О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
13.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди
и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ:
Маргарита Апостолова
Галя
Вълкова
като разгледа докладваното от
съдия Димитров ч.гр. д. № 11902 по
описа за 2019
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производство по
реда на чл.274, ал.1, т.2 и чл.577 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Е.М.“ ЕООД срещу Определение
№ 986 /05.08.2019г., постановено от съдия по вписванията Валентина Диманова при
Агенция по вписванията гр. София във връзка с подадена молба с вх.№
50345/05.08.2019г., с което е отказано вписване на вписване
на нотариално заверен договор за цесия от дата 29.03.2019 г. сключен между „Юробанк България“ АД
и „Е.М.“ ЕООД.
Жалбоподателят
поддържа, че неправилно съдията по вписванията отказал
да впише представения договор с нотариална заверка на
подписите на страните по него, като в мотивите на постановения акт е излязъл
извън правомощията си регламентирани изчерпателно в чл.32а ПВп.
Според тази разпоредба проверката на съдията по вписванията е
лимитирана до това дали е спазена изискуемата от закона
форма за действителност на акта, както и дали в него фигурират задължителните
реквизите по чл.6, ал.1 от ПВ , дали актът
подлежи на вписване , дали е спазена местната компетентност
на съответната служба по вписванията и
дали лицето, което подава молбата има правен интерес и дали е процесуално
легитимирано да иска вписване на акт, както и дали е внесена държавна такса за
вписване.
От представената молба и приложения към нея се установява,че всички
посочени изисквания са изпълнени.
Моли
отказът на съдията по вписванията да бъде отменен и искането за вписването
на договор за цесия от дата 29.03.2019г.
сключен между „Юробанк България“ АД и „Е.М.“ ЕООД да
бъде уважено.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е
подадена от легитимирано лице, в рамките
на законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната
жалба е неоснователна.
От
представената пред съдията по вписванията молба с 20-02-99/ от 05.08.2019 год.
по описа на СВ-София се установява,че на основание чл.17,ал.1,т.1 ПВп молителят
„Е.М.“ ЕООД е поискал вписване на договор за прехвърляне на вземане
от 29.03.2019 год. сключен с цедента „Юробанк България“ АД , тъй като задължението на длъжникът по цедираното вземане е било
обезпечено с ипотека на недвижим имот- апартамент 2 в гр. София, ж.к.**********
с площ 44.38 кв.м., описан подробно в нотариален акт за
договорната ипотека № 11,том ІІІ, рег.№ 365/02.11.2006 год. ,
вписана в СВп-София под акт № 88, том 56 от 02.11.2006г.
В молбата е посочено,че собственик на горния имот е лицето И.К.С., а длъжник по прехвърленото вземане е „К.**“ ООД с
ЕИК *****и кам нея е приложен договор за прехвърляне на вземане от
29.03.2019 год. с нотариална заверка на подписите, нотариален акт за
договорната ипотека № 11,том ІІІ, рег.№ 365/02.11.2006 год. и молба за
частично подновяване на ипотеката върху посочения по-горе имот.
Съдията
по вписванията при СРС е постановил определение ,с което е отказал вписването
на договора с няколко аргумента:
-първо,че молителят не представил изрично
предвидената в разпоредбата на чл.17, ал.1 изр.последно и ал. 2 от ПВ,
молба;
-второ, че в договора няма достатъчно данни за цедента,
цесионера, длъжника , към който се прехвърля вземането и
ипотекарните длъжиици и няма описание на имота, до който се отнася
акта
и на
-трето място, че в молбата за вписване като ипотекарен длъжник -собственик
на апартамент 2 в гр. София, ж.к. ********с площ 44.38 кв.м., е записано
лицето И.К.С. , което лице не съответства на
описаните в договорната ипотека, вписана в СВ-София под акт № 88, том 56 от
2006г. ипотекарни длъжници и посочени като собственици на имота- А.Н.М.-Т.и
К.Л.Т..
При гореизложеното
съдът намира следното:
Съгласно чл. 17, ал. 1 б. „а“ от ПВп подлежат на
вписване договорите за прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека. Чл.
17, ал. 2 от ПВп предвижда, че молбата за вписване трябва да съдържа:
данните, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а" на молителя, основанието
(документа) за вписването, размера на сумата, както и тома и страницата на
ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека, или молбата за учредяване
на законната ипотека, върху които ще се направи вписването.
Представеният договор
за цесия от 29.03.2019 г. отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 171
от ЗЗД-писмена с нотариална заверка на подписите на страните. В него е
посочен конкретния размер на вземането /892183.24 евро/, длъжника / „К.**“ ООД/
и характера на обезпечението /втора по ред ипотека на недвижим имот/.
Проверката, която
съдията по вписванията извършва относно съдържанието на акта е в две насоки -
идентификация на страните /чл.
6, ал. 1, б. "а" от ПВп/ и идентификация на имота /чл.
6, ал. 1, б. "в" от ПВп/.Установено е, че в подлежащия на
вписване акт са посочени данните на страните по него- цедент и цесионер, както
и е налице описание на имота- апартамент 2 в гр. София, ж.к.******** с площ
44.38 кв.м. с принадлежащото избено помещение № 2 и съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж.
Факт е обаче,че в
молбата очевидно погрешно е записано,че този имот е собственост на И.К.С.,
доколкото от представения нотариален акт е видно, че негови собственици са А.Н.М.-Т.
и К.Л.Т..
Доколкото в чл.17,ал.4
ПВп е налице изискване преди отбелязването на съдията по вписванията върху
ипотечния акт,такова да се извърши по персоналните партиди, то при невярната
информация посочена в молбата, това отбелязване ще се извърши погрешно и по
персоналната партида на лицето И.К.С.,което не е ипотекарен длъжник по
отношение имота описан в молбата и договора за цесия- апартамент 2 в гр. София,
ж.к********* с площ 44.38 кв.м. с принадлежащото избено помещение № 2 и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
При тези съображения
се налага извода, че постановения от съдията по вписванията отказ като краен
резултат е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Водим от горното съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 986/05.08.2019
год.,с което по молба на „Е.М.“ ЕООД вх.рег. № 50345/05.08.2019 год. е
постановен отказ от вписване на договор за цесия от 29.03.2019 г., сключен
между „Юробанк България“ АД и „Е.М.“ ЕООД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на
страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………
ЧЛЕНОВЕ: 1……………
2………………
Особено
мнение на съдия Росен Димитров по ч.гр. д. № 11902/2019 г. на СГС, :
Не споделям становището на мнозинството от
състава, че погрешното посочване в
молбата на ипотекарния длъжник /не е част от реквизита на молбата съгласно
чл.17,ал.2 ПВп/ спрямо имота описан в нея е основание за отказ за вписване на
договора за цесия.
Въпросната грешка според мен не може да е
основание за отказ на вписването, тъй
като визираните в чл.
32а ал. 1 ПВ основания се отнасят само за нередовности на подлежащия на
вписване акт - Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г. ОСГТК, където буквално е казано следното:
„…….. няма нормативни изисквания към съдържанието на тази молба, съответно няма
правно основание, въз основа на което да се извърши преценка на редовността й.
Дори да е допустимо на молителя да се укаже да отстрани нередовности на
молбата, неизпълнението им не би могло да има за последица отказ за вписване,
тъй като чл.
32а ал. 1 ПВ предвижда като основание за постановяване на такъв отказ само нередовности на подлежащия на вписване
акт, не и на молбата, с която е представен.“
Съдия Росен Димитров:………………………