О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
182
Гр. Пловдив, 19.06.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито съдебно заседание на деветнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Пенчева
Величка
Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно гражданско дело № 182 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 248, ал.3,
изр.2 от ГПК.
Обжалвано е определение № 101, постановено в закрито съдебно заседание на 26.01.2020 г. от Окръжен съд-Смолян по гр.д.
№ 87/2014 г., с което съдът изменя определение
№ 413/18.04.2018 г., постановено по делото, като осъжда „С.т.“ЕООД-с.Р. да
заплати на сдружение с нестопанска цел „Т. д. „К.“-гр.С. сумата 1 450 лв. съдебни
разноски по делото за изплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят „С.т.“ЕООД-с.Р. моли
определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в частната жалба с вх. № 646/17.02.2020 г., като бъде
оставено без уважение искането на сдружение с нестопанска цел „Т. д. „К.“ за
изменение на определението от 18.04.2018 г. на окръжния съд в частта му за
разноските.
Ответникът по частната жалба сдружение
с нестопанска цел „Т. д. „К.“-гр.С., КК“П.“ моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, посочени в писмен отговор с вх. № 1597/1.06.2020
г. Претендира за присъждане на разноски
за производството по частната жалба.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено
следното:
Производството
по първоинстанционното гр.д. 87/2014 г. на ОС-Смолян е образувано на 3.10.2014
г. по искова молба, с която ищецът „С.т.“ЕООД-с.Р. като кредитор на ответното
търговско дружество предявява иск с правно основание чл. 134 от ЗЗД срещу
ответниците „Б.-СС“ЕООД-гр.П. и сдружение с нестопанска цел „Т. д. „К.“-гр.С.
за осъждането на сдружението да заплати на „С.т.“ЕООД-с.Р. сумата 30 000
лв. частично от общото задължение в размер на 5 000 000 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска. С
определения в съдебното заседание на 18.04.2018 г. окръжният съд прекратява
производството по делото и отхвърля искането на ответника сдружение с
нестопанска цел „Т. д. „К.“-гр.С. да му се присъдят съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно мотивната част на определението окръжният
съд преценява, че производството по делото е недопустимо, тъй като съищецът „Б.-СС“ЕООД-гр.П.
след образуването на делото пред ОС-Смолян е обявен в несъстоятелност с решение
на ОС-Пловдив № 420/10.07.2015 г. по т.д. 284/2015 г. и съгласно нормата на чл.
649,ал.1 от ТЗ кредиторът на обявеното в несъстоятелност дружество-ищецът „С.т.“ЕООД-с.Р.
вече не се явява процесуално легитимиран да води иска по чл. 134 от ЗЗД. Затова
окръжният съд приема, че, макар че искът е бил допустим към момента на
предявяването му, в момента на постановяването на определението така
предявеният иск се явява недопустим. Съдът посочва, че ищецът „С.т.“ЕООД-с.Р. е
кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на длъжника „Б.-СС“ЕООД
(в н.)-гр.П., но в производството по иска по чл. 134 от ЗЗД ищецът вече не е
процесуален субституент на длъжника съгласно чл. 649,ал.1 от ТЗ, поради което
прекратява производството по делото. С мотивната част, касаеща определението
относно разноските, окръжният съд приема, че не следва да се присъждат разноски
на ответното сдружение, тъй като в качеството му на съдлъжник на „Б.-СС“ЕООД-гр.П.
с поведението си е дало повод за завеждане на делото и не е признало иска, а
настъпилите правни факти и нови обстоятелства обосновават недопустимост на
иска. Посочва, че производството по делото се прекратява не защото искът е
неоснователен, а защото процесуалната му недопустимост е налице към датата на
постановяване на определението с оглед откриването на производство по
несъстоятелност за съищеца-длъжник „Б.-СС“ЕООД-гр.П. Преценява, че съдебните
разноски на ответника не следва да се присъждат с оглед духа на закона, който
не позволява на виновната страна да се облагодетелства и да черпи права от
правни факти, настъпили след предявяването на иска. За определението на съда от
18.04.2018 г. сдружението е уведомено на 24.04.2018 г. Срещу това определение
на съда само в частта му за разноските то подава частна жалба с вх. №
1699/26.04.2018 г. Тази частна жалба е разгледана и е уважена от апелативния
съд с определение № 301/9.07.2018 г. по ч.в.гр.д. 313/2018 г. на АС-Пловдив. С
определение № 26/17.01.2020 г. по ч.т.д. 51/2020 г. на ВКС, 1 ТО е допуснато
касационно обжалване на определението на апелативния съд от 9.07.2018 г., то е
обезсилено и делото е върнато на ОС-Смолян за произнасяне по направеното от
ответника СТД“К.“ в жалба с вх. № 1699/26.04.2018 г. искане по чл. 248 от ГПК.
На 26.01.2020 г. окръжният съд
постановява обжалваното сега определение. С него приема, че молбата е
основателна, защото съгласно установената съдебна практика по приложението на
чл. 78,ал.2 и ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване
на делото, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и признае
иска, а в случая прекратяването на делото е породено от факти, настъпили след
предявяване на иска (откриване на производство по несъстоятелност на длъжника
„Б.-СС“ЕООД-гр.П.) и ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
иска от ищеца „С.т.“ЕООД-с.Р., което следва от съдържанието на исковата молба. Съобщението
за постановяването му е връчено на жалбоподателя „С.т.“ЕООД-с.Р. на 17.02.2020
г. На 14.02.2020 г. дружеството подава (изпраща по пощата) частната жалба,
получена в съда с вх. № 646/17.02.2020 г.
С частната жалба жалбоподателят
твърди, че определението е неправилно. Заявява, че съдът неправилно е приел
ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска от „С.т.“ЕООД-с.Р.,
което да следва от съдържанието на исковата молба. Посочва, че съдът е
констатирал и приел за безспорен факта, че ответникът е длъжник на „Б.-СС“ЕООД-гр.П.,
чийто процесуален субституент е предявил иска-предмет на съдебното производство,
за сумата 955 120 лв., който факт се установява с постановените решения по
гр.д. 12/2013 г. на ОС-Смолян и в.т.д. 515/2017 г. на АС-Пловдив. Намира, че
необосновано съдът същевременно е приел, че неплащането на това задължение не е
виновно поведение от страна на ответника и не дава повод да бъде предявен иск
за това, респективно, упражняването на правата на кредитора чрез предявяване на
иска за част от това вземане от процесуалния субституент да е неправилно,
виновно поведение. Посочва, че производството по спора е прекратено не защото
искът е неоснователен, а защото процесуалната му недопустимост е настъпила към
по-късна дата, с оглед откриването на производство по несъстоятелност за
съищеца-длъжника „Б.-СС“ЕООД-гр.П., който факт не може и не следва да бъде
вменяван във вина на ищеца. Заявява, че е налице специална, особена хипотеза
относно правната фигура на субектите с оглед факта, настъпил по силата на
закона – дерогиране на процесуалната компетентност на ищеца като лице с права
по чл. 134 от ЗЗД. Посочва, че ищецът по делото „С.т.“ЕООД-с.Р. е кредитор с
прието вземане в производството по несъстоятелност на длъжника „Б.-СС“ЕООД (в н.)-гр.П.
Счита, че настъпилата след предявяването на иска негова недопустимост съгласно
специалната разпоредба на чл. 649,ал.1 от ТЗ не може да служи като основание на
ищеца да бъдат възложени разноски за евентуално удостоверено и платено
адвокатско възнаграждение, по аргумент на противното от разпоредбата на чл.
78,ал.2 от ГПК. Счита, че ответникът като длъжник на „Б.-СС“ЕООД-гр.П. с
поведението си на неплащане на дълга в размер на 955 120 лв. е дал повод
за завеждане на делото и не е признал иска в първото съдебно заседание и преди
прекратяването на производството поради настъпили нови обстоятелства и факти
съгласно закона, поради което духът на закона не толерира и не позволява
длъжникът да се облагодетелства и да черпи права от тези правни факти, настъпили
след предявяването на иска. Затова моли определението да бъде отменено и да
бъде оставено без уважение искането на сдружението за присъждане на разноски.
С отговора на частната жалба
ответното по нея сдружение възразява, че в случая са налице основанията по чл.
78,ал.4 от ГПК за присъждане в негова полза на разноски, тъй като искането за
присъждане на разноските е заявено в депозирано писмено становище преди
последното открито съдебно заседание на 18.04.2018 г., преди прекратяването на
делото и е представен договор за правна защита и съдействие от 5.12.2014 г.,
видно от който е договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 1 450 лв. преди първото по делото съдебно заседание на
28.01.2015 г. Заявява, че в случая съдът е отчел и обема на извършените от
процесуалния представител на сдружението действия с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Счита, че в случая е ирелевантно посоченото от
жалбоподателя обстоятелства, че недопустимостта е възникнала впоследствие, в
хода на производството по делото. Заявява, че логиката на закона е, че разноски
в производството винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, а в случая, като е предявил иск, който е недопустим, частният
жалбоподател е принудил ответника да направи разходи във връзка със защитата
си, които следва съгласно чл. 78,ал.4 от ГПК да му бъдат обезвъзмездени. Моли
определението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски за
производството по частната жалба за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 250 лв.
С
разпоредбата на чл. 248 от ГПК законодателят предвижда специален ред за допълване
или изменяне (по начало недопустими съгласно чл. 246 от ГПК) от съда на
постановеното от него решение в частта му с характер на определение по произнасянето
относно разноските. Несъмнено е, че по същия ред може да бъде изменено и
определението, с което съдът, след прекратяването на производството по делото,
се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на разноски. В случая се
претендира от ответника по спора сдружение с нестопанска цел „Т. д. „К.“-гр.С. при
прекратяването на съдебното производство за присъждане на разноски за платено
адвокатско възнаграждение. Съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат съобразно нормата на чл. 78 от ГПК с оглед възстановяване на
имуществените вреди, които страната е претърпяла от неоснователно воденото
срещу нея гражданско производство. Настъпването на такива вреди и паричният им
размер следва да бъде доказан от страната, която претендира за присъждането на
разноски в тежест на другата страна. Това доказване следва да бъде
осъществено от страната, в случая с представянето на доказателства преди
постановяването на определението за прекратяването на производството. Когато
доказателства не са представени в посочения срок, то искането на ответника за
присъждане на разноски по начало остава недоказано и като такова следва да се
оставя без уважение. В случая с отговора на исковата молба от 9.12.2014 г. от
страна на сдружението е представено като приложение пълномощно от 5.12.2014 г.,
което установява само и единствено правото за осъществяване на процесуално
представителство от адвокат Д.К. (л.93 от досието на делото на ОС-Смолян). Не е
представен обаче договор за правна помощ и съдействие, нито заедно с
пълномощното, нито впоследствие. При прегледа на документите по делото се
констатира от апелативния съд, че няма представен документ, от който да е
видно, както твърди сдружението, че то е заплатило като ответник по делото
адвокатско възнаграждение, респективно, което да е в претендирания за
присъждане размер 1 450 лв. Действително, с писмено становище от
17.04.2018 г. е заявено искане за присъждане на разноски по представен договор
от 5.12.2014 г., но такъв договор не е представен нито преди това, нито със
становището, нито в съдебното заседание на окръжния съд на 18.04.2018 г., в
което производството по делото е прекратено. С оглед на това искането за
присъждане на разноски в полза на ответника и в тежест на ищеца е недоказано,
поради което е и неоснователно. Съответно, неоснователно е и искането за
изменението на определението от 18.04.2018 г., с което окръжният съд е отказал
да присъди разноски. Установява се следователно, че обжалваното определение е
неправилно и следва да бъде отменено, като се остави без уважение искането на
сдружението за изменението с присъждане на разноски в негова полза и в тежест
на ищеца.
Следва, на второ място, да се посочи, че в случая не се
констатира и наличие на основание за присъждане на разноски съгласно нормата на
чл. 78,ал.4 от ГПК. Несъмнено е, че в случая делото не е прекратено по искане
на ищеца и по негова преценка. Не са налице и обстоятелства по чл. 78,ал.4 във
вр. с ал.2 от ГПК, тъй като сдружението-ответник като длъжник на
дружеството-длъжник на ищеца не е заплатило претендираната от ищеца по реда на
чл. 134 от ЗЗД за присъждане сума на дълга, както и не е признало иска. В
случая сдружението като ответник оспорва иска както с отговора на исковата
молба, подаден още преди отделянето на производството от това по гр.д. №12/2013
г., така и с отговора на исковата молба, подаден на 9.12.2014 г. след
образуването на гр.д. 87/2014 г. С тези отговори ответното сдружение признава,
че ищецът е кредитор на „Б.-СС“ЕООД-гр.П., но оспорва иска като неоснователен по редица изложени
съображения, както и заявява евентуално възражение за прихващане с твърдяна
дължима сума от „Б.-СС“ЕООД-гр.П. на сдружението. В случая след размяната на
книжата производството по делото е спряно в първото по делото съдебно заседание
на 28.01.2015 г. до приключването на производството по гр.д. 12/2013 г. на
ОС-Смолян. Производството по делото е възобновено с определение от 28.02.2018
г. и е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.04.2018 г. На
5.04.2018 г. е постъпила молба от ищеца „С.т.“ЕООД-с.Р., с която посочва, че
след предявяването на иска са настъпили факти, имащи значение за неговата
допустимост, а именно за „Б.-СС“ЕООД-гр.П. е открито производство по
несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност. Със същата молба
ищецът посочва, че съгласно специалната и императивна норма на чл. 649,ал.1 от ТЗ ищецът не е оправомощен да води иска по чл. 134 от ЗЗД, неговото право,
което е било налично към датата на подаването на исковата молба, е дерогирано и
затова производството се явява недопустимо, в каквато насока е и постановеното
решение по гр.д. 515/2017 г. на АС-Пловдив, с което приключва производството по
гр.д. 12/2013 г. на ОС-Смолян по идентичен по правното основание иск. Заявено е
искане съдът затова да прекрати производството по делото поради настъпилата
недопустимост на иска, като не извършва други съдопроизводствени действия и не
възлага на ищеца разноски за ответника. Заявено е становището, че ответникът
като длъжник на „Б.-СС“ЕООД-гр.П. с поведението си е дал повод за завеждане на
иска и не го е признал, а настъпилите правни факти, обосноваващи прекратяване
не делото, са настъпили по силата на закона. В писменото си становище от
17.04.2018 г. ответното сдружение взима становище във връзка с молбата от
5.04.2018 г., че производството е недопустимо и следва да бъде прекратено, като
се иска и присъждането на разноски. В съдебното заседание на 18.04.2018 г. окръжният
съд прекратява производството по делото като недопустимо именно с оглед
настъпилото в хода му обстоятелство откриване на производство по
несъстоятелност и обявяване в несъстоятелност на длъжника „Б.-СС“ЕООД-гр.П. и
съгласно разпоредбата на чл. 649,ал.1 от ТЗ. Видно е следователно при тези
обстоятелства, че ищецът е предявил допустим иск, бил е налице повод за
завеждане на делото с оглед поведението на ответното сдружение, то не е
признало иска, а изрично го е оспорило, ищецът е поискал съдът да прекрати
производството веднага след възобновяването на делото и производството е
прекратено с оглед настъпилото след предявяването на иска основание отпадане на
процесуалната легитимация на ищеца с оглед нормата на чл. 649,ал.1 от ТЗ след
откриването на производството по несъстоятелност и обявяването на длъжника на
ищеца в несъстоятелност. Липсва следователно поведение на ищеца, което да
обосновава основание той да дължи заплащане на ответното сдружение на разноски
за производството по делото. Становището на дружеството-жалбоподател за
недължимост на разноски от негова страна е основателно.
Установява
се следователно, че обжалваното определение като неправилно следва да бъде
отменено, като се отхвърли молбата на сдружението-ответник по делото за
изменение на определението на съда от 18.04.2018 г. с присъждане на разноски в
негова полза и в тежест на ищеца. При този изход от производството по частната
жалба разноски за него на ответника по нея не се дължат.
С оглед на гореизложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 101, постановено в закрито съдебно заседание на 26.01.2020 г. от Окръжен съд-Смолян по гр.д.
№ 87/2014 г., с което съдът изменя определение
№ 413/18.04.2018 г., постановено по делото, като осъжда „С.т.“ЕООД-с.Р. да
заплати на сдружение с нестопанска цел „Т. д. „К.“-гр.С. сумата 1 450 лв.
съдебни разноски по делото за изплатено адвокатско възнаграждение, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на сдружение с нестопанска цел „Т. д. „К.“-гр.С., заявено с
жалба с вх. № 1699/26.04.2018 г., за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на определението, постановено в откритото съдебно заседание на 18.04.2018
г. по гр.д. № 87/2014 г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с което окръжният съд
отхвърля искането на ответника сдружение с нестопанска цел „Т. д. „К.“-гр.С. да му се присъдят съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника адв. Д.К. като
неоснователно, като бъде присъдено в полза на сдружението и в тежест на
ищеца по делото „С.т.“ЕООД-с.Р.
заплащането на разноски за производството за платено от сдружението адвокатско
възнаграждение в размер на 1 450 лв., поради неоснователност.
Определението
може да се обжалва с частна касационна жалба при условията на чл. 248,ал.3,изр.2
от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)