РЕШЕНИЕ
№ 2258
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20223110100706 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
4359/24.01.2022 г. от Д. К. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. срещу „Вива Кредит"
ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин" 7,
бул. „Джавахарлал Неру" 28, бл. АТЦ „Силвър център" ет.2, офис 73Г, представлявано
от управителя Десислава Страхилова Димитрова, с която е предявен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника сумата от 848,88 лева
(осемстотин четиридесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща
недължимо платена сума по договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН" №5472557
от 29.09.2018 г., представляваща сбора от неустойка за непредоставено обезпечение в
3-дневен срок в размер на 424,44лева и такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 424,44 лева, заплатени при липса на правно основание, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане на
основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Претендират се съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство.
В исковата молба ищецът излага, следната фактическа обстановка: На
29.09.2018 г. ищецът сключил договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН" № 5472557
със заемодателя „Вива Кредит" ООД, по силата на който ответното дружество
предоставило заем в размер на 1000 лева за срок от 9 месеца на 9 броя вноски, с размер
на погасителната вноска от 177,75 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 40,30
%. В договора за паричен заем, съгласно чл. 1, ал.З била предвидена и такса в размер на
424,44 лева за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем.
1
Таксата за експресно разглеждане била включена към размера на погасителната вноска.
Общата сума, която следвало да заплати заемателят била в размер на 1599,75 лева, при
ГПР- 49.47 %. Съгласно договора за паричен заем, падежът на вноските бил както
следва: първа вноска до 29.10.2018 г., втора вноска до 28.11.2018 г., трета вноска до
28.12.2018 г., четвърта вноска до 27.01.2019 г., пета вноска до 26.02.2019 г., шеста
вноска до 28.03.2019 г., седма вноска до 27.04.2019 г., осма вноска до 27.05.2019 г. и
девета вноска до 26.06.2019 г.
Освен горепосочената главница и такса за експресно разглеждане било
предвидено и заплащането на неустойка в размер на 424,44 лева, в случай че не бъде
предоставено обезпечение в 3-дневен срок. Съгласно чл. 5, ал.2 от договора за паричен
заем неустойката е разсрочена на равни части към всяка погасителна вноска и по този
начин крайният размер на дължимата месечна вноска била 224,91 лева, като общото
задължение става в размер на 2024,19 лева.
На 29.09.2018 г. кредитът бил усвоен и впоследствие ищецът заплатил всички
дължими суми в общ размер на 2024,19 лева, съгласно чл.5, ал.2 от договора за паричен
заем. На 30.10.2018 г. била погасена сумата от 225,00 лева, представляваща първа
вноска, на 28.01.2019 г. била заплатена сумата от 225,00 лева, на 30.04.2019 били
направени две плащания - едно за сумата от 225,00 лева и едно плащане за 258,23 лева.
С последното плащане от 258,23 лева била изплатена цялата сума от 2024,19 лева.
Останалите дължими вноски също били заплатени от ищеца и задължението му по
договор за паричен заем с № 5472557/29.09.2018 г. било погасено изцяло.
Ищецът счита, че предвидената в чл.5, ал.2 от договора за паричен заем
неустойка в размер на 424,44 лева е нищожна, поради противоречието ѝ с добрите
нрави, тъй като настоящия случай, според чл. 5, ал.2 от процесния договор неустойката
е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се
предостави обезпечение в тридневен срок на заемателя съгласно посочените в чл.5, ал.1
от договора варианти, а именно: поръчител или банкова гаранция и по този начин
уговорената неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна функция.
Твърди, че Договорът за паричен заем № 5472557/29.09.2018 г. представлява
предоставяне на „финансова услуга" по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради
което Д. К. М. има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и
разполага със защита срещу неравноправни клаузи. Счита, че клаузите на чл.5 от
договора са неравноправни по смисъла на чл.146, ал.1 вр. с чл.143 от ЗЗП. Сочи, че в
настоящия случай процесният договор за паричен заем е сключен при Общи условия,
т.е. при предварително определени от ответника договорни клаузи и доколкото самият
договор е бланков, същият не е бил предмет на предварително договаряне между
страните т.е. по предложение и на клиента, от което следва изводът, че ищецът не е
имал възможността да влияе върху съдържанието му. Подписаният стандартизиран
2
бланков формуляр на договора бил предварително изготвен от ответника и в него били
посочени единствено като абсолютни стойности лихвеният процент по заема, ГПР и
общата сума за плащане, като липсва ясно посочена методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита, от която да е видно кои точно компоненти
са включени в ГПР и как се формира стойността от 49.47 %.
Освен това счита, че клаузите за неустойка при липса на обезпечение заобикалят
закона, тъй като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото
законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита,
определени в чл.19, ал.4 от ЗПК. Позовава се на чл.21, ал.1 от ЗПК, съгласно който
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, като сочи, че с тези клаузи реално
кредитът се оскъпява чрез въвеждането на допълнителна сума в размер на 424,44 лева,
чиято цена не е включена в определения в процесния договор годишен процент
разходи, възлизащ на 49.47 %, което води до значително увеличение на тежестта на
задължението на заемополучателя и е налице значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя, поради което процесният договор е
сключен във вреда за потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Отделно от горното счита, че клаузата по договора за паричен заем в чл.1, ал.3, в
който е уговорено, че заемателят дължи плащане на такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на заема в размер на 424,44 лева е нищожна, поради нейната
неравноправност. Таксата е във фиксиран размер - 424.44 лв. или в случая
приблизително 43% от размера на получения заем. Липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Позовава се на чл.
144, т.9 от ЗЗП, съгласно който неравноправни са клаузите, които налагат на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае
преди сключването на договора. Излага, че в случая клаузата на чл. 1, ал.З от договора
не е уговорена индивидуално, доколкото размерът на таксата за експресно разглеждане
е предвиден в Тарифа на „Вива кредит" ООД. Сочи, че предвидената клауза има
неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т.9 от ЗЗП, като с нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е
извършена конкретна услуга. Таксата за експресно разглеждане, представлява и скрит
разход по договора паричен заем, който привидно е уговорен като такса преди
отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Освен това по договора за паричен заем била платена
сумата от 10 лева, представляваща такса кандидатстване.
Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо
без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го
върне. Сумата от 848,88 лева, представляваща сбора от неустойка при липса на
3
обезпечение в размер на 424,44 лева и такса за експресно разглеждане в размер на
424,44 лева, била платена от Д. К. М. и получена от ответника при начална липса на
основание, поради което следва да бъде върната.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск, като излага следното:
По фактите:
На 29.09.2018 г. ищецът сключил с Дружеството (в качеството му на заемодател)
Договор за предоставяне на паричен заем № 5472557 („Договора") и по силата на този
договор усвоил заемна сума в размер на 1000 лв. С подписване на договора ищецът се
задължил да върне заемната сума на 9 равни месечни вноски, всяка в размер на 177.75
лв., в която били включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане, начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да ползва
допълнителна, доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката. На ищеца бил
представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по
договора съгласно изискванията за Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Заемополучателят изплатил предсрочно задълженията си по договора, но не
изплатил обща сума в размер на 2024.19 лв., както твърди ищеца, а с оглед
предсрочното погасяване на заема е изплатена сума в размер на 1833.23 лв.
Със сумата от 1833.23 лв. ищецът е изплатил, както следва:
1. 1000,00 лв. - главница;
2. 163.55 лв. - договорна лихва;
3. 334.84 лв. - неустойка по чл. 4 от договора;
4. 334.84 лв. – такса експресно разглеждане.
Заемополучателят Д. К. М. е заплащал суми по договор за паричен заем
№5472557/29.9.2018 г както следва:
• На 30.10.2018г. е заплатена сума в размер на 225,00 лева; от която със сума от
224,91 лева и с 1 забава е погасена първа погасителна вноска; със сума от 0,09 лева е
погасена частично втора погасителна вноска.
• На 28.11.2018г. е заплатена сума в размер на 225,00 лева; от която със сума от
224,82 лева и с 0 дни забава е погасена изцяло втора погасителна вноска; със сума от
0,18 лева е погасена частично трета погасителна вноска.
• На 21.12.2018г. е заплатена сума в размер на 225,00 лева; от която със сума от
224,73 лева и 7 дни преди падеж е погасена изцяло трета погасителна вноска; със сума
от 0,27 лева е погасена частично четвърта погасителна вноска.
• На 28.01.2019г. е заплатена сума в размер на 225,00 лева; от която със сума от
224,64 лева и с 1 ден забава е погасена изцяло четвърта погасителна вноска; със сума
4
от 0,36 лева е погасена частично пета погасителна вноска.
• На 27.02.2019 г. е заплатена сума в размер на 225,00 лева; от която със сума от
224,55 лева и с 1 ден забава е погасена изцяло пета погасителна вноска; със сума от
0,45 лева е погасена частично шеста погасителна вноска.
• На 29.03.2019 г. е заплатена сума в размер на 225,00 лева; от която със сума от
224.46 лева и с 1 ден забава е погасена изцяло шеста погасителна вноска; със сума от
0,54 лева е погасена частично седма погасителна вноска.
• На 30.04.2019 г. е заплатена сума в размер на 483,23 лева, от които:
- Такса експресно разглеждане по чл.1,т.2,ал.З от Договора за паричен заем,
включваща сумата от 4.72 лв., включваща частична сума от вноска №7.
- Неустойка за неосигурен поръчител по чл. 4,т.2,ал.2 от Договора за паричен
заем, включваща сумата от 4.72 ле., включваща частична сума от вноска №7.
- Договорна лихва, включваща сумата от 0.84 лв., включваща частична сума от
вноска №7.
- Главница в размер на сума от 248.58 лв., включваща суми към вноски от №7 до
№9,
с които суми, на 30.04.2019 г. било предсрочно погасено изцяло задължението.
По основателността на исковете:
Възразява срещу предявените искове за обявяване на клаузите на чл. 4 ал. 1 и ал.
2 и по чл. 1, ал. 3 от договора за нищожни. Счита, че претенциите на ищеца са напълно
неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени.
1. По отношение на искането за прогласяване на нищожност на договорената
неустойка:
Ответникът излага, че съгласно разпоредбата на чл.5 от Договора, ищецът се е
съгласил и задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете
обезпечения, подробно описани в него. За кредитора не съществува забрана да изисква
заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени, като в процесния случай дори било
дадено право на избор на заемателя кой вид обезпечение да предостави в зависимост от
възможностите му. В този смисъл оспорва, че твърденията в исковата молба, че на
ищеца били поставени условия, невъзможни за изпълнение, при все че дори е
предоставен избор измежду няколко възможности. Твърди, че с изискването за
предоставяне на едно от двете посочени в Договора обезпечения по никакъв начин не
се изключват или ограничават правата на потребителя, произтичащи по закон. Излага,
че в настоящия случай неизпълнението на задължение за предоставяне на обезпечение
поставя Дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на
длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Оспорва твърдения, че
5
размерът на неустойката бил твърде висок като противоречаща и с всякаква житейска и
бизнес логика и най-вече с принципа на свободата на договаряне. Заемодателят,
бидейки специалист в съответната материя, би могъл по-добре да прецени и без
съмнение внимателно е изчислил размера на риска и неблагоприятните последици,
които би претърпял, в случай че предоставеният от него заем, при това за немалка сума,
остане необезпечен. Неустойката била предвидена, за да дисциплинира длъжника при
изпълнение на поетите от него договорни задължения. Всяка една от договорните
клаузи е еднакво задължителна за него, поради което тя може да бъде скрепена със
санкция, каквато страните намерят за добре. Дружеството не би сключило договора и
не би предоставило заем при липса на уговорките за предоставяне на обезпечение и
неустойка за изпълнение.
Счита, че поемайки по-голям риск, кредиторът има правото да поставя
изисквания за обезпечаването му по своя преценка и, в случай че потребителят не ги
намира за резонни, то той на свой ред има пълното право да не полага подписа си под
тях. Оспорва потребителят да е бил поставен в по-неблагоприятно положение. Знаейки,
че обезпечението трябва да се предостави в 3-дневен срок от сключването на Договора,
той е можел да забави сключването му до момента, в който е в състояние да го осигури
или изобщо да не встъпва в договорни правоотношения с ответника. Дружеството не е
принуждавало ищеца да сключи договор за заем, съответно условията по него не са му
наложени. Той самостоятелно, по собствени подбуди и воля е пожелал да сключи
договора за заем и да се издължи съгласно договорените условия. В тази връзка сочи,
че на пазара на бързи кредити работят над 100 финансови институции и в никакъв
случай дружеството не е наложило на ищеца да се възползва точно от услугите на
ответника. Освен това сочи, че кредиторът не е монополист, за да налага задължително
на потребителите да се ползват от неговите услуги. Твърди, че Договорът се сключва
при индивидуални условия, а не при общи такива. Заемателят по договор за
потребителски кредит е разполагал с гарантираната от чл. 29 от ЗПК възможност да се
откаже от договора е 14-дневен срок, за която ищецът също е бил информиран чрез
СЕФ и от текста на самия Договор, в който смисъл, след като е разбрал, че е в
невъзможност да изпълни задължението си по чл. 5, ал. 1 от Договора и при
положение, че не е желаел да понесе тежестта на неустойката по чл. 5, ал. 2 от
договора, то той е разполагал с 14 дни да се откаже от договора и по този начин да
избегне неблагоприятните за себе си последици. Ищецът обаче не е сторил това, от
което следва, че той е решил да ползва кредита и да изплати начислената му неустойка.
Ответникът твърди още, че непредоставянето на обезпечение поставя сериозна
несигурност пред кредитора дали ще успее събере сумата по предоставения от него
кредит.
Сочи, че следва да се прави разграничение между печалба, каквато неустойката
6
категорично не е, и обезщетяване на понесения риск и допълнителни разходи,
възникнали от договорно неизпълнение и по-голямото внимание за проследяване
живота на един необезпечен кредит в сравнение с един обезпечен такъв. Излага, че
въпреки че задължението за заплащане на неустойка е дължимо изцяло с изтичането на
третия ден, който е крайният срок за предоставяне на обезпечението, в израз на
добросъвестност към клиента това задължение е разсрочено, така че то да бъде
икономически по-поносимо за него.
Оспорва и твърдението, че уговорената с чл. 5, ал. 2 от Договора неустойка
представлява скрита лихва и следва да се включи при калкулацията на ГПР, тъй като
задължението за заплащане на неустойка е условно и възникването му зависи изцяло от
действията на потребителя.
2. По отношение на искането за прогласяване на нищожност на клаузата за
предоставена услуга за експресно разглеждане на документи:
Ответникът излага, че потребителят е имал възможност свободно и доброволно
да реши, дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката, или да
изчака 10 дни. От друга страна искането за ползване на посочената услуга създава за
заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането
на допълнителни ресурси. Таксата за експресно разглеждане представлява цената на
предоставяната от кредитора услуга - а именно по експресно разглеждане на
документите - и поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер. И в
този случай приложение намира свободата на договаряне между страните, прогласена в
чл. 9 от ЗЗД. Като неоснователни определя твърденията на ищеца, за липса на
еквивалентност между размера на таксата и извършената услуга. Както и за
противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на
добрите нрави.
Твърди, че услугата по експресно разглеждане на документи е за допълнителна
услуга, от която клиентът доброволно е избрал да се възползва и следователно на
основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на
същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Същата не
представлява действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхожда
времево.
По отношение на Договорната лихва и ГПР:
Излага, че видно от чл. 3 т. 5 от договора, в него е посочен фиксираният годишен
лихвен процент, а в т. 8 на същия член е посочено ГПР в размер на 49,47 %, а в т. 7 -
общия размер на всички плащания по договора /главница, възнаградителна лихва и
такса експресно разглеждане/. Тъй като таксата експресно е допълнително избрана
услуга преди сключване на договора за заем, ясно от договора ставало, че единственият
компонент, който определя ГПР е възнаградителната лихва, като в т. 8 са и
7
допусканията, при които ГПР се изчислява. Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда
в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички
разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при
изчисляване на ГПР. По отношение на твърденията на ищеца, че неустойката следва да
се включи при калкулацията на ГПР и че поради невключването ѝ посоченият в
Договора ГПР не бил действителен, подчертава, че при изчисляване на ГПР чл. 19, ал. 3
от ЗПК изрично изключва плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по
договора за потребителски кредит. Твърди, че при сключване на Договора Дружеството
няма как да включи в общия размер на плащанията едно условно задължение, което не
е известно дали ще възникне, тъй като зависи от бъдещо несигурно събитие, а именно
изпълнението на задължението за обезпечаване на кредита от ищеца.
В съдебно заседание ищецът е изменил исковата си претенция посредством
намаляване, като след изменението да се счита предявена за сумата 669.68 лева, която
представлява сбор от недължимо събрана сума за неустойка в размер на 334.84 лева и
такса за експресно разглеждане на документи също в размер на 334.84 лева, на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Представен е Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“
№5472557/29.09.2018 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, в
качеството на кредитор и Д. К. М., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател,
по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца кредит в размер на 1000 лв. при
уговорена лихва в размер на 175,31 лв. Уговорена е такса експресно разглеждане в
размер на 424,44 лв. в чл.1, ал.3 от Договора. Съгласно чл.5, ал.1 от Договора между
страните е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на
сумата по договора да предостави на Заемополучателя едно от следните обезпечения на
задължението му по този договор, а именно Поръчител – физическо лице или банкова
гаранция. В ал. 2 на същия чл.5 от Договора страните се съгласяват, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1,
заемателят дължи неустойка в размер на 424,44 лв. Страните се уговорят, неустойката
да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е
заплатил 1 833.23 лева, както следва:
1. 1000,00 лв. - главница;
2. 163.55 лв. - договорна лихва;
8
3. 334.84 лв. - неустойка по чл. 4 от договора;
4. 334.84 лв. – такса експресно разглеждане, които са заплатени, както следва.
• На 30.10.2018г. е заплатена сума в размер на 225,00 лева; от която със сума от
224,91 лева и с 1 забава е погасена първа погасителна вноска; със сума от 0,09 лева е
погасена частично втора погасителна вноска.
• На 28.11.2018г. е заплатена сума в размер на 225,00 лева; от която със сума от
224,82 лева и с 0 дни забава е погасена изцяло втора погасителна вноска; със сума от
0,18 лева е погасена частично трета погасителна вноска.
• На 21.12.2018г. е заплатена сума в размер на 225,00 лева; от която със сума от
224,73 лева и 7 дни преди падеж е погасена изцяло трета погасителна вноска; със сума
от 0,27 лева е погасена частично четвърта погасителна вноска.
• На 28.01.2019г. е заплатена сума в размер на 225,00 лева; от която със сума от
224,64 лева и с 1 ден забава е погасена изцяло четвърта погасителна вноска; със сума от
0,36 лева е погасена частично пета погасителна вноска.
• На 27.02.2019 г. е заплатена сума в размер на 225,00 лева; от която със сума от
224,55 лева и с 1 ден забава е погасена изцяло пета погасителна вноска; със сума от 0,45
лева е погасена частично шеста погасителна вноска.
• На 29.03.2019 г. е заплатена сума в размер на 225,00 лева; от която със сума от
224.46 лева и с 1 ден забава е погасена изцяло шеста погасителна вноска; със сума от
0,54 лева е погасена частично седма погасителна вноска.
• На 30.04.2019 г. е заплатена сума в размер на 483,23 лева, от които:
- Такса експресно разглеждане по чл.1,т.2,ал.З от Договора за паричен заем,
включваща сумата от 4.72 лв., включваща частична сума от вноска №7.
- Неустойка за неосигурен поръчител по чл. 4,т.2,ал.2 от Договора за паричен
заем, включваща сумата от 4.72 ле., включваща частична сума от вноска №7.
- Договорна лихва, включваща сумата от 0.84 лв., включваща частична сума от
вноска №7.
- Главница в размер на сума от 248.58 лв., включваща суми към вноски от №7 до
№9,
с които суми, на 30.04.2019 г. било предсрочно погасено изцяло задължението.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
От ищеца е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД. По така
предявения иск ищецът следва да докаже, че е платил процесната сума в полза на
ответника, а в тежест на ответника е да докаже основанието на извършеното плащане.
С оглед прието за безспорно в настоящото производство съдът намира, че
9
ищецът е заплатил процесните суми.
Доколкото процесният договор за заем е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, както и на Закона за защита на потребителите, то съдът следва
да съобрази разпоредбите на двата закона и да изследва действителността на клаузите
на договора.
Съгласно чл.5 от договора заемателят се задължава в срок до 3 дни от
сключването му да предостави подробно описани обезпечения на заемодателя, като в
случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 424,44 лв.,
която ще се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска.
Чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредитор да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Същевременно в заявлението се твърди, че претендираното вземане за неустойка,
произтича от клауза на договора за кредит, съгласно която такава се дължи, в случай, че
заемателят не предостави в тридневен срок от подписване на договора обезпечение на
задълженията си посредством поръчителство на две физически лица. Следователно
тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция (вменени ѝ с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до
допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата за
предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на неустойка при
непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да
осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. Наред с това неустойката е
договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане
на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън
присъщите ѝ обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено
постигане на неоснователно обогатяване, поради което породеното от нея вземане
влиза в противоречие и с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Отделно от горното, за пълнотата на изложението следва да се отбележи, че
Законът за защита на потребителите в чл.143, т. 5 определя, че неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява
неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са
такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В настоящия
10
случай няма данни за индивидуално уговаряне на условията и клаузите по процесния
договор за заем, нито се установява възможност за равноправно обсъждане на варианти
за предоставяне на обезпечение. Напротив – последица от тази клауза е възможността
на кредитора да увеличи своето възнаграждение до непосилен за потребителя размер.
Макар да е уговорена като санкционна, тъй като се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, заплащането на неустойката е добавено към заплащането на
погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителна функция и води до скрито оскъпяване на кредита. По този начин тази
неустойка по същество е допълнение към възнаградителната лихва и би представлявала
сигурна печалба за заемодателя. Поради това тази сума би следвало да бъде включена в
годишния процент на разходите. С оглед на това се налага изводът, че с клаузата на
чл.5 от договора за заем се цели заобикаляне на установения в чл.19, ал.4 от ЗПК праг
на годишния процент на разходите, а именно пет пъти размер на законната лихва. Тази
клауза е неравноправна и недействителна както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по
арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД. Тя противоречи на добрите нрави като уговорка във вреда на
потребителя, целяща заобикалянето на императивната правна норма на чл.19, ал.4 от
ЗПК, поради което е нищожна и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК и като такава не
поражда права и задължения за страните по договора за заем. Поради това и
извършените плащания въз основа на тази клауза се явяват без правно основание.
Кредиторът е събрал и такса за експресно разглеждане на документи, при
заплащането на която кредитодателят разглежда с приоритет конкретната заявка за
отпускане на потребителски кредит пред другите. Т.е. клаузата в договора за кредит, с
която се уговоря таксата за експресно разглеждане, само уточнява насрещната
престация на едната страна като елемент от облигационно правоотношение касаещо
разглеждането на заявката за кредит. Следователно макар и да е обективирана в
договора за кредит уговорката за такса възниква за услуга, която не е обусловена от
самия договор за кредит, доколкото такъв може и изобщо да не се сключи, независимо
дали търговецът е осигурил предимство на конкретния потребител при влизането в
преговори по отпускане на заем. Липсата на връзка между основанието, въз основа, на
което възниква вземането на кредитната институция за такса експресно разглеждане и
самия договор за кредит, с който е уговорена, сочи за наличие на противоречие с чл.
10а, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че кредиторът по договор за потребителски кредит
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, но
свързани с договора за потребителски кредит. Констатираното несъответствие с
императивната норма на ЗПК е основание съдът да приеме и, че тази клауза
противоречи на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.8 от договора ГПР се равнява на 49,47% като
са взети следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка
от страните ще изпълнява точна и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
11
начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое
от задълженията по настоящия договор. За експресното разглеждане на документите е
уговорена между страните такса в размер на 424,44 лв., като очевидно това е разход за
потребителя, който е следвало да бъде калкулиран при определяне на ГПР. Съдът
намира, че и така уговорената такса за експресно разглеждане по естеството си
представлява скрита печалба за кредитора от отпускане на кредита, поради което
следва да бъде калкулиран в ГПР и на това основание. До този извод съдът достига и
от факта, че при предсрочното погасяване на кредита на потребителя е приспадната
част от дължимите, съобразно уговореното в договора суми за неустойка и експресно
разглеждане. Съгласно чл. 32, ал.1 от ЗПК потребителят има право по всяко време да
погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В тези случаи той
има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася
до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. Съгласно договора
обаче нито неустойката, нито предварително дължимата такса за експресно
разглеждане на договора представляват разходи или лихва и съответно не са включени
като такива в ГПР. Фактът, че част от тях са намалени пропорционално на оставащите
вноски до крайния срок на договора в съответствие с разпоредбата на чл. 32, ал.1 от
ЗПК, говори обаче точно за обратното. Поради това съдът намира, че уговорената такса
за експресно разглеждане е също нищожна на осн. чл. 21, ал.1 от ЗПК, съгласно който
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, тъй като води до завишаване над
максимално допустимия размер на ГПР.
В следствие на изложеното по-горе съдът намира, че ответникът не успя при
условията на пълно и главно доказване по безспорен начин да установи, че процесните
суми от общо 669.68 лева и представляващи сбор от начислена и заплатена неустойка в
размер на 334.84 лева и такса за експресно разглеждане на документи в размер на
същата сума 334.84 лева., са платени от ищеца на годно правно основание и
следователно ответникът дължи тяхното връщане в патримониума на ищеца, на осн.
разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, съгласно която, който е получил нещо
без основание е длъжен да го върне.
Поради изложеното предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. първо от ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски. От ищеца са представени
доказателства за направени разноски, както следва: 50,00 лв. – държавна такса и 360,00
лв. адвокатски хонорар с ДДС, или общо сумата от 410,00 лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „Вива Кредит" ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин" 7, бул. „Джавахарлал Неру" 28, бл. АТЦ „Силвър
център" ет.2, офис 73Г, представлявано от управителя Десислава Страхилова
Димитрова ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д. К. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. сумата
от 669.68 лева (шестстотин шестдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки), която
представлява сбор от недължимо платена сума за неустойка по чл.5 от Договор за
паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ №5472557/29.09.2018 г., сключен между „Вива
Кредит“ ООД, ЕИК *********, в качеството на кредитор и Д. К. М., ЕГН ********** в
размер на 334.84 лева и такса за експресно разглеждане на документи, съгласно чл. 1,
ал.3 от Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ №5472557/29.09.2018 г., сключен
между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, в качеството на кредитор и Д. К. М., ЕГН
********** в размер на 334.84 лева, на осн. чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 21,
ал.1 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Вива Кредит" ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин" 7, бул. „Джавахарлал Неру" 28, бл. АТЦ „Силвър
център" ет.2, офис 73Г, представлявано от управителя Десислава Страхилова
Димитрова ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. сумата от
410,00 (четиристотин и десет) лв., представляваща направени от ответника
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването му в прпеис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13