Решение по дело №452/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 7 от 14.02.2007 г., постановено по гр. д. № 17/2006 г., Ардинският районен съд е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС на М. н. гр. А. против "Р.-П.-Е.З." за собственост на имота, описан в нотариален акт № 64 том I нот. дело № 73/2004 г. по описа на РС - А.. Със същото решение съдът е отхвърлил и предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС на М. н. гр. А. против "Д.-9-А.Ч." за собственост на имота, описан в нотариален акт № 65 том I нот. дело № 73/2004 г. по описа на РС - А.. С решението е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените искове в следните части: по иск с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК /отм./, предявен от М. н. гр. А. против МРРБ, с който се иска да бъде признато за установено, че МРРБ не е станал собственик на първи етаж от триетажна административна сграда със застроена площ 183.5 кв. м., находяща се в гр. А., ул. "Р." № х, ведно с парцел III в кв.11 пл. № 198 по плана на гр. А., при граници: изток- имот пл. № 199 на Джамийско настоятелство, запад - ул. "Р.", север - Þмот пл. № 197 и юг- имот пл. № 199; по иск с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК /отм./, предявен от М. н. гр. А. и ответник "У." ЕАД за признаване на установено, че "У." ЕАД не е станал собственик на първи етаж от триетажна административна сграда със застроена площ 183.5 кв. м., находяща се в гр. А., ул. "Р." № х, ведно с парцел III в кв.11 пл. № 198 по плана на гр. А., при граници: изток - имот пл. № 199 на Джамийско настоятелство, запад - ул."Републиканска", север - имот пл. № 197 и юг - имот пл. № 199; по иск с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, предявен от М. н. гр. А. против "У." ЕАД и "Р.-П.-Е.З.", за прогласяване нищожността на сключения между тях договор за покупко - продажба на недвижим имот с нот. акт по нот. дело № 73/ 2004 г. по описа на РС - А. и иск с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, предявен от М. н. - гр. А. против "У." ЕАД и "Д.-9-А.Ч.", за прогласяване нищожността на сключения между ответниците договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 65 том I нот. дело № 74/2004 г. по описа на РС - А.. Присъдени са и разноски по делото в полза на "У." ЕАД.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. н. - А., който чрез процесуалните си представители го обжалва като неправилно, незаконосъобразно и постановено при непълнота на доказателствата. Поддържа се в жалбата, че съдът не обсъдил доводите на ищцовата страна, че същата въз основа на резолюция от 29.09.1934 г. на Егридеренския мирови съдия, е придобила и станала собственик на имот с пл. № 198 в кв.11 по плана на гр. А. от 1984 г. със застроена площ от 183.5 кв. м. Този имот първоначално представлявал парцел 11 кв. 27 по плана на гр. А. от 1928 г. и записан като собственост на Джамийското настоятелство, като през 1940 година започнало строителство на едноетажна сграда с магазин, който строеж бил завършен през 1941- 1945 г. От показанията на разпитаните свидетели се установило, че Джамийското настоятелство като собственик на земята построило със свои средства и труд първия етаж от процесната сграда, владяло и ползвало първия етаж като го е отдавало под наем. Строителство на втория и третия етаж било извършено през 1949 г. Общинският съвет на БКП гр. А., без основание и документи за собственост, се снабдил с документ за собственост за цялата триетажна сграда, ведно с първия етаж, който бил собственост на Джамийското настоятелство. Счита, че констативния акт бил нищожен, тъй като бил издаден без основание. От доказателствата по делото не се установявало правото на собственост на първия ответник, още повече, че за процесния имот липсвали строителни книжа, проекти, строителни разрешения и отчуждителни преписки. Поради това издадения констативен акт за собственост № 29 том I нот. дело № 34/1990 г. бил издаден без основание и затова нищожен, поради което следвало да се обезсили. Поддържа се също, че щом констативния акт за собственост бил нищожен, то и всички последващи актове били нищожни. Със заповед № 1115/13.04.1992 г. на Министъра на Финансите имота бил иззет от ГК на БКП гр. А., бил записан като държавен като бил издаден акт за държавна собственост на недвижим имот, без терена. След изземването на имота, същият бил предоставен за оперативно управление на "У." ЕАД, който го придобил от несобственик, а по- късно продал имота без основание. Счита, че нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот с № 64 нот. дело № 73/2004 г. и нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот с № 65 нот. дело № 74/2004 г., също следвало да бъдат отменени. Неправилно съдът приел, че била изтекла давност, тъй като ищецът предявявал искове по отношение на процесния недвижим имот и съгласно чл. 116 б. "б" от ЗЗД давността се прекъсвала и започвала да тече нова давност. Моли да се отмени обжалването решение и вместо него се постанови друго, с което се обезсили констативен акт за собственост № 29 нот. дело № 34/1990 г. на АРС; да се признае по отношение на първия и втория ответник, че не били собственици на процесния имот като придобит без основание от несобственик; да бъде прогласена нищожността на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД /липса на основание/ на сключения между втория и третия от ответниците нот. акт за покупко - продажба на недвижим имот с № 64 по нот. дело № 73/2004 г.; да се осъди на основание чл. 108 от ЗС третия ответник до отстъпи собствеността и предаде владението на процесния имот и да бъде прогласена нищожността на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД /липса на основание/ на сключения между втория и четвъртия от ответниците нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот с № 65 по нот. дело № 74/2004 г. и се осъди на основание чл.108 от ЗС четвъртия ответник да от±тъпи собствеността и предаде владението на процесния имот. Претендира разноски.

С решение № 170 от 24.07.2007 г., постановено по в.гр.д.№ 139/2007 г., Кърджалийският окръжен съд е оставил в сила решение № 7 от 14.02.2007 г., постановено по гр.д.№ 17/2006 г. по описа на Ардинския районен съд.

С решение № 43 от 30.03.2009 г. по гр.д.№ 5793/2007 г., Върховният касационен съд на Република България е отменил решение № 170 от 24.07.2007 г. по в.гр.д. № 139/2007 г. на Кърджалийският окръжен съд в частта по отрицателните установителни искове за собственост, предявени от М.н. гр. А. срещу "У." ЕАД /в ликвидация/ гр. С. и МРРБ, и по исковете по чл. 108 ЗС, предявени от М. н. гр. А. срещу "Д.-9-А.Ч." гр. С. и "Р.-П.-Е.З.",гр. А., като е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Кърджалийския окръжен съд. С решението е оставено в сила въззивното решение № 170 от 24.07.2007 г. по в. гр. д. № 139/07 г. на Кърджалийския окръжен съд в останалата част.

При новото разглеждане на делото въззивникът – М. н. гр.А., чрез своите представители по пълномощие, поддържа изцяло въззивната жалба. В представена по делото писмена защита се излагат подробни съображения.

Въззиваемият – Министерство на регионалното развитие и благоустройство, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли да се остави в сила атакуваното решение. Претендира разноски.

Въззиваемият – "У." ЕАД – С., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като в представени по делото писмени бележки излага подробни съображения. Моли атакуваното решение да се остави в сила. Претендира разноски.

Въззиваемите "Д.-9-А.Ч." гр. А. и „П. - Е. З.” гр. А. считат жалбата за неоснователна.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд са били предявени обективно и субективно съединени следните искове: 1. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК /отм./ с ищец М. н. гр. А. и ответник МРРБ с искане да бъде признато за установено, че МРРБ не е станал собственик на първи етаж от триетажна административна сграда със застроена площ 183.5 кв. м., находяща се в гр. А., ул. "Р." № х, ведно с парцел III в кв.11 пл. сн. № 198 по плана на гр. А., при граници: изток - имот пл. сн. № 199 на Джамийско настоятелство, запад - ул. "Р.", север - имот пл. сн. № 197 и юг - имот пл. сн. № 199; 2. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК /отм./ с ищец М. н. гр. А. и ответник "У." ЕАД с искане да бъде признато за установено, че "У." ЕАД не е станал собственик на първи етаж от триетажна административна сграда със застроена площ 183.5 кв. м., находяща се в гр. А., ул. "Р." № х, ведно с парцел III в кв. 11 пл. сн. № 198 по плана на гр. А. при граници: изток - имот пл. сн. № 199 на Джамийско настоятелство, запад - ул. "Р.", север - имот пл. сн. № 197 и юг - имот пл. сн. № 199; 3. иск с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД с ищец М. н. гр. А. и ответници - "У."ЕАД и "Р.-П.-Е.З." за прогласяване нищожността на сключения между ответниците договор за покупко - продажба на недвижим имот с нотариален акт № 64 том I нот. дело № 73/2004 г. по описа на РС - А.; 4. иск с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД с ищец М. н. гр. А. и ответници "У." ЕАД и "Д.-9-А.Ч.", за прогласяване нищожността на сключения между ответниците договор за покупко - продажба на недвижим имот с нотариален акт № 65 том I нот. дело № 74/2004 г. по описа на РС - А.; 5. иск с правно основание чл. 108 от ЗС с ищец М. н. - гр. А. и ответник "Р.- П. - Е. З." за осъждане на ответника да предаде владението на имота, описан в нотариален акт № 64 том I нот. дело № 73/2004 г. по описа на РС - А., и 6. иск с правно основание чл. 108 от ЗС с ищец М. н. гр. А. и ответник "Д.-9-А.Ч." за осъждане на ответника да предаде владението на имота, описан в нотариален акт № 65 том I нот. дело № 73/2004 г. по описа на РС - А..

С влязло в сила решение № 7 от 14.02.2007 г. по гр.д.№ 17/2006 г. на Кърджалийския районен съд производството по делото по отношение на предявените искове с прÓвно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД е прекратено като недопустимо.

След връщане на делото от Върховния касационен съд на Република България предмет на разглеждане във въззивната инстанция са отрицателните установителни искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, предявени срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството и "У." ЕАД С., и ревандикационните искове за собственост с правно основание чл.108 от ЗС, предявени срещу "Р.-П.-Е.З." и "Д.-9-А.Ч.".

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на Резолюция от 29.09.1934 г. на Егридеренския мирови съдия, М. н. А. станало собственик на имот с пл. сн. № 198 в кв. 11 по плана на гр. А. от 1984 г., със застроена площ 183.5 кв. м. Този имот първоначално представлявал парцел 11 кв. 27 от пл. № 107 по плана на гр. А. от 1928 г. и бил записан като собственост на Джамийско настоятелство, като през 1940 г. започнало строителство на едноетажна сграда с магазин, който строеж бил завършен през 1941-1945 г. Твърди още, че през 1946 - 47 г. след образуване на парцел 13 кв. 27 от посочения имот, той бил отреден за строеж на партиен дом на БКП и били изградени втория и третия етаж на сградата. През 1990 г. Общинския съвет на БКП се сдобил без основание и без документи за собственост с констативен нотариален акт за цялата триетажна сграда, ведно с първия етаж, който бил собственост на Джамийското настоятелство, въз основа на посочената по - горе резюлюция. Впоследствие през 1992 г. имота бил иззет от ГК на БКП, и бил предоставен за оперативно управление на "У." ЕАД. През 2004 г. "У." ЕАД продало на "Р.-П.-Е.З." и "Д.-9-А.Ч." процесния имот с два договора за покупко - продажба с нот. акт № 64 том I нот. дело № 73/2004 г. по описа на РС - А. и нот. акт № 65 том I нот. дело № 73/2004 г. по описа на РС - А..

По отрицателните установителни искове по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./:

Установено е по делото, че с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 29/1990 г. на Ардински районен съдия, Общински съвет на БКП е бил признат за собственик на триетажна масивна административна сграда със застроена площ 183.50 кв.м., построена с отстъпено право на строеж върху държавен парцел, представляващ парцел ІІІ от кв.11 с пл.№ 198 по плана на гр.А.. Установено е също така, че със заповед № 1115 от 13.04.1992 г. на министъра на финансите на основание чл.6 от Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК и БПС е наредено сградата да се изземе от БСП гр.А.. Впоследствие е съставен акт за държавна собственост № 1443 от 08.12.1992 г., видно от който имотът е предоставен за оперативно управление на "У." .

От представения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 64 от 30.03.2004 г., том І, дело № 73/2004 г. на съдия при Ардинския районен съд се установява, че въззиваемият "У." ЕАД – в ликвидация гр.С. /ответник по делото/ е продал на въззиваемия /ответник/ Ерол Енвер Зюлкер, в качеството му на едноличен търговец с фирма „Р.– П. – Е. З.”, следния недвижим имот: „магазин за промишлени стоки”, разположен на първи етаж на триетажна административна сграда, находящ се в гр.А., ул.”Р.” № х, Кърджалийска област, който „магазин за промишлени стоки” е с площ от 52 кв.м., ведно с припадащите се на имота идеални части от общите части на сградата и от право на строеж върху терена, върху който същият е изграден, представляващ урегулиран поземлен имот /парцел/ ІІІ в кв.11, с пл.№ 198 по плана на гр.А., при граници на имота: изток – имот с пл.№ 199 на Джамийско настоятелство, запад – ул.”Р.”, север – имот с пл.№ 197 и юг – имот с пл.№ 199 на Джамийско настоятелство. В нотариалния акт е посочено, че имотът, предмет на покупко – продажбата, е актуван на "У." ЕАД съгласно Акт за частна държавна собственост № 1074 от 23.12.2003 г., издаден от Областен управител на Кърджалийска област, представен при издаването на нотариалния акт.

Видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 65 от 30.03.2004 г., том І, дело № 74/2004 г. на съдия при Ардинския районен съд се установява, че въззиваемият "У." ЕАД – в ликвидация гр.С. /ответник по делото/ е продал на въззиваемия /ответник/ А. Д. Ч., в качеството му на едноличен търговец с фирма "Д.-9-А.Ч.", следния недвижим имот: „кафетерия”, разположен на първи етаж на триетажна административÝа сграда, находящ се в гр.А., ул.”Р.” № , Кърджалийска област, която „кафетерия” е с площ от 76 кв.м., ведно с припадащи се идеални части от общите части на сградата и от право на строеж върху терена, върху който същият е изграден, представляващ урегулиран поземлен имот /парцел/ ІІІ в кв.11, с пл.№ 198 по плана на гр.А., при граници на имота: изток – имот с пл.№ 199 на Джамийско настоятелство, запад – ул.”Р.”, север – имот с пл.№ 197 и юг – имот с пл.№ 199 на Джамийско настоятелство. В нотариалния акт е посочено, че имотът, предмет на покупко – продажбата, е актуван на "У." ЕАД съгласно Акт за частна държавна собственост № 1073 от 23.12.2003 г., издаден от Областен управител на К. област, представен при издаването на нотариалния акт.

В тази връзка, доколкото по делото не е спорно, а и от гореизложеното се установява, че на 30.03.2004 г. въззиваемият "У." ЕАД – в ликвидация гр.С. е прехвърлил собствеността върху описаните недвижими имоти на въззиваемите „Р. – П. – Е. З.” и "Д.-9-А.Ч.", респективно, че към датата на предявяване на отрицателните установителни искове по чл.97, ал.1 от ГПК "У." ЕАД – в ликвидация гр.С. не е бил собственик на процесния недвижим имот, и с оглед приетото от Върховния касационен съд на Република България с отменителното решение № 43 от 30.03.2009 г., че е налице правен интерес от същите, следва да се приеме, че с исковете по чл.97, ал.1 от ГПК се иска установяване по отношение на "У." ЕАД – в ликвидация гр.С., че не е собственик на процесния недвижим имот към минал момент – към датата на прехвърляне на собственосттта с цитираните нотариални актове.

По отношение на така предявените отрицателни установителни искове по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ от събраните по делото доказателства не се установява тяхната основателност. Напротив, установено е, че с влязло в сила решение по гр.д. № 274/1994 г. на Кърджалийския районен съд, потвърдено с решение по гр.д.№ 377/ 1996 г. на Кърджалийския окръжен съд, е бил отхвърлен предявен от М. н. гр. А. срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, установителен иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за собственост на имот с пл.№ 198 в кв.11 по плана на гр.А. от 1984 г. и на първи етаж от триетажната сграда, намираща се в имота, на основание давностно владение и извършено собствено строителство. С решение № 221 от 07.01.2002 г. по в.гр.д.№ 240/2001 г. на Кърджалийския окръжен съд е прекратено производството по предявен от М. н. гр. А. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие, и при участие на трето лице – помагач "У." ЕАД в ликвидация гр.С., иск за установяване право на собственост върху посочения по – горе недвижим имот, с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, поради наличие на сила на пресъдено нещо по отношение спора за собственост между същите страни и на същото основание. Решението на Кърджалийския окръжен съд е оставено в сила с решение № 586 от 31.07.2003 г. по гр.д. № 484/2002 г. на ВКС на РБ, ІV-то г. о.

От друга страна, установено е, че със заповед № 1115 от 13.04.1992 г. на министъра на финансите на основание чл.6 от Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК и БПС е наредено сградата /триетажна масивна административна сграда/, в това число и процесния първи етаж от нея, със застроена площ 183.50 кв.м., построена в имот с пл.№ 198 в кв.11 по плана на гр. А., да се изземе от БСП гр.А., като впоследствие е съставен акт за държавна собственост № 1443 от 08.12.1992 г., видно от който имотът е предоставен за оперативно управление на "У." . От цитираните по – горе нотариални актове с номера 64 и 65, и двата от 30.03.2004 г., се установява също така, че за недвижимите имоти, находящи се на първи етаж от триетажната административна сграда, построена в имот с пл.№ 198 по плана на гр.А., са били съставени Акт за частна държавна собственост № 1073 от 23.12.2003 г. и Акт за частна държавна собственост № 1074 от 23.12.2003 г., с които същите са били актувани на "У." ЕАД гр.С.

Предвид гореизложеното, предявените срещу МРРБ и "У." ЕАД – в ликвидация гр.С. отрицателни установителни искове по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. Ето защо следва да се отмени решението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на цитираните искове, като последните се отхвърлят като неоснователни.

По исковете за ревандикация на първия етаж от построената в имот с пл.№ 198 от кв.11 по плана на гр.А. триетажна сграда, с правно основание чл.108 от ЗС:

За да се уважи иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да е собственик на процесния имот и същия да се владее от ответника / ответниците/ без основание. В тази връзка, видно от Резолюция на Егри – Деренския /Ардинския/ мирови съдия от 29.09.1934 г., въз основа на която ищецът претендира да е собственик на имот с пл. № 198 в кв.11 по плана на гр.А. от 1984 г., респективно – на първия етаж от построената върху този имот сграда, на основание чл.18 и 19 от Закона за уреждане недвижимата собственост в новите земи от 1921 г. /отм./, на Вакъфското настоятелство в гр.Егри – Дере е било признато правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1. „празно място с пространство 505.30 кв.м.” при посочени съседи; 2. „сграда на два етажа - на първия етаж два дюкяна, а на втория четири стаи и салон, построена върху 75.50 кв.м.”, при посочени съседи; 3. „четири дюкяна под един покрив, едноетажни, върху застроено място от 51.50 кв.м.”, при посочени съседи; 4. „празно място в „пазаря” при пространство 69.36 кв.м.”, при посочени съседи и 5. „Ѕ от дюкяна в м.”пазаря” едноетажен построен върху 45.95 кв.м.”, при посочени съседи.

Ищецът твърди, че „този имот” /в исковата молба не се сочи за кой точно имот по резолюцията от 29.09.1934 г. става въпрос/ първоначално представлявал парцел 11 в кв.27 от пл.№ 107 по плана на гр.А. от 1928 г., както и че на основание цитираната резолюция е собственик на имот с пл.№ 198 в кв.11 по сега действащия план на гр.А. от 1984 г. В тази връзка, както от назначената при новото разглеждане на делото единична съдебно – техническа експертиза, така и от назначената тройна съдебно – техническа експертиза, се установява, че процесния имот с пл.№ 198 в кв.11 по плана на гр.А. не е идентичен с някой от имотите по Резолюция от 29.09.1934 г. на Егри – Деренския мирови съдия. Експертизите установяват, че част от имот с пл.№ 198 по действащия план на гр.А. попада върху част от имот с пл.№ 106 по плана от 1928 г. /единичната съдебно – техническа експертиза/, както и че имот с пл.№ 106 по плана от 1928 г., наложен върху действащия план на гр.А., засяга части от четири имота, но категорично не съвпада с нито един от тях /тройната съдебно – техническа експертиза/. С други думи, от назначените по делото експертизи не се установява идентичност на претендирания имот с пл.№ 198 в кв.11 по действащия план на гр. А. с някой от имотите по Резолюция от 29.09.1934 г. на Егри – Деренския мирови съдия, на основание на която ищецът претендира собственост върху процесния имот.

Независимо от изложеното дотук, следва да се посочи, че установеното от експертизите обстоятелство, а именно – че част от имот с пл.№ 198 по действащия план на гр.А. попада върху част от имот с пл.№ 106 по плана от 1928 г./, както и че имот с пл.№ 106 по плана от 1928 г., наложен върху действащия план на гр.А., засяга части от четири имота, но категорично не съвпада с нито един от тях, е и ирелевантно в настоящия случай. Това е така, тъй като самият ищец в исковата си молба не твърди, че някой от имотите по Резолюцията от 29.09.1934 г. представлява имот с пл.№ 106 по плана от 1928 г., като твърди, че „имотът” първоначално представлявал парцел 11, в кв.27 от пл.№ 107 по плана на гр.А. от 1928 г. В тази връзка обаче, данните по делото сочат, че с пл.№ 107 от кв.27 по плана от 1928 г. е била означена сградата на джамията /скица № 35 от 16.06.1992 г. на л.13 по гр.д.№ 37/93 г. на Районен съд – А./, а според удостоверение № 47а от 23.11.1992 г. /л.15 от същото дело/ този имот сега е с пл.№ 199 по действащия план на гр.А. от 1984 г. С други думи, установява се, че претендирания от ищеца имот с пл.№ 107 от кв.27 по плана на гр.А. от 1928 г. понастоящем представлява имот с пл.№ 199, а не имот с пл.№ 198 в кв.11 по действащия план на гр.А., върху който е построена триетажната сграда, в това число и процесния първи етаж от нея.

Впрочем, от Резолюция от 29.09.1934 г. на Егри – Деренския мирови съдия не се установява и от някой от имотите по нея да е имот с пл.№ 107 по плана на гр.А. от 1928 г., доколкото никой от описаните в нея недвижими имоти не е индивидуализиран с планоснимачен номер, като по делото е безспорно, че към датата на издаването й – 29.09.1934 г., е бил одобрен план на гр.А. от 1928 г.

Предвид установеното по – горе, а именно, че ищецът не се легитимира като собственик на имот с пл.№ 198 в кв.11 по действащия план на гр.А., не установяват собственост върху процесния първи етаж от сградата, находяща се в този имот, и показанията на разпитаните по делото свидетели, които свидетелстват, че първия етаж е бил построен от Джамийското настоятелство. Видно от назначените при новото разглеждане на делото единична и тройна съдебно – технически експертизи, в Общинска администрация гр.А. липсват строителни книжа за сградата.

Все в тази връзка, по делото не е налице и придобивно основание по смисъла на разпоредбите на чл.3, ал.2 във връзка с чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, съгласно които се възстановява собствеността на всички юридически лица, на църкви, на манастири, на джамии, на синагоги и на други религиозни общности, върху недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г. Това е така, тъй като от изложеното по – горе не се установява ищецът да е придобил собствеността върху процесния първи етаж от сградата, построена в имот с пл. № 198 в кв.11 по плана на гр.А., поради което и не би могло да се приеме, че недвижимия имот е отнет от него без законово основание от държавата в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г.

Не установява собственост върху процесния първи етаж и представеното по делото писмо с изх.№ 18/14.08.1940 г. на Ардинска мюсюлманска община до Главно мюфтийство – София, с което последното се уведомява, че мюсюлманската вероизповедна община е започнала масивна постройка със застроена площ от 144 кв.м. на два етажа, от която е реализиран само първия етаж, състоящ се от 4 дюкяна, за което общината е изразходвала посочена в писмото сума.

От друга страна, от изложеното по – горе се установи, че "У." ЕАД – в ликвидация гр.С. е бил собственик на процесния първи етаж, като с нотариални актове с номера 64 и 65, и двата от 30.03.2004 г., е прехвърлил собствеността върху „магазин за промишлени стоки” с площ от 52 кв.м. и „кафетерия” с площ от 76 кв.м., разположени на първи етаж на триетажна административна сграда, находяща се в имот с пл. № 198 в кв.11 по плана на гр.А., на въззиваемия Е. Е. З., в качеството му на едноличен търговец с фирма „Р. – П. – Е. З.” и на въззиваемия А. Д. Ч., в качеството му на едноличен търговец с фирма "Д.-9-А.Ч.".

Предвид изложеното, предявените срещу последните двама искове с правно основание чл.108 от ЗС са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. Ето защо като е приел горното и е отхвърлил така предявените искове, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила в тази му част.

При този изход на делото следва да бъде осъдено М. н. гр. А. да заплати на "У." ЕАД направените разноски по делото в размер на 1 300 лева, от които 800 лева – разноски за адвокат при първоначалното разглеждане на делото от въззивен съд и 500 лева – разноски за адвокат пред ВКС на РБ, като направените от въззивника разноски следва да останат в негова тежест така, както са направени.

Въззивният съд констатира, че за предявените по делото обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и чл.108 от ЗС, се следва държавна такса в размер на 187.50 лева, от която по делото е внесена държавна такса в размер на 110 лева. Ето защо следва да се осъди М. н. гр.А. да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса за предявените искове допълнително в размер на 77.50 лева.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 7 от 14.02.2007 г., постановено по гр. д. № 17/2006 г. по описа на Ардинският районен съд, В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по делото по отношение на следните искове: 1. с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК /отм./, предявен от М. н. гр. А. против МРРБ, за признаване за установено, че МРРБ не е станал собственик на ´ърви етаж от триетажна административна сграда със застроена площ 183.5 кв. м., находяща се в гр. А., ул. "Р." № х, ведно с парцел III в кв.11 пл. № 198 по плана на гр. А. и 2. с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК /отм./, предявен от М. н. гр. А. против "У." ЕАД за признаване на установено, че "У." ЕАД не е станал собственик на първи етаж от триетажна административна сграда със застроена площ 183.5 кв. м., находяща се в гр. А., ул. "Р." № х, ведно с парцел III в кв.11 пл. № 198 по плана на гр. А., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. н. гр. А. против Министерство на регионалното развитие и благоустройството, отрицателен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, за признаване за установено, че Министерство на регионалното развитие и благоустройството не е станало собственик на първи етаж от триетажна административна сграда със застроена площ 183.5 кв. м., находяща се в гр. А., ул. "Р." № х, построена в парцел III – 198 в кв.11 по плана на гр. А., при граници: изток - имот пл. № 199 на Джамийско настоятелство, запад - ул. "Р.", север - имот пл. № 197 и юг - имот пл. № 199.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. н. гр. А. против „У." ЕАД – в ликвидация гр.С., ЕИК , отрицателен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, за признаване за установено, че „У." ЕАД – в ликвидация гр.С. не е станало собственик на първи етаж от триетажна административна сграда със застроена площ 183.5 кв. м., находяща се в гр. А., ул. "Р." № х, построена в парцел III – 198 в кв.11 по плана на гр. А., при граници: изток - имот пл. № 199 на Джамийско настоятелство, запад - ул. "Р.", север - имот пл. № 197 и юг - имот пл. № 199.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7 от 14.02.2007 г., постановено по гр. д. № 17/ 2006 г. по описа на Ардинският районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от М. н. гр. А. против „Р. – П. – Е. З.” гр.А., иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на имота, описан в нотариален акт № 64, том І, дело № 73/2004 г. по описа на съдия при Ардински районен съд, а именно – „магазин за промишлени стоки” с площ от 52 кв.м., разположен на първи етаж на триетажна административна сграда, находящ се в гр.А., ул.”Р.” № , Кърджалийска област, ведно с припадащите се на имота идеални части от общите части на сградата и от право на строеж върху терена, върху който същият е изграден, представляващ урегулиран поземлен имот /парцел/ ІІІ в кв.11, с пл.№ 198 по плана на гр. А., както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от М. н. гр. А. против "Д.-9-А.Ч." гр.С., иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на имота, описан в нотариален акт № 65, том І, дело № 74/2004 г. по описа на съдия при Ардински районен съд, а именно – „кафетерия” с площ от 76 кв.м., разположена на първи етаж на триетажна административна сграда, находящ се в гр.А., ул.”Р.” № , Кърджалийска област, ведно с припадащи се идеални части от общите части на сградата и от право на строеж върху терена, върху който същият е изграден, представляващ урегулиран поземлен имот /парцел/ ІІІ в кв.11, с пл.№ 198 по плана на гр.А..

ОСЪЖДА М. н. гр. А. да заплати на "У." ЕАД – в ликвидация, със седалище и адрес на управление гр. С. район „С.” ул.”Е. Г. № 41 А, . 3, ап.5, ЕИК , разноски по делото в размер на 1 300 лв.

ОСЪЖДА М. н. гр. А. да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 77.50 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове: 1.

2.