РЕШЕНИЕ
№ ...151
гр. Самоков, 12.10.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи септември през две хиляди и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието
на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 109 по описа на същия съд за
И.И.Г. *** е предявил срещу Г.А.Г. *** иск за прекратяване на брака помежду им чрез развод
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Ищецът изрично е посочил,
че не желае съдът да се произнася по въпроса за вината за това състояние на
брачната връзка. Поискал е да му бъде предоставено ползването на семейното
жилище след развода. Претендира разноските по делото.
Твърди се в
исковата молба, че ищецът и ответницата сключили брак на 20.05.1990 г. в с. Говедарци,
като от брака страните имат едно дете, което понастоящем е навършило
пълнолетие. Скоро след сключване на брака отношенията между страните се влошили
и се появило непреодолимо несходство в характерите им. По време на съвместното
им съжителство те живеели в с. Говедарци в жилище – изключителна собственост на
ищеца, а от пет години били във фактическа раздяла. Ищецът счита, че бракът му
с ответницата е лишен от всякакъв смисъл и съдържание.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответницата не е представила отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска лично и чрез пълномощника си адв. Ваня Николова –
Гелова.
Пред съда ответницата
не се явява, не се представлява и не заявява становище по иска.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Искът е на
общо основание допустим, а по същество е основателен.
Видно е от
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, че ищецът и
ответницата са сключили граждански брак на 20.05.1990 г. в с. Говедарци, Община
Самоков, за което е съставен акт за граждански брак от същата дата. При
сключване на брака съпругата е приела фамилно име Г.. От брака страните имат
едно дете – пълнолетният Георги Иванов Г., роден на *** г.
Свидетелят Спас
Белчински сочи, че в началото на брака между страните отношенията им били
нормални и неконфликтни. От
Така от
показанията на св. Белчински се установява, че в продължение на повече от 4
години до предявяване на иска страните са в трайна и непрекъсната фактическа
раздяла. Тя е довела до дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка
между съпрузите, като същата е опразнена от всякакво нейно съдържание и
формалното продължаване на съществуването й е неоправдано както за съпрузите,
така и за обществото. Поради това сключеният между ищеца и ответницата
граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, следва да бъде прекратен
с развод. По аргумент от противното от разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК съдът
не следва да се произнася относно вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака поради липсата на искане за това от която и да е от
страните.
При
неоспореното наличие на предпоставките по чл. 56, ал. 1, изр. първо от СК ползването
след развода на семейното жилище, представляващо двуетажна еднофамилна къща със
застроена площ
Съдът не е
сезиран с искане от страна на ответницата да запази брачното си фамилно име Г..
Поради това и в духа на разпоредбата на чл. 53 от СК съдът следва да постанови
след развода тя да възстанови предбрачното си фамилно име Николчова.
На
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК съдът определя държавна такса при решаване на делото в размер
на 25 лв. Основанието на тази държавна такса е различно от основанието на
държавната такса, дължима в размер 25 лв. при подаване на молбата съгласно чл.
6, т. 1 от същата Тарифа, която е внесена от ищеца. Съгласно чл. 329, ал. 1,
изр. второ от ГПК в случаи като конкретния, когато съдът не е сезиран от никоя
от страните за произнасяне по въпроса за вината за развода, сторените от тях
разноски остават в тяхна тежест, така както са ги направили. За разноските,
които страните не са направили, но са дължими за производството, смисълът на
тази разпоредба е те да не се възлагат само на единия съпруг, ако няма
произнасяне по вината за развода. Затова за заплащане на държавната такса по
чл. 6, т. 2 от Тарифата следва да бъде осъдена ответницата. Също по аргумент от
чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК разноските на ищеца за платено от него адвокатско
възнаграждение следва да останат в негова тежест, така както ги е направил, без
съдът да се произнася с изричен диспозитив в тази насока.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА ЧРЕЗ РАЗВОД, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, БРАКА, сключен на 20.05.1990 г. в с.
Говедарци, Община Самоков с акт за граждански брак № 1/20.05.1990 г., съставен
в кметство с. Говедарци, Община Самоков, между И.И.Г., с ЕГН ********** и Г.А.Г.,
ЕГН **********, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ на И.И.Г., ЕГН ********** ползването
след развода на семейното жилище, представляващо двуетажна еднофамилна къща със
застроена площ
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата Г.А.Г. да
носи предбрачното си фамилното име – НИКОЛЧОВА.
ОСЪЖДА Г.А.Г., с фамилно име след прекратяване на брака
Николчова, ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Самоковския
районен съд сумата 25,00 лв. (двадесет
и пет лева), представляваща държавна такса по иска за развод при решаване на
делото, както и сумата 5,00 лв. (пет
лева) за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че присъдената сума
не бъде внесена доброволно.
За присъдената
в полза на Самоковския районен съд сума да се издаде служебно изпълнителен лист
след влизане на решението в сила, в случай че не бъде внесена доброволно.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: