Р Е Ш Е Н И
Е № 261135
гр. Пловдив, 04.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12022 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* против
Г.Й.Т., ЕГН **********,*** искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.
415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца при
солидарна отговорност с Д.Г. сумата от 6915,34 лв. – неизплатена главница за
периода от 14.08.2016 г. до 14.05.2022 г., по отношение на които на основание
чл. 16, ал. 2, б. „а“ от ОУ към Договор за потребителски паричен кредит № ****
г. е обявена предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, сумата от 694,23 лв.- договорна (възнаградителна) лихва, дължима за
периода от 14.08.2016 г. до 20.07.2017 г. и сумата от 1186,45 лв.- лихва
(обезщетение) за забава, дължима за
периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 06.03.2019 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3664/2019г.
по описа на РС – Пловдив, 15–ти гр. с-в.
Ищецът сочи,
че на 09.05.2014 г. между ответника Г.Т.
в качеството на кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в
качеството му на Кредитор е сключен договор за потребителски паричен кредит №
1461465. Договорът е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя потребителски кредити. Цитираните ОУ
са неразделна част от Договора за кредит. С подписването на Договора,
Кредитополучателят удостоверява че му е предоставен целият обем преддоговорна и
договорна информация от страна на Кредитора, получил е екземпляр от ОУ, запознат
е с тях и безусловно ги приема.
При условията на договора за кредит, кредиторът е
предоставил на кредитополучателя сумата от 6 000 лв., която сума е преведена по
посочената от кредитополучателя банкова сметка, ***.05.2014 г. Съгласно
сключения договор, страните са постигнали съгласие, че главницата и общият
размер на кредита е 8573,28 лв., което представлява сборът от следните
компоненти: чиста стойност на кредита 6000 лв., такса за разглеждане на кредита
300 лв. и застрахователна премия 2273,28 лв. Таксата за разглеждане на кредита
и застрахователната премия, кредитополучателят се е задължил да заплати на
кредитора на 96 равни части, които са включени в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е
задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените
лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски,
чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който се съдържа в
договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна
погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит,
лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита и съответна част от
застрахователна премия. В погасителния план са посочени и падежът на
изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична
сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна
лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се
начислява от датата на покупката на стоката от търговския обект, като страните
са договорили годишен лихвен процент в размер на 15,50%, Така, подписвайки
договора за кредит, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за
срока на договора да бъде в общ размер на 6436,32 лв. Общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е
в размер на 15009,60 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е платима
на 96 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 156,35 лева,
като първата погасителна вноска е дължима на 14.06.2014 г., а последната е с
падеж на 14.05.2022 г., съгласно погасителен план, съдържащ се в Договора за
кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 14.05.2022 г., но предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задълженията си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, на основание чл. 16, ал. 2 от общите условия, съгласно който
кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит в
т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви
за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни
вноски по кредита (главница и лихви).
Кредитополучателят не е заплатил/а изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер
на 4077,46 лв., с която са погасени, както следва: възнаградителна лихва:
2605,09 лв., главница: 1471,98 лв. и лихва за забава 0,39 лв.
На 20.07.2017 г, е подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания КЪМ Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., по силата на които вземането на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу ответника Г.Т., произтичащо от
Договор за потребителски паричен
кредит, одобрен и подписан на 09.05.2014
г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор, което
вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 20.07.2017 г. към Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.07.2017 г.
Приложение № 1към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.07.2017 г. е представено само с данните на
длъжника Г.Т., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно
Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23,
ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се
представят само на съда.
Съгласно чл, 4.3. от рамковия договора за цесия, Агенция
за събиране на вземания, в качеството на цесионер е поела ангажимент към
цедента от негово име и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената
цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. В изпълнение на договорните
задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД с Изх. № **** г. на посочения в Договора за кредит адрес
посредством Български пощи с известие за доставяне. Писмото е получено на
02.08.2017 г. от лице от домашните на длъжника.
Към настоящата искова молба ищецът сочи, че представя
заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и
моли съдът да връчи същото на ответника,
ведно и с исковата молба и приложенията към нея. Като се позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290
и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и
Решение № 123/24,06.2009 г. по т, д, № 12/09 год. на II т.о.,съгласно които ако
към исковата молба по иск на цесионера е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99
ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за
спорното право.
Ищецът посочва, че предсрочната изискуемост е обявена от
него, като същата се счита настъпила към датата на прехвърляне на вземането
20.07.2017 г., а уведомлението за обявяването й е връчено на длъжника на
31.07.2017 г.
Сочи се, че е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение, което е уважено и заповедта е връчена при условията на чл.47,
ал.5 ГПК. Моли се исковете да се уважат.
Претендират се разноски.
Ответникът е подал
отговор чрез особен представител в
законоустановения срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове
като неоснователни. Оспорва твърдените в
исковата молба фактически обстоятелства и правни доводи.
Твърди, че договора за цесия от 20.07.2017 г. е нищожен
поради липса на съществен елемент от императивното съдържание на договора –
цената на вземането.
Посочва, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на императивни изисквания на ЗПК,
както следва: неспазване на законоустановения размер на шрифта на договора,
липса на подпис на потребителя на всяка страница от общите условия, неспазване
на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и т. 11 ЗПК. Сочи, че същият е сключен в нарушение на
чл. 146 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, изразяващо се в уговаряне на неравноправни клаузи.
Доколкото договорът е сключен при общи условия, които са качени на сайта на
кредитора, то кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието на тези клаузи. Твърди, че не става ясно какво се включва в
посоченото в договора – такси/ комисионни.
Оспорва като
неравноправна клаузите на чл. 13 и чл.
15 от общите условия, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди,
че с оглед неравноправност на клаузите и неспазване на императивните изисквания
на ЗПК, то договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Твърди, че
отразеният годишен лихвен процент и годишен процент на разходите не отразява
действителните такива по договора за кредит, като оспорва същите като
неправилни.
Твърди
наличие на неравноправни клаузи и в сертификат за застраховка, като посочва, че
застраховката е сключена при случай на смърт на лицето, като законът и
Директива 93/13 забраняват ограничаването на отговорността на търговеца в случай
на смърт на потребителя.
Оспорва
договора за кредит като нищожен поради противоречие с добрите нрави, като
посочва, че с оглед периода на кредита, то общият размер на възнаградителната
лихва, която следва да заплати кредитополучателят по договора е 124 %. Още повече, че при проверка на
кредитоспособността на кредитополучателя е следвало да се вземе предвид
обстоятелството, че същият получава 340 лв. чисти месечни доходи и е в
обективна невъзможност да заплаща кредит, чийто краен размер възлиза на сумата
от 15 009,60 лв.
С оглед
изложеното се моли предявените искове да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
Иска се и връщане на платена застрахователна премия, но
доколкото не се предявява насрещен иск и не се и твърди тази премия да е
заплатена от ответника Г.Т., то съдът приема, че е налице възражение за
нищожност на договора за застраховка и съответно недължимост на суми по него.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че на 09.05.2014 г. между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (УКФ) в качеството на кредитор и ответника в
качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен
кредит, съгласно който на ответника се предоставя в заем сумата в размер от 8573,
28 лв., от които сумата от 6000 лв.- главница, 300 лв. – такси и комисионни и
2273, 28 лв.- застрахователна премия. Общата дължима сума от потребителя се
сочи, че е в размер на 15 009, 60 лв. Кредитът е отразено, че се
предоставя при следните параметри на договора – ГЛП – 15,5 %, ГПР- 17,96 %,
брой на месечните вноски 96, месечна сума 156,35 лв., падежна дата – 14-то
число и първа вноска 14.06.2014 г. Уговорена е и застрахователна премия в
размер от 15,16 лв. Към договора са представени подписани от страните Общи
условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД. Към договора за кредит е подписан и
Погасителен план, в който е отразена падежна дата на всяка месечна вноска, като
е посочено как се разпределя месечната
вноска по лихва и главница, както и
размер на оставаща главница и лихва след погасяване на съответната вноска.
В общите условия са изрично уредени правата и задълженията на
потребителя и предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем –
чл. 16 от ОУ. Уговорено е, че с подписването на договора за кредит потребителят
дава изричното си съгласие УКФ да прехвърля правата си по Договора за кредит на
трети лица.
Приета е като писмено
доказателство декларация за приемане на застраховането и общи
условия по програми „Кредитна протекция
Плюс“ или „66 Плюс“ от 09.05.2014 г. г., подписана от ответника и от поръчителя.
Към декларацията е представен и сертификат за застраховка „Кредитна протекция
Плюс“ № ****. Като ползващо лице по застраховката е отразено - „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. Съгласно подписаните от застрахован и кредитор общи
условия. В общите условия е предвидено, че при неплащане на текуща месечна
застрахователна премия на съответния падеж, застрахователите осигуряват
гратисен период до падежа на следващата месечна погасителна вноска, като в
случай, че застрахованият не плати в гратисния период, то застрахователното
покритие се погасява автоматично в 24 часа на деня, предхождащ падежа на
следващата дължима месечна вноска.
Прието е като писмено
доказателство и подписано от ответника съгласие за директен дебит по посочената
банкова сметка ***. Приет е като писмено
доказателство и подписан от ответника Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, Приложение № 2 към чл. 5,
ал. 2 от ЗПК.
Приет е като писмено
доказателство рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в качеството на цедент и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД в качеството на цесионер. Съгласно т.2.1. цедентът се
задължава ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно
срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания,
произхождащи от договори за потребителски парични и стокови кредити, сключени
от цедента с физически лица, които не се погасяват редовно, заедно със
съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и другите принадлежност на
Цесионера, определени и индивидуализирани, съгласно Приложение № 1 към всеки
отделен месечен договор за цесия. Уговорено е продажбата и прехвърлянето да се
осъществяват ежемесечно, като отделно самостоятелно формирано портофолио, като
продадените и прехвърлени вземания да се описват в Приложение № 1 на всеки
отделен договор за цесия, което да е неразделна част от него. Подписано е и
потвърждение за извършената цесия.
С пълномощно от
20.12.2016 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощил ищцовото
дружество да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД всички длъжници по всички вземания, които
дружеството е цедирало на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. Уговорено е
право на упълномощения да преупълномощава трети лица, включително но не само
Адвокати и/или Адвокатски дружества с всички
притежавани по това пълномощно права. Пълномощното е безсрочно и се тълкува
изцяло в полза на упълномощения.
Приет е като
доказателство Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 20.07.2017 г. по силата на
който „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е прехвърлило на ищцовото дружество
портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период над 180 дни, като
вземанията са описани в Приложение № 1, в което на позиция 17 е и процесния
договор за кредит, с остатък от главница 6915.34 лв., остатък лихва 711,21 лв. или обща сума
към 20.07.2017 г. – 7626,55 лв. С Потвърждение за цесия цедентът е потвърдил цедирането на вземания с
договор за прехвърляне на вземания от 20.07.2017 г. „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД е упълномощил цесионера – ищцовото дружество да уведомява
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД всички длъжници по списък, сред които е и ответникът.
На 02.08.2017 г. на
адреса на ответника чрез лице от домакинството – Г. К. – **** е връчено
уведомление за цесията, както и уведомление за предсрочна изискуемост на гърба
на уведомлението за цесия.
Представените от
ответника и приети като писмени доказателства общи условия са различни от подписаните към договора за
кредит от 2014 г., като не се установява тези общи условия да са действали към
датата на подписване на договора, поради и което не следва да се обсъждат.
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на ответника от
“ УниКредит Кънсюмър Файненсинг “ - ЕАД е отпуснат паричен кредит в общ размер
на 8573,28 лв. по Договор за потребителски паричен кредит № *****., който представлява сбор от следните
компоненти - чиста стойност на кредита 6000 лв., 300 лв.- такса за разглеждане на кредита и 2273, 28 лв.- застрахователна
премия. Чистата стойност на кредита 6000
лв. по Договор за потребителски паричен кредит е усвоена от ответника в пълен
размер на 10.05.2014 г., на която дата сумата е преведена от кредитора
“УниКредит Кънсюмър Файненсинг “ - ЕАД по банковата сметка на Г. Т., посочена в договора. Съгласно Договор за
потребителски паричен кредит от 09.05.2014г. между страните, Общите условия
към него Кредитополучателя се е задължил да върне предоставената сума, заедно с
цена на финансова услуга / лихва в размер на 6436,32 лв. и застрахователна
премия за целия период на кредита 2273, 28 лв. и такса за разглеждане на
кредита или общ размер за връщане на кредита 15009, 60 лв. при срок на заема 96
броя анюитетни месечни погасителни вноски всяка в размер на 156, 35 лв. Първата
вноска е с падеж на плащане 14.06.2014г., а последната вноска е с падеж 14.05.2022
г. по Погасителен план приложен към договора. Установено е, че кредитополучателят
Г.Й.Т. е извършила плащане към
“УниКредит Кънсюмър Файненсинг “ - ЕАД - София за погасяване на задължения по
процесния договор в размер на 4702, 86 лв. в периода от 14.06.2014 г. до 14.12.2016 г., като е изпаднала в забава с
неплащането на 11-та месечна анюитетна вноска с падеж 14.11.2016 г. Вещото лице посочва, че с тази сума е погасена
главница в размер от 1657, 94 лв., договорна възнаградителна лихва в размер от
3044, 53 лв. и обезщетение за забава в размер на 0,39 лв. Размерът на
остатъчното задължение по процесния договор към датата на входиране на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение - главница и договорна лихва,
съгласно клаузите на Договора след приспадане на погасените суми с извършеното
плащане по пера и общо е: главница предвид на обявената предсрочна изискуемост
пълния размер на вноски от 14.11.2016 г.
до 14.05.2022 г. - 6 915, 34 лв. Размерът на непогасената
договорна лихва към датата на цедиране на задължението се установява да е 694, 23 лв. към 20.07.2017 г. Размерът на
лихвата за забава, вследствие на забавено плащане на процесната главница по
Договор за паричен кредит от датата на забавата 14.08.2016 г. до датата на
входиране на Заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ в съда 06.03.2019г.(тоест до 05.03.2019г.
вкл.), съгласно клаузите на Договора , изчислен съгласно ПМС 426 от 2014г. по
основен лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта е посочен в Таблица № 3 в раздел ІІІ-ти
на заключението и общо е 1156, 24 лв. Установява се, че към датата на изготвяне
на съдебно-счетоводната експертиза 02.10.2020 г. непогасените вноски по
процесния Договор от датата на забава на плащанията до изготвяне на
съдебно-счетоводната експертиза- главница , договорна лихва и лихва /
обезщетение / за забава, съгласно клаузите на Договора са: главница предвид на
обявената предсрочна изискуемост в
размер на 6915, 34 лв. и договорна лихва– от 31-ва вноска до 76- та вноска - 3017
лв. и обезщетение / за забава до датата
на цесията – 16, 98 лв. Вещото лице установява, че ГЛП по процесния договор е
фиксиран на 15, 50 % към датата на сключване на договора за кредит и е без
промяна към датата на експертизата. Договорената цена на финансовата услуга за
целия срок на договора, отнесена към чистата стойност на кредита се сочи,, че е
в размер на 107, 27 %, а отнесена към общия договорен размер е 75, 07 %.
Установява се, че в ГПР, като разход е включена само договорната лихва.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В Тълкувателно решение №
8/2017 от 02 април 2019 г. по т.д. № 8/2017 г. по описа на ОСГТК се приема, че
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което
произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
Следва да се пристъпи
към разглеждане на предявените искове по чл. 422 ГПК. За да се уважат предявените искове, то ищецът
следва да докаже фактите, които сочи да
обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем,
изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при
което за ответника е възникнало задължение за нейното връщане. Също така ищецът
следва да докаже, че договорът е предсрочно прекратен, каквито твърдения са
изложени в исковата молба. Следва да се установи и че е налице валидно
прехвърляне на вземанията по процесния договор за заем, както и уведомяването
на длъжника за така осъщественото прехвърляне. Ищецът следва да докаже, както
по основание, така и по размер
дължимостта на процесното частично вземане, както и правомерността на
начисляването му. В негова тежест е и да установи настъпването на
обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона
погасителна давност. В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията и
твърденията в отговора, вкл. за нищожност на договорите за кредит и цесия на
заявените основания; за наличието на неравноправни клаузи, относими по спора, а
при установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил
търсената сума.
Съдът счита за неоснователен доводът на
особения представител на ответника, че договорът за цесия е нищожен поради
липса на определена или определяема покупната цена на вземанията. В § 3 от
договора е изложен подробен механизъм, по който страните при взаимно
съгласуване на волите да определят конкретната изкупна цена на всяко вземане.
Тоест, цената в договора за възмездна цесия е определяема, което е достатъчно
да се приеме, че същият не е нищожен поради неопределеност на предмета. В този
смисъл следва да се съобрази, че и двете страни по договора за цесия са
търговци, следователно за тях се прилагат общите правила за търговските сделки,
уредени в ТЗ. В този смисъл дори и цената по договора за възмездна цесия да
беше абсолютно неопределена, то договорът пак не би бил нищожен, доколкото на
основание чл. 326, ал.2 ТЗ ще се дължи средната пазарна цена.
Съдът счита, че е налице и валидно връчване на
известието за доставяне на уведомлението за предсрочна изискуемост и
уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Видно от клаузите на договора за кредит
всяко уведомление по договора включително и уведомлението за предсрочна
изискуемост се счита за връчено, в случай, че е достигнало до адреса, посочен
от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските
пратки се определят според Общи правила, приети с Решение № 581/27.10.2010 г.
от Комисията за регулиране на съобщенията. В
чл. 5, ал.1 и ал. 2 от Общи правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.V.2010 г.
на Комисията за регулиране на съобщенията е прието, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на
адреса на получателя срещу подпис, като може да
се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя,
живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност,
като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило
пратката. В случая са изписани имената на лицето получило съобщението, като
видно от същото, то е получено от лице
от адреса.
На основание гореизложените
доводи съдът счита, че към датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК е налице валидно уведомяване на ответника за
прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит.
Още повече, че това
обстоятелство не се отразява върху материалноправната легитимация на ищеца,
доколкото съгласно съдебната практика изходящото от упълномощения-цесионер
уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение №
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК
/трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д.
№ 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013
г. на ВКС, ІІ т. о./.
Налице са и
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по
договора за кредит. Не са налице пречки с договора за цесия да се прехвърли
валидно възникнало и съществуващо вземане, макар и с ненастъпил падеж, който да
настъпва по-късно. Относно предметните предели на цесионния договор следва да
се прави разлика между включването в същия на неизискуемо вземане, или
поставено под отлагателно условие субективно право към момента на сключване на
същия и бъдещо невъзникнало вземане. Изискуемостта не е пречка за прехвърляне
на възникнали вземания, на предмета на цесионния договор би се отразило
единствено прехвърлянето на бъдещо, невъзникнало вземане /виж Решение № 32 от
9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о./. Няма пречка за
прехвърлянето на съществуващи вземания с ненастъпил падеж, както и на права,
чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество – арг.
от чл. 99, ал.1 ЗЗД. Допуска се прехвърляне не само на вземания и на права по
договор чрез цесия, но също и прехвърляне на правоотношение, при което се
съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг /виж Решение № 49 от
27.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 16/2011 г., II т. о./. Предсрочната изискуемост
по своята същност представлява изменение на договора, която настъпва при
наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на
част от падежирали вноски по договор за кредит и субективен - упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обективният елемент на
неизпълнение на договорни задължения – наличието на непогасени задължения на
падежа се установява от заключението на ССЕ, което съдът кредитира като ясно и
компетентно изготвено. За периода след 14.12.2016
г. до датата на изготвяне на заключението плащания липсват. Съобразно
постигната договорка по чл. 15, ал. 5 в договора за кредит при непогасяване на
която и да е вноска по кредита, частично или изцяло, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в пълен размер.
Цесията има действие
спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента – чл. 99, ал.3
и ал.4 ЗЗД. От тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е цесионерът, поради
което старият кредитор след съобщаването на цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД не може
да иска от длъжника изпълнение. Последното е предпоставено от настъпване на
изискуемостта на вземането. Срокът за изпълнение по правило е установен в полза
на длъжника, като при настъпване на определени в закона или договора (от който
възниква прехвърлянето вземане) факти, приобретателят на вземането, в
качеството си на кредитор, има правото да иска предсрочно изпълнение, вкл. да
обяви на длъжника предсрочната изискуемост. Цесионерът придобива вземането с
всичките му принадлежности по чл.99, ал.2 ЗЗД т.е. с всички произтичащи от или
във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата
предсрочна изискуемост. (В този смисъл е Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т.д.
№ 2230/2016 г. по описа на ВКС, ТК, І-во т.о.). В така цитираното решение се
приема, че при липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да
обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на
договора за цесия върху цедента преминава правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Съгласно даденото
разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на
банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните
институции т.е., че е налице неизпълнение на договора, изразяващи с в неплащане
на дължими вноски, което обуславя настъпване на предсрочна изискуемост. В
писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на
задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били
налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Липсва
законоустановено съдържание на уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, като такова е предвидено единствено и само за извлечението
от счетоводните книги, което се представя пред съда, който съответно не е
страна по договора за потребителски кредит и не разполага с друга информация,
касаещи платени и дължими погасителни вноски. Длъжникът като страна по договора
за кредит, неразделна част от който е и погасителен план, е наясно с платените
от него и дължими погасителни вноски, поради и което не следва изискванията по
чл. 60, ал. 2 ЗКИ да се прилагат по отношение на уведомлението за предсрочна
изискуемост. В случая приетото по
делото, като доказателство уведомление съдържа информация относно
обстоятелството, че са налице непогасени задължения по договора за кредит, както
и че липсата на плащането им в 15 дневен срок от получаване на уведомлението
обуславя настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за
кредит. Относно наличието на обективните предпоставки за обявяване на
предсрочната изискуемост на договора за кредит, съдът следва да прецени след като разгледа
възраженията на особения представител на ответника за недействителност на
договора за кредит.
С оглед установяване на
материалноправната легитимация на ищеца, следва да се разгледат възраженията на
особения представител на ответника за недействителност на договора за кредит на
сочените основания.
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява обстоятелството,
че предоставената в заем на ответника сума в размер от 6000 лв. е преведена по
банковата сметка на ответника и е усвоена.
Следва да се разгледат
възраженията на особения представител на ответника за недействителност на
договора за кредит.
Процесният договор за
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ.
бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г.,
в сила от 25.07.2014г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък,
които служебно следва да бъдат съобразни от съда.
Доколкото договорът за
кредит е сключен на 09.05.2014 г. т.е. преди измененията на Закона за
потребителския кредит, касаещи размера на шрифта, то в редакцията на приложимия
към настоящия казус Закон за потребителския кредит в разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 няма изискване за размера на шрифта на договора. Нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК /изм. бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г./ изисква договорът
за потребителски кредит да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, което изискване видно от представените по делото доказателства е спазено,
поради и което възраженията на особения представител на ответника в тази насока
се явяват неоснователни. Цитираната в отговора на исковата молба разпоредба на
чл. 5, ал. 4 ЗПК касае преддоговорната информация и общите условия и не е
предвидено, като основание за недействителност на договора за кредит, съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК /в
сила към момента на сключване на договора/, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -
9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй
като същите са изискуеми при самото сключване на договора. Тя е по - особена по
вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на
заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи свързани с него.
Процесният договорът за
заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, както
беше посочено към датата на сключването му е липсвало императивно изискване за
размера на шрифта. Липсват нарушения на формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен
план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита /т.7/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи
плащания /т.7/, право да се откаже от договора /т.1/. Предоставянето, респ. получаването
на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е
признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем.
В договора са записани
условията за издължаването по кредита, съгласно изискванията на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като е посочен размерът на вноските, техния брой,
периодичността на плащанията, падежите на всяка една вноска. Тъй като договорът
е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по
него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК- за посочване
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми в това число главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба
тази информация следва да се съдържа в погасителния план единствено при
наличието на различни лихвени проценти, каквито не се установяват в случая.
Налице е нарушение обаче
на разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК, а именно: не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, което от своя
страна води до неяснота относно разликата между посочения ГПР в процент от
17,96 % и завишаване на общата стойност на кредита до размера от 8573,28 лв.,
кеото обуславя и липса на посочен действителен ГПР. Вещото лице установява, че
при определяне на ГПР, като разход е включена само договорната лихва. Съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална
дефиниция на понятието "Общ разход по кредита за потребителя" и това
„ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита
за потребителя не включва нотариалните такси.“
В случая от приетото по
делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
посочения в договора за кредит ГПР отразява като разход единствено и само
възнаградителната лихва, но не и останалите разходи, известни при сключване на
договора за такса за разглеждане на кредита, както и за застрахователна премия
в размер от почти 40 % от общият размер на предоставената в заем сума от 6000
лв. – чистата стойност на кредита.
В този смисъл е и
практиката на СЕС. Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 87/102
договорът за кредит трябва да се изготви в писмена форма и в него трябва да се
посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В
член 1а от тази директива се определят условията за изчисляване на ГПР, а в
член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в
който кредитният договор е сключен“. Така това информиране на потребителите
относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно
единна математическа формула, има съществено значение (вж. в този смисъл
определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovosť, C‑76/10,
EU:C:2010:685, т. 69 и 70). В случая към момента, в който договорът е сключен е
установена дължимата сума за застрахователна премия и за такси/комисионни, но
същите не са взети предвид при определяне на неговия размер, което води до заблуждаване на потребителя относно
действителния размер на ГПР.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора
за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й,
визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната
разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи
връщане на лихвата и другите разходи по кредита. В случая е нарушена разпоредбата на чл.11,
ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочен действителния размер на ГПР, както и
взетите предвид допускания при неговото определяне. Макар и формално посочен
размер от 17,96 %, то същият не отговаря на действителния такъв и заблуждава
потребителя относно действителния размер. Това становище се възприема и в
практиката на СЕС, касаеща приложението на директивите, уреждащи защитата на
потребителите, въз основа на които е приет и действащия ЗПК. Приема се, че посочването
в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите,
трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ практика, доколкото тя подтиква или
е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. Приема се,
че в компетенцията на националния съд е
да провери дали това е така по делото в главното производство. В случая се установява, че действителният
размер на ГПР не отговоря на отразения като такъв в договора, което съдът
приема, че представлява нарушение на разпоредбата на чл. 11, т.10 ЗПК и до
пълна липса на отразен ГПР и взетите предвид допускания.
Освен гореизложеното
относно недействителността на договора за кредит, съдът счита, че клаузата,
уреждаща заплащане на такси/комисионни, която впоследствие се уточнява, че
представлява такса за разглеждане на кредита, е нищожна, на самостоятелно
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. На първо място, никъде в договора или Общите
условия не са посочени ясно и точно конкретните действия на кредитора и/или
предоставяни от него услуги, за които да се дължи обсъжданата насрещна парична
престация от потребителя, съобразно изискванията на чл. 10а, ал. 4 ГПК. Предвид
наименованието на таксата "за разглеждане на кредит", явно същата е
начислена за разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, за които
действия обаче кредиторът няма право да събира такси или комисионни, тъй като
същите са свързани с усвояването на паричния ресурс – арг. от чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Отделно, според чл. 16, ал. 1 ЗПК оценката на кредитоспособността на
потребителя е задължение на кредитора, който носи и риска от
неплатежоспособността на длъжника и възлагането на разноски в тежест на
последния във връзка с тази дейност противоречи на добрите нрави, респективно
клаузата е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Недействителността на обсъжданата клауза не влече невалидност на целия договор,
но заплатените от потребителя суми, отнесени за погасяване на тази такса,
подлежат на връщане, тъй като плащанията са лишени от правно основание. В тази
връзка съдът счита, че сумата в размер на 300 лв., която кредиторът Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД е включил в
дължимата главница по договора за кредит не се дължи.
Относно
застрахователната премия, то същата не се дължи не само поради недействителност
на договора за кредит, но и с оглед липсата на
доказателства за заплащането й и съответно усвояването на същата. Липсва
и уговорка между страните по договора за кредит, касаеща предаване на заемната
сума в размер на 2273,28 лв. – застрахователна премия. Доколкото договорът за
заем е реален договор, то липсата на доказателства за предаване на заемната
сума обуславят неоснователност на договора за заем относно тази сума.
Действително по делото е приета застрахователен сертификат, както и общи
условия, но в тях не е посочен, нито размера на застрахователната премия, нито
е удостоверено нейното заплащане и липсват уговорки във връзка с усвояване на
тази сума. С оглед така изложеното съдът счита, че не се установява при
условията на пълно и главно доказване, че е усвоена сумата в размер на 2273,28 лв. – застрахователна премия, като
липсват както твърдения, така и доказателства да са налице уговорки, свързани с
усвояване на същата, поради и което съдът приема, че по силата на сключения
договор за кредит, на ответника е предоставена в заем сумата от 6000 лв.
На основание
гореизложеното и предвид обстоятелството, че съдът приема договорът за изцяло
недействителен на основание 22 ЗПК във вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК, то съгласно чл.
23 ЗПК, ответникът дължи само чистата стойност на кредита. От приетото по
делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ответникът
Г.Т. е заплатила обща сума в размер на 4702,86 лв., с която съдът счита, че
частично е погасено задължението за връщане на предоставената в заем главница в
размер на 6000 лв. С платената сума са платени погасителни вноски до 75-та
вноска включително, поради и което съдът приема, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, считано от датата на връчване на препис от исковата молба
на особения представител на ответника.
Именно поради тази причина и доколокото, съгласно горецитираната
практика обявяването на кредита за предсрочно изискуем в хода на делото по
предявени искове по чл. 422 ГПК е допустимо, то съдът приема, че искът е
основателен до размера на 1297,14 лв.- главница.
По отношение на
претенцията за обезщетение за забава макар, че се установява, че е налице
забава в плащанията, доколкото договорът за кредит е недействителен и съответно
се дължи чистата стойност на кредита и установеното обявяване на кредита за
предсрочно изискуем с връчване на препис от исковата молба, съдът счита, че
обезщетение за забава не се дължи.
С оглед
недействителността на договора за кредит
следва да се отхвърли иска за установяване на дължимост на
възнаградителната лихва.
Съдът счита за
основателна претенцията за законна лихва върху уважената главница, считано от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция. Ищецът е
представил списък с разноски по чл. 80 ГПК и доказателства за направени
разноски в размери, както следва: разноски в общ размер от 225,92 лв. по
ч.гр.д. № 3664/2019 г. по описа на ПРС и сумата в общ размер от 1200,69 лв., от
които сумата от 200,69 лв.- платена държавна такса, сумата от 700 лв.- депозит
за особен представител, сумата от 200 лв.-
депозит за вещо лице и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. От така
претендираните разноски, съразмерно на уважената част от претенциите в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски по ч.гр.д. № 3664/2019 г. по описа на ПРС
в размер на 33,89 лв. и разноски в
настоящото исково производство в размер на 180, 10 лв. или общо разноски по
съразмерност в размер на 213,99 лв.
По изложените мотиви
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Й.Т., ЕГН **********,***
дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: ********* дължи на
ищеца солидарно с Д.Г.Г., ЕГН **********
сумата от 1297,14 лв. – неизплатена главница за периода от 14.08.2016 г. до
14.05.2022 г., по отношение на които на основание чл. 16, ал. 2, б. „а“ от ОУ
към Договор за потребителски паричен кредит № **** г. е обявена предсрочна
изискуемост, ведно със законна лихва върху уважената главница, считано от
06.03.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 3664/2019г. по описа на РС – Пловдив, 15–ти гр. с-в. , като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********
против Г.Й.Т., ЕГН **********,***
иск за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца при солидарна отговонст с Д.Г.Г. сумата,
представляваща разлика между претендираната главница в размер от 6915,34 лв. и установената главница в размер от сумата от 1297,14
лв. – неизплатена главница за периода от 14.08.2016 г. до 14.05.2022 г., по
отношение на които на основание чл. 16, ал. 2, б. „а“ от ОУ към Договор за
потребителски паричен кредит № ****от 09.05.2014 г. е обявена предсрочна
изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, сумата от 694,23 лв.-
договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 14.08.2016 г. до
20.07.2017 г. и сумата от 1186,45 лв.- лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от 14.08.2016
г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху отхвърлената
главница, считано от 06.03.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3664/2019г. по описа на РС –
Пловдив, 15–ти гр. с-в.
ОСЪЖДА
Г.Й.Т., ЕГН **********,*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
********* сумата от общо 213,90 лв.- разноски по ч.гр.д.№
3664/2019г. по описа на РС – Пловдив, 15–ти гр. с-в. и по гр.д. № 12022/2019 г.
по описа на ПРС, V –ти гр.с-в, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните по делото.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Д. АРАБАДЖИЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.