О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1425 / 18.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти
състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1035
по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Н.П.С.,***,
подадена чрез процесуален представител адвокат И.В., срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0346-000175/23.07.2023 г. на
началника на РУ-Созопол при ОДМВР-Бургас. В жалбата е инкорпорирано искане
за спиране предварителното изпълнение на приложената принудителна
административна мярка. Твърди, че отнемането на свидетелството за управление на
моторно превозно средство ще му нанесе значителна и трудно поправима вреда, тъй
като остава без възможност да осигури доходи за неговата издръжка и на неговите
родители, с които живее в едно домакинство.
Административен съд-Пазарджик приема, че искането
за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна
мярка (ПАМ) е допустимо за разглеждане, но е неоснователно, необосновано и недоказано.
С оспорения акт, на посочено правно основание чл.
171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, на Н.С. е приложена принудителна административна мярка временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Всички
заповеди по чл. 172, ал. 1 ЗДвП за прилагане на принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 8 ЗДвП са
незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността
на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, които
застрашават живота и здравето на хората – чл. 171 ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна
мярка. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на
административен акт издаден по реда на чл. 171, т. 1, б „б“ ЗДвП, каквато е и
оспорената заповед. Иначе казано, предварителното изпълнение е предвидено по
силата на закона, поради което и в процесната ПАМ не се съдържа изрично
разпореждане за предварителното й изпълнение. Според чл. 166, ал. 4 АПК
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на ал. 2. В
тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже
вероятността за причиняване на значителни и/или труднопоправими вреди, като представи
доказателства и изложи мотивирани твърдения, че би могъл да претърпи значителна
или трудно поправима вреда.
С искането за спиране изпълнението на ЗППАМ се
твърди, че оспорващият би могъл да претърпи от изпълнението на акта вреди, но
не са представени доказателства, че от изпълнението на акта за него биха могли
да настъпят значителни или трудно поправими вреди - противопоставими по важност
и изключителност на обществените. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква
оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него
последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт.
Същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение
ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде
засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които
законът охранява.
Твърдението за необходимост от ползването на СУМПС
от жалбоподателя за нуждите по осигуряване на доходи за него и родителите му,
като снабдява със стоки стопанисвания от родителите му търговски обект, не може
да се квалифицира като значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл.
166, ал. 2 АПК. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 166 ал. 2 АПК визира
конкретни вреди за оспорващия, а не хипотетични.
Съдът намира, че в особеното искане не се твърди
вероятно настъпване на значително или трудно поправима вреда, нито се прави
конкретно посочване на вероятни материални вреди. Специалната законова уредба
на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, задължава съда да прецени и обществения интерес, и
личния, като даде приоритет на по-застрашения от увреждане интерес.
Правомощието на съда да спре предварителното изпълнение е обусловено от
надлежна преценка именно на този баланс между защитения от закона интерес и
вероятността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за лицето,
оспорващо административния акт. От данните по делото не може да се приеме, че
засягането на интересите на жалбоподателя в процесния случай е противопоставимо
по значимост на визираните обществени интереси. От друга страна неизпълнението
на принудителната административна мярка би застрашило в много висока степен
обществения интерес, изразяваща се в безопасност на движението по пътищата за
всички участници в него.
Предвид изложеното искането за спиране се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното Административен съд-Пазарджик, IX-ти състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.П.С.,***, за
спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0346-000175/23.07.2023 г. на началника на РУ-Созопол
при ОДМВР-Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от определението
да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:/П/