Решение по дело №264/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на „ЙОСИЛЕС“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Заповед № РД-10-33/20.02.2023 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ „Държавно горско стопанство /ДГС/ Маджарово“.

Изложени са съображения за отмяна на заповедта. В същата липсвали мотиви, въз основа на които е издадена. Оспорва твърдението, че бил представен документ с невярно съдържание – обобщена справка за постъпилата, преработена и експедитирана дървесина. Представя официален документ с подпис и печат от Регионална дирекция по горите /РДГ/ Кърджали, като твърди, че цитираната в обжалваната заповед справка не е заверена по надлежния ред от РДГ Кърджали /липсвали подпис и печат/ и не била подписана от управителя на дружеството. Последното не било запознато с резултатите от извършената му проверка от РДГ Кърджали, като не било ясно дали и такава проверка е извършена по отношение на останалите участници от търга. Заповедта била издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Моли заповедта да бъде отменена, като бъде постановено продължаване действието и изпълнението на сключения на 13.01.2023 г. договор. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „ЙОСИЛЕС“ ЕООД, редовно уведомен, се представлява от управителя на дружеството и от адв. Р.. Поддържа изложеното в жалбата. Не било установено, че е извършвана проверка, както и кой е документът с невярно съдържание. Не се оборва съдържанието на справката, с която търговецът участва в електронния търг, и справката, която по служебен път от РДГ Кърджали е изпратена в ДГС Хасково. Не се установява по какъв начин е включена в административната преписка справката, която не е подписана от управителя на дружеството. Административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, вкл. издадени ли са и съхранявани ли са билети. Допълва, че билетите се издават единствено и само по електронен път и се регистрират в националната система на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/. Нямало как да бъде изтрито количеството на билети и дървесина, регистрирано от страна на жалбоподателя. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника.

Ответникът Директор на ТП „ДГС Маджарово“, редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата. Твърди, че оспорената заповед, с която се възобновява производството, свързано с издаването на заповед за определяне на купувач на дървесина от обекта на дружеството-жалбоподател, е законосъобразна. Производството било възобновено по повод получена служебна информация за липсата на данни за преработена дървесина от дружеството-жалбоподател. Безспорно било доказано, че в процедурата електронен търг за продажба на дървесина, която е проведена от поделението, е допуснат до участие участник, който не отговаря на изискванията, на документацията и заповедта за откриване на процедурата, на самата Наредба за условията и реда за възлагане изпълнения на дейности в горски територии. Ирелевантни са фактите кой е подписал справката и касае ли се за документ с невярно съдържание. Изследвано е от вещото лице постъпила и преработена дървесина от обекта в периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. Позовава се на справката, която се съхранява в досието в РДГ Кърджали. Допълва, че 122,07 кубика, за които няма данни да са преработени, не са достатъчни на дружеството да участва в търга. Допълва, че в процесния период няма издаден нито един превозен билет на името на дружеството, видно от заключението на вещото лице и разпечатката от информационната система на ИАГ. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски - адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, като представя и списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в писмено становище.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № РД-10-163/23.11.2022 г. на Директора на ТП „ДГС Маджарово“ е открита процедура „електронен търг с наддаване“ с предмет продажба на прогнозни количества добита дървесина на временен склад за обект от горски територии държавна собственост в района на ТП ЛФ 2023 № 2302-1 /л. 42-47/.

Назначената със Заповед № РД-10-185/13.12.2022 г. на Директора на ТП „ДГС Маджарово“ /л. 48/ комисия е разгледала, оценила и класирала постъпилите заявки за участие на участниците в търга, като е предложила на Директора на ТП „ДГС Маджарово“ да издаде заповед за определяне на купувач – класирания на първо място участник „ЙОСИЛЕС“ ЕООД, ЕИК ********* /видно от протокол, утвърден на 13.12.2022 г. от Директора на ТП „ДГС Маджарово“ - л. 97-100/.

Със Заповед № РД-10-191/13.12.2022 г. на Директора на ТП „ДГС Маджарово“ /л. 101-102/ е обявено класирането от проведения на 13.12.2022 г. електронен търг с наддаване за продажба на прогнозни количества добита дървесина на временен склад в горски територии държавна собственост в териториалния обхват на ТП от обект № 2302-1, както следва: класиран на първо място и определен за купувач на дървесина е „ЙОСИЛЕС“ ЕООД, ЕИК *********.

Срещу заповедта е постъпила в Югоизточно държавно предприятие /ЮИДП/ Сливен, жалба от „Консорциум ДС“ ООД на 15.12.2022 г. /неприложена по делото/, на която е изпратен отговор на 20.12.2022 г., видно от който директорите на ТП издават индивидуални административни актове, имат статут на административен орган съгласно § 1, т. 1 ДР АПК, но не принадлежат към структурата на изпълнителната власт, тъй като осъществяват функциите на държавното предприятие, чието ТП са, в определения му район на дейност, съответно – между директора на държавното предприятие и директора на ТП се сключва договор за управление, но същите не са в отношения на власт и подчинение /л. 103-104/.

Назначената със Заповед № РД-10-11/12.01.2023 г. на Директора на ТП „ДГС Маджарово“ /л. 114-115/ комисия е извършила проверка на представените от „ЙОСИЛЕС“ ЕООД документи, като е изразила становище, че с определения купувач следва да бъде сключен договор за обект № 2302-1 /протокол – л. 116-118/.

На 13.01.2023 г. между ТП „ДГС Маджарово“ /продавач/ и „ЙОСИЛЕС“ ЕООД, ЕИК ********* /купувач/, е сключен договор за покупко-продажба на прогнозно количество добита дървесина от временен склад с предмет – продавачът се задължава да продаде на купувача общото количество дървесина, добито от изпълнителя на услуга сеч, след започване на сечта от обект № 2302-1 /л. 119-123/.

С писмо изх. № РД-06-56/02.02.2023 г. /л. 124-126/ на Директора на ЮИДП Сливен Директорът на ТП „ДГС Маджарово“ е уведомен, че във връзка с жалба на „Консорциум ДС“ ООД, в която са изложени твърдения, че „ЙОСИЛЕС“ ЕООД не е преработвало дървесина за 2021 г. на територията на община Маджарово, е изискана информация от РДГ Кърджали, като с писмо № ИАГ-2079/25.01.2023 г. на изпълнителния директор на ИАГ /л. 127-128/ са изнесени данни, че за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. „ЙОСИЛЕС“ ЕООД не е извършвало преработка на дървесина и представената от дружеството обобщена справка за постъпилата, преработена и експедитирана дървесина удостоверява неверни данни. Основателен бил изводът, че „ЙОСИЛЕС“ ЕООД не отговаря на изискванията на чл. 115 от Закона за горите /ЗГ/, на изискванията на чл. 38, ал. 2, т. 4 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, както и на изискванията на т. 7.10.4 от условията за провеждане на електронния търг, а именно – да е преработвал дървесина в регистриран на негово име обект по чл. 206 ЗГ през предходната година /2021 г./ съгласно дневниците за преработена дървесина за не по-малко от 50 на сто от количеството на обекта, за който участва, тъй като от проверката на РДГ Кърджали е установено, че в регистрирания мобилен обект по чл. 206 ЗГ /товарен автомобил „Мерцедес 814“ с рег. № *******/ не е извършвана преработка на дървесина. Налице били основания за възобновяване на административното производство по реда на чл. 99, ал. 1, т. 2 АПК, както и по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 АПК /допуснати съществени процесуални нарушения/, и прекратяване на процедурите на основание чл. 74е, ал. 1, т. 7 от Наредбата.

Видно от цитираното писмо № ИАГ-2079/25.01.2023 г. на изпълнителния директор на ИАГ /л. 127-128/, проверка на дружеството на регистрирания товарен автомобил не е извършена от служители на РДГ Кърджали, тъй като представител на дружеството не се е явил. Посочва се, че на дружеството е съставен акт за несъхраняване на превозни билети за постъпила и експедирана дървесина за срок от 3 години. Приложена е обобщена справка за постъпилата, преработена и експедитирана дървесина за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., видно от която в мобилния обект - товарен автомобил „Мерцедес 814“ с рег. № *******, не е извършена преработка на дървесина, като получени и експедирани са 122,7 куб.м. дърва /л. 129-130/.

Мотивиран от горното, със Заповед № РД-10-33/20.02.2023 г. /л. 131-133/ на основание чл. 99, т. 2 АПК Директорът на ТП „ДГС Маджарово“ е възобновил административното производство, приключило с влязла в сила Заповед № РД-10-191/13.12.2022 г. на Директора на ТП „ДГС Маджарово“ за определяне на купувач в проведения електронен търг с наддаване с предмет продажба на прогнозни количества добита дървесина от временен склад от обект № 2302-1 в териториалния обхват на ТП „ДГС Маджарово“, поради открити нови писмени доказателства, които не са били известни към датата на издаване на заповедта от 13.12.2022 г., а са от значение за издаване на заповедта за определяне на купувач. С оспорената заповед е отменена Заповед № РД-10-191/13.12.2022 г. на Директора на ТП „ДГС Маджарово“, с която е обявено класирането на участниците и е определен купувач на дървесина за обект № 2302-1 „ЙОСИЛЕС“ ЕООД, ЕИК *********, с мотиви, че участникът не отговаря на изискванията на чл. 115 от ЗГ, на изискванията на чл. 38, ал. 2, т. 4 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, както и на изискванията на т. 7.10.4 от условията за провеждане на електронния търг.

Заповедта е обявена на интернет страницата на ЮИДП Сливен на 20.02.2023 г.

По делото е изслушано и прието заключение по назначената съдебно-графологична експертиза, което съдът кредитира като обективно изготвено и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал, вкл. и при изследван оригинален документ, приложен под № 177,178 към адм. дело № 266/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково.

По делото е изслушано и прието заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно изготвено и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал, с изключение на твърденията, че данните по сравняваните справки са едни и същи, т.е. кубатурата на дървесината е с еднаква стойност, предвид приетите като доказателства по делото обобщени справки.

При така установеното от фактическа страна, след като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията, сочени от оспорващия, и служебно на всички основания по чл.146 АПК, Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима - насочена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в срок и от активно легитимирано лице - адресат на акта.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК „съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК“. Независимо дали жалбоподателят е релевирал доводи за нищожността на акта, съдът е длъжен, спазвайки и принципа на служебното начало, да установи дали такава следва да бъде прогласена с оглед установените факти и приложените доказателства. Изпълнението на това негово задължение се дължи при всеки случай на допустимо оспорване, като се акцентира и върху особеностите на съдебното производство по недопустимо поради просрочие оспорване, при което приложение намират разпоредбите на чл. 149, ал. 5 и чл. 168, ал. 3 АПК. Следва да се отбележи, че при произнасяне по съществото на спора с влязло в сила съдебно решение, повторно оспорване на акта въз основа на доводи за неговата нищожност е недопустимо.

„При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на „правно нищо“, на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. След като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не би могъл да породи и валидни правни задължения. В същото време следва да е налице за адресата правна възможност да иска от останалите участници в административното правоотношение да се съобразят с това.“ /ТР № 3/16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС на РБ/.

„Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове /чл. 146, т. 1-т. 5 от АПК/ се обуславят следните изводи: 1. всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2. порокът във формата е основание за нищожност, когато неспазването й води до недействителност на акта, приравнява се на липса на форма въобще, а оттам - и на липса на волеизявление; 3. допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на волеизявление /липса на кворум/, когато са повлияли или биха могли да повлияят върху съдържанието на акта, както и когато, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос, са предпоставка за обявяване нищожността на акта; 4. основание за нищожността на акта е и липсата на законова опора, т.е. липсата на приложима по време, място и лица материалноправна норма при издаването на конкретния административен акт; пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; 5. при превратно упражняване на власт. На последно място е изискването за съответствие с целта на закона, което е такова по чл. 146, т. 5 от АПК, като несъответствието на административния акт с целта на закона обуславя нищожност само тогава, когато преследваната с него цел е различна от законоустановената и не би могла да се постигне с никакъв акт“ /решение № 5462/2018 г. по адм. д. № 8476/2017 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 3923/18.03.2019 г. по адм. д. № 15051/2018 г. на ВАС, Второ отделение/.

В заключение, следва да се отбележи, че незаконосъобразността като понятие има две значения - в широк и тесен смисъл. В обхвата на понятието, широк смисъл, се включват всички основания за прогласяване на нищожност /конкретно по чл. 146, т. 1 АПК поради некомпетентност на органа, издал акта, и специфичните такива по чл. 146, т. 2-5 АПК, коментирани по-горе според тежестта на порока/, т.е. обуславящите валидността на акта предпоставки, и основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2-5 АПК, в тесен смисъл на понятието, обуславящи отмяна на акта. Отделно, в теорията и практиката е застъпено и становище, че понятието „законосъобразност“ би могло да се разбира ограничително като съответствие на акта с материалния закон.

Съдът, който следи служебно за наличието на обстоятелството – валиден ли е актът, извършва преценка на фактите по спора, подведени ли са те под релевантния материален закон и постига ли се целта му, съответно – ограничени ли са правата на страна в административното производство, какъвто се явява жалбоподателят, до степен, че да се формира извод за толкова съществен порок на акта, водещ до липсата на волеизявление или възможност за постановяване на решение в друг смисъл, съответно – при превратно упражняване на власт, обуславящ неговата нищожност.

Съобразявайки горното, съдът формира извод, че оспорения акт е издаден от некомпетентен административен орган.

Производството по чл. 99 АПК съставлява извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, доколкото възобновяването поставя отново за разглеждане материалноправен въпрос, предмет на приключило производство с влязъл в сила административен акт. С оглед на това законодателят допуска приложението на този извънреден способ само при наличието на изчерпателно изброените в чл. 99, т. 1 - т. 7 от АПК правни основания. Само когато тези основания са налице, органът може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе отново по вече решения от него въпрос, като го преразгледа.

Съгласно чл. 99 ГПК „влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал“.

В конкретния случай спорен е въпросът подлежи ли влязлата в сила като неоспорена пред съд Заповед № РД-10-191/13.12.2022 г. на Директора на ТП „ДГС Маджарово“, с която е обявено класирането от проведения на 13.12.2022 г. електронен търг с наддаване за продажба на прогнозни количества добита дървесина на временен склад в горски територии държавна собственост в териториалния обхват на ТП от обект № 2302-1, както следва: класиран на първо място и определен за купувач на дървесина „ЙОСИЛЕС“ ЕООД, ЕИК *********, на оспорване по административен ред. От съдържанието на същата се установява, че подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Хасково на основание чл. 74е, ал. 4 Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти /Наредбата/. Съгласно цитираната разпоредба заповедта на открилия процедурата продавач за определяне на купувач, с която завършва електронният търг за продажба на дървесина, може да се обжалва по реда на АПК. Следователно, цитираната по-горе заповед и отменена с оспорения в настоящото производство акт е подлежала на оспорване по административен ред по реда и условията на чл. 81 – чл. 98 АПК, тъй като с Наредбата не е изключено и ограничено изрично обжалването по административен ред. Поради това и на изследване подлежи обстоятелството има ли непосредствено по-горестоящ административен орган издателят на отменената с оспорения акт заповед, съответно компетентен ли е същият сам да отмени влязлата в сила заповед за определяне на купувач в електронния търг.

Съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 2 от ЗГ за управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно приложение № 1, които са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, и едно от които е Югоизточно държавно предприятие Сливен. Съгласно чл. 167 и чл. 169, ал. 1 ЗГ органи на управление на държавните предприятия по чл. 163 са: 1. министърът на земеделието; 2. управителният съвет, който се състои от трима членове, включително директора на предприятието. Съгласно чл. 164 ЗГ държавните предприятия имат двустепенна структура: 1. централно управление; 2. териториални поделения - държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства. Съгласно чл. 173, ал. 1 – ал. 3 ЗГ държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност, те се ръководят и представляват от директори, с които директорът на държавното предприятие сключва договори за управление /чл. 172, ал. 1, т. 4 ЗГ/. По смисъла на чл. 2, т. 1 и т. 2 от Наредбата „възложители за горските територии - държавна собственост, са: 1. директорите на държавните предприятия; 2. директорите на териториалните поделения на държавните предприятия или оправомощени длъжностни лица - когато са оправомощени от директора на ДП /чл. 172, ал. 1, т. 14 ЗГ/.

От тълкуването на така разписаните хипотези се обуславя извод, че актовете, които се издават от директора на ТП „ДГС“ във връзка с търговете за продажба на стояща дървесина на корен и за продажба на добита дървесина са административни, а не - граждански, въпреки че обвързват държавното предприятие като страна по договор. Издадените от възложителите като органи по чл. 2 от Наредбата са административни актове и в чл. 74е, ал. 4 от Наредбата изрично е предвидено обжалване по реда на АПК, а не по общия исков ред. ТП „ДГС Маджарово“ осъществява функциите на ЮИДП Сливен в определения му район на дейност, като е налице хипотеза на отношение на власт и подчинение, т.е. директорът на ЮИДП Сливен е непосредствено по-горестоящия административен орган на директора на ТП „ДГС Маджарово“. При това компетентен да разгледа производството по възобновяване издаването на Заповед № РД-10-191/13.12.2022 г. на Директора на ТП „ДГС Маджарово“ е директорът на ЮИДП Сливен, а не – издателят й по аргумент от чл. 82, ал. 2 АПК.

Съдът не би могъл да сподели твърдение, че ТП „ДГС Маджарово“ не се намира в йерархическо отношение с ЮИДП Сливен, а противоречиво на това да приеме, че Директорът на ТП „ДГС Маджарово“ е редовно упълномощен от Директора на ЮИДП Сливен да осъществява функциите на ДП в определения район на дейност на ТП, да организира и провежда процедури по Наредбата по силата на пълномощно, приложено по делото. Първо, няма как да е налице редовно упълномощаване при липса на йерархическа административна зависимост между двамата директори. Второ, в случая не е налице редовно упълномощаване по отношение на отмяната на влезлия в сила административен акт, защото такова е налице единствено за провеждане на процесния електронен търг. От значение е и обстоятелството, че в пълномощното липсва изрично упълномощаване за действия по отмяна на влязъл в сила административен акт, с който вече е определен купувач на дървесина, каквато е настоящата специална хипотеза.

Приемайки, че безспорно са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на Заповед № РД-10-191/13.12.2022 г. на Директора на ТП „ДГС Маджарово“, които при решаването на въпроса от административния орган, който я е издал, не са могли да бъдат известни, но които ако са били установени към момента на издаването на акта, биха обусловили друг правен резултат /чл. 99, т. 2 АПК/, Директорът на ТП „ДГС Маджарово“, извън предоставената му от закона компетентност, е възобновил административното производство и е отменил заповедта, което е следвало при наличието на предпоставките за това да осъществи непосредствено по-горестоящ административен орган - директорът на ЮИДП Сливен.

В допълнение: следва да се отбележи, че предвид данните по делото в ЮИДП Сливен е постъпила жалба на 15.12.2022 г. на „Консорциум ДС“ ООД и писмо от 10.01.2023 г. от Министерство на земеделието по повод жалба на същото дружество /и двете, касаещи провеждането на търга в обект № 2302-1/. По първата жалба има произнасяне на Директора на ЮИДП Сливен с писмо относно липсата на горестоящ спрямо Директора на ТП „ДГС Маджарово“ орган, но не и по допустимостта й, като формално е посочено, че изложените в нея твърдения са неоснователни. Ако Директорът на ЮИДП Сливен се е считал за некомпетентен орган при оспорване на административния акт по административен ред по смисъла на чл. 81 и следващите от АПК, то следвало е да изложи изображения за допустимостта оспорването и препрати жалбата на компетентния орган, вкл. на съответния съд по правилата за родовата и местна подсъдност, предвид разпоредбите на чл. 82, ал. 2, чл. 88, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 148 АПК /вж. Определение № 9916 от 19.07.2018 г. по адм. д. № 7736/2018 г., І отд. на ВАС/. Горното Директорът на ЮИДП Сливен би следвало да извърши след изискване на преписката от Директора на ТП „ДГС Маджарово“, в който случай последният на основание чл. 91, ал. 1 АПК, преразглеждайки издадената от него заповед, възобновяването на чието производство по издаване е допуснато, и която към дата 15.12.2022 г. не е била влязла в сила, е можел да я оттегли/отмени/измени, тъй като правото на отзив по отношение на влязъл в сила административен акт е недопустимо. Съдът отбелязва, че в конкретния случай производство по оспорване на акта по административен ред не се е развило. Липсват данни по делото дали е постъпила жалба от същото дружество пред съответния административен съд по смисъла на чл. 149, ал. 3 АПК /Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. Въпреки това, приемайки влизането в сила на заповедта, възобновяването на чието производство по издаване е допуснато, то отново се формира извод, че производството по възобновяване следва да бъде проведено пред непосредствено по-горестоящия административен орган - директора на ЮИДП Сливен.

Извод: по основателната жалба на „ЙОСИЛЕС“ ЕООД следва да бъде прогласена нищожността на заповедта на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК. В този смисъл Решение № 6648 от 05.07.2022 г. по адм. д. № 3004/2022 г., ІV отд. на ВАС.

По аргумент от чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган за произнасяне при съобразяване на изложените по-горе мотиви относно компетентността, с която разполага, като изложи съображения за допустимостта и основателността на производството по възобновяване по издаване на административен акт, който е влязъл в сила, по смисъла на чл. 99 и следващите АПК.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК и с оглед правната и фактическа сложност на делото съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на уговореното и платено в брой адвокатско възнаграждение, вкл. и доколкото същото е под установения с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. Разноските в общ размер от 1 000 /хиляда/ лева следва да бъдат заплатени от Териториално поделение „Държавно горско стопанство Маджарово“, в структурата на което е органът, издател на оспорения в настоящото съдебно производство акт, по аргумент от чл. 174, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 7 ЗГ.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, чл. 143, ал. 1 АПК Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № РД-10-33/20.02.2023 г. на Директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Маджарово“.

ИЗПРАЩА преписката на компетентния непосредствено по-горестоящ административен орган – Директора на Югоизточно държавно предприятие Сливен, за произнасяне в 14-дневен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в него.

ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство Маджарово“, с адрес – гр. М., ул. „П. А.“ № **, да заплати на „ЙОСИЛЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - с. Р., ул. „П.“ № *, община Маджарово, област Хасково, представлявано от Ю. И. Ю., сумата в размер на 1 000 /хиляда/ лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.

	Съдия: