РЕШЕНИЕ
№1606
гр. Пловдив, 08.09.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди и двадесетата година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 696 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на И.Г.К. с ЕГН ********** ***, против Решение №
2153-15-40 от 18.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на К. срещу Разпореждане
№**********/Протокол № 2140-15-947 от 27.12.2019 г. на ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което е отказано опускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.2 от КСО.
Жалбоподателят в жалбата си до
съда, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. П., моли за отмяна
на оспореното решение. Твърди се, че същото е неправилно и незаконосъобразно по
отношение на изводите, че не е изпълнено условието за наличие на 15 години
осигурителен стаж, придобит при условията на втора категория труд, поради
неоснователно незачитане на удостоверения в трудовата книжка на жалбоподателя
стаж от втора категория. Сочи се, че е следвало пенсионните органи да зачетат
стажа, положен в АПК „Тракия“ на длъжност „разтвораджия“,
като такъв от втора категория, предвид отразяването в трудовата книжка, че
трудът следва да се зачете от тази категория, както и че като труд от втора
категория следва да се зачете и този на длъжността „дезинфектор“
във Вагонен район Пловдив за целия, удостоверен с трудовата книжка, период от
време. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.,
оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. В
съдебно заседание и в представени писмени становища се обсъждат събраните по
делото доказателства, като се сочи, че при преценка на осигурителния стаж на
жалбоподателя в АПК „Тракия“ - Пловдив е съобразена събраната информация от ОАА
при ТП на НОИ Пловдив, а по отношение на стажа при БДЖ „Товарни превози“ ЕООД –
ПТП Пловдив е съобразено издаденото от осигурителя удостоверение УП -3 №
2082/03.12.2019 г. и направеното с него предложение за категоризиране на труда.
Сочи се, също така и че преценката дали са налице основания един труд да се
зачете от съответна категория е предоставена на длъжностните лица от НОИ и се
прави въз основа на оригиналните документи, които лицето представя като
доказателства за условията, при които трудът е положен, а в хода на съдебно
производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази връзка. Моли се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата
– за присъждане разноски на жалбоподателя в минимален размер.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за
което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на практика с този акт се
потвърждава постановения преди това отказ за отпускане на пенсия и поради това
е с правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения
срок с оглед датата на връчване на оспореното решение, видна от приложеното по
делото копие от известие за доставяне, както и срещу акт, който подлежи на
съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
Със заявление № 2113-15-4142/30.08.2019
г., към което приложил документи,
жалбоподателят К. направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО. Към датата на подаване на заявлението К. имал
навършена възраст 58 г., 4 месеца и 16 дни. Във връзка с извършеното
удостоверяване в представената от жалбоподателя трудова книжка № 328 /с
продължение/ на положен труд в АПК „Тракия“ - Пловдив в селското стопанство на
длъжностите „разтвораджия“ и „механизатор“ в периода
от 04.05.1982 г. до 23.08.1984 г. и от 02.04.1985 г. до 18.09.1985 г., за които
периоди в трудовата книжка било посочено „трудът да се зачита за II
категория съгл. ППЗК“, било възложено извършването на проверка в Обединения осигурителен
архив на НОИ с цел издаване на удостоверение, в което да се уточни положеният
осигурителен стаж на жалбоподателя в АПК „Тракия“ - Пловдив конкретно за
периода 04.05.1982 г. – 01.01.1984 г., за който в
трудовата книжка било налице отбелязване за длъжността „разтвораджия“
и за същата длъжност и за периода 02.04.1985 г. – 18.09.1985 г., оформен в
трудовата книжка. Проверката следвало да установи в каква бригада, звено или
производство е положен трудът на длъжност „разтвораджия“
и дали по първичната документация, с която архивът разполага, има данни да се
касае всъщност за длъжност „дезинфектор“. В уведомително
писмо изх.№ 5506-15-3466# от 10.12.2019 г. от Осигурителния
архив, адресирано до жалбоподателя и до Ръководителя на ПО при ТП на НОИ
Пловдив, било посочено, че не са предадени в НОИ документи, удостоверяващи
осигурителен стаж и доход за АПК „Тракия“- Пловдив, но при извършена проверка в
документите на осигурителя КЗС с.Трилистник се съдържа информация в балансовите
ведомости за съответните проверени години относно брой отработени дни за годините
от жалбоподателя, без конкретни данни относно длъжността в отделните звена, за
които има записи - бр.804 „Технологично звено“ и бр.311 „Трактористи“ - с
изключение на месец 05.1985 г., в който месец била отразена за жалбоподателя
длъжността „тракторист“ в бр.804 „Технологично звено“, както и че в
разплащателните ведомости на КЗС „Трилистник“ с. Трилистник за проверения
период няма данни за „дезинфектор“ и осигурителят не
е предал в ТП на НОИ трудови договори, допълнителни споразумения или заповеди.
От БДЖ „Товарни превози“ ЕООД - ПТП Пловдив
също било изискано в хода на административното производство, започнало по
заявлението на К., уточняване на длъжността на жалбоподателя и при условията на
коя категория труд е положен стажът му и в случай на прекъсване на
осигурителния стаж да се издаде УП – 3, като се анулира записа от трудовата
книжка за периода 28.10.1985 г. - 01.01.2002 г. Съгласно издаденото от
запитания осигурител УП-3 с № 2082/03.12.2019 г. било удостоверено, че
жалбоподателят К. е полагал труд на длъжност “дезинфектор
– Дезинф. Станция Пловдив“ в периодите 28.10.1985 г.
– 01.04.1992 г.; 01.11.1992 г. – 31.12.1999 г. и 01.01.2000 г. – 01.01.2002 г.,
а така също и на длъжност „Изпитвач – Дезинф. Станция
Пловдив“ в периода 01.04.1992 г. до 01.11.1992 г., като било направено
предложение трудът на длъжността „дезинфектор – Дезинф. Станция Пловдив“ за периодите 28.10.1985 г. –
01.04.1992 г. и 01.11.1992 г. – 31.12.1999 г. да се зачете за труд от втора
категория на основание т.66а от ПКТП /отм./. В трудовата книжка на
жалбоподателя от НК БДЖ МТ – Вагонен район било вписано, че длъжността „дезинфектор“ от 28.10.1985 г. до 31.12.1999 г. е втора
категория, съгласно т.53 от ПКТП.
С Разпореждане № ********** по Протокол № 2140-15-947/27.12.2019 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на
жалбоподателя било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл.69б, ал.2 от КСО. Като мотиви за отказа било посочено,
че по отношение на К. не е изпълнено едно от условията на посочената разпоредба,
а именно наличието на 15 години осигурителен стаж, положен при условията на
втора категория труд, като било прието, че същият има положен стаж от втора
категория от 14 години, 03 месеца и 25 дни. При изчисляването на осигурителния
стаж административният орган зачел за такъв от втора категория този, положен
при осигурителя АПК „Тракия“ – Пловдив на длъжността „механизатор“ за периода
01.01.1984 г. до 23.08.1984 г. с продължителност 7 месеца и 22 дни; този,
положен в КЗС с.Трилистник на длъжността „тракторист“ за периода 01.05.1985 г.
до 31.05.1985 г. с продължителност от един месец, както и този, положен в БДЖ „Товарни
превози“ на длъжността „дезинфектор“ за два периода -
от 28.10.1985 г. до 01.04.1992г. /6 год., 05 мес. и 03 дни/, както и от
01.11.1992 г. до 31.12.1999 г. /07г., 02 месеца/. Като осигурителен стаж от
трета категория бил зачетен такъв от 24г., 02 месеца и 15 дни. С разпореждането
си Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив посочил, че в
трудовата книжка било направено предложение за зачитане на осигурителния стаж
на длъжността „разтвораджия“, положен в АПК „Тракия“
–Пловдив в периодите 04.05.1982 г. – 23.08.1984 г. и 02.04.1985 г. до
18.09.1985 г. от втора категория, но без осигурителят да посочи основанието и
нормативния източник, съгласно който предлага трудът да се зачете от тази
категория, като обсъдил и полученото в тази връзка уведомително писмо от Отдел
„ООА“ за извършената проверка на приетите и съхранени документи от този осигурител.
Отразено било също така и че длъжността „разтвораджия“
не попада в обхвата, нито на т.52б, нито на т.66и от ПКТП /отм./, поради което
и осигурителният стаж на тази длъжност е зачетен за трета категория труд. При
това положение и било прието, че тъй като жалбоподателят има доказан
осигурителен стаж придобит при условията на втора категория труд от 14 години,
три месеца и 25 дни, то същият не е изпълнил условието на чл.69б, ал.2 от КСО
за наличието на 15 години осигурителен стаж, придобит при условията на втора
категория труд. Въпросното разпореждане било обжалвано от жалбоподателя К. пред
Директора на ТП на НОИ Пловдив, който с Решение № 2153-15-40 от 18.02.2020 г.,
предмет на настоящото дело, отхвърлил жалбата, като приел, че макар и
осигурителният стаж при АПК „Тракия“ – Пловдив да е редовно оформен от
осигурителя в представената от жалбоподателя трудова книжка, то стажът на
длъжност „разтвораджия“ е зачетен за трета категория,
тъй като не е обхванат от записите по т.52б и т.66и от ПКТП /отм./. Досежно осигурителния стаж при БДЖ – „Товарни превози“ ЕООД
- ПТП Пловдив Директорът на ТП на НОИ приел в решението си, че осигурителният
стаж, който е положен на длъжност „дезинфектор“ е
правилно зачетен за втора категория, съгласно т.63а от ПКТП /отм./, а по отношение
на труда на длъжност „изпитвач - Дезинфекционна станция“ – от трета категория,
тъй като тази длъжност не е обхваната от записа на т.63а от отм. ПКТП, а и
осигурителят не е направил предложение за зачитане на този труд от категория,
различна от трета, като е издал образец УП-3 № 2082/03.12.2019 г., анулирайки
записите в трудовата книжка и потвърждавайки верността на данните в образеца.
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО
и в предвидената в закона форма, като съдържа правните и фактически основания
за издаването му. При издаването на обжалваното решение според съда не е
допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила и решението е постановено в съответствие с материалния закон. За тези
си изводи съдът взе предвид съвкупността от всички доказателства, съдържащи се
в административната преписка, както и събраните такива в хода на съдебното
дирене.
Съгласно разпоредбата на чл.69б, ал.2, вр. с ал.5 от КСО, лицата, които са работили 15 години при
условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия към 2019 г. при
навършена възраст 58 години и 04 месеца за мъжете, при условие, че сборът от
осигурителен стаж и възраст е не по-малък от 100 и не са придобили право на
пенсия по чл.168 от КСО, и не са променили осигуряването си по чл.4в от КСО. В
конкретния случай от доказателствата по делото се установява категорично, че
жалбоподателят К., макар да отговаря на останалите условия на посочената
разпоредба, не е изпълнил условието ѝ да има 15 години осигурителен стаж
от втора категория труд, доколкото е установено да има такъв в размер на 14
години, 03 месеца и 25 дни. Следва да се има предвид, че основанията за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО са дадени кумулативно и поради това при липсата на което и да било от
посочените условия, на заявителят не следва да се отпуска пенсия.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1
и ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж
се установява с данните по чл.5, ал.4 от КСО с трудови, служебни, осигурителни
книжки и с документ по утвърден образец, а осигурителният доход, върху който са
внесени или дължими осигурителни вноски - с данните по чл.5, ал.4 от КСО или с
осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Съгласно чл.40,
ал.3 от НПОС, документите по ал.1 и 2 се издават въз основа на ведомости за
заплати, други разходооправдателни документи и
договори за възлагане на труд. Следователно и
първичните документи, в които се съдържат данните за осигурителния стаж на
лицето са изплащателните ведомости, договорите за
възлагане на труда, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен
документ, който отразява вече направените записвания и затова при
несъответствие между записванията в изплащателните
ведомости от една страна и съответно в трудовата книжка, от друга, за едни и
същи периоди меродавно ще е записването в първичните документи /В този см. е Решение № 11059/2020 г. по адм. дело №
3777/2020 г. на ВАС/. Ето защо и в конкретния случай, правилно и в съответствие
с чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК е било поведението на пенсионните органи по
извършване на конкретни проверки, преди произнасянето по заявлението на
жалбоподателя, за уточняване категорията на полагания труд по отношение на
удостоверения в трудовата книжка на жалбоподателя стаж, като се има предвид
характера на вписаните в трудовата книжка длъжности и направените от страна на
осигурителите предложения за зачитането на стажа от съответната категория труд,
съпоставено с определянето на категориите труд по приложимия за процесните
периоди Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране ПКТП /отм./.
Следва в тази насока да се има предвид, че Министерският съвет определя кой
труд към коя категория се причислява съобразно с характера и особените условия
на труд, като в тази връзка категорията на положения труд до 31.12.1999 г. се
преценява съобразно с разпоредбите на ПКТП, а след това, според Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/. Конкретната преценка обаче, за
наличието или липсата на основание трудът да бъде зачетен за една или друга
категория, в административното производство се прави от длъжностните лица при
НОИ въз основа на относимите правни норми и при
съобразяване на представените от съответното лице оригинални документи за
осигурителен /трудов/ стаж, като осигурителят прави само предложение за категорията на труда, което не е обвързващо за
административния орган /в този см. са Решение № 7390/18 г. по адм. дело №
7941/17 г., Решение № 4567/2020 г. по адм. дело 1961/19 г. на ВАС и др./.
Посоченото произтича и от разпоредбата на чл.70 от ПКТП /отм./, съобразно с която
осигурителите следва при издаването на документи /трудова книжка или
удостоверения за трудов стаж/, които се издават въз основа на първична отчетна
документация, доказваща работа при определени условия и на определени обекти,
или работни места, да посочват
съответната точка и буква от Правилника, по която предлагат да се зачете трудът. Ето защо и
не се възприемат като основателни възраженията на жалбоподателя, относно това,
че административният орган задължително е следвало да се съобрази с направеното
предложение за категоризиране на труда от осигурителите, отразено по трудовата
книжка на К., доколкото преценката за това, както се каза, е предоставена в
правомощията на съответните длъжностни лица в ТП на НОИ, които следва да
извършат и задължително проверка, освен дали въпросният стаж е действителен, за
което в случая не е формиран спор между страните, така също и дали са налице
доказателства трудът да е положен на точно определена длъжност, какъв е
характерът, спецификата и особените условия на полагане на труда и в тази
връзка дали направеното предложение от осигурителя относно категоризирането на
труда е съответно на приложимите нормативни актове.
В конкретния случай, по
отношение на труда, положен при осигурителя АПК „Тракия“- Пловдив, вкл. и в с.
Рогош /АПК „Тракия“, бригада с.Рогош/, удостоверен надлежно в трудовата книжка
на жалбоподателя с № 328 /на л.11 от същата, съотв.
л.101 от делото/ е видно да са налице записи за полаган труд по две длъжности „разтвораджия“ и „механизатор“ и съответно поставен кръгъл печат
на Общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС
с. Рогош върху текста „трудът да се зачита за II кат. по ППЗК“ с положен подпис, без име и длъжност на
извършилия записа с предложението за зачитане на удостоверения от АПК „Тракия“
по надлежния ред стаж. С оглед обстоятелството, че в трудовата книжка като вид
дейност по отношение на посочените длъжности е посочено „селско стопанство“ и
предвид периодите на полагане на труда преди 01.01.2000 г., то правилно
пенсионните органи са се насочили към събиране на доказателства за изясняване
на конкретните длъжности, заемани от страна на жалбоподателя в посочените в
трудовата книжка периоди, съответно конкретно по отношение на длъжността „разтвораджия“ - за установяване характера и конкретните
условия на полагане на труд по посочената длъжност, предвид евентуалното
причисляване на същата към длъжностите, съставляващи част от записите по т.52б,
както и т.66и от ПКТП /отм./, относими към дейностите в селското стопанство. В
тази връзка и след получаване на уведомителното писмо за извършената проверка в
ООА, за което няма данни жалбоподателят да е обжалвал, прави впечатление, че
освен за месец май 1985 г., когато са налице данни жалбоподателят да фигурира с
длъжността „тракторист“, няма данни, освен за технологичното звено, каква е
била длъжността на К. при осигурителя АПК „Тракия“ за проверените периоди.
Впрочем, съгласно вписването в трудовата книжка за целия период от 2.04.1985 г.
до 18.09.1985 г. е отразено длъжността на К. да е била „разтвораджия“,
а въпросният период включва и месец май 1985 г. При това положение и съвсем
правилно и изцяло в полза на жалбоподателя, стажът му за този един месец от
01.05.1985 г. до 31.05.1985 г. е бил зачетен от страна на административния
орган като такъв, положен на длъжността „тракторист“, като при наличието на
несъответствие е зачетено за меродавно именно отразяването в първичните
документи от осигурителя, а не това по трудовата книжка. Правилно и съобразно с
вписването по т.52б от ПКТП /отм./, която определя, че трудът на работещите
като механизатори в селското стопанство е от втора категория, този осигурителен
стаж на жалбоподателя за длъжността „тракторист“ е бил зачетен от пенсионния
орган за втора категория труд. Изразът
„механизатори“ по смисъла на т.52б ПКТП /отм./ е сборно понятие, включващо и трактористите в селското
стопанство /така и в Решение № 7377 от 2011 г. на ВАС по адм. д. № 1220/2011 г., Решение № 412 от 2010 г. на ВАС по адм.
д. № 12038/2009 г. и др./.
Правилно в този смисъл и на посоченото основание е зачетен
за втора категория труд и периодът, удостоверен в трудовата книжка на
жалбоподателя и за длъжността „механизатор“ – от 01.01.1984 г. до 23.08.1984 г.
Неоснователно е възражението, че не е била търсена информация от ТКЗС с.Рогош,
доколкото е видно, че в трудовата книжка на жалбоподателя, извършените на
стр.11 от същата записи са с печата на осигурителя АПК „Тракия“, по отношение
на който именно е направена и проверката в ООА и така е установено да са
налични само документи, предадени от КЗС с.Трилистник. Впрочем, жалбоподателят
не е ангажирал нито в административното производство, нито пред съда каквито и
да било доказателства относно конкретните длъжности, характера, мястото и
особените условия на труд, положен при този осигурител с оглед конкретното му
причисляване към съответната категория. Това важи конкретно по отношение на
длъжността „разтвораджия“, досежно
която не е била открита първична документация, въпреки положените усилия от
пенсионните органи. Жалбоподателят също не е ангажирал каквито и да било
доказателства, свързани с оборване изводите на пенсионния орган, че се касае до
труд от трета категория, въпреки указанията, дадени с разпореждането за
образуване на делото за представяне на доказателства в подкрепа на тезата му за
незаконосъобразност на оспорения акт. Такива доказателства биха могли да бъдат
например трудови договори, заповеди за възлагане на дейности, длъжностни или
производствени характеристики или други документи, или пък всякакви други по
вид доказателства, които са допустими и от които да може да се извлече
достоверна информация, която да послужи за преценка причисляване на посочената
длъжност към описанието в някоя от точките, вкл. относими към дейностите в
селското стопанство, отразени в ПКТП /отм./. Не са ангажирани доказателства в
какво се е изразявала дейността на жалбоподателя, дали в приготвяне, или
съхранение, или каква да е друга конкретна дейност с разтвори, както и за какви
разтвори иде реч. Жалбоподателят е поискал единствено предоставяне на данни от
ТП на НОИ относно това какъв е бил размерът на внесените осигурителни вноски за
периодите, за които трудът не е зачетен от втора категория. От представената
справка от ответника по делото става ясно, че в документите, предадени от
осигурителя КЗС с.Трилистник, за периодите, в които К. фигурира във ведомостите
за заплати, няма данни за размера на осигурителните вноски и категорията труд,
за която са внасяни. Сиреч, от така поисканото доказателство не се установяват
факти от значение за признаване труда в АПК „Тракия“, който не е бил признат с
разпореждането, потвърдено с оспореното решение, за такъв от втора категория. В
същата справка по отношение на периода 04.1992 г. до 11.1992 г., изготвилият
справката Началник ООА е посочил, че липсва информация за отработени дни и
получен осигурителен доход на К. в документите на КЗС -Трилистник, но по делото
са налице доказателства в този период жалбоподателят да е полагал труд при друг
осигурител, поради което и справката единствено в тази ѝ част не се
кредитира от съда. По отношение на посочения период обаче, по делото са налице доказателства,
представени от самия осигурител, от които да може да се направи извод относно
категорията на труда, положен през посочения период, като липсата на данни за
размера на внасяните осигурителни вноски и за каква категория труд са били
внесени, не е и от съществено значение, доколкото преценката конкретно относно
категорията труд се прави с оглед на характера и особените условия на труда,
независимо от това какви осигурителни вноски и дали правилно са били внесени за
същия /арг. от чл.104, ал.1 от КСО/.
Правилно и съобразно с относимата нормативна база е отчетено, както от издателя на
разпореждането за отказ за отпускане на пенсия, така и от ответника при
издаването на оспореното пред съда решение, че трудът, положен от страна на
жалбоподателя на длъжност „разтвораджия“ при
осигурителя АПК „Тракия“ не може да бъде зачетен като такъв от втора категория.
В тази насока, както се посочи, не са били открити при проверките на
административния орган, нито представени от страна на жалбоподателя документи,
нито други доказателства, от които да се направи конкретен извод за характера и
особените условия на труд при изпълнение на посочената длъжност. Длъжност с
такова наименование не фигурира и в приложимия с оглед периодите, удостоверени
в трудовата книжка на жалбоподателя К. Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране /отм./, като такава длъжност не може да бъде причислена към описаните
дейности и длъжности в т.52б и т.66и, относими иначе пряко към дейностите в
селското стопанство. Затова и правилно периодите, за които е положен труд на
тази длъжност, удостоверени в трудовата книжка, с изключение на посоченото за
периода 01.05. – 31.05.1985 г., са зачетени от пенсионните органи като такива,
в които е положен труд от трета категория. В тази насока, както се посочи,
направеното предложение от осигурителя в трудовата книжка за зачитане на труда,
като такъв от втора категория, първо съставлява само предложение, което не
задължава пенсионните органи, респективно съда при преценка категорията на
положения труд и второ, така, както е направено, това предложение не
съответства изобщо на изискването по чл.70 от ПКТП, доколкото не е посочена съответната точка и буква от Правилника за
категоризиране труда при пенсиониране, по която
осигурителят предлага да се
зачете трудът на жалбоподателя. Впрочем, не става ясно и кой е
нормативният акт, на който се е позовал осигурителят, за да направи такова
предложение.
Що се касае до категоризирането
на труда, положен при БДЖ „Товарни превози“ ЕООД, то и тук съдът е на
становище, че и издателят на разпореждането за отказ от отпускане на пенсия, и
този на оспореното сега пред съда решение, са съобразили изцяло приложимата
нормативна уредба и събраните в хода на административното производство
доказателства, поради което и са постановили правилни и законосъобразни
актове. Както се посочи по-горе, в
трудовата книжка на жалбоподателя К. се съдържат записи относно полаган труд в
периода 28.10.1985 г. – 31.12.1999 г. по вид дейност ЖП Транспорт и две
длъжности съответно „дезинфектор“ и „изпитвач“. Също
така е налице и предложение от страна на осигурителя, отразено в трудовата
книжка, за зачитане труда на длъжността
„дезинфектор“, положен в рамките на периода
28.10.1985 г. – 31.12.1999 г. от втора категория, съгласно т.53 от ПКТП. По
повод на отразеното в трудовата книжка удостоверяване на периода, в който е
полаган труд на длъжността „изпитвач“, а именно от 03.02.1992 г. до 03.05.1992 г.
е изискано от страна на осигурителя в рамките на административното производство
именно с цел правилното категоризиране на труда, уточняване в УП - 3 на
длъжността на лицето и при условията на коя категория труд е положен стажът. От
страна на осигурителя БДЖ „Товарни превози“ ЕООД - ПТП Пловдив е било
представено УП-3 от 03.12.2019 г. с № 2082, съставляващо документ по образец по
смисъла на чл.40, ал.1 от НПОС за установяване на осигурителен стаж. С
въпросното удостоверение били анулирани данните по трудовата книжка на
жалбоподателя, като изрично били посочени периодите и съответно длъжностите,
които е заемал жалбоподателя, както следва: 1.“дезинфектор – Дезинф. станция Пловдив“ в периода 28.10.1985 г. –
01.04.1992 г.; 2. „изпитвач – Дезинф. Станция Пловдив“
в периода 01.04.1992 г. до 01.11.1992 г.; 3. “дезинфектор
– Дезинф. станция Пловдив“ в периода 01.11.1992 г. –
31.12.1999 г. и “дезинфектор – Дезинф.
станция Пловдив“ в периода 01.01.2000 г. – 01.01.2002 г. Било направено
предложение трудът по т.1 и по т.3 да се зачете от втора категория на осн. т.66а от ПКТП. Съобразявайки посоченото във въпросното
УП-3, пенсионните органи правилно са признали като труд от втора категория
полаганият такъв на длъжност „дезинфектор“ за периода
от 28.10.1985 г. до 01.04.1992 г. и от 01.11.1992 г. до 31.12.1999 г., предвид
факта, че въпросната длъжност е изрично включена в т.63а от ПКТП /а не т.66а,
както е посочил осигурителят в УП-3/, където е посочено, че от втора категория
е трудът на дезинфектори, дезинсектори и дератизатори. Касателно периода от 01.01.2000 г. до 01.01.2002 г.,
макар трудът да е положен на същата длъжност „дезинфектор“,
то правилно същият е бил зачетен като такъв от трета категория, предвид факта,
че считано от 01.01.2000 г., същият труд се зачита вече от трета категория
съобразно с чл.3 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Що
се касае до периода от 01.04.1992 г. до 01.11.1992 г., очевидно е, че същият е
положен на различна длъжност - „изпитвач“, макар и отново в Дезинфекционна
станция Пловдив при същия осигурител, като последният не е направил във
въпросното УП-3, нито дори в трудовата книжка, предложение трудът, положен на
тази именно длъжност, да се зачете като такъв от втора категория, като, както
се каза, в трудовата книжка е предложено зачитане за втора категория само на
труда, положен на длъжността „дезинфектор“. Правилно в оспореното решение на
Директора на ТП на НОИ Пловдив е отчетено в тази насока, че длъжността
„изпитвач“ не е обхваната от записа на т.63а от отм. ПКТП. Същата не може да
бъде причислена и към останалите длъжности, предвидени в т.53 на работещите в
БДЖ, които включват „…работещи в българските
държавни железници: ръководител на движение, маневрист, стрелочник, работник по поддържането на железния път,
диспечер, работник по ремонта на
подвижния железопътен състав и съоръженията, механик по техническата
експлоатация на вагоните, осигурителните инсталации и съоръженията, машинист и помощник-машинист на железопътни възстановителни средства и подвижна железопътна техника, железопътен кондуктор и вагоноописвач.“ В тази насока следва да се има предвид и че не е
допустимо разширително тълкуване и съответно приложение
на разпоредбите на ПКТП /отм./, като в този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана напр. в Решение № 6389/2013 г. по адм. дело № 3716/2013 г. или Решение № 14239/2019 г. по адм. дело 14059/2018 г.
Поради това и с оглед липсата
на ангажирани други доказателства, от които да може да се направи противен
извод, правилно според съда административният орган е приел, че трудът полаган
на длъжността „изпитвач“ при осигурителя БДЖ „Товарни Превози“ ЕООД ПТП
–Пловдив следва да бъде зачетен като такъв от трета категория.
Предвид изложеното и недоказани остават твърденията на
жалбоподателя, свързани с оспорването от негова страна на непризнатия му като
втора категория труд стаж при посочените по-горе двама осигурители. Следва да
се има предвид, че при издаване на обжалваното решение на Директора на ТП на
НОИ - Пловдив, както и на Разпореждането на ръководителя на пенсионното
осигуряване, всички относими към изводите на административния орган доказателства
относно това дали са налице условия за отпускане на пенсия по реда на чл.69б,
ал.2 от КСО, са били съобразени и преценени от административния орган. Представените
от страна на жалбоподателя УП-2 от 2015 г. БДЖ „Товарни превози“ ЕООД - ПТП
Пловдив са документи, удостоверяващи размера на осигурителния доход, поради
което и правилно от административния орган е взето предвид съдържанието на
издаденото впоследствие през 2019 г. УП -3, удостоверяващо осигурителния стаж
при този осигурител, чийто срок е именно от значение за преценка наличието или
липсата на условията за пенсиониране по посочения текст от КСО. Ето защо и
понеже не е била налице една от кумулативно предвидените предпоставки за
отпускане на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО, а именно не е установено
жалбоподателят да има 15 години положен осигурителен стаж при условията на
втора категория труд, правилно е бил потвърден отказа на ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на посочената разпоредба от кодекса.
Предвид изложеното и съдът намери, че следва да отхвърли
жалбата като неоснователна. При посочения изход на спора и при своевременно
заявената претенция, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 100
лв. /сто лева/ на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.К. с ЕГН ********** ***, против
Решение № 2153-15-40 от 18.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с
което е оставена без уважение жалбата на
К. срещу Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-947 от 27.12.2019 г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за отказ за опускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.2 от КСО.
ОСЪЖДА И.Г.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ –
гр. Пловдив сумата от 100 лв. /сто лева/ възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: