Решение по дело №1016/2022 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.301, пр. посл, вр. с чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от „Лигеди“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, против ответника Община Пловдив. С исковата молба, конкретизирана по указания на съдията-докладчик с молба от 26.05.2022 г., се предявяват обективно съединени искове за обезщетения за вреди, произтичащи от изпълнението на отменен като незаконосъобразен административен акт, а именно Заповед № РД -16-1061/20.10.2016 г. на Кмет на Район „Централен“ при Община Пловдив за изземване на терен - общинска собственост. В исковата молба исковете са посочени да са такива с правно основание по чл.1, ал.1 и ал.4 от ЗОДОВ и са заявени претенции за осъждане на Община Пловдив да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди от изпълнението на посочената заповед, в размер на сумата от 108 067 лева, съставляващи левова равностойност на актуалната пазарна цена на унищожена от ответника при изпълнение на заповедта постройка, съставляваща павилион, собствен на ищцовото дружество, което се сочи да е станало на 17.04.2017 г., като сумата се претендира ведно със законната лихва от датата на твърдяното увреждане 17.04.2017 г. до окончателното й изплащане. В хода на производството е допуснато изменение на тази искова претенция, като исканият размер на обезщетението е увеличен от 108 067 лева на сумата от 109 850 лева. Като втора искова претенция с основание изпълнението на отменен като незаконосъобразен административен акт /цитираната заповед/ е заявено искане за обезщетяване на пропуснати ползи, съставляващи стойността на уговорен и неполучен наем от общо 18 390 лева за периода от 17.04.2017 г. до 31.12.2018 г. по договор за наем на процесния павилион, който договор е следвало да бъде прекратен, предвид предприетите действия от ответната страна по премахване на сградата /павилион/, предмет на сключен договор за наем от 05.04.2016 г. Претендираното обезщетение за пропуснати ползи се иска да бъде присъдено от съда ведно със законна лихва от датата на твърдяното увреждане 17.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението.

В съдебно заседание исковите претенции, ведно с допуснатото изменение на първия от исковете, се поддържат от процесуалния представителна ищеца адв. Й., която моли и за присъждане на направените по делото разноски по представен списък и заявява съответствие на договорения и заплатен адвокатски хонорар с посоченото в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В представени писмени бележки се излага подробно становище по същество с искане за уважаване на исковете, както и коментар на събраните доказателства.

Ответникът по иска Община Пловдив не е депозирал изричен отговор по исковата молба, но чрез процесуалния си представител упълномощен Началник отдел с юридическо образование С. моли за оставяне на исковете претенции без уважение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В писмени бележки се излага подробно становище по същество и по събраните доказателства, включително приетата експертиза, като се сочи, че не са налице основанията за обезвреда по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор заявява становище за недоказаност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковите претенции за обезщетение, ведно с акцесорните претенции за присъждане на законна лихва, са допустими. В случая, от обстоятелствата по исковата молба и поясняващата я такава молба от 26.05.2022 г. според съда следва да се приеме, че е налице претенция за искова защита по повод на вреди, причинени в резултат на започнало и извършено предварително изпълнение на административен акт, който впоследствие е бил отменен от съда като незаконосъобразен. В тази насока и като се има предвид факта, констатиран в Определение № 3041/2010 г. по адм. дело № 15633/2009 г. на ВАС относно това, че разпоредбата на чл.60, ал.6 от АПК /сегашна ал.7- бел. е на съда/ за възстановяване на положението, съществувало преди изпълнението, е неприложима, когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, както и че в такъв случай за жалбоподателя остава възможността при успешно реализиране на защита срещу административния акт да си потърси правата по чл.301 от АПК, съдът намери, че следва да даде правна квалификация на исковите претенции именно във връзка с чл.301 от АПК, доколкото се претендират обезщетения за вреди от отменен административен акт, която отмяна е станала, след като е започнало неговото изпълнение. Съгласно чл.300 от АПК исковете се разглеждат по реда на този кодекс, а доколкото се касае до претенции за обезщетение, то следва да се приложи редът по Глава 11 от АПК „Производства за обезщетения“. Съгласно чл.203, ал.2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност по чл.203, ал.1 от АПК се прилага ЗОДОВ. С оглед на съдържанието на исковите претенции, се касае действително до искове с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетения за имуществени вреди, ведно с акцесорни претенции за лихва, за които вреди се твърди да са настъпили като резултат от изпълнението на незаконосъобразен административен акт. Според разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК иск за обезщетение може да се предяви след отмяна на административния акт, от който се претендират вредите, като в конкретния случай това условие за допустимост е налице, предвид ангажираните доказателства за отмяна по съдебен ред на Заповед № РД -16-1061/20.10.2016 г. на Кмет на Район „Централен“ при Община Пловдив.

Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие, са причинени вредите. В случая в исковата молба са изложени твърдения за изпълнението от администрацията на Район „Централен“ при Община Пловдив на незаконосъобразен акт на Кмет на Район „Централен“ при Община Пловдив. Последната е юридическо лице, съгласно чл.14 от ЗМСМА, поради което и доколкото издателят на отменената заповед е част от административната структура на това юридическо лице /арг. от чл.38-39 и чл.44, ал.1, т.15 от ЗМСМА/, правилно искът е насочен именно срещу Община Пловдив.

По същество исковите претенции се явяват отчасти основателни и доказани.

От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

По силата на договор за покупко-продажба на постройка, изградена по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ от 2013 г. дружеството „Лигеди“ ООД гр. Пловдив се легитимирало като собственик на постройка със застроена площ от 382 кв.м., изградена в УПИ I- общ. и жил. застрояване, кв.519 по плана на Трета градска част на гр. Пловдив, представляващ ПИ № 56784.523.3150 по КККР на Пловдив с административен адрес бул. „Източен“ № 95. За ползване на терен общинска собственост, в изпълнение на нарочно Решение на ОС Пловдив, на „Лигеди“ ООД било издадено разрешение от Кмета на Район „Централен“ при Община Пловдив да извършва търговска дейност на общински имот от 382 кв.м., находящ се на посочения административен адрес, като извършва търговия съгласно предназначение – магазин за мебели и промишлени стоки, като за търговската дейност по чл.72 от ЗМДТ следвало „Лигеди“ ООД да заплаща такса от 422 лева без ДДС. С писмо от 10.06.2016 г., адресирано до дружеството-ищец, същото било уведомено от Кмет на Район „Централен“, че издаденото му разрешение за ползване на имот общинска собственост за търговска дейност, касаещо извършване на търговска дейност на общински имот с площ от 382 кв.м. на адрес бул.“Източен“ № 95 в гр. Пловдив чрез поставяне на магазин за мебели и промишлени стоки е с изтекъл срок на валидност. В тази връзка и на дружеството било указано да премахне магазина и освободи терена общинска собственост, както и че в противен случай ще се проведе процедура по изземване на общинския имот по реда на чл.65 от ЗОС. Във връзка с извършена констатация на длъжностни лица в Район „Централен“ при Община Пловдив, обективирана в констативен протокол от 14.10.2016 г. досежно това, че върху поземлен имот с площ от 328 кв.м., разположен в УПИ I- обществено и жилищно застрояване, кв.519 по плана на трета градска част на гр. Пловдив с идентификатор 56784.523.3150, за който била извършена служебна справка да е общинска собственост, а именно, че имотът се държи на основание на разрешение за ползване на имот общинска собственост за разполагане на преместваем обект, изграден по реда на отменения чл.120, ал.4 от ППЗТСУ – магазин за мебели и промишлени стоки, издадено на „Лигеди“ ООД, което разрешение било с изтекъл срок на действие, както и уведомително писмо до „Лигеди“ ООД от 27.06.2016 г. за необходимост от премахване на обекта-павилион с оглед предвидено от районната администрация устройствено хармонизиране и благоустрояване на терена, в който попада стационарният преместваем обект, било отчетено, че е налице основание за издаване на заповед за изземване на общински терен по чл.65, ал.1 и ал.2 от ЗОС. В хода на развилото се административно производство в крайна сметка била издадена Заповед № РД-16-1061/20.10.2016 г. на Кмета на Район „Централен“ при Община Пловдив, с която се нареждало да се изземе терен- общинска собственост, представляващ ПИ с площ от 382 кв.м., находящ се в УПИ I- общ. и жил. застрояване, кв.519 по плана на Трета градска част на гр. Пловдив, върху който е поставен стационарен преместваем обект – магазин за мебели и промишлени стоки. В заповедта било констатирано, че обектът – ПИ с идентификатор 56784.523.3150 е общинска собственост и се държи без основание от „Лигеди“ ООД. В същата било отразено, че на основание чл.65, ал.4 от ЗОС се допуска предварително изпълнение и се определя тридневен срок за изпълнение на заповедта, както и че съгласно чл.65, ал.4 от ЗОС обжалването не спира изпълнението на заповедта. Дружеството - ищец обжалвало въпросната заповед, в която връзка било образувано административно дело № 2931/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив. По същото, предвид факта, че по силата на закона /чл.65, ал.4 от ЗОС/ се допуска предварително изпълнение на обжалваната заповед, било поискано от съда да спре изпълнението й на два пъти, като с определения от 14.12.2016 г. и от 13.01.2017 г. в производство по чл.166, ал.2 от АПК съдът на два пъти отхвърлил искането за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед на Кмета на Район „Централен“ при Община Пловдив, като се позовал на факта, че заповедта има за предмет изземване на общински поземлен имот, а не премахване на преместваем обект по реда на чл.57а от ЗУТ, респ. премахване на незаконен строеж по чл.225а от ЗУТ. С последваща молба, към която било приложено уведомление от председател на комисия, назначена със заповед на Кмет на Район „Централен“, в което уведомление се посочвало, че в срок до 05.04.2017 г. следва да се изпълни обжалваната заповед, както и че съгласно текста на заповедта принудителното премахване на описания в уведомлението обект – магазин за мебели и промишлени стоки ще бъде за сметка на собственика, „Лигеди“ ООД отново поискало от съда в производството по обжалване на процесната заповед да спре предварителното й изпълнение. С определение № 703/07.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2931/2016 г. на Административен съд Пловдив, което било потвърдено впоследствие с Определение № 6618/29.05.2017 г. на ВАС по адм. дело № 4936/2017 г., било спряно предварителното изпълнение на Заповед № РД – 16-1061/20.10.2016 г. на Кмет на Район „Централен“ при Община Пловдив до приключване на съдебното производство по нейното обжалване. За тази отмяна било взето предвид обстоятелството, че с посоченото уведомление е заявено именно премахване на изградения върху поземления имот магазин, собствен на дружеството и затова съществува реална опасност то да претърпи значителна и трудно поправима вреда от изземването на терена, указано в заповедта. За постановеното определение на Административен съд Пловдив ищцовото дружество уведомило кмета на район „Централен“ на 10.04.2017 г. и поискало назначената комисия по изпълнение на заповедта да се въздържа от действия по изпълнението й и всякакви интервенции върху магазин за мебели и промишлени стоки в поземления имот. Въпреки това, на 18.04.2017 г. бил изготвен констативен протокол за възлагане на работа за премахване на павилиони, гаражи и други временни преместваеми съоръжения, незаконни обекти на сектор „Районен строителен контрол“, обекти с влязла в сила заповед за премахване по чл.195 и чл.196 от ЗУТ, находящи се на територията на Район „Централен“, тяхното транспортиране до мястото на съхранение, както и почистване на терена от строителни отпадъци по договор с „Хрис Строй“ ООД. В протокола, подписан от главен специалист „РСК“ и представител на „Хрис Строй“ ООД бил отразен извършен оглед на обект магазин за мебели и промишлени стоки на бул. „Източен“ № 95, който било отразено да заема неправомерно площ от 328 кв.м., като било записано, че за обекта е издадена заповед № РД – 16-1061/20.10.2016 г. на Кмет на Район „Централен“ за премахването му и след премахване на обекта, теренът следва да бъде изчистен от отпадъци. Междувременно, по-рано, с писмо от 04.04.2017 г. от Кмета на Район „Централен“ до „ЕВН- Електроразпределение“ ЕАД Пловдив, „ВиК“ ЕООД- Пловдив и „Хрис Строй“ ООД посочените дружества били уведомени, че на 19.04.2017 г. ще започне принудително изпълнение на заповеди, включително и процесната такава от 20.10.2016 г., в която връзка се моли за осигуряване представители на дружествата и същите се уведомяват, че изпълнението може да продължи до 28.04.2017 г. С писмо до Кмет Район „Централен“ „ЕВН- КЕЦ Пловдив“ уведомило, че е извършено прекъсване на електрозахранването на обектите с административен адрес на бул. „Източен“ по повод на писмото от 04.04.2017 г., което прекъсване е осъществено на 06.04.2017 г. Съответно, във връзка с отправено запитване от „Лигеди“ ООД до „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД , дружеството – ищец е било уведомено от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, че електрозахранването на собствения му обект на адрес бул. „Източен“ № 95 е преустановено във връзка с изпълнение на Заповед № РД – 16-1061/20.10.2016 г. на Кмет на Район „Централен“. На 26.04.2017 г. започнало фактическото физическо премахване от „Хрис строй“ ООД на обекта - постройка на магазин за мебели и промишлени стоки, като предвид неговата конструкция, състояща се от два свързани метални павилиона, единият от метални профили, а по втория и с изградени монолитни стоманено-бетонни колони и греди, както и тухлена зидария в самия обект, с покритие от ламарина на целия магазин, се извършил демонтаж на металните конструкции с техника, разбиване с хидро чук, разваляне на тухлена зидария и товарене на отпадъци, разбиване на бетоновите греди и колони с багер хидро чук, за което се съставил протокол за извършени СМР от 26.04.2017 г., както и констативен протокол за осъщественото премахване на обекта, в който се упоменало единствено, че се демонтира и оставя на съхранение на конкретно посочено място климатична уредба от обекта. Фактическото премахване на обекта се изразило в неговото разрушаване, което започнало с премахване на покрива в момента на отключване на магазина, който бил в работен режим и това наложило бързото организиране изнасянето на продаваните в него стоки – мебели от служителите на дружеството „Силвър Груп 2“ ООД с. Долни Пасарел, което стопанисвало магазина по силата на договор за наем, сключен с „Лигеди“ ООД от 05.04.2016 г. Съгласно този договор наемодателят отдавал на наемателя за временно и възмездно ползване сградата на бул. „Източен“ № 95 в Пловдив с предназначение да се използва като магазин за промишлени стоки, а наемателят следвало да заплаща месечна наемна цена от 900 лева, считано от 15.04.2016 г. Договорът бил сключен за срок до 31.12.2018 г. В изпълнение на договора „Силвър Груп 2“ ООД заплащало ежемесечно договорената наемна цена от 900 лева по сметка на „Лигеди“ ООД в Първа инвестиционна банка АД, за което му били издавани и фактури за дължимите суми по договора за наем от „Лигеди“ ООД, като така наемателят заплатил наемите до м.03.2017 г., включително. Във връзка със започналите действия по принудително премахване не постройката – магазин, предмет на договора за наем, на 18.04.2017 г., когато вече било спряно електрозахранването на адреса на магазина и бил осъществен огледа от служители на Район „Централен“ и представител на дружеството, което следвало да осъществи СМР по фактическо премахване на магазина, както и било обявено предстоящото му разрушаване, между ищцовото дружество и дружеството-наемател на магазина бил подписан споразумителен протокол, с който страните прекратявали по взаимно съгласие договора за наем от 05.04.2016 г., считано от датата на подписване на протокола и уреждали въпроса с дължимия наем за месец април 2017 г. Като причина за постигане на това споразумение страните изрично посочили в споразумителния протокол предприетите от Община Пловдив – Район Централен действия по принудително премахване на сградата, предмет на договора за наем, въпреки постановеното от съда спиране изпълнението на заповедта от 20.10.2016 г.

С Решение № 1183/03.07.2017 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 2931/2016 г. изпълнената вече Заповед № РД-16-1061/20.10.2016 г. на Кмета на Район „Централен“ при Община Пловдив била отменена като незаконосъобразна. Това решение било оставено в сила с окончателно Решение на ВАС № 11721/05.08.2019 г., постановено по адм. дело № 8783/2017 г.

За да приеме за установена изложената фактическа обстановка, съдът взе предвид всички събрани по делото писмени, както и гласните доказателства и приетата експертиза. В тази насока и по отношение на направеното от страна на ответника оспорване на представени от ищеца договор за наем и споразумителен протокол за неговото прекратяване, то доколкото това са частни диспозитивни документи, същите не се ползват с материална доказателствена сила, поради което и не е откривано производство по чл.193 от ГПК по оспорването им. В рамките на производството обаче са събрани други, неоспорени доказателства, с оглед оценката на които съдът не намира за основателни твърденията на ответната страна за липса на достоверна дата на писмените доказателства, а още по-малко за привидност на документите. В тази насока следва да се има предвид, че автентичността на договора за наем и съглашението за прекратяването му не е оспорена, като тези документи съставляват доказателство за сторените в тях волеизявления, насочени към създаването, респективно прекратяването на наемни правоотношения между ищеца и наемателя на процесната сграда /павилион/. Относно твърдението на ответната страна, че документите са привидни, сиреч, създадени за нуждите на процеса, то от негова страна не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението му, а напротив ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателства, от които се установява съществуването на подобни съглашения преди момента на образуване на настоящото производство. Отделно от това, както е известно, съдът не може преюдициално да се произнася по нищожност на гражданскоправни съглашения, включително и с основание тяхната привидност. /В този смисъл е напр. Решение № 6731 от 2019 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 14391/2018 г./.

Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства, като намира показанията на разпитаните свидетели Р. и К.за логични, последователни и в съответствие с приетите писмени доказателства.

Като изготвена с необходимите професионални знания и опит се възприема и кредитира от съда и заключението на допуснатата и приета по делото без възражения от страните съдебно-оценъчна експертиза. Направеното оспорване от страните в представените писмени бележки на част от експертното заключение е такова по същество, като възраженията им в тази насока ще се обсъдят по-долу при излагане на мотивите на съда.

На базата на така установеното от фактическа страна, от правна такава, съдът намери следното:

За да възникне правото на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай, както се посочи, е установена по делото категорично наличната отмяна по предвидения за това съдебен ред като незаконосъобразна на Заповед № РД-16-1061/20.10.2016 г. на Кмета на Район „Централен“ при Община Пловдив, издадена в изпълнение на негова административна дейност, съгласно възложени правомощия по ЗОС. Същевременно, с оглед характера на заповедта, а именно такава за отнемане на държан без основание общински имот по чл.65, ал.1 от ЗОС и предвид изричната разпоредба на чл.65, ал.4 от ЗОС, която предвижда, че обжалването на тази заповед не спира нейното изпълнение, освен ако съдът реши друго, то налице е допускане на предварително изпълнение на въпросния административен акт по силата на закона. Не се спори между страните, че такова изпълнение на процесната заповед фактически е било осъществено, при това независимо и въпреки постановеното от съда, пред който заповедта е била обжалвана, спиране на изпълнението й. Затова и с отмяната на заповедта, настъпила след нейното изпълнение, възниква субективно право на ищеца, като неин адресат, да претендира вреди от изпълнения отменен акт /арг. от чл.301, изр. последно, във вр. с чл.203 от АПК/. Съгласно чл.301 от АПК, когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение. От анализа на разпоредбата става ясно, че задължението на органа не е скрепено с допълнителна санкция, извън правото на обезщетение, като изпълнението му е предоставено на дискрецията на органа и не би могло да бъде наложено, нито чрез нарочен иск пред административния съд, нито посредством съдебен контрол върху евентуално непроизнасяне на органа по искане на засегнатото лице, основано на чл.301 от АПК, респ. изричен отказ да го уважи /така Решение № 9627 от 2017 г. на ВАС по адм. д. № 9567/2016 г./. Предвид посоченото и за уважаване претенцията на ищеца не е предвидено установяването на нещо повече от наличието на вреда, която да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт и да е настъпила поради изпълнението му преди неговата отмяна, както и липса на поведение от органа по възстановяване на нарушеното право, респективно удовлетворяване на адресата на акта по друг начин в едномесечен срок от отмяната на акта.

Според съда, в конкретния случай категорично се установява настъпването на имуществени по своя характер вреди от изпълнението на обявения впоследствие за незаконосъобразен акт – въпросната заповед от 20.10.2016 г., които се явяват и пряка и непосредствена последица от неговото изпълнение. Действително, от съдържанието на заповедта е видно, че същата касае единствено разпореждане за изземване на терена, за който се сочи да е общинска собственост, върху който е бил разположен павилиона на ищеца и който терен ищецът е ползвал по издадено му разрешение. Същевременно обаче с оглед на започналите действия по изпълнението на заповедта, включващи и уведомяване на ищцовото дружество за необходимост от фактическо премахване на собствения му павилион и свързаните с това изпълнение преустановявания на електрозахранването и на водоснабдяването на обекта, за което по делото са приложени писмени доказателства и са налице показанията на свидетеля К.и които действия са станали именно причина за спиране изпълнението на заповедта с определение на съда в производството по обжалването й, то установява се, че фактическото й изпълнение се е състояло именно в премахването на собствения на ищеца павилион. Отделно от това, установява се, че осъщественото премахване се е изразило не във фактическо преместване на павилиона, а в неговото физическо и функционално разрушаване. В тази насока от показанията на свидетелите по делото става ясно, че въпросният временен обект е бил изграден от два свързани функционално павилиона с различни конструкции, като е имало и стоманено- бетонови конструкции и тухлена зидария, като първоначално бил премахнат покрива на магазина, а след това и всичко останало. От приетите по делото писмени доказателства става ясно, че на практика са били извършвани СМР по разрушаване на обекта, като е видно, че е извършван демонтаж, както и разбиване на бетонови греди и колони, премахване на тухлената зидария. От показанията на свидетеля К.се установява, че на мястото, на което магазинът се е намирал, след изпълнението на заповедта същият вече е престанал да съществува. Впрочем, че въпросният обект е бил фактически премахнат чрез неговото разрушаване и извозване на строителен отпадък не се и спори от страна на ответника. Неговите възражения в писмените бележки се отнасят до липса на основание за обезвреда по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от Община Пловдив предвид това, че въпросният обект бил без законов статут и всъщност подлежал на премахване. Следва да се има предвид, че в конкретния случай премахването на процесния обект е станало в изпълнение на незаконосъобразна заповед, която впоследстиве е била отменена именно като такава. От значение за настоящото производство е, че процесната заповед е била отменена като незаконосъобразна след нейното изпълнение, независимо от това по какви съображения съдът е счел да стори това в производството по обжалването й. В тази насока и всякакви възражения, свързани по същество със статута на премахнатия обект ответната страна е имала възможност да изложи, както в производството по искането за спиране на предварителното изпълнение, така и в това по същество по обжалването на заповедта, а понастоящем подобни възражения са неотносими и преклудирани. С отмяната на незаконната заповед, която междувременно е била изпълнена, за административния орган е възникнало задължението да възстанови в едномесечен срок нарушеното право. Няма спор между страните, че отмененият административен акт – заповедта за изземване на терен - е бил изпълнен и в законовия едномесечен срок не е възстановено нарушеното право, като по делото нито се твърди, нито се представят доказателства административният орган да е възстановил нарушеното право, или да е удовлетворил засегнатото лице по друг законен начин.

Според съда с премахването на собствения на ищцовото дружество търговски обект за същото категорично е настъпила вреда, изразяваща се в стойността на същия. От заключението на приетата по делото СОЕ се установява, че паричната равностойност на процесната премахната в изпълнение на незаконосъобразната заповед постройка към дата 17.04.2017 г. е била определена на 109 843,11 лева, което, според вещото лице е приблизително равно на 109 850 лева, като при оценката е извършен анализ по метода на амортизираната възстановителна стойност, отчетен е характера на сградата и стойността на сградата, съобразно с отделните етапи от строителството й. Действително по делото се установява от писмените доказателства, че подготовката за изпълнението на заповедта е продължила няколко дни, като са били извършвани различни действия - спиране на електрозахранването и на водата, както и извършване на оглед на обекта с цел възлагането на неговото премахване на изпълнителя на СМР, а от показанията на свидетелката К.се установява, че първоначално е бил премахнат покрива на магазина, а впоследствие са започнали и фактически действия по премахването на самата постройка. От приложения констативен протокол от 26.04.2017 г., съпоставен с протокол Образец 19 за извършени СМР, става ясно, че на практика дейностите по премахването на т.нар. временно преместваемо съоръжение са били осъществени не на 17.04.2017 г., както твърди ищецът, а на 26.04.2017 г. От дадените от вещото лице разяснения в съдебно заседание обаче става ясно, че това колко дни е продължило събарянето на обекта, предмет на експертизата, не дава отражение върху определената от вещото лице стойност на ново строителство на такъв обект със съобразеното овехтяване. При това положение и съдът намира, че действително на ищцовото дружество е била причинена имуществена вреда, която е оразмерена със стойността на премахнатия негов собствен търговски обект - павилион, ползван като магазин, в изпълнение на незаконосъобразната заповед, а именно в размер на 109 843,11 лева, както е посочено в СОЕ. Извършеното закръгляване от вещото лице до сумата от 109 850 лева според съда първо е математически неточно и второ, не държи сметка относно необходимостта от определяне на точната парична равностойност на предмета на експертизата, предвид използването й именно като основание за определяне на парично обезщетение. Затова и съдът приема, че на ищцовото дружество е била причинена вреда в размер на 109 843,11 лева. Посочената вреда е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед, доколкото, ако същата не бе изпълнена по начина, по който е било осъществено нейното изпълнение, то за ищеца нямаше да настъпи вреда в размер на равностойността на разрушената в резултат от изпълнението негова собственост – процесният павилион. Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ изисква причинната връзка да е пряка, сиреч типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния акт, както и непосредствена, т.е. следваща по време издаването на незаконосъобразния акт и също така и неопосредена от други актове или действия, като в случая тези условия са изцяло налице. Ето защо и съдът намира, че следва отчасти да уважи като доказана претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 109 843,11 лева, съставляващи стойността на премахнатия /разрушен/ в изпълнение на незаконосъобразна заповед павилион- магазин за мебели и промишлени стоки на дружеството-ищец, като отхвърли иска до пълния му предявен размер от 109 850 лева като недоказан. Предвид това и доколкото акцесорната претенция следва съдбата на главната, ще следва да се уважи и искът за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението. Съгласно заключението, дадено по т.4 на ТР № 3/2005 г. на ВКС, ОСГК, което е задължително за съдилищата, при незаконни актове на администрацията, началният момент на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизането в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните – моментът на издаването им. В случая се установява, че решението за отмяна на незаконосъобразната заповед, от чието изпълнение са настъпили вреди, е влязло в сила на 05.08.2019 г. и поради това и законната лихва ще следва да се присъди от тази дата, като се отхвърли искането това да стане от по-ранната такава 17.04.2017 г.

Що се касае до вторият от исковете, а именно този за обезщетение на вреди, съставляващи пропуснати ползи в размер на неполучен от дружеството-ищец наем за процесния обект, премахнат в изпълнение на незаконосъобразната заповед, то съдът намира, че и той е основателен. Установява се по делото, че между „Лигеди“ ООД и „Силвър Груп 2“ ООД е бил сключен още преди издаването на незаконосъобразната заповед на Кмета на Район „Централен“ договор за наем на обекта, засегнат от заповедта, определен в договора като самостоятелна сграда на бул. „Източен“ № 95 в гр. Пловдив с предназначение за ползване от наемателя – магазин за промишлени стоки. Това обстоятелство е потвърдено и от показанията на свидетеля К.по делото, както и от представените от ищеца фактури и банкови извлечения, които удостоверяват извършваното по банков път ежемесечно заплащане на уговорената в договора за наем наемна цена от по 900 лева, така, както е било уговорено в договора за наем. Установява се от представените писмени доказателства, че наемът е бил заплащан редовно, считано от сключването на договора през 2016 г. до месец март 2017 г., включително, когато е извършен от наемателя банков превод от 13.04.2017 г. на сумата от 900 лева с основание „наем за месец март 2017 г. съгласно договор“. Установено е, че със споразумение от 18.04.2017 г., приложено по делото, за което свидетелства и свидетелката К., наемното правоотношение по договора от 05.04.2016 г. със „Силвър Груп 2“ ООД е било прекратено поради започналите действия по изпълнение на незаконосъобразната заповед, като е било уговорено разплащането на частичен наем, дължим за периода от 01.04. до 17.04.2017 г., за което са приложени и фактура и отчет по банкова сметка. ***рмата на пропусната полза, равняваща се на размера на очакваните, но неполучени приходи от договори за наем, поради преждевременното му прекратяване по причина премахването на обекта, предмет на договора. Пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, като същата не се предполага, а следва да е доказано такова неблагоприятно въздействие, което осуетява едно сигурно увеличаване на имуществото на засегнатото лице. В конкретния случай според съда ищецът се е справил с доказването на посочената вреда под формата на пропусната полза, доколкото се установява категорично, че по сключения договор за наем същият е получавал близо година изцяло и редовно уговорената месечна наемна цена от страна на наемателя, който е изпълнявал договора точно и своевременно. Установено е, че договорът е бил сключен за срок до 31.12.2018 г. и следователно, към момента на изпълнение на незаконосъобразната заповед до изтичане срока на договора са оставали малко повече от година и осем месеца. Установено е, че обектът по договора за наем е бил ползван от страна на наемателя по посоченото в договора предназначение, като от показанията на свидетеля К.става ясно, че същият е съставлявал магазин за мебели, който е бил функциониращ към момента, в който са започнали действията по премахването му. Следователно и не са налице такива обстоятелства, от които да се направи противен извод за това, че ако не би настъпило изпълнението на незаконосъобразната заповед, то договорът за наем щеше да продължи действието си до момента на изтичане на уговорения в него срок на действие. Ищцовото дружество е търговски субект и като такъв развива търговска дейност, като отдаването под наем на собствения му имот е част от тази дейност. Всяка търговска дейност по закон е свързана с възможността за получаване на търговска печалба, като това е и целта и смисъла за развиването на дейността. Доколкото, както се каза, в случая отдаването под наем е търговска дейност, то изцяло основателно е заявлението на ищеца, че бъдещите му финансови загуби, сиреч пропуснати ползи, са свързани с невъзможността да реализира приходите от наема по сключения с неговия контрагент договор за наем, като причина за това е именно изпълнението на незаконосъобразния административен акт, изразило се във фактическото премахване на предмета на договора за наем – въпросният магазин. Тези нереализирани приходи на ищеца се измерват именно на базата на наемната цена за този обект, а тя е приходът, чието постъпване в патримониума на наемодателя е било реално пропуснато / в този см.е Решение № 6731/2019 г. по адм. дело № 14391/2018 г. на ВАС/. В случая такава цена е била уговорена и е постъпвала в патримониума на дружеството-ищец в един сравнително дълъг период от време до момента на започване подготовката на действията по изпълнение на незаконосъобразната заповед на кмета на Район „Централен“ при Община Пловдив, като се установява, че към момента на подписване на споразумението за прекратяване действието на наемния договор, а именно към 18.04.2017 г . в наетия обект вече е нямало ток и вода, като е станало ясно и че той ще бъде реално премахнат/разрушен, независимо от наличието на съдебно спиране на изпълнението на заповедта, което поведение на администрацията именно е наложило да започне изнасянето на стоката, продавана в магазина. Поради това и според съда за ищеца действително е настъпила вреда, равняваща се на прихода от неполучения наем за премахнатия в изпълнение на незаконосъобразната заповед павилион- магазин, която съставлява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, доколкото ако не бе започнало неговото изпълнение и при нормално развитие на търговските отношения, както същите са се развивали до момента, то ищецът не би пропуснал получаването на наема от наемателя на обекта в размера, който е бил уговорен и за уговорения в договора срок. При положение, че павилионът е бил разположен и ползван въз основа на издадено разрешение, а последвалите съдебни решения за отмяна на процесната заповед, не са потвърдили наличие на основание за премахването на обекта, поставен върху терена, предмет на заповедта, легитимни са били очакванията на ищеца да получава уговорения наем в срока на сключения с друго дружество договор за наем.

Що се касае до размера на обезщетението за пропуснати ползи, то съдът намира, че в случая релевантен за оценката е именно размерът на наемната цена, който е бил реално уговорен и заплащан до момента на своеобразното принудително прекратяване на договора, а именно 900 лева месечно. В тази насока и видно е, че СОЕ е дала оценка на наемната цена за месец от 823,85 лева, или малко по-малко от уговорения по договора размер на месечен наем, като вещото лице е пояснило в съдебно заседание, че изчислението е направено въз основа на средната пазарна цена на наем за такъв по вид и площ обект. Видно е, че е налице незначителна разлика между средната наемна пазарна цена, посочена от експерта и тази, уговорена по представения по делото договор за наем, което впрочем е още едно основание за отхвърляне възражението на ответника за привидност на договора за наем. Според съда, при присъждане на обезщетението за пропуснати ползи следва да се вземе за основа именно уговорената по договора за наем наемна цена, доколкото се касае до присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, които са конкретни, а не хипотетични такива и съставляват приходи, за които са представени конкретни доказателства относно размера им, предвид наличието на договор с конкретни параметри, а не се касае до оценка на евентуален размер на наем, който би бил уговорен за процесния обект, ако не бе премахнат същия в изпълнение на незаконната заповед, за да се търси средната пазарна цена. При изчисление на обезщетението за пропуснати ползи следва да се вземе предвид и периода, за който е бил сключен договорът за наем, като се прецени размер на пропуснат наем съобразно с представените писмени доказателства, а именно за период от 20 месеца и 12 дни, като се има предвид, че наем е бил реално заплатен до 17.04.2017 г., а е бил дължим по договора до 31.12.2018 г. Следователно и при този подход размерът на пропуснатите ползи, изразяващи се в неполучени наемни вноски за процесния магазин за период от 20 месеца и 12 дни възлиза на сумата от 18360 лева, до който размер ще следва именно да се уважи исковата претенция, а за разликата до претендирания такъв от 18 390 лева същата ще следва да се отхвърли като недоказана.

Що се касае до искането за присъждане на законна лихва върху сумата и на това обезщетение и тук съдът се съобразява със задължителната тълкувателна практика, посочена по-горе по отношение на началния момент за изчисляване на законната лихва, а именно датата на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконосъобразния акт, от който е настъпила вредата. Както се посочи това е датата 05.08.2019 г., когато влиза в сила решението на ВАС по адм. дело № 8783/2017 г. за отмяната на процесната заповед. Поради това и акцесорната претенция не следва да се уважава в частта й относно претендирания по-дълъг период на дължимост поради претендиран по-ранен начален момент на отчитане на законната лихва и в тази й част ще следва да се отхвърли като неоснователна.

Не е част от фактическия състав на разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ установяване виновно причиняване на щетите за реализиране отговорността на държавата, като в тази връзка съдът съобразява и съдържанието на изричната разпоредба на чл.4, ал.1 пр. последно от ЗОДОВ. Не се установява от доказателствата по делото и нито една от хипотезите на чл.5 от ЗОДОВ, които иначе биха били основание за отхвърляне на която и да е от исковите претенции, или намаляване размера на присъжданото обезщетение по тях.

Предвид посоченото и както се каза вече, съдът намери, че ще следва да уважи отчасти всяка от двете искови претенции до размера, посочен по-горе поотделно, ведно с присъждане на законна лихва върху всяко от присъжданите обезщетения, считано от 05.08.2019 г. до окончателното му изплащане.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени и разноските за внесената държавна такса от 25 лева, както и за възнаграждение на вещо лице от 300 лева, които следва да бъдат понесени от ответника Община Пловдив. С оглед изхода на производството, на ищеца се следва и присъждане на направените разноски за един адвокат в производството, съразмерно на уважената част от иска, а на ответната страна се следва юрисконсултско възнаграждение по чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Съдът не приема за основателно направеното възражение за прекомерност на уговореното и заплатено с оглед на представените доказателства за това адвокатско възнаграждение. Тук следва да се има предвид и че при съобразяване на Решението на СЕС по дело С-438/2022 г., съдът не може да се счита за обвързан при преценката си с минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/2014 г. Впрочем, претендираният размер от 4320 лева с оглед на материалния интерес по делото, дори и при съобразяване на посочената Наредба, се явява под предвидения там минимум. В случая се касае до уговорено възнаграждение за адвокат, заплатено от дружество - търговец във връзка със засягане на имуществени права на търговеца, свързани с търговската му дейност, като са предявени два иска с обща цена над 100 000 лева и се установява, че самата искова молба, както и уточнението по същата са изготвени от упълномощения адвокат, който е и взел участие лично в проведените повече от две съдебни заседания и е представил и писмена защита по делото. Поради това и претендираното възнаграждение, което е било уговорено и действително заплатено на адвоката, не се явява прекомерно с оглед действително извършената работа по делото и фактическата и правна сложност на същото. Ето защо и с оглед изхода на делото, ще следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение, но съразмерно на уважената част от исковете, които, така изчислени, възлизат на сумата от 4318,76 лева.

Както се посочи по-горе, предвид частичното отхвърляне на исковите претенции, ще следва на ответника също да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, като за основа съдът намира, че следва да вземе предвид допустимото възнаграждение от 360 лева за производство с материален интерес съобразно с нормата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ като, така изчислено, съразмерно на отхвърлената част от исковете юрисконсултското възнаграждение се определя на 0,10 лева.

С оглед така изложените мотиви Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Пловдив с адрес гр. Пловдив, площад „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на „Лигеди“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 54, ет.1, ап.1, сумата от 109 843,11 лв. /сто и девет хиляди осемстотин четиридесет и три лева и единадесет стотинки/, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от изпълнението на незаконосъобразната Заповед № РД – 16-1061/20.10.2016 г. на Кмет на Район „Централен“ при Община Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 05.08.2019 г. до окончателното й изплащане,

КАТО ОТХВЪРЛЯ предявената от „Лигеди“ ООД искова претенция за обезщетение на имуществени вреди за разликата до пълния й предявен размер от 109 850 лева, както и акцесорната такава за частта от заявения период на дължимост на законната лихва върху обезщетението от 17.04.2017 г. до 04.08.2019 г., вкл., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес гр. Пловдив, площад „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на „Лигеди“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 54, ет.1, ап.1, сумата от 18 360 лв. /осемнадесет хиляди триста и шестдесет лева/, съставляваща обезщетение за пропуснати ползи от изпълнението на незаконосъобразната Заповед № РД – 16-1061/20.10.2016 г. на Кмет на Район „Централен“ при Община Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 05.08.2019 г. до окончателното й изплащане,

КАТО ОТХВЪРЛЯ предявената от „Лигеди“ ООД искова претенция за обезщетение за пропуснати ползи за разликата до пълния й предявен размер от 18 390 лева, както и акцесорната такава за частта от заявения период на дължимост на законната лихва върху обезщетението от 17.04.2017 г. до 04.08.2019 г., вкл., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес гр. Пловдив, площад „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на „Лигеди“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 54, ет.1, ап.1, сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, съставляваща размер на направените деловодни разноски в производството, както и сумата от 4 318,76 лв. /четири хиляди триста и осемнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/, съставляваща размер на възнаграждението за един адвокат, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „Лигеди“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 54, ет.1, ап.1, да заплати в полза на Община Пловдив с адрес гр. Пловдив, площад „Стефан Стамболов“ № 1, сумата от 0,10 лв. /десет стотинки/, съставляваща размер на юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Съдия: