Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16170 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от П.Т.П. искова молба, с която моли ответникът З. „А.“ АД да бъде
осъден да му заплати сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
неговата дъщеря З.П.П. при ПТП, настъпило на 01.05.2014
г., ведно със законната лихва от 01.05.2014 г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 01.05.2014 г. в тъмната част на денонощието в гр. Нови Искър
настъпило тежко ПТП с участието на л.а. „Мерцедес С 350Л“ с ДК № ******.
Управляваният от Б.М.М. автомобил самокатастрофирал,
като последователно се ударил в десен бордюр на платното за движение, в стена
на сграда и в циментов стълб. При произшествието настъпила смъртта на дъщеря му
З.П..
Вината
на Б.М. била установена с влязла в сила присъда.
Смъртта
на 29-годишната З.причинила най-страшния житейски удар за един родител –
загубата на дете. З.била трудолюбив и отговорен човек. След смъртта си оставила
огромна и трайна празнина в живота на родителите си. Отношенията между
пострадалата и нейния баща били основани на разбирателство, взаимно уважение и
любов. Нелепият инцидент лишил П.П. от радостта да
вижда дъщеря си, да се радва на внуци. В лицето на З.ищецът имал здрава опора,
която загубил внезапно и по нелеп начин.
Към 01.05.2014
г. за л.а. „Мерцедес С 350Л“ с ДК № ****** имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Моли съдът
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 200 000
лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му З.П.П., ведно със законната лихва от 01.05.2014 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата З.П., която
била без поставен обезопасителен колан по време на движение на л.а. „Мерцедес“
и наличие на знание у П., че водачът Б.М. е управлявала автомобила след
употреба на алкохол. Счита претендираният размер на обезщетението за завишен.
Третото
лице помагач на страната на ответника З. „А.“ АД и ответник по предявения
обратен иск – Б.М.М. не изразява становище и не
подава отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между собственика на л.а. „Мерцедес С 350Л“ и З. „А.“ АД. Наличието на валидно
застрахователно правоотношение между собственика на л.а. „Мерцедес С 350Л“ с ДК
№ ****** с ответника към 01.05.2014 г. е отделено като безспорно между страните
обстоятелство в определение от 18.10.2017 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
С присъда №
279/30.10.2015 г. по НОХД № 349/2015 г. по описа на СГС, изменена с решение №
82/09.03.2016 г. по ВНОХД № 1155/2015 г., влязла в сила на 14.11.2016 г., Б.М.М. е призната за виновна в това, че на 01.05.2014 г. около
01.00 ч. в гр. Нови Искър при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес С
350Л“ с ДК № ****** с посока на движение по ул. „Искърско дефиле“ от
Околовръстен път на София към гр. Своге в района на № 71 нарушила правилата за
движение – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При избиране на скорост на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/ч – 50 км/ч в населено място за ППС от категория „В“, като се
движела със скорост не по-ниска от 85 км/ч, при което реализирала ПТП
последователно в десния бордюр на платното за движение, в стената на сградата и
циментов стълб вляво от пътното платно по посока на движението, с което по
непредпазливост причинила смъртта на пътуващата в автомобила на предна дясна
седалка З.П.П., което е в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП след получаване на съчетана травма
на главата (без счупване на черепа), гръдна и коремна и травми на крайниците,
довели до развитието на травматичен шок, като деянието е извършено в пияно
състояние, установено чрез съдебно-медицинска експертиза № 49/2014 г. на отдел
„СМ“ при УМБАЛСМ „Пирогов“.
Съгласно
чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за граждански съд относно извършването
на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Поради
това за настоящия съдебен състав е задължително приемането за установени на
обстоятелствата, че Б.М.М. е извършила посоченото
деяние, съставляващо по престъпление по престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1
вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, пряката причинна връзка между деянието
и настъпилите в резултат на него вреди, включително вината на водача на
увреждащото МПС.
От правна страна се доказа осъществяването на всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната
отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“. Обсъдените доказателства формират извода, че са
налице всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ (отм.).
Установява се от приетото по делото удостоверение за
наследници изх. № РЛН16-УГ01-19524 от 20.12.2016 г. на Община Столична, район
„Люлин“, че П.Т.П. е баща на починалата на 01.05.2014 г. З.П.П. и е неин законен наследник. В това си качество П.П. има право на обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни указания
относно активната материално правна легитимация на лицата с право на този вид
обезщетения. Ищецът е сред най-близките родственици – възходящ от първа степен
на починалата при процесното ПТП.
В хода
на производството, на 30.10.2017 г. ищецът П.Т.П. е починал, видно от
удостоверение за наследници изх. № РЛН17-УГ01-19098/01.11.2017 г. и на негово
място са конституирани лицата, неотказали се от наследството му - П.П.Т. и Й.П.П..
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
По делото са ангажирани гласни
доказателства – показанията на свидетелите В.Г.и Л.Б..
Грудков заявява, че познава П.П. и дъщеря му, която е починала при катастрофа. Според
свидетеля отношенията между баща и дъщеря били много добри. З.и П. живеели в
едно домакинство, като пострадалата подпомагала баща си финансово и пазарувала. След смъртта на дъщеря си П.
често плачел, отсъствал от работа и не се чувствал добре. Свидетелят знае, че П.
също починал при ПТП.
Свидетелят Б.познава ищеца покрай
децата му Й. и З., с които била приятелка. Според показанията на Б.отношенията
между П. и пострадалата му дъщеря били много близки. З.полагала грижи за баща
си, като му помагала финансово, готвела и се грижила за домакинството. След
смъртта на дъщеря си П. не могъл да се съвземе и да преживее загубата на детето
си. Заживял сам, а грижи за него полагала дъщеря му Й..
Ангажираните по делото гласни
доказателства обосновават извод за основателност на иска до размера на сумата
от 80 000 лева. Приживе пострадалата и баща й са били в много добри
отношения. З.е живеела с баща си и смъртта й се е отразила пагубно на психиката
на П., който е загубил безвъзвратно детето си.
Смъртта
на З.е настъпила в зората на нейната младост. Пострадалата е била на 28 години
и възрастта й е предполагала да създаде семейство и да дари родителите си с
внуци. Внезапно П.П. се е оказал лишен от радостта,
която присъствието на дъщеря му му е носило, от надеждата да участва активно в
живота на З.чрез оказване на морална подкрепа, да разчита на помощта на дъщеря
си на старини.
Загубата
на дете е трагично събитие в живота на всеки човек, съпътствано с трудно
преодолим стрес и безутешност от липса, която не може да бъде запълнена по
никакъв начин.
При
определяне на размера на обезщетението съдът съобразява и обстоятелството, че
смъртта на увреденото лице, което претендира репариране на вредите, е настъпила
в период от 3 г. и 6 м. след произшествието, при което е загинала З..
Като взе
предвид всички гореизложени обстоятелства, възрастта на пострадалата – 28
години към датата на процесното ПТП, отношенията на пострадалата с баща й П.П. и съобразявайки се с принципа на справедливост, съгласно
чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че 80 000 лева е справедлив размер на
обезщетение за претърпените от П. неимуществени вреди.
Ориентир за
определяне на размера на застрахователното обезщетение са и конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 01.05.2014 г., когато е настъпило
процесното ПТП, от което са произтекли вредите. Лимитите на застрахователните
суми към релевантния в случая момент възлизат на 10 000 000 лева за
всяко събитие при две или повече пострадали лица (чл. 266, т.1, б. „б“ от КЗ
отм.)
Ответникът
е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която пътувала без поставен обезопасителен колан. Това възражение
остана недоказано. По категоричен начин се установи, че З.П. е била с поставен
предпазен колан по време на превоза й с л.а. „Мерцедес С 350Л“. Вещото лице д-р
М. е констатирал, че в съдебно-медицинска експертиза на труп по кожата на
корема и гръдния кош отпред са описани увреждания, които могат да се получат от
правилно поставен предпазен колан. Отделно от това, при съпоставка на механизма
на произшествието с получените увреди,
леталният изход за З.П. би настъпил, независимо дали е била с поставен
предпазен колан или не. В този смисъл е заключението на д-р А. М..
Относно
второто възражение – че З.П. е знаела, че Б.М. е употребила алкохол
непосредствено преди да поеме управлението на л.а. „Мерцедес“ на 01.05.2014 г.
съдът намира следното:
Ищецът П.П.Т. е имал качеството на частен обвинител в проведеното
наказателно производство по установяване виновното и противоправно поведение на
подсъдимата Б.М. и е поддържал обвинението наред с прокурора. В решението на
САС по ВНОХД № 1155/2015 г. като обстоятелство, смекчаващо отговорността на
подсъдимата Б.М., е отчетено поведението на З.П.. Прието е, че тя е
преотстъпила управлението на автомобила на лице, употребило алкохол. Това
именно е послужило като аргумент на наказателния съд да приеме наличието на съпричиняване
от страна на пострадалата за престъпния резултат. След като П.П. е участвал като частен обвинител в наказателния процес,
по отношение на него възражението е съпричиняване е доказано, доколкото
поведението на пострадалата представлява факт, относим към размера на
определеното на Б.М. наказание.
Като съобрази обстоятелствата,
при които се е случило произшествието и безспорния факт, че З.П. е знаела, че Б.М.
управлява МПС след употреба на алкохол и се е съгласила да бъде превозена от
нея, съдът намира това възражение за основателно. При отчитане приноса на
пострадалата, съдът намира, че следва да бъде присъдено обезщетение в размер на
50 000 лева, платимо по равно на всеки от наследниците на ищеца.
Ответникът
не доказва да е погасил напълно или частично задължението си.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.)
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. По тези съображения законната лихва върху обезщетението се
дължи от датата на увреждането – 01.05.2014 г. до окончателното изплащане.
При този изход на спора следва да бъде разгледан обратния
иск, предявен от З. „А.“ АД срещу Б.М.М. под
условието, че бъде уважен предявения срещу застрахователното дружество иск.
Основанието за ангажиране на отговорността на Б.М. е в
управлението на моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
В хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ (отм.) ищецът
следва да установи наличието на специална предпоставка – управление на МПС от
водач, който е употребил алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма – 0.5‰.
С влязла в сила
присъда е установено, че М. е управлявала лек автомобил марка „Мерцедес С 350Л“
с ДК № ****** с концентрация на алкохол в кръвта от 1.13‰. Този квалифициращ
признак е част от състава на транспортното престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 от НК и е
обхванат от задължителното за гражданския съд действие на присъдата относно
противоправното деяние по управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма.
Тъй като ответникът по обратния иск Б.М. е шофирала при наличие на алкохол
в кръвта над 0.5‰, тя дължи на застрахователя по гражданската отговорност платеното от последния
застрахователно обезщетение.
Уважаването
на главния иск е предпоставка за уважаване на евентуалния, като се създава
условно изпълнително основание.
Ответникът
по обратния иск следва да заплати на застрахователя - ищец по обратния иск
сумата в размер на 50 000 лева. За горницата до 70 000 лева частичният иск
е неоснователен.
Ищците
са освободени от заплащане на държавна такса и разноски, поради което
ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска, да заплати по сметка на
СГС сумата от 2 000 лева държавна такса.
Претенции
за присъждане на разноски е направил ищецът П.П.Т. и
ответникът З. „А.“ АД.
На П.Т.
е оказана безплатна правна помощ, поради което на адв. А. Т. се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 882.50 лева.
На
ответника се следват разноски, които съразмерно на отхвърлената част от иска
възлизат на сумата от 907.50 лева.
Като
ищец по обратния иск З. „А.“ АД има право на разноски в размер на 2 000
лева държавна такса.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД, З.
„А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.П.Т., ЕГН ********** и на Й.П.П.,
ЕГН **********,*** сумите от по 25 000 лева, представляващи обезщетения за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от наследодателя им П.Т.П., ЕГН
********** болки и страдания от смъртта на неговата дъщеря З.П.П., ЕГН **********, настъпила при ПТП на 01.05.2014 г., ведно
със законните лихви от 01.05.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева.
ОСЪЖДА, по
предявения обратен иск с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 274, ал. 1,
т. 1, пр. 1 от КЗ (отм.), Б.М.М., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 50 000 лева, представляваща изплатени на П.П.Т., ЕГН ********** и Й.П.П.,
ЕГН ********** обезщетения за неимуществени вреди на наследодателя им П.Т.П. от
ПТП на 01.05.2014, ведно със законната лихва от 01.05.2014 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до 70 000 лева, частичен иск от
сумата от 200 000 лева.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ЛИСТ в полза на З. „А.“ АД, ЕИК ****** срещу Б.М.М., ЕГН
********** да се издаде след влизане в сила на решението по обратния иск, при условие, че се представят
доказателства, че сумите от по 25 000 лева и законните лихви от 01.05.2014
г. са изплатени на П.П.Т., ЕГН ********** и Й.П.П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „А.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 2 000 лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
З. „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат
А.Т., с адрес *** сумата от 882.50 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.П.Т., ЕГН ********** и Й.П.П.,
ЕГН **********,*** да заплатят на З. „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление *** по 453.75 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Б.М.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З. „А.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2 000 лева
разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника З. „А.“ АД по предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.) – Б.М.М., ЕГН **********.
Решението
може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: