№ 42
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20235001000060 по описа за 2023 година
С решение № 372/15.12.2022 г., постановено по т.д. №
532/2022 г. на Окръжен съд Стара Загора е ПОТВЪРДЕН Отказ №
***************-*/22.11.2022 г., постановен по заявление вх. №
**************, с който се отказва вписване на промени в обстоятелства по
партидата на „И. Г.“ ООД ЕИК *********.
Жалба против горното решение е подадена от„И. Г.“ ООД
чрез процесуален представител адв. А. С.. В жалбата се излагат оплаквания
за незаконосъобразност и постановяване при допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли се решението да бъде отменено и вместо него
се постанови друго, с което се задължи АВ да извърши исканото вписване на
промени в обстоятелства по по партидата на „И. Г.“ ООД по заявление вх.
**************/16.11.22 г.
От АВ е постъпил отговор, в който жалбата се оспорва като
неоснователна и се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивски апелативен съд, като прецени обосноваността и
законосъобразността на обжалваното решение и изложените в жалбата
оплаквания, намира за установено следното:
Със заявление вх.№ **************/16.11.2022 г. е поискано
1
вписване на промени по партидата на „И. Г.“ ООД: прекратяване участието в
дружеството на съдружниците Г. Б. М. и Д. Ц. Д. на основание чл.125, ал.2 от
ТЗ и поемане дяловете им от останалите съдружници.
За да потвърди постановения от ДЛР отказ за вписване, съдът
е споделил доводите, че представените заявления от съдружниците Г. Б. М. и
Д. Ц. Д. не представляват предизвестие за напускане на съдружниците по реда
на чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Изложени са мотиви, че от съдържанието на тези
заявления не може да се направи категоричния извод, че съдружницине
искат да им се прекрати членството в дружеството на това основание, а
поканват съдружниците в дружеството да изкупят техните дялове в срок до
31.12.2021 г.; ако никой не заяви желание за изкупуването им същите
заявяват, че ще предложат дяловите си на трети лица, евентуално, пак към
тази дата могат да поискат прекратяване на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ.
Тъй като не е депозирано такова заявление, е счетено, че правилно е
отказано поисканото от жалбоподателя вписване.
Настоящият съдебен състав напълно споделя горните
съображения. Чл. 125, ал.2 от ТЗ урежда потестативното право на съдружника
да прекрати участието си в дружество с ограничена отговорност чрез
отправяне на едностранно писмено предизвестие, отправено най-малко три
месеца преди датата на прекратяването. За да се постигне този ефект,
предизвестието следва да бъде ясно, категорично и безусловно, т.е. да
обективира ясно формирана воля у съдружника за прекратяване участието в
дружеството именно по този ред. В случая подадените заявления и от двамата
съдружници М. и Д., които са идентични, нямат такива характеристики. В
същите действително е заявено желание за прекратяване на участието на
лицата като съдружници, но се отправя предложение притежаваните от тях
дялове да бъдат изкупени на посочена продажна цена в срок до 31.12.21 г.
Заявено е от всеки един от двамата съдружници, че ако дяловете не бъдат
изкупени в този срок, всеки съдружник „ ще се счита свободен да предложи
същите или останалите от тях на трето лице или да прекрати участието
си в дружеството при условията на чл. 125, ал.2 от ТЗ“. Т.е. и двамата
съдружници не са заявили ясна и безусловна воля, че желаят прекратяване на
участието си в дружеството по реда на чл. 125, ал.2 от ТЗ. Показател за това е
наличието на посочена втора възможна алтернатива за прекратяване на това
участие, а именно чрез прехвърляне на дружествените дялове на трети лица.
Именно затова не се споделят доводите в жалбата, че в заявленията било
посочено, че съдружниците ще прекратят участието си в дружеството при
условията на чл. 125, ал.2 от ТЗ – подобно категорична и ясна воля в случая
не е обективирана.
При това положение е обоснован изводът на
първоинстанционния съд, че в случая не са налице валидни изявления по
смисъла на чл. 125, ал.2 от ТЗ по отношение и на двамата съдружници,
поради което не е настъпило прекратяване на участието им в дружеството на
това основание. Това е достатъчно обстоятелство да се откаже исканото
вписване, респ. за отхвърляне на жалбата против отказа на ДЛР, при което е
без значение правилността на останалите изложени в процесния отказ
2
съображения, свързани с липсата на доказателства за довнесен в банката
капитал до размера на поетите дялове.
Ето защо съставът на ПАС намира, че обжалваното решение
на ОС Стара Загора следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По претенцията за юрисконсултско възнаграждение:
В отговора на жалбата е направена претенция за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, която съдът
намира за неоснователна по следните съображения:
Производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и
безспорно, което обстоятелство е относимо към преценката на въпроса за
дължимостта на разноските. Отговорността за разноски и присъща по
правило само за спорните съдебни производства, в които право на разноски
има страната, в чията полза е разрешен съответният правен спор. В
производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ АВ не притежава процесуалното
качеството на страна на делото, поради което не дължи разноски, нито има
право на такива, независимо от разпоредбата на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ.
Принципът, че едностранният характер на производството по обжалване на
отказите на ДЛР към АВ е несъвместим с отговорността за разноски, като
новата разпоредба на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага
буквално, а корективно, е възприет в цяла поредица от съдебни актове на
ВКС, като се приема, че същата следва да се тълкува във връзка с
разпоредбата на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните
производства са за сметка на молителя, а друга страна в това производство
просто няма. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС
/определение № 60421 от 19.11.2021 г. на ВКС, постановено по ч.т.д. №
1978/2021 г.,ІІ т.о. на ТК, докладчик: съдията А. Б.; определение № 60481 от
21.12.2021 г. на ВКС, постановено по ч.т.д.№ 2108/2021 г, ІІ т.о. ТК,
докладчик: председателят К. Е.; определение № 60480/ от 20.12.2021 г. на
ВКС, по ч.т.д. № 2562/ 2021 г., ІІ ро т.о., ТК, докладчик: съдията Е. С.,
определение № 89 от 02.03.2022 г. на ВКС , постановено по ч.т.д. № 311/ 2022
г. на І во т.о., ТК, докладчик : Р. Б./.
Ето защо претенцията на АВ за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не следва да бъде уважена.
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 372/15.12.2022 г., постановено по
т.д. № 532/2022 г. на Окръжен съд Стара Загора
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4