело по което е издадено постановлението от 8.12.2020 г., при което
насочването на изпълнението върху вземане което не му принадлежи няма как да
засяга неговият правен интерес – напротив, евентуалното изпълнение върху чуждото
вземане би обогатило „П. “ ООД , тъй
като било довело да намаляване размера
на дължимото от него публично задължение /това по цитираният РА/ без това да има
за резултат намаляване на имуществото му.
В този смисъл и тъй като цесията е породила своето правно действие преди
8.12.2020 г. , то правния интерес от оспорване на постановлението за налагане
на обезпечителни мерки, респективно за обжалване на решение № 6/18.01.2021 г. , принадлежи на „Д.
“ ЕООД.
По тези
съображения, макар и подадена в срок, но при отсъствието на правен интерес ,
жалбата на „П. “ ООД се явява процесуално недопустима, което налага оставянето й без разглеждане и прекратяване
на образуваното въз основа на нея съдебно производство, т.е. не следва да бъдат разглеждани по същество както
повдигнатите с жалбата възражения за незаконосъобразност на запора, поради
налагането му от орган представляващ длъжника по частното вземане за съдебни
разноски, така и релевираните от жалбоподателя в съдебно заседание възражения
за погасяване по давност на публичното му задължение по РА.
При този
изход от делото, сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за
негова сметка, а предявената на
основание пар.2 от ДР на ДОПК във вр. с чл.143, ал.3 от АПК претенция на ответника за разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира за неоснователна, тъй като макар и обжалваното решение да не съдържа
становище относно правното действие на цесията, то неправилно изразеното такова
от директора на ТД на НАП-Варна в негово писмо изход. № 46149-4/11.12.2020 г. е
дало повод за завеждане на делото, при което е приложимо регламентираното в
същата норма изключение.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението си от 25.05.2021 г. за даване на ход
по същество и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „П. “ ООД, срещу решение № 6/18.01.2021
г. на директора на ТД на НАП-Варна, като прекратява образуваното въз основа на нея
съдебно производство.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :