№ 381
гр. Враца, 19.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на деветнадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200416 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от О. С. Б.,
изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени документи, предписани от чл. 155 и чл. 156
ЗИНЗС - становище от началника на Затвора, доклад за оценка на риска от рецидив и
вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата, доклад за пробационен надзор и личното
затворническо досие на Б..
В съдебно заседание осъдения О.Б. лично и с адв. П. С. от АК Враца – договорен
защитник, поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание. Адв. С. излага доводи, че не е съгласна със становището на Затвора - Враца,
че не се е превъзпитал, същият няма наложени наказания за престоя му в затвора.
Относно посоченото, че не е посещавал работа, изтъква, че това се дължи на
обстоятелството, че Б. е имал температура и е имал главоболие. Моли да се вземе
предвид, че е млад човек, това е първото му наказание в затвора. Осъден е на
минимално предвидено в закона наказание, което говори че обществената опасност на
деянието не е висока. Моли да се вземе предвид, че му остава един много малък срок
от присъдата - само 28 дни. Счита, че отговаря на изискванията на закона и следва да
бъде уважена молбата му за условно-предсрочно освобождаване.
В правото си на лична защита л.св. Б. посочва, че е бил на работа един месец, след
това се е разболял и не е имал сили да се храни, приемал е лекарства. По тази причина е
отказал работа. Сочи, че половината етаж в затвора е бил болен и явно и той се е
разболял по тази причина, затова е отказал работа. След това е подал молба да почне
1
работа, но не е получил отговор по същата и след това пуснал нова молба за условно-
предсрочно освобождаване. Завършил е програма "Умения за мислене". Остатъкът от
изтърпяваното наказание е твърде малък и моли съда да уважи молбата му за УПО.
С. М. – инспектор "Режимна дейност" в Затвора Враца, упълномощен от Началника
на Затвора Враца изразява становище, че молбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Представя актуална справка за изтърпяното до момента
наказание, като изтъква, че л.св. Б. е работил само 5 дни, а не както сочи – 1 месец.
Излага доводи, че л.св. Б. е подписал протокол № 5/13.07.2022г. за отказ от работа с
мотив, че работата му е много тежка и не се чувства добре на външен работен обект.
След това отново му е дадена възможност да работи, като този път е на външен
работен обект с охрана, на основание чл.80 ЗИНЗС. На 19.07.2022 г. в протокол № 7
отново е регистрирал нежелание за работа, с мотив, че не се чувства достатъчно
отпочинал. Въпреки завършената специализирана програма "Умение за мислене",
отказа му от работа ясно говори, че той не желае да е в помощ на обществото. Не е
наказван, не е и награждаван. Според представителя на Затвора – Враца, липсата на
наказания съвсем не означава, че лишения от свобода Б. е променил модела,
манталитета и стереотипа си на мислене и поведение. Планът на присъдата не е
изпълнен в пълен обем, поради което корекционната работа с него трябва да продължи
до края на присъдата. Не се наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за
водене на законосъобразен начин на живот след освобождаването му в следствие на
преживените ограничения в затворническото общежитие. Шансовете за реинтеграция в
обществото са минимални с оглед констатираните престъпления и липсата на трайна
мотивация за промяна и корекция в поведението му. Счита, че не отговаря на
изискванията на чл.439а НПК, поради което предлага съда да остави молбата му за
условно-предсрочно освобождаване без уважение.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за
неоснователност на молбата, поради наличие на предпоставките за УПО. Поддържа
становището на представителя на Затвора - Враца. Счита, че един от признаците за
поправяне на лишения от свобода, това е да не се отказва от работа, тъй като тогава
може да намали и срока на наказанието. Л.св.Б. два пъти отказва да работи и не е
оправдал доверието на администрацията на затвора.
Врачански окръжен съд след като се запозна с молбата на осъдения, с приложените
към нея писмени доказателства и като съобрази становищата на страните, намира
същата за неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение от 23.03.2022г., постановено по НОХД № 186/2022г.,
състав на РС Враца е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното
производство, с което е признал подсъдимия О. С. Б. за виновен за извършено от него
престъпление по чл.343б, ал.3 НК, като му е наложено наказание от 3 месеца
"лишаване от свобода", при първоначален общ режим на изтърпяване.В производство
2
по реда на чл.306, ал.1, т.3 НПК, вр. с чл.68, ал.1 НК РС - Враца е привел в изпълнение
наказание, постановено по НОХД №294/2021г. по описа на Районен съд – Оряхово,
"лишаване от свобода" в размер на 3 месеца, което да бъде изтърпяно отделно при
първоначален "общ" режим. Същото е изтърпяно за времето от 29.03.2022г. до
22.06.2022г.
Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание на 22.06.2022г.
До момента ефективно е изтърпял 1 месец и 27 дни, от работа 5 дни или общо
изтърпяно до момента наказание е в размер на 2 месеца и 2 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 28 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че оценка на риска
от рецидив не е изготвяна, с оглед краткия размер на присъдата.
Рискът от вреди за обществото е определен в средни стойности, с оглед
извършеното престъпление и криминалното минало на л.св.
Като цели в плана на присъдата са заложни формиране на самокритичност,
ограничаване участието в субкултурни дейности, недопускане на дисциплинарни
нарушения и възлагане на конкретни трудови задачи.
Според ИСДВР до момента му на престоя в пенитенциарното заведение като
сериозна проблемна зона при л.св. Б. е отчетена ригидност в мисловния процес и
неосъзнаване на последствията от шофиране след употреба на наркотични вещества.Не
разбира, че с безразсъдните си действия представлява опасност за живота както на
самия него, така и за пътниците в автомобила и за останалите участници в движението.
Налице са самооправдателни нагласи, липса на сензитивност и омаловажаване на
престъплението.
От доклада на социалният работник е видно, че л.св. Б. е устроен на работа на
външен обект в "Инертстрой Калето" гр. Мездра за обща физическа работа в
строителството. Регистрирани са негативни прояви и осъдения е подписал протокол
№5/13.07.2022г. за отказ от работа, с мотив, че работата му е тежка и не се чувства
добре на външен работен обект. На л.св. Б. е дадена нова възможност да работи на
външен работен обект с охрана, като същия отново е отказал да работи с мотив, че не
се чувства достатъчно отпочинал. Подписал е протокол №7/19.07.2022г. за отказ от
работа.
Осъденият Б. е завършил програма "Умение за мислене" в периода от 20.07.2022г.
до 29.07.2022г., но въпреки това, отказа му от работа говори, че същия не желае да е в
помощ на обществото, не осъзнава тежестта на извършените от него престъпни деяния
и няма критично отношение към поведението си.
3
Договорените дейности, отразени в плана на присъдата не са изпълнени в пълен
обем, въпреки съгласието на осъдения с тях. Започнато е изпълнение на заложените
цели и задачи. Консултативната и индивидуално-корекционна работа следва да
продължи към мотивация за участие в провежданите мероприятия, опитва се да си
поставя реалистични цели – краткосрочни и изпълними.
В случая, видно от източниците на информация за поведението на осъденото лице, в
частност на доклада за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС може
да се заключи, че осъдения не се е поправил. Приложените мерки за корекция не са
дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: За
да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. Б. първата предпоставка формално е налице. Не е налице
обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има
поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния
му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото
доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на
затворническата администрация.
Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване
на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към извършеното
престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот.
В тази насока е и обстоятелството, че същия е бил устройван на работа, но поради
липса на мотивация за промяна, води до извода, че л.св. Б. не желае да е в помощ на
обществото, не осъзнава тежестта на извършените от него престъпни деяния и няма
критично отношение към поведението си. В съдебно заседание осъдения посочва, че по
обективни причини не е изпълнявал възложената му работа, работил е 1 месец, след
това се е разболял и не се е чувствал добре. По делото е представена справка от
4
затворническата администрация, от която е видно, че Б. е работил 5 дни. Липсват
данни от затворническото досие, че на същия е оказана медицинска помощ и се е
нуждаел от лечение, което да оправдае отказа му от работа.А и в тази насока не са
изискани и не са представени други доказателства, които да потвърдят тезата на
осъденото лице.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за
неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че
няма да има каквито и да е противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си
поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага
достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно
позитивно променена личност. С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение
на л.св. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на
пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при предстоящото
напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на
живот.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения О. С. Б., роден на *** в гр.
Оряхово,област Враца, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български
гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му наказание "лишаване от
свобода", постановено с протоколно определение от 23.03.2022г., по НОХД №
186/2022 г., по опис на РС - Враца, с остатък 28/двадесет и осем/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора - Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5