№ 3577
гр. София , 18.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Частно гражданско
дело № 20211110133873 по описа за 2021 година
Производството е по чл.410 от ГПК:
Образувано е по заявление на И. Ф. ЕООД срещу ЕМ. ЕМ. Д., за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми дължими по сключен между
длъжника и И. Ф. ЕООД Д. за к. № ... от 20.02.2020г.
Със заявлението се претендира главница по договора в размер на 500 лева, договорна
лихва в размер на 57,75 лева, както и неустойка за неизпълнение на задължение в размер на
239,76 лева и лихва за забава в размер на 26,25 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави.
Съдът намира, че заявлението в частта на претендираната сума за неустойка следва да
бъде отхвърлено.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
Претендира се неустойка за непредставено обезпечение – представяне на банкова
гаранция в полза на кредитора, валидна 30 дни след крайния срок за изплащане на
задължението или две физически лица – поръчители, които да отговарят на определение в
договора изисквания - да работят на безсрочен трудов договор; да имат минимален
осигурителен доход от 1000 лева; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем; да няма неплатени осигуровки 2 години назад ; през последните 1
години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със
статус не по – лош от 401 „Редовен“.
Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите ѝ
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Като клауза
уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право (чл. 9 от ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
1
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от
ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми
на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
Основното задължение на заемателя по Д. за к. е да върне на падежа заетата сума,
ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да
получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С настоящото
заявление се претендриа неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на
заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в петдневен срок от
подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. При преценка на тези
обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън
обезпечителната, обезщетителната и санкционната ѝ функции, противоречи на добрите
нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна
неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по който е
уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер на почти половината от
заетата сума, ако в краткия петдневен срок от подписване на договора, не осигури
обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение
– да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и
интересът на кредитора по договора за кредит да е удовлетворен – той в срок да получава
главницата и възнаграждението си, той ще има право да получи и допълнително неустойка,
която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем.
Отделно от това, в хипотеза в която заемателят изпълнява задълженията си за връщане на
заетата сума, кредиторът няма интерес от обезпечение на това задължение, тъй като то се
изпълнява, но и при този случай, уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение ще
се дължи, макар и кредиторът реално да не търпи вреди от това и да не му е необходимо
обезпечение. По тези съображения съдът приема, че претенцията на заявителя за
неустойката противоречи на добрите нрави.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411,
2
ал.2, т.2 ГПК в тези части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление по ч.гр.д.№ 33873/2021г. на И. Ф. ЕООД срещу Е.Е.Д.., за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
239,76 лева - неустойка за недадено обезпечение по Д. за к. № ... от 20.02.2020г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за останалата част от
претенцията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3