Решение по дело №2149/2018 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 364
Дата: 6 август 2019 г. (в сила от 10 януари 2020 г.)
Съдия: Иванета Йорданова Митова
Дело: 20184310102149
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

***еч, 06.08.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            ***ЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия , ІV- ти състав в публично заседание на единадесети юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***           при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гражданско административен х. дело №2149 по описа за 2018 година, и за да се произнесе, съобрази:

        

производство по чл.145 и следващите от ЗАП във връзка с чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ:

Подадени са жалби от ***. - К.Н.”, с ЕИК *** представлявано от ***Н. и „***с ЕИК ***, представлявано от Г.Н.Н./ С протоколно определение по адм.д. №2150/2018 г. на РС – ***еч , 7 с-в , е съединено адм. дело 2150/2018г. на РС – ***еч с настоящото за издаване на общо решение по тях като второто по ред е прекратено/ , против Заповед – РД – 04 – 221 – 10/28.09.2018г. на Директора на Обл. Д“З“ ***еч , който сочи,че не е доволен от посочената по-горе Заповед, поради което и в срок обжалваме пред Вас същата със следните съображения:

-Жалбоподателите са ползвател на правно основание на земеделски земи в землището на с. ***, ***ешка област съгласно сключени от него договори за наем и аренда за стопанската 2018/2019 г. Същият е регистрирал тези договори в Общинската служба по земеделие в законоустановения срок до 30.07.2018 г., като е заявил всички имоти за ползване в реални граници, посочени и в съответните декларации обр. 70 /чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ/, което означава, че тези имоти не следва да се включват в посочената по-горе Заповед на Директора на Областна дирекция „Земеделие", която се издава по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ.

- с оспорваната Заповед е одобрено разпределение на масивите за ползване по смисъла на чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ за землището на с. ***, ***ешка област, ЕКАТТЕ 20420 съгласно сключено доброволно споразумение за стопанската 2018/2019 г.; одобреното Приложение № 1 към него - окончателен регистър по реда на чл. 74 ППЗСПЗЗ, във връзка с чл. 39в, ал. 9 ЗСПЗЗ, както и картата на разпределението на ползваните масиви; определени са дължимите суми за ползване на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, както и за имотите, които попадат в ДПФ и ОПФ ; дадени са указани? ;за лицата, които се ползват от Заповедта в частта за земите по чл.; 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ  за внасяне на сумите в размер на средното годишно плащане; указан е начина на обявяване на Заповедта, както и възможността същата да бъде оспорена.

Считат, че Заповедта е нищожна, издадена е при неспазване на установената форма й при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, противоречи на материално правни разпоредби и несъответства на целта на закона - основания за оспорване по чл. 146, т. 1-5 АПК.

Жалбоподателите я считат за нищожна , тъй като :

1.Заповедта е издадена от некомпетентен орган.В правната обосновка за издаване на Заповедта е посочено, че същата се издава на основание чл. 37в, ал. 4 и чл. 75а, ал. 1 ППЗСПЗЗ.Съгласно тези текстове директорите на областните дирекции „Земеделие" издават заповеди за разпределение на масивите в землищата в срок до 1 октомври. Т.е. компетентни органи да издават такива заповеди, са директорите на областните дирекции „Земеделие". В случая не е ясно, кой е органът, който е издал оспорваната Заповед, поради това, че не са спазени изискванията на чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 1 Следователно оспорваната Заповед е нищожна поради издаването й от некомпетентен орган - чл. 146, т. 1 АПК.Заповедта не е подписана - чл. 59, т. 8 АПК - липсва подпис на лицето, което е посочено като „***Директор ОД „Земеделие" ***еч".

