№ 80
гр. Ямбол, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20242300500115 по описа за 2024 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ гр.София,
представлявано от Адвокатско дружество „Х., Янкова и Ц.“ чрез адв.Ц. против решение №
10/8.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 3242/2023 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
ОСЪЖДА Сдружение «Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи» ( НББАЗ), ЕИК *********, гр. София, район «Средец», ул. «Граф
Игнатиев» № 2, ет.2 да заплати на А. К. Т., ЕГН ********** от с.****, общ.***, обл.***,
ул.***№ **, със съдебен адрес в гр.****, ул.****№ ***, ет.**, ап.**, със съдебен адрес в
гр.****, ул.****№ ***, ет.**, ап.**, чрез адв. А. М.- САК сумата по 25 000 лв. (частичен иск
от по 30 000 лв.), представляващи неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й
П.К.Т., настъпила при ПТП на 03.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
20.12.2022 г. до окончателно изплащане на претенцията, съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА на процесуалния представител на ищците.
Иска се отмяна на решението и присъждане на разноските пред двете инстанции.
Счита се, че постановеното от съда решение е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на процесуалните норми. Неправилно и изцяло необосновано
съдът е приел, че е налице хипотезата, при която съгласно ТР 1/2016 г. е допустимо да се
присъди обезщетение за неимуществени вреди от смърт в полза на лице, което по
изключение е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. По делото не са
1
установени претърпени от ищцата вреди, произтекли от смъртта на брат й, които да
представляват изключение от обичайните болки и страдания при подобен род
взаимоотношения - между братя и сестри. По делото не са установени болки и страдания на
ищцата извън нормалните, ноторно известни при загубата на близък човек от същия вид
роднинска връзка.
От свидетелските показания на заинтересован свидетел, какъвто се явява разпитания
по делото И.С., са установени нормални човешки реакции и страдания на ищцата към датата
на смъртта на брат си, които не излизат от рамките на обичайните за такива случаи. Съдът в
противоречие с процесуалните норми не е обсъдил всички доказателства по делото, изложил
е мотиви, които са в противоречие с доказателствения материал и не се е произнесъл по
надлежно въведени от ответника възражения и оспорвания, като формално е посочил
наведените от ответника възражения без да формира конкретни правни изводи. Съдът е
изложил неясно становище, което не съставлява правен извод, за „отчетеното“ при
присъждане на обезщетение на ищците в наказателното производство от наказателния съд
съпричиняване от страна на пострадалия по повод изясняване механизма на ПТП, който
наказателен съд бил изложил съображения в тази насока и отчел, че исковете са завишени и
е приел съпричиняване от страна на починалия. Наказателният съд не е изследвал процента
съпричиняване от страна на пострадалия, което предвид навременно направеното
възражение за съпричиняване е следвало да бъде направено от настоящия съд. Счита, се че
по делото по безспорен начин се е доказало съпричиняване от страна на пострадалия. При
определяне на справедливия размер, съдът не е направил свои изводи, а се е основал на
присъдата от наказателния съд. Изводът на съда за основателност и доказаност на иска
поради еднородност на заявената претенция за неимуществени вреди на деликтно основание
и на тази срещу НББАЗ, както и за обвързващо действие в материалноправно отношение на
решението по деликтния иск срещу водача на ППС, когато обхватът и размерът на вредите
са едни и същи, е изцяло неправилен. По отношение на НББАЗ решението срещу
делинквента в частта, с която е определен конкретен размер на обезщетението и в частта, с
която е приет неясен размер на съпричиняване от пострадалия, няма обвързващо действие.
В законоустановения срок ищцата по делото сега въззиваема А. К. Т. чрез адв. А. М.-
САК е депозирала отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а
постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се
желае да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че
предявения от ищцата иск следва да бъде отхвърлен, тъй тя не попада в кръга от лица,
визирани в ТР № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС и съответно не е легитимирана да получи
застрахователно обезщетение от смъртта на нейния брат. Неоснователно е оплакването на
ответника-жалбоподател, че РС Ямбол не се е произнесъл по формално наведени от
ответника оспорвания и възражения – в частност възражението за съпричиняване от страна
на пострадалия.
Видно от мотивите към обжалваното решение, РС Ямбол правилно е приел, че при
изясняване механизма на настъпилото ПТП съпричиняването от страна на пострадалия Т. е
2
отчетено от наказателния съд при присъждането на обезщетението на ищцата, като за
разликата над 30 000 лв. същия съд се е позовал на принципа на справедливост съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че РС Ямбол не се е произнесъл по
формално наведени от ответника оспорвания и възражения – в частност възражението за
съпричиняване от страна на пострадалия. Излагат се подробни съображения за това, че
съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по
делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни
доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт. Възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия П.Т., е и недоказано. От
приетата по делото АТЕ не става ясно с кои свои действия П.Т. е допринесъл за настъпване
на ПТП. Пострадалият се е движил в най-дясната част на платното за движение, на не
повече от метър вляво от десния му край. Не следва да се кредитират обясненията на вещото
лице по АТЕ, че банкетът е силно затревен и не е възможно движение по него. По делото не
са представени нито протокол за оглед, нито фотоалбум, въз основа на които може да се
направи такова обосновано заключение. Тези изводи на експерта са на база доказателства,
които не са събрани по надлежния ред в настоящото производство, поради което и не следва
да се вземат предвид при постановяване на решението. В тежест на ответника е да докаже
въведените от него възражения, поради което се счита възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат за недоказано.
В съдебно заседание страните, редовно призовани – въззивникът не изпраща
представител, а въззиваемата не се явява. Чрез пълномощниците си – в писмено становище
преди съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба, а пълномощникът на
въззиваемата в съдебно заседание поддържа отговора по въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Пред ЯРС е предявен и уважен иск с правно основание чл. 511, ал.3, вр. с чл.511,
3
ал.1,т.2 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД от А. К. Т. от с.***** против Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ с искане за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от по 25 000 лв., частичен иск от 30 000 лв. за претърпени от нея
неимуществени вреди, вследствие причиняване смъртта на брат й П.К.Т. от водач на МПС,
със сключена застраховка „ГО“ от системата „Зелена карта“ със застраховател, намиращ се
на територията на трета държава Република Молдова, във връзка с ПТП, настъпило на
03.08.2018 г., както и присъждане на компенсаторна лихва в размер на законната такава по
чл.86,ал.1 ЗЗД от 03.08.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението. За да
предявят иска си, ищцата се е позовала на влязла в сила присъда по НОХД № 313/2018 г. по
описа на ЯОС, с която виновният застрахован водач е признат за виновен в причиняване
смъртта на брат й в ПТП, наложено му е съответното наказание и е осъден да й заплати по
предявен от нея граждански иск 30 000 лв. за причинените й неимуществени вреди
вследствие смъртта на нейния брат.
В настоящия случай, както и в исковата молба е цитирано, съгласно ТР № 1/2014 г. по
т.д.№ 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, решението по деликтния иск срещу застрахования няма
сила на пресъдено нещо срещу застрахователя на гражданската му отговорност, но обхватът
и размерът на вредите, когато са едни и същи, имат обвързващо спрямо него
материалноправно отношение. Т.е. за завеждане на настоящия иск и редовност на исковата
молба е достатъчно, че ищцата се е позовала на влязлата в сила присъда по НОХД №
313/2018 г. по описа на ЯОС, с която застрахованият водач е признат за виновен в
причиняване смъртта на брат й в ПТП, наложено му е съответното наказание и е осъден да й
заплати по предявения от нея граждански иск 30 000 лв. за причинените й неимуществени
вреди вследствие смъртта на брат й.
Въззивният съд преценя обжалваното решение за правилно по следните съображения:
Както се посочи по-горе, съгласно т.1 от ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по т.д.№
1/2014 г., в производството по пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обемът на
отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по
уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 ЗЗД, когато има за предмет
обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в
застрахователния договор. Предявеният в настоящия случай иск с правно основание чл. 511,
ал.3, вр. с чл.511, ал.1,т.2 КЗ от пострадало лице против НББАЗ, безспорно е пряк иск срещу
застраховател. Налице е и следващата предпоставка за уважаване на иска, която в
съответствие с дадените от ТР № 1/2014 г., е налице – виновният, застрахован водач П.С. е
осъден след предявен граждански иск в наказателния процес с влязла в сила присъда по
НОХД № 313/2018 г. да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на ищцата А. К. Т. обезщетение
за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й в размер 30 000 лв. По
прекия иск застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който на
основание чл.45 ЗЗД е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до
размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Това разбиране
/относно непревишаване размера на присъденото по иска по чл.45 от ЗЗД обезщетение/,
4
съгласно същото тълкувателно решение, е в съгласие и с възприетото разрешение в чл.3,
ал.1 от Директива 72/166/ ЕО, в чл. 2, ал.1 от Директива 84/5/ЕО и в Директива 90/232/ЕИО,
според което гражданската отговорност макар и застрахована, се регулира и зависи от
отношението между делинквента и увреденото лице.
При разглеждане на делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства в
лицето на разпитания свидетел И.П.С., живеещ на семейни начала с К.К.Т. – сестра на
ищцата. Със свидетелските показания на С., ищцата и пред гражданския съд е установила,
че е претърпяла неимуществени вреди заради смъртта на брат си, за които желае да бъдат
обезщетена. От тези показания може да се направи извод за съществуващата трайна и
дълбока емоционална връзка между ищцата и брат й и за понесените от нея сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания от смъртта на брат й. Налице е
извършено от ищцата доказване на причинените й поради смъртта на брат й неимуществени
вреди, чието репариране се претендира и то в присъдения по НОХД размер.
Неоснователни са възраженията на въззивника относно това, че по въпроса за размера
на обезщетението съдът не е формирал самостоятелни мотиви, а е препратил към присъдата,
постановена от наказателния съд. Присъдата освен, че на основание чл.300 от ГПК е
задължителна за съда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца по силата на ТР № 1/2014 г. следва да бъде взета предвид и относно
идентичност на обезщетените в наказателното дело вреди и техния размер. Районният съд е
съобразил приетото в наказателното производство при разглеждане на гражданския иск по
чл.45 от ЗЗД на ищцата, съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
П.Т., което се е отразило върху размера на наказанието на делинквента и определяне на
отговорността му по отношение на репариране на вредите и размера на дължимото
обезщетение. Предвид функционалния характер на отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /в случая НББАЗ/
спрямо отговорността на делинквента, изводите на наказателния съд по отношение на
съпричиняването следва да бъдат зачетени и в настоящото производство, както е и сторено
от районния съд. В настоящата хипотеза не е необходимо излагането на самостоятелни
изводи в тази връзка от страна на гражданския съд след като съпричиняването е прието за
налично от наказателния съд и съответно е съобразено при определяне размера на
обезщетението, присъдено по реда на гражданския иск в наказателното производство.
В обобщение, въззивният съд намира, че отговорността на НББАЗ е аналогична на
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което
произнасянето на ОС-Ямбол с влязлата в сила Присъда №139/08.11.2018 г. по НОХД
№313/2018г. в гражданската й част, по предявените граждански искове по чл.45 от ЗЗД
обвързва НББАЗ, чиято отговорност е гаранционно-обезпечителна по отношение на
деликвента П.С. относно размера на претърпените неимуществени вреди и размера на
справедливото им обезщетяване. НББАЗ следва да отговаря в размер на 30 000 лв. за ищцата
за претърпените от нея неимуществени вреди, тъй като за този размер отговаря виновния
водач. Процесните вреди въпреки осъждането в гражданската част на влязлата в сила
5
присъда, не са репарирани по реда на чл.45 ЗЗД от прекия причинител П.С., поради което
правилно районният съд е уважил иска до предявения размер от 25 000 лв., предявен
частично от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2022 г. /деня следващ
деня на изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ/ до окончателното изплащане.
При този изход на въззивното производство, въззивникът НББАЗ следва да заплати на
пълномощника на въззиваемата - адв.А. М. адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38 ал.2
от ЗАдв. За осъществената защита пред настоящата инстанция, съгласно чл.7 ал.2 т.3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение е в размер 2650 лв. при
защитаван интерес в размер 25 000 лв. като претендирания от адв.М. размер 2800 лв. е
неоснователен.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/8.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 3242/2023 г. по
описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ /НББАЗ/ гр.София на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. да заплати на адв.А. М.
от САК сумата 2650 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на въззиваемата А. К. Т., ЕГН ********** от с.*****.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6