Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1441 11.10.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на шести октомври две хиляди двадесет
и първа година в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й. Б.като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 1831 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на И.А.П. ***, с ЕГН **********,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0769-001071, издадена на 08.06.2021г. от полицейски инспектор към ОД на МВР
гр. Бургас, сектор "Пътна полиция", с която на основание чл. 171, т. 4
от ЗДвП е иззето
свидетелството му за управление на МПС. В жалбата се изразява становище за
незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила и се прави искане за нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител.
Ответникът – полицейски инспектор към ОД на МВР гр.
Бургас, сектор "Пътна полиция" В. С., редовно уведомен, не се явява и
не се представлява.
Административен съд - Бургас намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
Със заповед №21-0769-001071, издадена на 08.06.2021г.
от полицейски инспектор към ОД на МВР гр. Бургас, сектор "Пътна
полиция", на основание чл. 171, т. 4
от ЗДвП е отнето
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя. В мотивите на заповедта е
посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила
наказателни постановления и не е изпълнил задължението си по чл. 157,
ал. 4 от ЗДвП (л. 6 от
делото).
Заповедта е връчена на 21.06.2021г., а жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал.
1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, буква "а",
т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Със заповед № 81213-1524/09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, на чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т. 9
от ЗМВР са определени
службите за контрол по ЗДвП (л. 26 от делото). Със заповед №
2513-209/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР гр. Бургас (л. 25 от делото),
са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на
началник сектор "Пътна полиция", да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки, поради което процесната заповед се явява
издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, въпреки че административния орган
не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК, да уведоми жалбоподателят за неговото
започване. По силата на чл. 157,
ал. 4 от ЗДвП, водач
на който са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е
длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това
задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена
в чл. 171, т. 4
от ЗДвП. В този случай
административния орган действа в условията на обвързана компетентност, като
поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършено
нарушение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения. В заповедта са посочени както
фактическите основания, послужили за нейното издаване, така и приложимата
правна норма. Обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки
по шест броя наказателни постановления, издадени в периода от 23.08.2006 г. до
10.09.2008 г., като в заповедта са посочени и конкретния брой отнети контролни
точки на водача.
Контролните точки, съгласно чл. 157, ал.
1 от ЗДвП, служат за отчет на извършените от водача
нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е
основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно
средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е
въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за
определени нарушения.
През периода на спорното правоотношение са действали
отменените Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и
нарушенията и Наредба № Iз-1959 от
27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им
и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се
отнемат. В двете
Наредби по аналогичен начин са определени максимален размер от 39 контролни
точки и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения, като в § 1 от ПЗР на
Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г. е предвидено, че до влизането и в сила броят на
отнетите контролни точки се запазва.
Съгласно чл. 4 от
Наредба № I-139/16.09.2002 г., съответно чл. 3, ал. 1
от Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г., контролните точки се отнемат въз основа на влязло в
сила наказателно постановление, което е правораздавателен акт, издаден от
компетентен административнонаказващ орган.
От ответника са изискани наказателните постановления,
с които се твърди, че са отнети контролните точки на жалбоподателя, който са
представени, а именно:
- наказателно постановление № 7763/23.08.2006г., с
което са отнети 10 контролни точки, влязло в сила на 07.09.2006 г.;
- наказателно постановление № 1459/02.10.2007г., с
което са отнети 6 контролни точки, влязло в сила на 10.12.2007 г.;
- наказателно постановление № 165369/29.11.2007г., с
което са отнети 13 контролни точки, влязло в сила на 23.08.2008г;
- наказателно постановление № 1650/30.07.2008г., с
което са отнети 11 контролни точки, влязло в сила на 07.02.2009г.;
- наказателно постановление №13791/03.09.2008г., с
което са отнети 3 контролни точки, влязло в сила на 07.02.2009г.;
- наказателно постановление №14457/10.09.2008г., с
което са отнети 10 контролни точки, влязло в сила на 07.02.2009г.;
Съгласно чл. 157, ал.
5 от ЗДвП, лице, което
е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на
ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да
бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството.
След като жалбоподателя е загубил правоспособност да
управлява МПС, на основание чл. 157,
ал. 4 от ЗДвП, за да
придобие отново правоспособност е необходимо да бъде допуснат до изпит,
съответно този изпит да бъде взет, едва след което той ще разполага отново с
контролни точки.
Редът и условията за възстановяване на контролните
точки е предвиден в нормата на чл. 158, ал.
1 от ЗДвП, а именно:
1. чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато
допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие
че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със
съответните платежни документи и 2. служебно, след изтичане на две години,
считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно
постановление, с което на водача са отнети контролни точки.
Видно от цитираните правни норми, след като е загубена
правоспособността за управление на МПС, контролните точки не подлежат на
възстановяване, а е необходимо лицето да придобие отново тази правоспособност,
след явяване на изпит и по делото не се
твърди и не се установява да се е явил отново на изпит за нейното
възстановяване.
С оглед на изложеното, след като на жалбоподателя са
изчерпани всички контролни точки след влизане в сила на 07.02.2009г., на
последното представено наказателно постановление, той е загубил своята
правоспособност и връщането на свидетелството за управление на МПС е последица
от тази загуба. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на
процесната ПАМ, чрез която административният орган цели да преустанови едно
противоправно поведение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
нередовно връчване на посочените в обжалваната заповед наказателни
постановления. В съдебното производство по оспорване законосъобразността на
заповедта за прилагане на ПАМ не може да се преценява законосъобразността на
връчването на НП, тъй като оспорването на процедурата по издаването и
съобщаването на НП се извършва по реда на ЗАНН, като компетентен да се
произнесе по спора, включително и допустимостта на жалбата е съответния районен
съд. Без да е упражнил надлежно процесуалното си право на жалба по чл. 59 от ЗАНН, нарушителя не
може да се позовава на неговото съществуване в друго съдебно производство и то
неограничено във времето.
Неоснователни са и възраженията за изтекла давност с
оглед дългия период от време, който е изминал, тъй като НП за издадени в
периода 2006-2009г. Отнемането на СУМПС, на основание чл. 171, т. 4
от ЗДвП не е наказание
по смисъла на ЗАНН, а принудителна административна мярка. Принудителна
административна мярка има специфични цели, а именно - превантивна,
възстановителна или преустановителна, които са различни от целите на
наказанието, свързани с реализиране на определен вид административнонаказателна
отговорност спрямо дееца, поради което института на абсолютната погасителна
давност по НК не намира приложение по отношение на ПАМ. Изтичането на абсолютната
давност по НК би имала значение при преценка налагането/изпълнението на
наказанията, наложени със самите наказателни постановления. Отнемането на
контролни точки е вид регистрационен режим, пряка последица от установеното с
НП нарушение, но само по себе си не е наказание. Изчерпването на броя контролни
точки на лицето води по силата на закона до загуба на правоспособност, която се
възстановява както бе посочено по-горе единствено чрез полагане на нов изпит за
правоспособност. Отнемането на СУМПС по силата на чл. 171, т. 4
от ЗДвП е мярка за
преустановяване на поведението на водача, свързана с неизпълнение на
задължението му да върне СУМПС, задължение следващо от разпоредбата на чл. 157,
ал. 4 от ЗДвП.
Единствената възможност да не бъде издадена такава заповед е лицето да е
възстановило своята правоспособност, след като са му отнети всички контролни
точки, което не се установява по делото.
Доколкото по делото няма спор, че към датата на
издаване на заповедта за налагане на ПАМ, жалбоподателят не е върнал своето
СУМПС в съответната служба на МВР, следва да се приеме, че са възникнали
фактическите основания за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП и че обжалваният
акт е издаден в съответствие с материалния закон, както и с целта на закона,
която е да се преустанови извършването на нови нарушения от неправоспособни
водачи.
С оглед на изложеното жалбата на И.А.П. ***, с ЕГН **********,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0769-001071, издадена на 08.06.2021г. от полицейски инспектор към ОД на МВР
гр. Бургас, сектор "Пътна полиция" е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, във връзка с
чл. 172, ал.
4 от ЗДвП,
Административен съд гр. Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.П. ***, с ЕГН **********,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0769-001071, издадена на 08.06.2021г. от полицейски инспектор към ОД на МВР
гр. Бургас, сектор "Пътна полиция".
Решението не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал.
5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: