№ 7585
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Т. КРУМОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110162345 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. АЛ. В. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени конститутивни искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му,
извършено със Заповед № 18 от 07.10.2021 г. на изпълнителния директор на „Топлофикация
София“ ЕАД, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност – „монтьор топлофикационни съоръжения“ и
осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата в размер на 6709,76 лева, представляваща обезщетение при незаконно
уволнение, изразяващо се в разликата между получаваното от ищеца възнаграждение на
заеманата преди уволнението длъжност и новозаетата такава за периода 08.10.2021 г. –
08.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
01.11.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че въз основа на трудов договор от 28.04.2015 г. бил в трудово
правоотношение с ответника „Топлофикация София“ ЕАД, по силата на което заемал
длъжността „монтьор, топлофикационни съоръжения“, с място на работа „ТР София Изток“
– Пренос разпределение на топлинна енергия – Отдел „Експлоатация на ТПМ“ при
ответника, с основно трудово възнаграждение в размер на 540 лева, а впоследствие
изменено на 1205 лева. Твърди, че трудовото му правоотношение с ответника било
прекратено със Заповед № 18/07.10.2021 г., връчена му на 07.10.2021 г., с която му било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Излага подробни съображения за
незаконосъобразност на уволнението, като поддържа, че не е извършил посочените в
заповедта нарушения на трудовата дисциплина – не е извършил действия по източване,
пълнене на абонатна станция, смяна на спирателни кранове в качеството на частно лице
през работно време. Твърди, че от заповедта не ставало ясно с кое свое действие е нарушил
трудовата дисциплина. Поддържа, че бил дългогодишен служител на „Топлофикация
София“ ЕАД без нито едно наказание за нарушаване на трудовата дисциплина. По така
изложените съображения предявява разглежданите искове, с които моли уволнението му да
бъде признато за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата от него
преди уволнението длъжност, както и да му бъде присъдено обезщетение в размер на
6709,76 лева /след направено изменение на иска/ – разликата между получаваното от ищеца
възнаграждение на заеманата преди уволнението длъжност и новозаетата такава за периода
1
08.10.2021 г. – 08.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.11.2021 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на сключен между
страните трудов договор, както и обстоятелството, че този договор е прекратен. Поддържа,
че формулираните в заповедта за уволнение нарушения са осъществени от страна на ищеца,
който на 04.08.2021 г. срещу уговорено заплащане от клиент на дружеството, е източил и
напълнил абонатна станция, сменил спирателни кранове за апартамент в ж.к. „П.“, бл. 44, в
качеството си на частно лице, злоупотребявайки с доверието на работодателя
„Топлофикация София“ ЕАД, които дейности е извършил и некачествено и причинил
имуществени вреди, като заповедта е издадена при спазване на законовите изисквания, а
наложеното наказание е единствената адекватна санкция за поведението на ищеца. По така
изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
между тях е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор
.../28.04.2015 г., по което ищецът е заемал длъжността „монтьор, топлофикационни
съоръжения“, с място на работа „ТР София Изток“ – Пренос разпределение на топлинна
енергия – Отдел „Експлоатация на ТПМ“.
Със Заповед № 18 от 07.10.2021 г. на изпълнителния директор на „Топлофикация
София“ ЕАД, връчена на ищеца на 07.10.2021 г., на последния е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ поради това, че през работно време на 04.08.2021 г., като частно
лице срещу уговорено заплащане от клиент на дружеството, е източил и напълнил абонатна
станция, сменил спирателни кранове за апартамент в ж.к. „П.“, бл. 44, които дейности
извършил некачествено и вследствие на които причинил имуществени вреди на трето лице,
злоупотребявайки с доверието на работодателя, извличайки лична облага в размер на 100
лева и уронвайки престижа на работодателя като действията на ищеца предизвикали
негативна реакция и допринесли за съмнения в законосъобразността на действията на
служителите на работодателя.
От представения по делото Трудов договор ... от 28.04.2015 г. се установява, че ищецът
е започнал работа при първоначално уговорено основно трудово възнаграждение в размер
на 540 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 1,2 % от основното месечно възнаграждение за всяка
година придобит трудов стаж и професионален опит. Съгласно неоспореното от страните и
прието заключение на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза размерът на
начисленото на ищеца брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец
при ответника /август 2021 г./ възлиза на сумата от 2347,38 лева.
Между страните не се спори, а от представения по делото Трудов договор ... от
07.10.2021 г. се установява, че след уволнението - в периода от 08.10.2021 г., ищецът се
намира в трудово правоотношение с друг работодател, а уговореното му месечно трудово
възнаграждение е в размер на 650 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Л.А., от
показанията на който се установява, че поради проблем в дома му със спирателни кранове,
се свързал с ответното дружество по имейл, като впоследствие ищецът – като служител на
ответното дружество, се свързал с него, посетил адреса и след оглед му съобщил каква ще е
стойността на услугата – за материали и труд, които се съгласил да заплати. Свидетелят
подробно описва последователността на събитията, като посочва, че малко по-късно ищецът
отново дошъл с друг негов колега, съобщил му, че е готов за работа, източил водата от
абонатната станция, сменил спирателните кранове, след което му казал, че са напълнили
системата и след като свидетелят заплатил уговорените суми, служителите си тръгнали.
Впоследствие се установило, че абонатната станция била наводнена, с което била повредена
току-що положена хидроизолация на гаража под нея. От показанията на свидетеля се
установява, че същият се свързал с ищеца, за да го уведоми за възникналия проблем, но
2
последният не оказал съдействие за разрешаването му. Такова получил след като свидетелят
подал жалба в ответното дружество, при което ищецът възстановил средствата за ремонта на
гаража. Съдът намира показанията на свидетеля за обективни, без противоречия и
съответстващи на другите събрани по делото доказателства, поради което и не е налице
пречка да бъдат ценени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването на тези
изисквания е за работодателя.
В разглеждания случай съдът намира, че по отношение на процедурата за налагане на
дисциплинарното наказание изискванията на закона са спазени /чл. 193, чл. 194, чл. 195 КТ/.
В случая заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е е издадена от определено от
работодателя за това длъжностно лице с ръководни функции. Спазен е и преклузивният срок
за налагане на дисциплинарното наказание по
Основният спорен по делото въпрос е дали твърдяното от ответника поведение на
ищеца представлява нарушение на трудовата дисциплина, респ. тежестта на същото и дали
обуславя основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно
уволнение.
В разглеждания случай съгласно заповедта от 07.10.2021 г. ищецът е уволнен поради
злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието,
неуплътняване на работното време, както и поради неизпълнение на задълженията на
ищеца, предвидени в чл. 21, т. 3 и т. 9 от Правилника за вътрешния трудов ред, приет от
ответното дружество.
Хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ включва три отделни състава: 1. злоупотреба с
доверието на предприятието, 2. уронване на доброто име на предприятието и 3.
разпространяване на поверителни за предприятието сведения. Съгласно разпоредбата на чл.
126, т. 8 КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като
не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението
на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение -
злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността.
Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е
злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Касае се за
хипотези, в които работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил
действия, компрометиращи оказаното му доверие и злепоставящи работодателя пред трети
лица – независимо от това, дали действията са извършени при пряк умисъл с цел извличане
на имотна облага. Предвид изложеното следва да се приеме, че злоупотреба с доверието на
работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е
извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, когато без да е
извлечена имотна облага е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие,
както и когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо
дали действията са извършени умишлено. В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 108/27.04.2015 г. по гр. д. 5516/2014 г., III ГО, Решение № 232/
18.05.2012 г. по гр. д. № 41/ 2012 г., ІV ГО, Решение № 86/25.05.2011 г. по гр.д. № 1734/2009
г., ІV ГО, Решение № 513/14.01.2013 г. по гр. д. № 1559/2011 г., ІV ГО, Решение №
201/13.10.2014 г. по гр. д. № 7329/2013 г., ІІІ ГО/. Доброто име на предприятието е
нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети
лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на
конкуретнтноспособността, ефективността и авторитета на предприятието /в този смисъл
Решение № 214/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г., IV ГО, ВКС/.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
3
се налага извод, че с поведението си ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя и
е уронил доброто му име пред други лица. В случая ищецът не оспорва обстоятелствата, че е
извършил дейности по източване и пълнене на абонатна станция, както и смяна на
спирателни кранове за апартамент в ж.к. „П.“, бл. 44, след което са причинени имуществени
вреди на трето лице, като от показанията на свидетеля А. се установява, че същите са
причинени именно в резултат на действията на ищеца. От друга страна съгласно
изложеното в уволнителната заповед, което се потвърждава от показанията на разпитания по
делото свидетел, за посочените некачествено извършени от ищеца дейности същият е
получил имотна облага за извършването им. Такова поведение, водещо най-вече до
причинени имуществени вреди на трето лице, несъмнено злепоставя работодателя пред
трети лица. Нещо повече - от показанията на свидетеля А., който е възприел поведението на
ищеца, се установява, че ищецът не е показал критично отношение към своите действия след
като е научил за причинените щети, като нито е проявил интерес, нито е оказал
своевременно съдействие за поправяне на причинените на трето лице имуществени вреди
вследствие на некачествено извършените от него дейности. До овъзмездяването им от
страна на ищеца се е стигнало едва след подаване на нарочно оплакване от клиента до
ответника, когато ищецът е възстановил и платеното от свидетеля за извършената услуга.
Съдът намира показанията на свидетеля за пълни, последователни, непротиворечиви и
добросъвестно дадени. Не са налице пречки да бъде дадена вяра на изложеното от
свидетеля, доколкото макар и засегнат от случилото се, той подробно, ясно и
непротиворечиво описва всяко действие от ситуацията, поради което и показанията му
следва да бъдат ценени в цялост. С действията си и то спрямо клиент на ответника, ищецът
несъмнено компрометира оказаното му доверие от работодателя и недопустимо уронва
името му. Ето защо и след преценката на събраните по делото доказателства, естеството на
нарушението, характера на трудовите задължения на ищеца, мястото му на работа,
цялостното поведение на ищеца и проявеното от него отношение към случилото се, се
налага извод за законосъобразност на извършеното с процесната заповед уволнение, поради
което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Тъй като уважаването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ е предпоставено от
основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то исковете за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение при незаконно
уволнение също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 КТ право на разноски има
ответникът. Същият претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, поради което в
негова полза следва да бъдат присъдено такова в размер 100 лева, определено по реда чл. 78,
ал. 8 ГПК.
Воден от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. АЛ. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.
София, ж.к. „Л..., срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ********* и със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на П. АЛ.
В., извършено със Заповед № 18 от 07.10.2021 г. на изпълнителния директор на
„Топлофикация София“ ЕАД, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „монтьор топлофикационни
съоръжения“ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата в размер на 6709,76 лева, представляваща обезщетение за разликата между
получаваното от ищеца възнаграждение на заеманата преди уволнението длъжност и
новозаетата такава за периода 08.10.2021 г. – 08.04.2022 г., ведно със законната лихва от
01.11.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П. АЛ. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. София, ж.к. „Л..., да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
4
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 100 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5