Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Елин Пелин, 04.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав в публично заседание на пети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА
ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 736 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от ”А1
България” ЕАД /предишно име „Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управлене: гр.София,
район „Илинден” ул.”Кукуш”, № 1, представлявано от съвета на директорите
Александър Димитров и Младен Маркоски чрез пълномощника си юрисконсулт Петър
Петков против А.Ж.С., ЕГН ********** ***
за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 338,13 лева, представляваща сбор от
главниците по данъчни фактури издадени по договор № М 5665659/13.05.2017 г., както
следва:
1.фактура
№ *********/11.08.2017 г. за периода от
09.07.2017 г. до 09.08.2017 г. на стойност 170,75 лева;
2.фактура № *********/12.09.2017 г. за периода от
09.08.2017 г. до 09.09.2017 г. на стойност 14,63 лева;
3.фактура № *********/12.10.2017 г. за периода
от 09.09.2017 г. до 09.10.2017 г. на стойност 14,45 лева;
4.фактура № *********/13.11.2017
г. за периода от 09.10.2017 г. до 09.11.2017 г. на стойност 32,24 лева;
5.фактура № *********/12.12.2017
г. за периода от 09.11.2017 г. до 09.12.2017 г. на стойност 13,05 лева;
6.по сметка №
*********/06.01.2018 г. издадена за неустойка за неизпълнение на договор № М
5665659/13.05.2017 г. в размер на 42,48 лева;
7.по сметка №
*********/06.01.2018 г. издадена за неустойка за неизпълнение по договор № М
5665659/13.05.2017 г. в размер на 50,53 лева, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 519/2018 г. по
описа на РС Елин Пелин.
Претендира се и заплащане на законната лихва върху главницата от 338,13
лева считано от датата на образуване на
ч.гр.д. № 519/2018 г. по описа на РС – Елин Пелин до окончателното изплащане на
задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение. Претендират се и сторените в двете производства разноски.
Твърди се, че между ищеца и
ответника е сключен Договор № М 5665659/13.05.2017 г., като за периода от
09.07.2017 г. до 09.12.2017 г., е било извършено изпълнение на задълженията от страна на ищеца, но
ответникът не е заплатил в срок задълженията си към дружеството в уговорените
срокове в договора и Общите условия на „А1 България“ ЕАД. С оглед неизпълнение
на задълженията, ищецът претендира и дължимите неустойки.
Препис от исковата молба и
доказателствата са връчени на ответника А.Ж.С., който в срока на чл.131 от ГПК
не е депозирал писмен отговор и не взема становище по иска. Явява се в открито
съдебно заседание и заявява, че оспорва вземането по фактурите.
Съдът след като се запозна с
представените по делото доказателства, намери следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 519/2018 г. по описа на РС Елин Пелин, на основание чл.410 от ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение № 432/11.06.2018 г., по силата на която
ответникът в настоящото производство А.Ж.С. е осъден да заплати на ищеца „А 1 България” ЕАД сумата от 338,13 лева главница, представляваща сбора от задължения
по данъчни фактури произтичащи от Договор № М5665659/13.05.2017 г. за
предоставяне на електронни съобщителни услуги, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 08.06.2018 г. до изплащане на вземането,
както и направените в заповедното производство разноски в общ размер от 175.00 лева.
В срока по чл.414 от ГПК е депозирано писмено възражение от ответника С. за недължимост на вземането по
издадената заповед за изпълнение. В предвидения в чл.415, ал.1 от ГПК
едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск против длъжника по
отношение на претендираната сума в издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение.
По
делото са представени: Договор № М5665659/13.05.2017
г. и Приложения към него; Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел
ЕАД; фактура № *********/11.08.2017 г.
за периода от 09.07.2017 г. до 09.08.2017 г. на стойност 170,75 лева; фактура
№ *********/12.09.2017 г. за периода от
09.08.2017 г. до 08.09.2017 г. на стойност 14,63 лева; фактура №
*********/12.10.2017 г. за периода от 09.09.2017 г. до 08.10.2017 г. на
стойност 14,45 лева; фактура № *********/13.11.2017 г. за периода от 09.10.2017
г. до 08.11.2017 г. на стойност 32,24 лева; фактура № *********/12.12.2017 г. за
периода от 09.11.2017 г. до 08.12.2017 г. на стойност 14,45 лева; сметка №
*********/06.01.2018 г. издадена за неустойка за месечни такси в размер на
42,48 лева; сметка № *********/06.01.2018 г. издадена за неустойка отстъпка от
цена на устройство в размер на 50,53 лева.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните
правни изводи:
Предявяването на иск по реда на чл.415, ал.1 от ГПК и на
основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото
дело, а именно – установяване съществуването
на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената
тежест на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, е върху ищеца.
Съгласно чл.79, ал.1
от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. За да бъде основателен
искът за реално изпълнение, следва ищецът да докаже, сключването на договора, изпълнението на собствените си задължения по него и размера на претенцията си. В настоящия
случай, сключването на договора с ответника е доказано, но по делото липсват
доказателства, относно изпълнението на задължението на ищеца за предоставените
на ответника далекосъобщителни услуги и техния размер.
Представените от
ищеца по делото
фактури и приложенията към тях, въз основа на които се претендира процесното
вземане, са
едностранно съставени от оператора частни документи, които удостоверяват
изгодни за него обстоятелства, поради което не се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила /арг. чл. 180 ГПК/. Тези счетоводни документи не носят
подписа на абоната, поради което нямат характера на извънсъдебно признание на
неизгоден за него факт. Ответникът оспорва дължимостта на вземането обективирано
в издадените фактури. В хода на делото ищецът не прояви доказателствена активност с искания за назначаването на експертиза, с
помощта на която да се извърши проверка за вида, времето и обема на
използваните от ответника мобилни
услуги, както и за тяхната стойност. По изложените съображения съдът намира, че представените по
делото счетоводни документи отразяващи фактурирани услуги по процесния договор
№ М5665659 не са
достатъчни за провеждане на пълно и главно доказване на факта на предоставяне
на мобилни услуги от страна на ищеца и техния размер. Налице е противоречие и досежно
изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения касаещи
периодите отразени в издадените фактури, от които произтича вземането и
ангажираните по делото доказателства в тази насока. Видно от изложените
обстоятелства, от които произтича вземането на зявителя посочени в заявлението
по реда на чл.410 от ГПК е, че вземането по фактура № *********/11.08.2017 г. е за периода от 09.07.2017 г. до 09.08.2017 г.,
а представената по делото фактура №
*********/11.08.2017 г. касае период 09.07.2017 г. до 08.08.2017 г.. Идентично
разминаване досежно периодите на отчитане и заявените в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и исковата молба обстоятелства досежно периодите на
отчитане касае и останалите приложени по делото фактури.
За неоснователна и недоказана настоящият
състав намира и претенцията на ищеца по чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
неустойка обективирана в сметка № *********/06.01.2018 г. издадена за неустойка за неизпълнение на
договор № М 5665659/13.05.2017 г. в размер на 42,48 лева и в сметка №
*********/06.01.2018 г. издадена за неустойка за неизпълнение по договор № М
5665659/13.05.2017 г. в размер на 50,53 лева, които формират претенцията за
главница от 338,13 лева. Това е така, тъй като от представените по делото
сметки не става ясно нито в каква връзка са издадени /доколкото в тях няма
отбелязване, което да ги свързва по някакъв начин с договора от който произтича
спорното правоотношение/, нито как е формиран техния размер. Отбелязано е
единствено, че техен получател е ответника А.Ж.С., но липсват каквито и да било
данни въз основа на какво облигационно
отношение са издадени и дали изобщо касаят процесния договор от който ищецът по
делото черпи правата си.
При
тези съображения предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК на ”А1
България” ЕАД /предишно име „Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК 13146898 против ответника А.Ж.С.
се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на ”А1 България” ЕАД /предишно име
„Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управлене: гр.София, район „Илинден” ул.”Кукуш”, № 1,
представлявано от съвета на директорите Александър Димитров и Младен Маркоски
чрез пълномощника си юрисконсулт Петър Петков против А.Ж.С., ЕГН ********** *** за приемане за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 338,13 лева, представляваща сбор от
главниците по данъчни фактури издадени по договор № М 5665659/13.05.2017 г.,
ведно със законната лихва от 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането във връзка с депозирано заявление за
издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 519/2018 г. по описа на РС Елин Пелин, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 432/11.06.2018 г., като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 519/2018 г. по описа на РС
Елин Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда, като към същото бъде
приложен заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: