№ 1286
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД срещу решение от 22.06.2022
г. по гр.д. №72362/2021 г. на Софийския районен съд, 169 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу Н. Г. Ч. и П. Н. Ч. установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 1284,76 лв. – главница,
представляваща цена на топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *******, сумата от 289,39 лв. – лихва за
забава за периода 15.09.2017 г. – 29.06.2020 г., сумата за дялово разпределение от 32,18 лв.,
както и 7,86 лв. – лихва за забава за периода 30.04.2017 г. – 29.06.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане, като ищецът е
осъден да заплати на ответника разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, и постановено в нарушение на
материалния закон. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е взел предвид ОУ
от 2014 г., тъй като исковият период се регулира от ОУ от 2016 г., респ. неправилно е приел,
че процесните вземания са погасени по давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемите Н. Г. Ч. и П. Н. Ч. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват
жалбата и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
1
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по
следните съображения:
Спорът по настоящото дело е съсредоточен върху обстоятелството дали вземанията
за процесния период са погасени по давност.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е
тригодишна.
За процесния период са действали Общите условия, влезли в сила от 14.03.2014 г., за
които на съда е служебно известно, че са публикувани във вестник „24 часа“ и вестник „19
минути“, и Общите условия, влезли в сила през мес.08.2016 г., за които на съда е служебно
известно, че са публикувани през мес.07.2016 г.
Съгласно ОУ/2014 г., клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните
начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени
към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната
енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на
съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен
период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната
дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се
установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът
няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил
сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към
продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно
вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С други
думи, при тази уредба на отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на
месечните дължими суми за топлинна енергия, следва извод, че вземанията за цена на
2
топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 31.07.2016 г. се явяват погасени по давност, тъй
като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на депозиране на исковата
молба е изтекъл тригодишният срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71
НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на
чл.33 ал.1 предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая най-старото задължение на ответника е
станало изискуемо на 15.09.2016 г., поради което към момента на предявяване на иска
/13.09.2021 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ е изтекъл тригодишният срок за вземанията за цената на
доставената топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Възражението за погасяване по давност на дълга за лихва също е
основателно. Вземанията за обезщетение за забава върху вземанията за процесния период са
погасени по давност, с оглед разпоредбата на чл.119 ЗЗД.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемите на основание чл.78
ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от
по 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по чл.38 ЗА.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №6971 от 22.06.2022 г., постановено по гр.д.
№72362/2021 г. по описа на СРС, ГО, 169 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******“ *******, да заплати на адв. И.Н., адрес: гр. Ботевград, ул. ******* и адв. С.
Н., адрес: гр. София, ул. ******* на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от по
400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4