2. Не е спазена установената форма:  Липсва мотивирано решение - чл. 59, ал. 1 АПК.     ; В титулната част на оспорваната Заповед не е посочено наименованието на  органа, който я издава. В нея е отпечатан герба на Република България и Областна дирекция „Земеделие" - гр. ***еч, след което е отпечатано наименованието на акта - Заповед. Това не дава възможност да бъде проверена материалната компетентност на издателя с оглед нищожността или действителността на акта; в тази връзка съвсем логично се поставя въпроса: кой е издател на заповедта; Ако това е Областна дирекция „Земеделие" - гр. ***еч, както е посочено най-отгоре на: същата, то само поради това обстоятелство, тя следва да бъде отменена като нищожна; поради това, че е издадена от некомпетентен орган /чл. 37в, ал. I, ал. 4 и ал. 13 ЗСПЗЗ  предвиждат възможността само и единствено директорите на областните дирекции „Земеделие", Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице да могат да издават подобни заповеди/ ;В заключителната част не се съдържа датата на издаването на Заповедта. Считат, че отбелязването на сигнатура, номер и дата под наименованието на акта не  може да замести това изискване на закона, тъй като тази сигнатура, номер и дата не се отнасят до датата на издаването й, а вероятно до номерацията и датата на завеждането й в канцеларията на съответната администрация. Считат, че датата, на която се издава акта, е тази, на която той е подписан от съответния орган, а не тази, на която е заведен в съответните регистри. Възможно и допустимо е тези дати да не съвпадат. Наред с това Заповедта е публикувана в сайта на ОД „Земеделие" - ***еч на съвсем друга дата-08.10.2018 г.

Следователно при издаването на оспорваната Заповед не е спазена съответната форма - чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. % и т. 8 АПК.

3.Съществени    нарушения    на    административно - производствените

правила:

-Нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК:Не е ясно по чия инициатива е започнало производството по издаване на Заповедта.Ако ус***но се приемат при направените по-горе; уговорки и възражения за  нищожност на акта, че оспорваната Заповед е издадена от компетентен орган, то същият е сторил това, без да е спазил изискването на чл. 26, ал. 1 АПК да се уведомят заинтересованите лица, в т.ч. и жалбоподателя, да им се осигури, възможност да прегледат документите по преписката й т.н./чл. 34, ал. 1 АПК  както и да им се даде възможност активно да участват в процеса с изразяване на становище по доказателствата, да правят искания и възражения, да представят доказателства /чл. 34, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 АПК/. Тези изисквания е можело и да не бъдат спазени, ако органът е счел, че са налице ус***ията на чл. 34, ал. 4 АПК, но тези обстоятелства е следвало да бъдат ясно и точно изложени в  мотивите на акта. ВУ настоящия случай към Заповедта няма мотиви, които да сочат причините 3А неприлагане на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК.

В случая би могло да се приеме, че адресати; на акта /като елемент от-  съдържанието на оспорваната Заповед - чл. 59, ал. 2, т.-З АПК/ са всички лица,  включени в Раздел I на същата, но така също и лицата, включително и жалбоподателят, чиито права и интереси се засягат с нея. Неуведомяването им  представлява нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 26, ал. 1 АПК

-  Липсва изложение на фактическите и правни основания за издаване на акта - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК /липса на мотиви/:

4.         Противоречие на оспорваната Заповед с материално-правни разпоредби - чл. 146, т. 4 АПК:

-Към оспорваната Заповед е приложен и Регистър по чл. 74, ал. 1 ППЗСПЗЗ  Приложена е и карта на разпределението на ползването по масиви ; Жалбоподателя е посочил за ползване в реални г-ци на всички имоти, за които има валидно правно основание за ползване, които имоти не са включени в оспорваната Заповед. При това положение е следвало в приложената към Заповедта кадастрална карта да бъдат нанесени пътищата за достъп на жалбоподателя до тези  имоти. В действителност на картата са нанесени такива пътища, но същите не могат да ползват реално, тъй като са обрасли с храсти и горска растителност, попадат в дерета и синури, което на практика изключва възможността да се използват. От друга страна същите не могат да се претрасират или възстановяват, тъй-като  районът попада в проект „Агроекология и климат". Не може да се твърди така също, че някои от имотите, граничат с асфалтови междуселски пътища, които осигуряват достъпа до тях, тъй-като  между пътищата и тях има дълбоки канавки и оврази, което прави невъзможно техниката да преминава през тези препятствия.|;

-Наред с това и съгласно нормата на чл. 37в, ал. 17 ЗСПЗЗ ползвателят, на който, са предоставени полските пътища, осигурява достъп до имотите, декларирани и заявени за ползване в реални граници през съответната стопанска родина.Наред с изложеното, жалбоподателят е подал молба до Директора на Областна  дирекция „Земеделие" - ***еч вх. № РД-19-04-432/ 17.08.2018 г., с която е поискал след издаване на оспорената Заповед, да му бъде предоставен списък с номерата на пътищата, които ще ползва, както и да бъде уведомена за това Община ***еч. Твърди се ,че по този начин жалбоподателят няма осигурен достъп до  имоти, които  ползва на правно основание през стопанската 2018/2019 г., представени в табличен вид по жалбите.

Молят да се постанови  решение,  с което да се отмени  изцяло: Заповед РД-04-221-10/28.09.2018 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - ***еч, като им се присъдят и направените по делото разноски.

Съдът е постановил определение по чл.164 от АПК .

 Конституирал е и като заинтересовани страни: "***" ООД; "***" ЕООД с ЕИК ***; - Ц.И.К. *** с ЕГН – **********, *** ЕООД, *** ЕООД  с ЕИК *** , представлявано от Управителя ***;. .„***“ ЕООД с ЕИК *** , представлявана от Управителя ******; *** ЕООД; Н.П.Н.;***П. ЧЗП, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление : гр. ***еч, ул. „***, представляван от ***П.;Ц.И.К.; ЕТ "******"; И.Е.Е.; ***П. , ЕИК ********** със седалище и адрес на управление : гр. ***еч, ул. „***, представляван от ***П.;

В съдебно заседание , за жалбоподателите , редовно призован,се явяват лично представляващите ги : К.Н. и Г.Н. и се представляват от адв. Г., който моли да се уважат жалбите така както са предявени и развива доводи в подкрепа в писмени бележки.

Ответникът по жалбата Директора на Областна Дирекция „З“ ***ЕЧ , редовно призован, се представлява от ст.юриск. Р. Н., която счита жалбата неоснователна / недопустима и моли да се отхвърли като недоказана и остави в сила заповедта. Прилага и писмено становище.

От заинтересованите лица,редовно призовани, се явява пълномощникът на "***" ЕООД, ***П., Ц.И.К. , *** ЕООД  , „***“ ЕООД – адв. Г.Г. , която и е техен съдебен адрес *** , офис 6 и моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недопустима; както и на : *** ЕООД ,"***" ООД  – адв. *** със а-с : гр. ***еч , ул. „***.

От събраните по делото по съответния ред писмени доказателства,  з-е на в.л. инж. К., от становищата на процесуалните представители на страните и представените им писмени защити, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обус***еност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството по чл. 37в и сл. от ЗСПЗЗ, респ. по чл. 70 и сл. от ППЗСПЗЗ регулира обществените отношения в областта на ползването на обработваемите земеделски земи в страната, като създава облекчения и подходящи ус***ия за тяхното окрупняване. За постигане на посочената цел законодателят е предвидил сложен фактически състав, съдържащ няколко етапа. Така, до 31 юли всеки собственик, лично или чрез пълномощник, подава в общинската служба по земеделие по местонахождение на имота декларация по образец, в която се посочват формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на земите /чл. 37б, ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ/. В същия срок ползвателите могат да подадат в общинската служба по земеделие заявление за участие в споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ с приложен към заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори и/или документи за собственост / чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ/. Посоченият етап е подготвителен и цели да бъде набавена необходимата информация и документи, относно волята и правата на собствениците и ползвателите на земеделските земи, предмет на окрупняването.Следващият етап е насочен към постигане на споразумение между собствениците и/или ползвателите за определяне на масиви за ползване на земеделски земи. Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" в срок до 5 август на съответната година. Императивно е заложена забрана, в споразумението да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници /чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ/.В случай, че между ползвателите не се постигне споразумение при ус***ията на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и за земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната година /чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ/. Служебното разпределение се извършва по следния ред: 1. правото за ползване на отделния масив се предоставя на ползвателя с най-голям дял собствена и/или арендована/наета земеделска земя в масива; 2. площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б, се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище.Последният етап от процедурата изисква комисията да изготви доклад до директора на областната дирекция "Земеделие", който да съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по чл. 37б, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, за техните собственици и дължимото рентно плащане. Въз основа на този доклад директорът на областна дирекция "Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година.

По допустимостта на жалбата:

Ответникът по жалбата е категоричен, че не е налице активна легитимация по делото с оглед на това ,че жалбоподателите не са пожелали да участват в процедура по доброволно разпределение на масивите зем. земя в землището на с. *** .

Жалбоподателите, видно от преписката са подали заявление  по чл. 70  ППЗСПЗЗ и декларация по чл.69 ППЗСПЗЗ. По този ред са подали заявления и останалите заинтересовани лица.

Процедурата в конкретния случай не е била в хипотезата на служебно разпределение на масиви в случаите по чл.72в ал.3 ППЗСПЗЗ /при установени три алтернативни възможности/, а по реда на чл.75а ал.1 т.1 ППЗСПЗЗ – с препратка към чл.72а ал.1 ППЗСПЗЗ, която норма указва реда по чл.72 ППЗСПЗЗ. Редът по цитираната разпоредба изисква изготвяне на предварителен регистър на имотите въз основа на декларациите по чл. 69 и заявленията по чл. 70; др. данни.

Цитираните разпоредби показват разграничение между имотите от обхвата на чл. 37в  ал. 3 т. 2 ЗСПЗЗ : площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б, се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище /като в случая не е приложена тази норма/; имотите на собствениците, които те не желаят да бъдат включвани в масиви за ползване – “В случай че собствениците не желаят имотите им или някои от тях да се включват в масиви за ползване, те изрично посочват това обстоятелство в декларацията” /чл.69 ал.1 пр. 2-ро ППЗСПЗЗ/ и имотите, за които са подадени заявления за участие от ползвателите /чл.70 ППЗСПЗЗ/ в споразумение за ползване.Следва извод, че при наличие на сключени договори, собствениците имат задължение за подаване на декларация по чл.37б ЗСПЗЗ, съответно чл.69 ППЗСПЗЗ, необходими за изготвяне на регистъра на имотите с ограничаване на имотите в трите категории по см. на чл.72 ал.2 ППЗСПЗЗ , а съгл. чл.37б ал.1 пр.3 ЗСПЗЗ : Ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята, тъй като ОЗС води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и предоставя информация за тях на ползвателите, участващи в споразумението по чл. 37в с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви.

При това положение е било необходимо съобразяване с данни от декларациите по чл. 69 и от заявленията по чл. 70. Следователно – съдът приема ,че предпоставка за заинтересованост са именно подадени декларации по чл. 69 и/или заявления по чл. 70 ППЗСПЗЗ от жалбоподателите или в случая съдът приема,че е налице активна легитимация да обжалват заповедта.

Следва да се добави, че съгласно практиката, в ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ няма легална дефиниция на понятието „заинтересовани лица”, въпреки употребата му в редица текстове, поради което следва да се прилагат общите принципи и нормите на АПК, определящи заинтересованите страни.И в практиката на съдилищата се приема, че за да е налице правен интерес, разбиран като наличие на законово защитимо право, следва лицето да търпи от акта най-общо казано неблагоприятни последици – засягане или застрашаване на права, пораждане на задължения или разширяване на такива. В случая се твърди ,че разпределението на ползването по Заповедта е лишило жалбоподателите от достъп до определени имоти , които има право да ползва за стопанската 2018/2019 г.

Освен това – допълнителен аргумент в тази насока е, че когато се твърди, че  Административния акт е недействителен засегнат от някакъв порок, а последното е неспазване, нарушаването на някое от нормативно установените ус***ия / изисквания за законност на АА. Последните са : Актът да е издаден от компетентен / надлежно овластен орган в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените правила, да са спазени материалните разпоредби относно съдържанието му и да е съобразен с целта , която преследва законът.

 И от тук пороците са : некомпетентност; порок във формата; нарушение на административнопроизводствените правила; материална незаконосъобразност и превратно упражняване на власт. Като съгласно теорията и практиката за да доведе до порок нарушението на изискванията за валидност на АА, то трябва да е съществено. Жалбата и протеста за обявяване на нищожност на АА могат да се подават без ограничение във времето ,чл.37, ал.2 от АПК така ,че по всяко време може да се преценява дали актът е нищожен или не. И в случая, съгласно теорията, съдът следва да преценява нищожността на обжалваната заповед към постановяване на решението.

Затова приема ,че е неоснователно възржението, досежно липсата на подпис върху оспорената заповед – т.е не е нарушено изискването за форма по чл.59, ал.2 , т.8 от АПК както се твърди на стр.13 е представена заповедта подписана от Д-ра , подпечатана .

Безспорно както се твърди в жалбите , в мотивите на оспорения акт , не е посочен орган, който я издава и дата на която е постановена, бланката е на Обл.Д“З“ ***еч, и посочването на дата 28.09.2018 г. е извън мотивната част. Но доколкото е налице последната и подписа на Директора , съдът приема , че тези нарушения са несъществени. И заповедта е издадена в предвидения срок – до 01.10.2018г.

Съгласно чл.37, в ал.4 от ЗСПЗЗ, Комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция "Земеделие", който съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция "Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година. В масивите за ползване могат да се включват и проектираните в плана за земеразделяне полски пътища и отразените в плана за земеразделяне, в картата на съществуващи и възстановими стари граници и в картата на възстановената собственост напоителни канали, които не функционират, попадащи в масиви за ползване на съответния ползвател. Изхождайки от разпоредбата , се прави извода ,че за да се издаде акта е необходимо да се съобразят редица писмени доказателства , образуващи т.нар. административна преписка -  това число по писмената си защита представителя на ответника е визирал:       Заповед № РД-04-186/30.07. 2018г на директора на Областна дирекция "Земеделие" ***еч за назначаване на комисия по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ;протокол от заседание на комисия по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ на 28.08.2018г с присъствен лист;доклад вх.№РД-19-08-1727-58/14.09.2018г на комисия по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ; -споразумение за разпределение на масиви и приложение към него, съдържащо опис на имоти;карта на землището;протокол по ЧЛ.61, ал.З от АПК за обявяване на заповед съгласно чл.37, ал.5 от ЗСПЗЗ; писмо до   Община ***еч по чл.37,ал.5 от ЗСПЗЗ изх.№РД-19-03-1920/10.10.2018г.

Въпреки това съдът счита ,че е немотивирана , тъй като в мотивите съдържа бланкетно изброяване на норми. Не са отразени всички производства, образувани във връзка с издаването й, които е следвало да бъдат съобразени и отговорено и на тях : например сезиране на Директора ОДЗ ***ЕЧ с Молба вх. №РД – 19 – 04 – 432 / 17.08.2018 г.  на Н.Г.Н като ползвател в реални граници в качеството му на ЕТ и ЕООД, в която са изложени съображения от минали години , посочване на водени дела по този въпрос, с искане за предоставяне на реално използваем достъп до имотите им. Т.е тези молби на заинтересованите лица няма данни от административната преписка да са съобразени и обсъждани по какъвто и да е начин.

Последното е от съществено значение , тъй като законодателя акцентира и върху разпределение при спазване на пропорцията съобразно правата на собствениците, арендатори и наематели на земеделски земи. Прилагането на предвиденото в чл. 37в, ал.3, т.1 ЗСПЗЗ правило е факултативно /Решение № 1044/21.02.2012 г. на ВАС/, доколкото по този начин на разпределение не се засягат доказаните права на всички правоимащи за съответното землище. Възприемането на това правило като императив означава да се допусне отреждането на масиви за обработка на цялото землище само на някой арендатор, като при този начин на разпределение на площта на отредените масиви за ползване значително ще надвиши доказаните права на арендатора. От друга страна, такъв начин на разпределение би накърнил правата на другите ползватели, регистрирани като земеделски производители за съответното землище или доказали права на собственост и/или ползване. Още повече ,че във връзка с полските пътища се издава именно приложената заповед по чл.37,в.ал.5 ЗСПЗЗ и се регистрира в информационната система „Ферма – ползване на зем.земи“, съответно данни има ли съобразени по Заповедта дали общинския съвет е предоставил полски пътища и др.

Или според съда се касае за порок – неспазването на чл.59, ал.2 т.4 от АПК, които е съществен.

За доказване на жалбите е ангажирана съдебно – техническа е-за . Назначеното по делото вещо лице, изследвало пътищата за достъп до 129 броя земеделски имоти, нанесени в кадастралната карта на землището на с. ***, е установило и потвърждава, че за някои от имотите по двете жалби, пътищата са непроходими по различни причини :

-Наличие на храсти , слогове , гори ;

-Някои от имотите са очертани , означава ,че са включени в масиви на други лица и не могат да се ползват от жалбоподателите; Тук задължение на ползвателите е осигуряване на ползването им, но в действителност от в.л се установи ,че имотите са засяти и няма пътища, т.е това задължение по никакъв начин не е гарантирано с оглед възможността да се ползват имотите от жалбоподателите. Вещото лице е посочило , че следва да се има и предвид ,че пътя , нанесен в кадастралната карта може да съществува , но да не е почистен и заличен – „няма пътища , защото всичко е насято“ .  А правилото,че един полски път може да се трасира по всяко време, също не е достатъчно да се приеме ,че са охранени правата на жалбоподателите, тъй като това за тях значи да се извърши трасиране от лицензирано лице , допълнителни разходи , неизползване на имотите в определен период от време, което би го поставило в неравностойно положение с другите ползватели, макар и да имат възможност да търсят някакво обезщетение.

Т.е, съдът приема ,че се установи в хода на производството, както твърдят жалбоподателите - по различни причини, че нямат достъп до имотите им за ползване в реални граници и жалбата според съда е основателна за тези имоти, за които вещото лице е посочило състояние на пътя „непроходим“.

Приема обаче, че с оглед по – горния извод за немотивираност на заповедта , тя следва да се отмени изцяло като незаконосъобразна. Съобразява ,че дори евентуалната й само частична отмяна, на практика би ограничило действието й засегнало правата и на другите категории ползватели по нея.

При този изход на процеса , ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на ж-ля разноските по делото на осн.чл.143,ал.4 от ЗСПЗЗ или сумата общо 600,00 лева – адв. в-я и 720,00 лева – в-е за в.л. или общо 1320 лева.

Водим от горното съдът

 

 

                                                Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД РД-04-221-10/28.09.2018 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - ***еч,като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ДИРЕКТОРА НА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ”, гр. ***еч , представлявана от Директора с адрес : гр. ***еч ,общ./обл. ***еч , ***, да заплати на ***. - К.Н.”, с ЕИК *** със адрес/седалище/адрес на управление: гр. ***еч, ул. „***“№ 18, представлявано от ***Н. и „***с ЕИК ***, със адрес/седалище/адрес на управление: гр. ***еч, ул. „***“№ ***,  представлявано от Г.Н.Н., сумата общо  1320 лева – разноски по делото пред настоящата инстанция.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се връчи на страните.

Препис от решението да се връчи на заинтересованите страни.

     Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – ***еч , чрез РС ***ЕЧ , в 14 - дневен срок от връчването му на страните.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: